РЕШЕНИЕ
№ 503
гр. Благоевград, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20251200500619 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от Р. Л.
С., ЕГН ********** и Д. Г. С., ЕГН **********, срещу решение № 147/
17.04.2025 г., постановено по гражданско дело № 1497/ 2024 г. на Pайонен съд
– Петрич, с искане за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск.
Навежда се, че правните изводи на първоинстанционния съд не
кореспондират с ангажираните по делото доказателства, като последните са
обсъждани с оглед изградено предварително становище на решаващия съд,
като се прави довод, че това е довело до постановяването на порочен съдебен
акт. Поддържа се, че в нарушение на процесуалните правила, съдът не е
обсъдил в пълнота фактите по делото, като е игнорирал както събраните по
делото доказателства. Поддържа се, че е нарушен и материалния закон.
Навежда се, че е неправилен извода на съда, че исковете за ПИ
11358.631.8 и Сграда 11358.631.8.1 са основателни, тъй като коментираното
писмено доказателство от съда - записка от 21.11.1923г. няма стойността на
документ, който може да легитимира ищците като собственици на къщата и
дворното място, върху което е построена. Това следва от обстоятелството, че в
Записката е описан имот, който представлява нива от 7 декара в местността
„Селото" в землището на село Зойчене, общ. Петрич, а процесното дворно
място е с площ от 3090 кв.м и е урегулирано и е в село Вишлене. Прави се
1
довод, че липсва идентичност между документа, който ищците твърдят, че ги
легитимира за собственици на процесния имот с идентификатор 11358.631.8
по КККР на село Вишлене.
Поддържа се, че липсват доказателства, установяващи твърдението на
ищиците заявено в исковата молба, че собственика Г. С. е предоставил на сина
си Л. право да построи в този имот къща, тъй като няма суперфиция, няма
строителни книжа.
Оспорва се и извода, че в хода на производството се е установила изтекла
в полза на наследодателите на страните придобивна давност. В тази връзка се
прави довод, че не са събрани доказателства нито за начало на установяване на
фактическата власт върху имота, нито за основанието на което се основава тя
/дали не става въпрос за наемно правоотношение, учредено право на ползване
и др./.
Оспорва се във въззивната жалба подходът на първоинстанционният съд
по отношение кредитирането на свидетелските показания. Изводите на съда,
обосноваващи в крайна сметка и неговото заключително становище за
основателност на исковете, е изграден единствено на свидетелските показания
на доведените от ищците двама свидетели. Игнорирани са показанията на св.
М., като обосновката за това е неговата млада възраст и обстоятелството, че
същия има възприятия само от последните 10 – 12 г. Пренебрегнато е, че
именно той е лицето, на което въззивниците-ответници оставяли ключ от
къщата и имота, когато са извън селото, както и че именно той е лицето, което
е помагало при всички ремонтни дейности както в къщата, така и в дворното
място. Липсват мотиви в съдебния акт и относно това дали извършените от
въззивниците сериозни ремонтни дейности и преустройства на къщата и
дворното място представляват действия по демонстрация на промяна на
намерението за своене. В случая безспорно се установило извършване на
множество сериозни строително-монтажни дейности, който надхвърлят
обичайните такива, свързани с обикновеното ползване на имотите, понеже
са свързани с цялостното преустройство на къщата и дворното място -
изграждане на плоча, изграждане на баня, събаряне на стена, подмяна па
покрив, поставяне на дограма, изграждане на подпорна стена, изграждане
на нова електроинсталация, водопровод и каиализазия, беседка в двора и
сонда за вода. Изобщо не е обсъден в съдебния акт и факта, че само и
единствено въззивницине -ответници имат ключ от къщата след 2008 г.,
което обстоятелство показва, че упражняаването на претендираните от ищците
права, е на практика изключено, тьй като е обективно невъзможно. Всякога,
когато ищците са посещавали къщата, това е било с разрешение на
въззивниците и целта е била да гостуват.
Навежда се, че въззивниците за процесиите имоти за последните 10
години са вложили за подобрения повече от 35 000 лева, защото винаги са
считали имотите за собствени. Нито една от сестрите на Р. С. не е участвала по
никакъв начин в изграждането на тези подобрения - нито с труд, нито със
2
средства.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 147/
17.04.2025 г., постановено по гражданско дело № 1497/ 2024 г. на Pайонен съд
– Петрич, с искане за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск.
