Определение по адм. дело №2777/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 248 ГПК във връзка с чл.144 от АПК.

Образувано е по молба, подадена от "Кредисимо" ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощник, с искане за изменение на постановеното по настоящото дело решение № 2202 от 07.03.2025 г., като се остави без уважение искането за присъждане на адвокатски хонорар по реда на чл.38 от ЗАдв, тъй като жалбоподателят не е материално затруднено лице или, евентуално да се намали поради несъответствието му с фактическата и правна сложност на делото, присъденото на процесуалния представител на жалбоподателя адвокатско възнаграждение на основание чл. 36 ЗАдв във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв от 1 000лв. на сума в размер не по-голям от 300 лв. Искането се мотивира и с това, че в производството не е установено жалбоподателят да е материално затруднено лице. Отделно от това, по евентуално заявеното искане за намаляване на възнаграждението, се твърди, че определеното възнаграждение е прекомерно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и предвид Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г. Молителят цитира и практика на ВКС в горния смисъл.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от адвокат П. с изразено становище, че хипотезата на оказана безплатна правна помощ не е липса на средства у доверителя му, а близки, приятелски отношения, за което няма как да представи доказателства. Твърди, че определеното му възнаграждение е справедливо и отговарящо на фактическата и правна сложност на делото и е съобразено с действащата наредба.

Съдът, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е от легитимирана страна в законоустановения преклузивен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна по следните съображения:

Видно от приложения договор за правна защита и съдействие е, че основанието за осъществяване на безплатна адвокатска защита е разпоредбата на чл.38,ал.1, т.3 от ЗАдв, а именно оказване безплатно на адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист. В този смисъл, дали жалбоподателят е материално затруднен или не е въпрос, който е ирелевантен. От друга страна, съдът, при наличието на сключен и представен договор за правна защита и съдействие, няма задължение да изследва въпросът дали са налице основанията на чл.38 от ЗАдв. От значение е единствено наличието на надлежни доказателства за това, каквото именно е представеният договор.

По отношение на прекомерността съдът е изложил мотиви в постановеното съдебно решение. Следва да се отбележи, че определеният размер на адвокатското възнаграждение е съответен на фактическата и правна сложност на делото. Касае се за производство по ЗЗЛД, което се е развило в рамките на едно съдебно заседание, но за успешното приключване на същото съществено значение имат подробно изложените в жалбата мотиви и възражения.

Съдът споделя аргументите и разрешенията по определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, І т. о., в което е извършена преценка на съответствието на нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, която препраща към НМРАВ и задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея в случаите, когато адвокатът е осъществил безплатно адвокатска помощ, с правото на ЕС съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, което решение на СЕС е задължително за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК. Прието е, че решението на Висшия адвокатски съвет за приемане на наредба за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения представлява съгласуване на цените от всички участници на пазара на адвокатски услуги и преследваните цели, дори и същите да са легитимни за този сектор, не могат да се постигат чрез възлагане на задължение на съда при безплатно процесуално представителство възнаграждението да бъде в посочения в наредбата минимален размер. Въведеното с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. По тези съображения, нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, препращаща към Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е счетена за несъответстваща на правото на ЕС, поради което не е приложена. Изложени са съображения, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда при определяне цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Именно като съобразява дадените разрешения в цитираната практика, че при определяне на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв съдът не е обвързан от посочените в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав намира, че присъденото на адвокат П. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за процесното производство не следва да е по-малко от минималното, защото присъждането на по-ниско от това възнаграждение, в каквато насока са съображенията на молителя, обосновани с практика на ВКС, ще се яви непропорционално и неадекватно на положения от адвоката труд.

По тези съображения, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на "Кредисимо" ЕАД, ЕИК ********* за изменение на решение № 2202 от 07.03.2025 г.,постановено по адм.д.№ 2777/2024г. на АС-Пловдив.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.