№ 3657
гр. Варна, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ., в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20233110104940 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „Д.:Б.Ж.З., ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Г.М.Д.“ №..
срещу Д. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Г.С.Р.“ №........... по
реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на Заповед №
589/08.02.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
09.01.2019г., издадена по ч.гр.д. №..451/2023г. по описа на ВРС за следните
суми: сумата от 2266 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен
със застрахователна полица № BG/30/117002836399 по повод настъпило на
11.08.2018 г. ПТП, причинено виновно от длъжника, който е управлявал МПС
с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, сумата
от 15 лева, представляваща ликвидационни разходи по щета № 0801-
001990/2018-01, сумата от 997.28 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 17.02.2018 г. до 06.02.2023 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението – 06.02.2023 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 11.08.2018г. около 04:30
часа в гр. Варна, ответникът като водач на лек автомобил марка „Субару“ с
рег. № ............ при движение на заден ход причинил ПТП с лек автомобил
марка „Ауди“, модел „А 4“ с рег. № В .........., собственост на Н.Д. Н.а, като му
1
нанесъл материални щети. За настъпилото ПТП бил изготвен Протокол за
ПТП №..698822 от 11.08.2018г., в който било отразено, че ответникът в
качеството си на виновен водач е управлявал МПС с концентрация на алкохол
в кръвта над допустимата по закон норма. Твърди се още, автомобилът на
ответника бил застрахован при ищцовото дружество по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/30/117002836399 със срок на действие от 25.10.2017г. до 25.10.2018г.
Н.Д. Н.а предявила пред застрахователя претенция за заплащане на
обезщетение, по която била образувана щета № 0801-001990/2018-01, по
която й била изплатена сума в размер на 2266 лева с платежно нареждане от
17.10.2018г. За ликвидация на щетата ищцовото дружество направило
разноски в размер на 15 лева. На ответника била изпратена покана за
доброволно изпълнение от 02.07.2019г., която се върнала в цялост с
отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя.
В законоустановения срок ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание, процесуалният
представител на ищеца поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и за явява, че не
оспорва изложените в исковата молба твърдения и желае да сключи спогодба,
по смисъла на която да не дължи претендираната от ищеца законна лихва.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не са спорни между страните, а и се установяват от представените
писмени доказателства следните обстоятелствата: че е настъпило процесното
ПТП на 11.08.2018г. по вина на ответника, че ответникът е управлявал МПС
„Субару“ с рег. № ......... с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата
по закон норма, че автомобилът на ответника е бил застрахован по риска
„Гражданска отговорност“ при ищцовото дружество към датата на
настъпване на ПТП, че са настъпили щети по увредения автомобил марка
„Ауди“, модел „А 4“ с рег. № В .........., както и че на 17.10.2018г. ищцовото
дружество е заплатило на собственика на увредения автомобил Н.Д. Н.а
застрахователно обезщетение в размер на 2266 лева.
2
Представени по делото са описи на щетата, изготвени от
застрахователя, в които са подробно описани щетите по автомобила. Всички
документи са подписани от представител на застрахователя и от представител
на собственика на увредения автомобил.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от
ГПК във вр. с чл.500, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД. Предявени са след
провеждане на производство по чл.410 от ГПК и надлежно депозирано
възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 от ГПК в срока, предвиден в
разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и са процесуално допустими.
По иска по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл.500, ал.1, т.1
от КЗ
Съгласно чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ застрахователят има право да получи
от виновния водач платеното обезщетение заедно с платените лихви и
разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата
по закон норма.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да докаже валидно
сключен договор за застраховка „гражданска отговорност” с ответника,
изплащането на застрахователното обезщетение, настъпването на процесното
ПТП и обстоятелството, че ответникът като участник в същото е управлявал
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. В
тежест на ответника е да установи погасяване на вземането на застрахователя.
В настоящия случай безспорно между страните е, че автомобилът,
управляван от ответника, е бил застрахован при ищцовото дружество по
застраховка „Гражданска отговорност” към датата на процесното ПТП.
Безспорно е и настъпването на ПТП, причинено от ответника. Установи се
още, че същият е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма.
Установи се, че вследствие на причиненото ПТП на лек автомобил
марка „Ауди“, модел „А 4“ с рег. № В .......... са причинени щети в размер на
3
2266 лева, като на собственика на автомобила на 17.10.2018г. е заплатено
застрахователно обезщетение в посочения размер.
Предвид изложеното съдът намира, че регресната отговорност на
ответника за заплатеното застрахователно обезщетение в размер на 2266 лева
следва да бъде ангажирана. Ликвидационните разноски на застрахователя в
размер на 15 лева са в рамките на обичайните такива и също следва да бъдат
заплатени от ответника съобразно разпоредбата на чл.500 от КТ.
С оглед горното предявеният иск за главница се явява основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
По иска по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД
Регресната отговорност към застрахователя възниква от момента, в
който същият е изплатил обезщетение. Въпреки това съдът намира, че
обезщетението за забава на основание чл.84, ал.2 от ЗЗД е дължимо от датата
на получаване от ответника на поканата за плащане, а не от деня на
изплащане на застрахователното обезщетение на застрахования. Без да бъде
уведомен застрахованият по риска „Гражданска отговорност“ не би могъл да
извърши доброволно погасяване, доколкото не знае нито дали е заведена щета
от пострадалия, нито дали е платено обезщетение от застрахователя и кога,
нито в какъв размер. По делото липсва доказателство за изпратена на
ответника покана за плащане. Нещо повече, в самата искова ищецът е навел
твърдения за изпратена покана, която обаче не е достигнала до адресата.
По изложените съображения съдът намира, че искът за законна лихва се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно с
уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски в размер на 75,67
лева за платена държавна такса и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от
ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП, от които ответникът следва да заплати 122,23
лева. В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на
115,67 лева за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, от
които ответникът следва да заплати 80,48 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.
М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Г.С.Р.“ №........... дължи на
ЗАД „Д.:Б.Ж.З., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. „Г.М.Д.“ №.. следните суми: сумата от 2266 лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, сключен със застрахователна полица №
BG/30/117002836399 по повод настъпило на 11.08.2018 г. ПТП, причинено
виновно от длъжника, който е управлявал МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата по закон норма и сумата от 15 лева, представляваща
ликвидационни разходи по щета № 0801-001990/2018-01, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението –
06.02.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 589/08.02.2023г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 09.01.2019г. по
ч.гр.д. №..451/2023г. по описа на ВРС.
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено между страните, че Д. М.
Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Г.С.Р.“ №........... дължи на ЗАД
„Д.:Б.Ж.З., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
„Г.М.Д.“ №.. сумата от 997.28 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 17.02.2018 г. до 06.02.2023 г., за която сума е издадена Заповед №
589/08.02.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
09.01.2019г. по ч.гр.д. №..451/2023г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Д. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Г.С.Р.“
№........... да заплати на ЗАД „Д.:Б.Ж.З., ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. С., бул. „Г.М.Д.“ №.. сумата от 122,23 лева,
представляваща направени в настоящото производство разноски, както и
сумата от 80,48 лева, представляваща направени в заповедното производство
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5