Претендира направените разноски по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна, в която се оспорват наведените във въззивната
жалба възражения. Поддържа се, че решението правилно и законосъобразно,
поради което следва да се потвърди.
Поддържа се, че правилно съда, при преценка на всички събрани по
делото доказателства, поотделно и съвкупност, е постановил своя акт.
Оспорват се изложеното във въззивната жалба, че тези имоти са съсобствени
на страните по делото тъй като наследодателят им Л. Г. С. е придобил
собствеността им приживе. Поддържа се, че възраженията са изложени
несвоевременоно, за първи път във въззивната жалба. Съвсем друга била
позицията на ответниците, изложена в писмения отговор на исковата молба:
че тези имоти им били завещани от родителите...., за гледането и издръжката
се грижил Р. С., имотите се стопанисват лично като свои от Р. С., тези
действия се базират основно на волята на родителите на страните, които ги
оставили и завещали на Р. С.. Сочи се, че до приключване на съдебното дирене
от ответниците е налице признание, че имотите са били на родителите на
ищците и първия ответник - .Л. Г. С. и Г.М. С..
Окпорват се възраженията във въззивната жалба за неправилен подход
на съда при кредитиране на свидетелските показания. Съдът е обсъдил всички
свидетелски показания, изложил е мотиви относно противоречието в тях и
защо и кои свидетелски показания кредитира. Показанията на свидетелите М.
и М. се базират за собствено възприятие за един продължителен период от
време, последователни са и кореспондират със събраните писмени
доказателства. Те по никакъв начин не се опровергават от показанията на
свидетеля М.. Показанията на свидетеля М., че му е даден ключ от Р., не
доказва, че ищците нямат такъв. Този свидетел твърди, че процесиите имоти
са на Р. от родителите му, че виждал ищцата М. да идва там, но не знае какво е
правила, няма представа дали освен Р. и някой друг е работил селскостопанска
работа в двора и в нивата, в същинския етаж на къщата на практика не е
влизал. Показанията на същия са за действия от 2017 година насам, не са
последователни, неясни са относно някои свидетелства и се базират на
слухове. Те категорично се опровергават от останалите събрани по -делото
писмени и гласни доказателства.
Поддържа се, че Р. С. е извършвал дейности в имота еднолично не са
верни, не са верни и размера на разходите, които той твърди, че е направил.
Навежда се, че между страните по делото е имало съгласие той да ползва това
мазе еднолично, имало е разпределение на етажа на къщата и е нямало
спорове относно тях, дори са си помагали. Собственическите си претенции
3
ответника Р. С. е проявил едва след издаването на нотариалните му актове,
въпреки че и след това ищците са продължили да владеят част от процесиите
имоти без спорове от него. Поддържа се, че със събраните по делото
доказателства се доказало явното, непрекъснатото и спокойно владение на
процесиите имоти от наследодателите на страните, а след тяхната смърт от
всичките им наследници, поради което въззивниците-ответници не са
придобили процесиите имоти на основание давност.
Претендират сторените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен,
счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Производството е образувано по искова молба на А. Л. Г., с адрес в с.
***, ЕГН **********, М. Л. Т., с адрес в гр. ***, ЕГН ********** и К. Л. И.,
с адрес в с. ***, ЕГН **********, подадена против Р. Л. С., ЕГН **********
и Д. Г. С., ЕГН ********** – и двамата с адрес в *****
Твърди се, че ищците-въззиваеми, притежават общо 3/4 идеални части
от правото на собственост върху нива, представляваща поземлен имот с
идентификатор 11358.201.329 по кадастралната карта и кадастралните
регистри (КККР) на с. Вишлене, общ. Петрич, одобрени по ЗКИР, както и
общо 3/4 идеални части от собствеността върху дворно място и жилищната
сграда в него, съставляващи поземлен имот с идентификатор 11358.631.8 и
сграда с идентификатор 11358.631.8.1 по КККР на същото населено място.
Поясняват, че индивидуалните им квоти от съсобствеността по отношение на
тези имоти са по 1/4 идеална част. Заявяват, че визираните вещни права
спрямо нивата са придобили по наследство от техния баща (Л. Г. С., починал
през 2008 г.), който е била неин собственик на базата на реституция, а относно
дворното място и жилищната сграда – по силата на наследяване на ***
и на тяхната *** (Г.М. С., починала през ** г.), които са ги придобили в
резултат на давностно владение. В условията на евентуалност,
поддържат, че собственическите им права спрямо последните два имота
произтичат от тяхно давностно владение, което са започнали през 2008 г.
