Р Е Ш Е Н И Е
Номер 70 Година
21.01.2021 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на дванадесет
и първи януари две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело № 2367 по описа за
2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186,
ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „Фики-91“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Айтос, ул.„Йоан
Екзарх“ № 2, представлявано от Л. А. Х. против заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-366-0050590/30.10.2020г.
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, Дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Счита,
че заповедта е незаконосъобразна и прави искане да бъде отменена.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и прави искане да бъде оставена без уважение и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Бургас намира, че жалбата
е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е
основателна.
На 25.10.2020г.
е извършена проверка от служители на ТД на НАП гр.Бургас на търговски обект – бърза
закуска, находящ се в гр.Айтос, бул.“Цар Освободител“ № 9, за която е съставен
протокол за извършена проверка сер.АА № 0050590.
Със заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-366-0050590/30.10.2020г. издадена от началник
отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП на „Фики-91“ ЕООД е наложена принудителна
административна мярка запечатване на търговски обект – бърза закуска, находящ
се в гр.Айтос, бул.“Цар Освободител“ № 9 и забрана за достъпа до него за срок
от 14 дни.
Акт за установяване на административно
нарушение № F 578005 е съставен на 02.11.2020г. на „Фики-91“ ЕООД, за това, че при извършена
проверка на 25.10.2020г. на стопанисвания от търговеца обект - бърза закуска,
находящ се в гр.Айтос, бул.“Цар Освободител“ № 9 е направена контролна покупка
на 1 бр. дюнер на стойност 3,50 лева, заплатени в брой, за която не е издадена
фискална касова бележка от работещото в обекта фискално устройство, нито ръчна
касова бележка от кочан.
Заповедта е връчена на 06.11.2020г., видно от
направеното на нея отбелязване и е обжалвана с жалба вх.№ 10162/18.11.2020г.,
подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Съгласно
чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му, а съгласно ал.2 установяването на нови факти от значение за делото след
издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.
Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-366-0050590/30.10.2020г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, Д„Оперативни дейности“, ГД„Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП, е
издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС и
правомощията предоставени му със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на
изпълнителния директор на НАП.
Съгласно
чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с
мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно
лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в
качество и́ на индивидуален административен акт, следва да отговаря на
всички законови изисквания по чл.59 от АПК. Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК,
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
неговото издаване, каквито са изложени в заповедта.
При издаването на заповедта от
административният орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните
законоустановени реквизити - наименование на органа, който я издава,
наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и
задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за
обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
В случая са налице и
материалноправните предпоставка за налагане на процесната ПАМ, които са
коректно посочени в заповедта, а именно чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС и
чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Съгласно чл.186, ал.1, т.1,
б.”а” от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции,
се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от
Наредба № Н-18, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се
издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка
продажба на лицата по чл.3, ал.1 - за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. В чл.25, ал.3 от
Наредба № Н-18 е предвидено, че фискалната касова
бележка в случаите по ал.1 се издава при извършване на плащането, като лицата
по чл.3 са длъжни
едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената
фискална касова бележка.
В
съставения протокол за извършена проверка, е посочена контролна покупка на обща
стойност 3,50 лева, за която не е издаден фискален касов бон в
търговския обект. Така посочените обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя
и от него не се ангажират доказателства, че за процесната продажба е издадена фискална касова бележка или съответна
касова бележка от кочан, въпреки изрично дадените му указания в този смисъл в
постановеното по делото определение № 2315/30.11.2020г. С неиздаването на изискващата се касова бележка, в изпълнение на
задължението по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18, дружеството фактически не е
спазило начина за издаване на съответния документ за продажба, поради което
правилно е прието, че са налице предпоставките по чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС, за
налагане на процесната ПАМ.
Въпреки
изложеното обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като не стават ясни
мотивите на административния орган да определи 14-дневен срок на наложената ПАМ,
който е равен на почти половината
от нормативно установения максимален 30-дневен срок.
За да се приеме, че законосъобразно
е определен срока на наложената ПАМ, трябва във всеки отделен случай конкретно
да се обоснове избраната продължителност на запечатването като при това тя
трябва да е такава, че с нея да не се нарушава предвидения в чл.6 от АПК принцип за съразмерност, според който
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права или
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът
се издава. Целите, които следва да се постигнат с налагането на принудителните
административни мерки, са предвидени в чл.22 от ЗАНН, като те могат да се налагат за предотвратяване и преустановяване
на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях.
В случая, определения 14-дневен срок за
запечатване на обекта е мотивиран с обстоятелството, че в хода на проверката на
25.10.2020г. е направена контролна покупка на две безалкохолни напитки в
15:34ч. на обща стойност 2,00лв., заплатени в брой, за която не е издаден
фискален бон от наличното в обекта ФУ в работен режим. Същевременно видно от
обстоятелствената част на заповедта, тя се издава за контролна покупка
извършена на 25.10.2020г. в 10:30ч. на 1
бр. дюнер, на стойност 3,50 лева, като същите данни се сочат и в съставения
протокол за проверка сер.АА № 0050590 от 25.10.2020г.
Видно от изложеното, в случая данните,
послужили на административния орган за определяне продължителността на мярката
са неотносими към конкретния случай и не кореспондират с установените по делото
факти.
Действително от процесуалния представител на
ответника в проведеното по делото открито съдебно заседание на 12.01.2021г. се
твърди, че се касае за допусната техническа грешка, но доколкото в случая не е
объркана само една цифра или дата, а въобще цялата описана контролна покупка,
като вид и количество на стоката, стойност и час на извършване, то не би могло
да се приеме, че е техническа грешка. Също така, в случай, че от ответника се
счита, че се касае за очевидна фактическа грешка при издаване на заповедта, то
в чл.62, ал.2 от АПК е предвиден ред за нейното поправяне, като по делото
липсват твърдения и не са ангажирани доказателства за издаване и влизане в сила
на решение за поправка.
