Решение по дело №8005/2020 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №   260764

 

 

 

гр. Пловдив, 10.03.2021 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и първа година

 

Председател: Димитрина Тенева

 

при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8005 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 372. ал. 1, вр. чл. 367  от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД от „ДИАНА СЕРВИЗ "ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр. Харманли, ул. ’’Петко Каравелов” 32, представлявано от ...... В.К. чрез адв. А. против "ПОЛИКАРГО ТРАНС "ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес гр. Пловдив 4004, ул. Георги Кирков № 81, ет. 2, представлявано от ....... С.Т. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от сумата от 391, 17 лв., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на делото до окончателното й изплащане. Притендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е налице договор за превоз от № 322 от 13.12.2019 г. по заявка по елекронен път на 12.12.2019 г. за възлагане от ответника на ищеца извършване на международен превоз на товар от ..... до ...... в периода 19.12.2019-06.01.2020 г. при възнаграждение 3 700 EUR (3200 EUR + 500 EUR навло заради чакане) с левова равностойност 7 236, 57 лв., дължими до 30 дни от от получаване на фактура и ЧМР по банков път. Датата на разтоварване е променена от възложителя на 13.01.2020 г. в периода на превоза-23.12.2019 г. Поради това се дължи и допълнителна цена от 500 лв. Задълженото за превоз е изпълнено към 14.01.2020 г. Ищецът е издал и данъчна фактура № 000 000 2544/17.02.2020 г., която е получена от ответника на 23.01.2020 г. чрез куриер-Еконт. На 18.02.2020 г. е заплатена по банкова сметка ***-3 500 EUR в левовата им равностойност 6845, 40 лв. Остатъкът от 200 EUR, възлизащи на 391, 17 лв. не е заплатена. Не е налице основание за прилагане на отговорност за забава на изпълнението на задължението на превозвача.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Твърди се прихващане на задълженото на 21.01.2020 г. срещу дължима от ищеца към ответника неустойка в размер от 200 евро за забава на изпълнението. Признава се наличието на заявените договорни отношения. Твърди се наличие на уговорка за дължимост на неустойка за забава в размер от 200 евро на ден. Потвърждава се промяната на срока за разтоварване от 06.01.2020 г. на 13.01.2020 г. уговорена на 23.12.2019 г. по електронен път и с увеличено възнаграждение с 500 евро. Твърди се забава от един ден на превозвача. Пристигнал е на митница ..... на 14.01.2020 г. вместо на 13.01.2020 г. За забавата и притендираната неустойка ответника е уведомил ищеца на 21.01.2020 г. и е приспаднал сумата от възнаграждението.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните съдът намира от фактическа страна следното.

От представените писмени доказателства по настоящето дело и образуваното пред РС-........ г. д .../20 г. договор-заявка, ЧМР, фактура 2544/17.01.2020 г.; извлечение от сметка (лист 15-17 от делото); уведомление № ...21.01.2020 г., кореспонденция по електронен път, е видно, че между страните е постигнато съгласие ищеца да превози товар на ответника от ..... до ...... в периода 16.12.2019 г.-06.01.2020 г. , като в последствие на 23.12.2019 г. момента на разтоварване е отложен за 13.01.2020 г. Цената е определена първоначално на 3200 евро, като после е добавено навло от 500 евро заради чакането. Транспорта е приключил на 14.01.2020 г. на митницата в ..... На 17.01.2020 г. превозвача е издал на товародателя фактура за сумата от 3700 евро -7236,57 лв. На 21.01.2020 г. ответника е изготвил до ищеца уведомление за начислена неустойка в размер от 200 евро за настъпило закъснение от един ден по осъществения транспорт, което е получено по електронен път последния на 18.02.2020 г. На 18.02.2020 г. е постъпило от ответника по сметка на ищеца плащане на сумата от 6845,40 лв.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

Не се спори между страните, а и от приложените от тях писмени доказатества се установява, че са възникнали договорни отношения за осъществяване на международен транспорт на товар на ответника от ..... до ...... първоначално в периода 16.12.2019 г.-06.01.2020 г. при цена от 3200 евро, а в последствие на 23.12.2019 г. е настъпило промяна на разтоварването - 13.01.2020 г. и цената чрез добавяне на 500 евро. Не е спорно и, че разтоварването е настъпило след определената дата, а именно на 14.01.2020 г. на митницата в ....., както и, че за транспорта е издадена и предадена на товародателя фактура за сумата от 3700 евро, от която е платена  6845,40 лв., която е с 200 евро по-малка от дължимата.

Спора се състои в обстоятелството дали от ищеца се дължи неустойка в размер от 200 евро за настъпилото забавяне на доставката, уведомен ли е същия своевременно за това и извършено ли е прихващане от ответника с тази сума срещу задължението му за заплащане цената на транспорта.

Тъй като в договора между страните се съдържа клауза за заплащане на неустойка от превозвача при забава на доставката в размер от 200 евро на ден и такава се установява да е настъпила, съдът намира за основателно пораждането на задължение у ищеца към ответника за сумата от 200 евро след приключване на транспорта.

Доколкото не се оспорва между страните, че кореспонденцията между тях се е осъществявала по електронен път съдът намира за доказано, че ответника е уведомил на 18.01.2020 г. ищеца за начисленото задължение за неустойка и прихванал същото срещу задължението на последния по издадената му фактура за стойността на транспорта. До този извод съда достига като приема, че прихващането е било възможно към момента на плащането- 18.02.2020 г., тъй като са били налице две насрещни изискуеми парични задължения. В подкрепа на това заключение следва да се отбележи, че от ищеца не се ангажираха доказателства за отправено от него възражение срещу определената неустойка или извършеното прихващане.

Съобразно изложеното съдът намира, че иска е неоснователен и следва да се отхвърли.

Отхвърлянето на главния иск е основание за отхвърляне и на обективносъединения с него акцесорен такъв за заплащане на законна лихва.

Предвид изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца не се дължат разноски, а на ответника следва да се присъдят притендирани такива, които съобразно приложения списък и доказателства за сторени такива следва да се определят на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ДИАНА СЕРВИЗ "ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр. Харманли, ул. ’’Петко Каравелов” 32, представлявано от ...... В.К. чрез адв. А. против "ПОЛИКАРГО ТРАНС "ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес гр. Пловдив 4004, ул. Георги Кирков № 81, ет. 2, представлявано от ....... С.Т. искове за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 391, 17 лв. (триста деветдесет и един лева и 17 ст.), ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на делото до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА „ДИАНА СЕРВИЗ "ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр. Харманли, ул. ’’Петко Каравелов” 32, представлявано от ...... В.К. да заплати на "ПОЛИКАРГО ТРАНС "ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес гр. Пловдив 4004, ул. Георги Кирков № 81, ет. 2, представлявано от ....... С.Т. сумата от 300 лв. (триста лева) за разноски по производството.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ПОС.

 

                                               СЪДИЯ:/п./ ДИМИТРИНА ТЕНЕВА

 

 

Вярно с оригинала!

ММ