Поддържа се, че в полза на първия ответник, който е техен брат и се
намира в граждански брак с втората ответницата, са били издадени (на
11.05.2022 г. и на 28.06.2023 г.) нотариални актове по обстоятелствена
проверка за посочените три недвижими имота, удостоверяващи придобиване
на собственост по давност. Прави се довод, че въззивниците-ответникици не
са станали титуляри на техните права от имотите. Искат последното да бъде
4
признато за установено. Претендират и съдебни разноски.
Ответниците оспорват предявените искове и настояват за тяхното
отхвърляне. Излагат становище, че надлежно са придобили правата, до които
се отнасят ищцовите претенции.
След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на
събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа
страна на спора:
Установява се, че според записка от 21.11.1923 г. за вписване на договор
за покупко-продажба на имот, съставена от Петричкия околийски съдия,
лицето Г. С. от с. ****(понастоящем Община ****) е закупило нива от 7 дка.
Поради лошото съС.ие на документа не може да се установи населеното
място, в което се намира този имот, като единствено е видно, че се касае за
местността „Селото“ в Петричка околия. Не е спорно, че този договор се
отнася до процесното дворно място, чийто купувач (Г. С.) е техен дядо по
бащина линия и около 1941 г. е предоставил на *** дворното място за
построяване на къща, в която да
бъде обособено жилище за семейството му.
Видно от Решение № 04017/ 26.09.1996 г. на Поземлена комисия – гр. Петрич,
влязло в сила на 11.10.1996 г., на Л. Г. С. е било възстановено правото на
собственост върху нива с площ от 9,996 дка, находяща се в местността
„Селото“, в землището на с. Вишлене, общ. Петрич – имот с № 000329 по
картата на землището на това населено място. От удостоверение за
наследници с № 7/16.04.2024 г. на Кметството в с. Вишлене, общ. Петрич, е
видно, че: - Л. Г. С. е починал на ****** г., а *** му – Г.М. С., е починала на **
г., като - ищците и ответникът С. са единствените наследници на Л. и Г.С., тъй
като са им деца. Съгласно удостоверение от 12.02.2025 г. на Общинска служба
по земеделие – гр. Петрич и представените по делото копия на 6 бр. договори
за наем (с частично заличени лични данни), в периода 2018 г. – 2024 г., ищцата
Т., действаща като наемодател, е отдавала под наем на ответника С., в
качеството му на наемател, нивата, която е част от предмета на сегашния
съдебен спор.
От удостоверение, издадено на 10.03.2025 г. от Дирекция „Местни
данъци и такси“ към Общинска администрация – гр. Петрич, както и от
приложените данъчни декларация по ЗМДТ, става ясно, че: - на 08.04.1998 г.
бащата на трите ищците и на първия ответник е декларирал процесната
жилищна сграда като негова собственост; - на 16.03.2009 г. ищцата Т. е
декларирала същата жилищна сграда и дворното място, в което тя е
позиционирана, като съсобственост между нея, другите две ищци и първия
ответник, при права от по 1/4 идеална част за всеки от тях, придобити по
наследство; - след 11.05.2022 г. ответникът С. е декларирал собственост върху
1/2 идеална част от жилищната сграда и от дворното място.
От справка, постъпила по реда на чл. 192 ГПК и издадена на 20.02.2025
г. от „Електрохолд Продажби“ ЕАД, се констатира, че спорната жилищна
5
сграда се снабдява с електрическа енергия, като в информационния масив на
посоченото дружество има данни за сключени договори за такава доставка с
Л. С., за периода 01.01.2000 г. – 07.03.2018 г., както и с ответника С., сключен
на 08.03.2018 г. и действащ към деня на изготвяне на справката.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция са събрани и гласни
доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите А. М. и С. М.
(доведени от ищците) и Г. М. (осигурен от ответниците).
В показанията на свидетелите А. М. и С. М. се сочи, че поне от около 50-
60 години родителите на ищците и на първия ответник – Г. и Л. С., единствено
са ползвали процесните имоти за живеене и за селскостопанска работа, което
положение е продължило до смъртта им, без прекъсване. След кончината на
родителите им, ищеца Г. е посещавала имотите по веднъж годишно, ищците Т.
и И. – почти всяка седмица, а ответникът С. – по няколко пъти в годината.