На следващо място продължителността
на срока е мотивирана с наличие на касова разлика в размер на 55,70 лева между
наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ, възприето от
административния орган като индиция за системно неизползване на касовия апарат
и други неотчетени приходи. Тези констатации също не са обосновани, доколкото в
заповедта не е посочено как е формирана тази разлика. Съответно в протокола за
извършена проверка е посочено, че парите по данни на ФУ са 27,60 лева,
фактическата наличност е 83,30 лева и разликата е 55,70 лева, след което е
посочено, че е налице и въвеждане на пари в касата в размер на 20,00 лева. Изводът
за създадена организация на работа, която води до укриване на приходи също
остава изолиран от фактическите констатации. Видно от генерирания дневен отчет
от 25.10.2020г., 10:31:57ч., е налице отчетен дневен оборот, каквито данни в
заповедта липсват и което сочи, на реализирани за деня продажби, регистрирани с
касов бон, което от своя страна опровергават заключението за системно
неизползване на касовия апарат, още повече, че по делото не се твърди и не се
установява търговеца да не е издавал касови бележки за други продажби, преди и
след извършената контролна покупка.
Като мотив за продължителността на срока е
посочено и наличието на непогасени публични задължения в размер на 786,74 лева.
По отношение на този мотив следва да се има предвид, че ПАМ „запечатване на търговски
обект“ не е способ за принудително събиране на публични задължения, т.е
наличието на непогасени публични вземания не може и не следва да се тълкува
като основание за налагане на ПАМ, още по-малко може да обоснове
продължителността на срока на прилагането ѝ. Неплащането в предвидения срок на публичните
задължения има за последица единствено начисляването на лихви върху тях, на
основание чл.175, ал.1 от ДОПК. В този смисъл следва да се има в предвид, че от
представената справка за задължения на търговеца (л.32-33 от делото) са
установява, че задълженията на търговеца за 2019г. са само за лихви, а тези за
2020г. главниците са за три месеца, тоест от тази справка се установява, че
търговеца макар и със закъснение си погасява публичните задължения.
Без отношение към срокът за
запечатване са и посочените средно-дневен
оборот от 132,78 лева, съответно декларираните финансови резултати от
дейността, които през 2017г. е 291,22 лева, през 2018г. е 2 426,52 лева и
през 2019г. е 676,74 лева. В случая не става ясно как този оборот, съответно
декларирания финансов резултат, обосновават определения срок на наложената ПАМ.
По делото не са представени никакви доказателства и не може да се установи
откъде органът е направил този извод за нереално нисък деклариран финансов
резултат. Липсват доказателства да е извършвана съпоставка с други търговски
обекти, които да имат дейност съпоставима с тази на търговеца. Действително
налице са справки за регистрираните данни, но тя касае периода 02.01.2020г.-08.10.2020г.,
без обаче да се установява какво е било работното време на обекта през този
период и без да се отчита че през 2020г. във връзка с разрастващата се епидемия
от COVID-19 в страната бе обявено извънредно положение, съответно извънредна епидемична
обстановка, която продължава и към настоящия момент. Тези обстоятелства
безспорно са оказали влияние върху извършените от търговеца продажби и следва
да се отчитат при квалифицирането на среднодневния му оборот като нереално
нисък. Ето защо, след като не е извършен анализ както на дейността на търговеца
и неговите обороти, така и на дейността и оборотите на други търговци, за които
да може да се приеме, че са съпоставими, както и не е съобразена обстановката в
страната през 2020г., извода на органа по приходите за изключително ниски
средно-дневни обороти и финансов резултат, е необоснован.
На следващо място, административният орган не
се е позовал на никакви конкретни факти, които да са относими към други подобни
случаи на нарушения в обекта по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18, поради което изцяло несъответстващ на
данните по преписката е и изводът му, че „срокът
на наложената принудителна административна мярка /ПАМ/ е съобразен с целената
превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността на търговеца“.
Видно от изложеното, посочените в заповедта
мотиви за определяне срока за налагане на ПАМ необосновават определената
продължителност на запечатването на търговския обект и забраната на достъпа до
него. Това води до извода, че определяйки необоснована висока продължителност
на срока на ПАМ, административният орган е нарушил изискването на чл.6, ал.5 АПК да се въздържа от актове и действия, които могат да
причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Вредите за търговеца
безсъмнено ще бъдат свързани както с пропуснати имуществени ползи от продажбите
в 14-дневния период на запечатване на търговския обект, така и с имуществени
загуби от нереализирани в този срок бързо развалящи се суровини за приготвяне
на предлаганите ястия, а също и с необходимостта от принудителното излизане в
отпуск на работещите в обекта служители. В този смисъл, следва да се има в
предвид и че страната се намира в извънредна епидемична обстановка и всеки един
момент би могло да бъде ограничена търговската дейност, както беше по време на
обявеното извънредно положение и не би
следвало да се определя срок на ПАМ по-дълъг от конкретно необходимия за да се
постигнат целените правни последици.
С оглед на изложеното, след като фактически
липсват относими към конкретния случай мотиви за определяне продължителността
на наложената ПАМ, то обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде
отменена на основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Мотивиран от
изложеното, Административен съд Бургас, десети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед за
налагане на принудителни административна мярка № ФК-366-0050590/30.10.2020г.
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, Дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от
съобщаването на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: