РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Велико Търново, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Йордан Воденичаров
Любка Милкова
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско
дело № 20214100500786 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на „..“ АД срещу
решение № 859 от 15.07.2021г., постановено по гр.д. № 3179 по описа за
2020г. на Районен съд – В. Търново, с което съдът е отхвърлил предявените
от „..” АД, ЕИК: .. против ИСМ. Р. Х., ЕГН: ********** искове за
осъждането на ответника за сумата от 5 335.75 лева – главница,
представляваща стойност на потребена ел.енергия за обект с абонатен №
.., находящ се в гр. Велико Търново, ул. „..” № .., 1 и за обект с абонатен № ..,
находящ се в гр. Велико Търново, ул. „..” № ., 3, по повод на което са
издадени фактури за периода от 21.1.2019г. до 21.4.2020г., както и за
сумата от 424.90 лева – сборна мораторна лихва за периода от падежа на
всяка фактура до 11.6.2020г., ведно със законната лихва от подаване на
1
исковата молба; както и е осъдил „..” АД, ЕИК: .. да заплати на ИСМ. Р. Х.,
ЕГН: ********** сумата от 500.00 лева – разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост
на решението, като постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила. Твърди се, че е налице е правно основание за
възникване на вземането на дружеството. Моли в тази връзка да се отмени
обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което
предявеният иск бъде уважен като основателен.
В отговора на жалбата от насрещната страна се излагат доводи за
нейната неоснователност, като се иска потвърждаване на атакуваното
решение като правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на Великотърновски окръжен съд, гражданско
отделение, като съобрази предметните предели на въззивното
производство очертани в жалбата и след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален
кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск. С предявяването на исковите претенции
ищецът претендира ответникът като наследник на абоната .. да бъде
осъден да заплати задължения за консумирана ел. енергия по фактури,
издадени в периода 21.1.2019г. – 21.4.2020г. на стойност от 5 335.75 лева,
както и сумата от 424.90 лева, представляваща мораторна лихва върху
вземанията по всяка фактура от падежа й до 11.6.2020г.
По делото е безспорно установено, че ответникът е син на починалия
абонат .. и на основание чл.9 ЗН се явява наследник по закон на същия. Така
ответникът, в качеството си на наследник, приел наследството на
покойния си баща (обстоятелство, което не е изрично оспорено по делото),
отговаря за задълженията, с които същото е обременено, съобразно дела си
в него (чл. 60, ал. 1 ЗН). Отговорността на наследника обхваща всички
задължения на наследодателя, освен тези, които се погасяват със смъртта
му. По правило задълженията за консумирана ел. енергия не се погасяват със
смъртта на абоната, но за да част от пасива на наследството му същите
следва да са възникнали към момента на откриването му. Съгласно чл.1 ЗН,
2
наследството се открива в момента на смъртта в последното
местожителство на умрелия. В случая претендираните суми представляват
вземания по фактури, издадени в периода 21.01.2019г. – 21.04.2020г., т.е след
смъртта на абоната .. (31.03.2013г.), поради което претендираните
задължения не са част от пасива на наследството му. При това положение
отговорността на ответника за изпълнението им не може да бъде
ангажирана на основание наследствено правоприемство, така както
претендира ищецът.
Предявеният иск е неоснователен и недоказан.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
На основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща и към мотивите в
решението на първоинсанцонния съд.
По разноските:
Въз основа на отправеното от въззиваемия искане и на основание член
78 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да му заплати и направените
пред настоящата инстанция разноски, които са в размер на 500,00 лева,
заплатени за възнаграждение на един адвокат.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 859 от 15.07.2021г., постановено по гр. д.
№ 3179 по описа за 2020г. на Районен съд – В. Търново.
ОСЪЖДА „..“ АД ЕИК: .., със седалище и адрес на управление в град
Варна - бул. .., № .., Варна тауърс - Г да заплати на ИСМ. Р. Х., ЕГН:
**********, гр. В. Търново, ул. „..“, № ..сумата от 500,00лв.,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски пред
въззивната инстанция, на основание член 78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок
връчването му на страните.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4