Посещенията на Г. са били основно за провеждания в селото ежегоден събор,
докато Т. и И. са извършвали селскостопанска дейност както в дворното
място, така и в нивата, които са съседни имоти (отглеждайки основно
картофи, царевица, тютюн, грозде и череши). Поради здравословен проблем
(ампутация на долен крайник), възникнал преди около 5 години, ищцата И. е
преустановила идванията си в с. Вишлене, но нейният син е продължил да
отглежда черешовите насаждения в нивата. Описаните дейности,
осъществявани от ищците Т. и И., респективно от сина на последната, след
влошаване на здравословното й съС.ие, продължават и понастоящем, като
отношенията на първите две с ответника С. изначално са били много добри,
но са се влошили при започване на сегашното дело. Ответникът С. е зачестил
посещенията си в спорните имоти преди около 6-7 години, прекарвайки там
времето от пролетта до есента на календарната година. В тази връзка С. се
занимава с производството на различни видове селскостопански култури в
нивата и в оранжерия, направена от него в част от дворното място, както и с
отглеждане на пчели в пчелни кошери, които е разположил в двора около
къщата. През времето, в което е в с. Вишлене, С. ползва и самата къща за
живеене, като е организирал различни по обхват ремонти в нея (направата на
баня, изграждането на допълнителна стена към приземния етаж, постояването
на беседка в двора, поставянето на бетонна плоча в коридора и в една от
стаите; подмяна на дограмата на тази стая). Нито свидетелят М., нито
свидетелят М. е чувал преди смъртта си Л. С. да е правил разпределяне на
процесните имоти между децата му. В разпита на свидетеля Г. М. се изтъква,
че чействително родителите на ищците и на първия ответник до смъртта си са
ползвали и трите имота, за които сега се спори по делото, от дълго време.
След смъртта на баща му през ***г. и до настоящия момент, ответникът С. е
започнал сам да ползва имотите, реализирайки селскостопанските и
ремонтните работи в тях, описани и от другите двама свидетели. През същото
това време свидетелят М. изобщо не е забелязвал ищците Г. и И. да посещават
имотите, а ищцата Т. я е виждал да идва около веднъж месечно, без да знае
какво тя е правила там. Както входната врата за двора, така и онази за къщата
6
се заключват, а през времето, в което ответникът С. е извън с. Вишлене, той е
оставял ключ на свидетеля М., за да наглежда имотите. От слухове в селото,
разказвани от местни жители в селския магазин, свидетелят М. чул, че
приживе волята на Л. С. била къщата, дворното място и нивата до него да
останат за първия ответник, а не за ищците.
Във въззивната инстанция е разпитан свидетеля Д., от показанията на
който се установява, че познава страните по делото, родом е същото село и в
момента живее от 15 – 20 години в същото село. Знае къде се намира къщата,
в която живее Р. С. – в горната част на селото се намира, бил е там, помагал е
на Р. за почти всички дейности, които е извършил там – ремонти, плочи,
подпорни стени, покриви, почти за всичко, най-редовно е помагал. Най-напред
около 2000-та година той правил покрив на къщата, после правил подпорни
стени отстрани на стените. Всичко било на етапи, не на един път, но правил на
двора подпорна стена, отдолу мазето където било – било подпирано с дървета,
да не падат гредите, понеже било гредоред къщата. Сочи, че може би от 70 до
80 квадрата е застроената площ къщата. Къщата е етаж и половина горе-долу,
два ли се води. На първото ниво е мазе – дълго, горе има три стаи и голям
салон. Свидетеля не е виждал неговите близки да участват там при
извършването на ремонтните дейности по къщата. Докато бащана та
ответника е бил жив, той се разпореждал с имотите, и всичко, което се
предприемало, се предприемало от него. Баща му бил жив когато той правил
покрива, отстрани подпорните стени, прави една овощна градина около мисля
2 дка до къщата надолу, може и в нивата да е, но по негово време. Още тогава,
първоначално като почна да идва по-често Р. от София, направи овощната
градина. Един път свидетеля участвал на подаване на керемиди на къщата и
тогава, след приключване на работата, човекът бил щастлив и радостен, че е
поел бащината му къща с една дума. Бащата бил щастлив, че някой е поел
бащината му къща, понеже той вече виждал, че направил овошна градина,
покрив, заел се е с къщата. Покривът има улуци, Р. ги изградил. Къщата има
изградени нови комини, и пак от същия. На дворното място има ограда –
телена, с циментови колове, порта с желязна врата, като всичко е изградено от
Р., като свидетеля друг не съм видял да прави нещо там. Желязната порта, за
която говори, се заключва, даже оставя ключа на едно момче там, което също
идвало да помага, Г. С. се казва това момче, понеже Р. около Нова година, след
Нова година си ходи до София някъде за месец. В имота има пчели, които са
на Р., има и оранжерия, метална, има беседка, с маса и диван. Всичко се
изградило от Р.. Сочи се, че от 2000-та година нататък, не знае точно да каже –
2002, 2000 или 2001, поетапно е правено всичко, като след смъртта на баща си
Р. заживял поС.но в този имот в с. Вишлене. След смъртта на баща му не е
виждал в този имот друг да идва да живее, да отключва и заключва вратата. В
имота има изградена и сонда за вода, която да се ползва за собствен
водоизточник. Сондата е от Р. направена, след 2015 година. Свидетеля сочи,
че не е виждал М. и съпруга й А. на този имот, виждал ги е като бил татко им
жив, виждал ги и да работят, но след смъртта на татко им не ги е виждал. На Р.
7
е фрезовал лозе в нивата, която е част от процеса, ама не и на тях, не ги е
виждал. Там има ябълки, знае, че градината е на Радко. Не знае, че ябълките са
на М. и на другата й сестра. В градината там не ги е виждал да работят. Тогава,
когато се направи покривът, нямало улуци. На покрива сега се сложили
улуците и комините – преди година. На ремонтите на плочата и на мазето бил.
Видно от скици с № 15-105868-03.02.2024 г., с № 15-382209- 14.04.2024
г. и с № 15-382211-14.04.2024 г., издадени от Службата по геодезия,
картография и кадастър – гр. Благоевград, в кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Вишлене, общ. Петрич, одобрени по ЗКИР,
заснемането на спорните имоти е по следния начин: - за нивата – поземлен
имот с идентификатор 11358.201.329, с площ – 9997 кв. м., с адрес – с.
Вишлене, общ. Петрич, м. „Селото“, с трайно предназначение на територията
– земеделска, с начин на трайно ползване – нива, без предишен
идентификатор, с номер по предходен план – 000329, при съседи: поземлени
имоти с идентификатори 11358.631.8, 11358.201.350, 11358.631.9901,
11358.201.736,
11358.201.330, 11358.201.332 и 11358.201.328; - за дворното място – поземлен
имот с идентификатор 11358.631.8, с площ – 3090 кв. м., с адрес – с. Вишлене,
общ. Петрич, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с
начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, с предишен
идентификатор – 11358.631.9901, с номер по предходен план – 000394, при
съседи: поземлени имоти с идентификатори 11358.201.348, 11358.631.9901,
11358.201.350, 11358.201.329 и 11358.201.328; - за жилищната сграда – сграда
с идентификатор 11358.631.8.1, със застроена площ – 76 кв. м., с адрес – с.
Вишлене, общ. Петрич, с брой етажи – 1, с предназначение – жилищна сграда-
еднофамилна, без предишен идентификатор и без номер по предходен план,
разположена в поземлен имот с идентификатор 11358.631.8.
Видно от нотариален акт по обстоятелствена проверка с №
106/11.05.2022 г., издаден по нот. д. № 105/22 г. на нотариус № 287 на
Нотариалната камара и вписан с дв. вх. рег. № 1012/11.05.2022 г. на Службата
по вписванията – гр. Петрич, ответникът С. е бил признат за собственик, въз
основа на давностно владение, на дворното място и на жилищната сграда. С
нотариален акт по обстоятелствена проверка с № 006/28.06.2023 г., издаден по
нот. д. № 204/23 г. на същия нотариус и вписан с дв. вх. рег. № 1621/28.06.2023
г. на Службата по вписванията – гр. Петрич, този ответник е
бил признат за собственик и на спорната нива, на същото основание.
Разгледан по същество, предявеният иск е неоснователен.
Придобиването на недвижим имот при условията на общата давност
(чл. 79, ал. 1 ЗС) е правна последица на сложен юридически факт, обхващащ
упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за своене и
владението да бъде явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и то да
8
е продължило за срок от 10 години.
Дългогодишното непрекъснато ползване от страна на родителите на
ищците и на ответника С. на дворното място и на къщата в него ясно показва,
че Л. и Г.С. наистина са притежавали тези имоти по силата на давностно
владение. Няма пречка правото на собственост върху недвижим имот да бъде
придобито, на основание чл. 79 ЗС, от лице, което не се е позовало на
давността преди смъртта си, след което неговите права да се признаят на
наследниците му в съдебен процес по спор за собственост. Правата, получени
от трите ищци и от ответника С., по наследство от родителите им, възлизат на
по 1/4 за всеки от тях (чл. 5, ал. 1 ЗН), което легитимира ищците като
собственици общо на 3/4 идеални части от недвижимите имоти, до който се
отнасят предявените искове.
По възражението на ответника за придобиване на имота по давност,
съдът намира за неоснователно.
В случая се касае за хипотеза, при която един от съсобствениците
(сънаследниците) придобива по давност чужди идеални части от съсобствен
(сънаследствен) имот, кота спецификата тук е, че при съсобственост,
независимо от основанието, от което тя произтича, е възможно съсобственик,
който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне
с едностранни действия държането им във владение. Ако той се позовава на
придобивна давност за чуждата идеална част, трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо
останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за
себе си. Когато един сънаследник (съсобственик) упражнява фактическа власт
върху сънаследствен (съсобствен) имот, той поначало се счита за владелец на
своята част и за държател на частите на останалите сътитуляри на вещното
право. Основанието, на което един от сънаследниците е започнал да
упражнява фактическа власт върху общия имот, е от съществено значение при
позоваването му на придобивна давност, защото ако фактическата власт е
установена на основание, което изключва владението на останалите
сънаследници, намерението за своене на първия се предполага. Поведението
на сънаследника владелец спрямо останалите сънаследници трябва да е
несъмнено, иначе не може да доведе до придобиване на техните идеални
части от имота по давност.
Фактическият състав на придобивната давност включва упражняването
на владение - анимус и корпус. Той се осъществява с извършването на
активни, външно обективирани действия, от които може да се направи
изводът, че едно лице упражнява фактическата власт върху конкретен имот
като свой собствен. Придобиването по давност е оригинерен придобивен
способ. Владелецът придобива правото на собственост не от друг правен
субект и независимо дали вещното право е принадлежало на трето лице.
Придобиването по давност е правомерно юридическо действие. Фактическият
му състав включва владение, изтичане на определен срок и позоваване пред
9
съд или нотариус. От гледна точка на собственика следва да се съобрази
липсата на интерес от негова страна към вещта, която, в крайна сметка,
съчетана с владението на трето лице, има за правен резултат намаляването на
имуществото му. Що се отнася до владелеца, функцията е възнаградителна,
защото законът му признава и зачита интереса към вещта, положените грижи
и направените разходи.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/ 2012 г., придобивната давност е способ за придобиване на право на
собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез фактическо
упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от
време. Разпоредбата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия състав на
придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение,
включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и
владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС – в хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС,
и добросъвестност и юридическо основание – в хипотезата на чл. 79, ал. 2 от
ЗС. Правната последица - придобиване на вещното право - е нормативно
свързана само с тези юридически факти. Изискващото се от чл. 120 от ЗЗД,
във връзка с чл. 84 от ЗС волеизявление - позоваване, не е елемент от
фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС. Това обаче не
означава, че правната последица - придобиване на правото на собственост или
на друго вещно право – настъпва автоматично с изтичане на установения в
закона срок. Фактическият състав на владението, съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС,
включва както обективният елемент на упражнявана фактическа власт, така и
субективният елемент вещта да се държи като своя. След като владението е
съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен юридически
факт от категорията на правомерните юридически действия, които по
определение обхващат като свой елемент както наличието на представи и
желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето,
изменението и погасяването на права и задължения /представляващи
субективният елемент от предметното им съдържание/, така и тяхното
обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане
от други, с цел да се разкрият тези преживявания и представи
/представляващо обективният елемент от предметното им съдържание/.
Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа
власт - съвпада с този при държането. Субективният елемент определя
упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Разпоредбата
на чл. 69 от ЗС предполага наличието на намерение да се свои вещта. За да се
трансформира фактическото съС.ие на упражнявана фактическа власт чрез
действия, съответстващи на определено вещно право, в самото вещно право, е
необходимо потвърждаване на наличието на намерение за своене чрез
позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл. 120
от ЗЗД урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез
процесуални средства - предявяване на иск или възражение при наличие на
спор за собственост, или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по
10
обстоятелствена проверка, с цел легитимиране на придобитото вещно право с
оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни
процедури по попълване на кадастрална карта. Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от
ЗС изисква упражняването на фактическа власт с намерение за своене в
продължение на 10 години, като упражняваното владение трябва да е било
спокойно - да не е установено с насилие, явно - фактическата власт да е
упражнявана така, че всеки заинтересован да е имал възможност да научи за
това, поС.но - упражняването му да няма случаен характер, а да е израз на
воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение
на други лица, непрекъснато – да не е било прекъсвано изобщо, в частност - за
период по-дълъг от 6 месеца - чл. 81 от ЗС, като се съобразява и презумпцията
на чл. 83 от ЗС, и несъмнено - да няма съмнение, че лицето е държало вещта,
както и че я е държало за себе си.
В настоящия случай данните за ползване на имотите, предмет на спора,
не сочат несъмнено на владението, на което се позовават ответниците. В този
смисъл опроверган се явява и легитимационният ефект на нотариалните
актове по обстоятелствена проверка, издадени в полза на първия ответник,
докато е в брак с втората ответница, в частта им, засягаща наследствените
права на ищците. Конкретните действията, които първият ответник е имал
спрямо имотите, не показват категорично намерение за тяхното цялостно
своене, което по някакъв ясен начин да е било противопоставено на ищците и
да е било насочено към придобиването на идеалните им части по давност. А
такова безусловно е било необходимо, поради техния наследствен характер и
липсата на сведения фактическата власт на ответниците върху тях да е била
установена на основание, което да изключва правата на ищците. Както се
доказа, ответникът С. е един от наследниците на общите наследодатели Л. и
Г.С., като той е ползвал наследствените недвижими имоти, без да изключва по
дефинитивен начин и ползването им от ищците. В същото време намерението
на ответника С. за своене на нивата се оборва от наемните договори, които, в
качеството му на наемател, е сключвал с ищцата Т.. Ето защо и владението,
което ответниците поддържат досежно наследствените идеални части на
ищците, не е довело до придобиването им
по давност, защото то не отговаря на изискването за несъмненост.
Разказите на свидетелите са изключително общи и лаконични и не
съдържат полезна за делото информация по делото, касаеща фактическия
състав на придобивната давност. Свидетелите не излагат лични възприятия за
процесния период, а просто преразказват общи неща, за давностно владение,
не става дума в показанията на свидетелите за начало на установяване на
владение, не става дума за период на владение, не става дума за отблъскване
на владението на ищците, не става дума и за намерение за своене на вещта от
С. Това води до извод, че не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Това не се
установява и от писмените доказателства, преценени в съвкупност с гласните.
За давностно владение върху спорния имот – с начало и период, в показанията
11
няма установявания, има общи сведения за неопределен период. Няма данни
по делото, от които да се изведе, че С. е превърнал държането на частта на
другите сънаследници на имота във владение.
Към момента на снабдяване с нотариален акт за право на собственост на
основание обстоятелствена проверка, С. не е могъл да стане собственик на
идеална част от имота, което обуславя основателност на предявения иск за
собственост.
Релевантните за казуса факти са изяснени от РС – Петрич, който на база
на тях е формирал правилен правен извод за основателност на предявения
отрицателен установителен иск.
Не е налице нарушение на императивни материални и процесуални
норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от Районен съд Петрич.
Изводите на двете инстанции съвпадат. Въззивният съд възприема
фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се
възразява в жалбата. Същото следва да се потвърди по съображения, основани
на препращане към мотивите на районния съд. Оплакванията в жалбата не
намират опора в закона и на събраните доказателства.
По разноските във въззивното производство и разноските, направени в
първата инстанция.
Предвид неоснователността на въззивната жалба на основание чл. 78, ал.
3 и ал. 8 ГПК въззиваемата страна има право на разноски, в размер на 600.00
лв. – възнаграждение за адвокат.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 147/ 17.04.2025 г., постановено по
гражданско дело № 1497/ 2024 г. на Pайонен съд – Петрич.
ОСЪЖДА Р. Л. С., ЕГН ********** и Д. Г. С., ЕГН **********, да
заплатят на А. Л. Г., ЕГН **********, М. Л. Т., ЕГН ********** и К. Л. И.,
ЕГН **********, сумата в размер на 600.00 лв. (шестотин лева),
представляващи разноски за адвокат във въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението до страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно
/ чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдиите.
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13