РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Пловдив, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20255000500299 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №73 от 17.03.2025г., постановено по гр.дело №878/2023г. по
описа на Окръжен съд-Хасково, са отхвърлени предявения като главен от Г. Н.
Г. с ЕГН:********** и И. Н. Г. с ЕГН:**********, двамата от гр.Д, ул. Ц.
********, вх.*****, срещу ЕТ“К *** П.а“, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр.В., *********, и Т. Р. Г. с ЕГН:**********, от гр.Д.ул. С.
*******, иск да се признае правото/допусне на основание чл.66,ал.1 във
връзка с чл.33,ал.2 от ЗС изкупуване на недвижим имот: Складова база, Склад
с идентификатор ********, със застроена площ от 790кв.м., брой етажи:1,
находящ се в гр.Д.********ул. Х. С.“, на цена от 80000лв. и предявения като
евентуален иск за признаване правото/допускане изкупуване на идеалните
части от поземлен имот с идентификатор *********, собственост на ЕТ“К ***
П.а“, и на намиращия се в същия поземлен имот недвижим имот: Складова
1
база, Склад с идентификатор ********, със застроена площ от 790кв.м., брой
етажи:1, находящ се в гр.Д.********ул. Х. С.“, на цена от 80000лв., като Г. Н.
Г. с ЕГН:********** и И. Н. Г. с ЕГН:**********, двамата от гр.Д, ул. Ц.
********, вх.*****, са осъдени да заплатят на ЕТ“К *** П.а“, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр.В., *********, направените по делото
разноски от 7975лв., и да заплатят на Т. Р. Г. с ЕГН:**********, от гр.Д.ул. С.
*******, направените по делото разноски в размер на 5775лв.
Недоволни от така постановеното решение са останали жалбоподателите
Г. Н. Г. и И. Н. Г., които, чрез пълномощника им адв.А. Х., го обжалват изцяло
с доводи за неправилност относно приетото постройката да не съставлява
суперфициарна собственост и ищците, придобивайки собствеността на терена,
да са се съгласили със съществуващата и разположена в част от него
постройка, като се поддържа обстоятелството, че тя се намира върху няколко
имота, да не отменя задължението на собственика на постройката, а
единствено да разширява кръга от субекти, за които възникват права по чл.66
от ЗС. По подробно изложените съображения жалбоподателите претендират за
уважаване на главния иск за изкупуване на цялата сграда, евентуално на
252,30/790 ид.части от нея, а при отхвърлянето му за уважаване на
евентуалния за изкупуване на идеалните части от поземления имот и
намиращия се в него склад, съгласно уточнението на въззивната жалба.
Заявено е и искане за присъждане на всички направени по делото разноски.
Въззиваемата страна Т. Р. Г. е депозирала чрез пълномощника адв.К. В.
писмен отговор на въззивната жалба с подробно развити в него аргументи за
неоснователност на същата и искане тя да бъде оставена без уважение, както и
да й се присъдят направените разноски.
Въззиваемата страна ЕТ“К ***Х П.а“ е подала чрез пълномощника
адв.С. Л. писмен отговор на въззивната жалба с изложени съображения за
нейната неоснователност и искане за потвърждаване на решението и за
присъждане на разноски.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
В исковата молба се твърди на 13.11.2006г. ищецът Г. Г. да е придобил
собствеността върху ПИ с идентификатор ********* по КККР на гр.Д.град с
2
нотариален акт за продажба №*************г. на нотариус Румяна Велева,
към който момент бил в брак с ищеца И. Г., поради което имотът бил придобит
от двамата в режим на СИО. В имота им попадала частично сграда-склад с
идентификатор ******** на един етаж със застроена площ от 790кв.м.,
собственост на ответника ЕТ“К ***Х П.а“, представляван от Х М Н, която на
17.11.2023г. с Нотариален акт №************г., продала сградата на
ответника Т. Р. Г. за сумата от 80000лв., платена изцяло и в брой по банков път.
Ищците считат, че след като правото на собственост върху сградата и върху
дворното място, в което е построена, принадлежат на различни лица, то
собственикът на постройката може да я продаде на трето лице само след като
я е предложил първо на собственика на земята и той е отказал да я изкупи.
Такова изкупуване не им било предложено от ЕТ“К ***Х П.а“, представляван
от Х М Н, поради което претендират да бъде допуснато при същите условия на
цена от 80000лв. Ако тази им претенция бъде отхвърлена и по делото бъде
установено, че сградата е продадена ведно с идеални части от закупения от тях
поземлен имот ********, доколкото при продажбата между ответниците в
нотариалния акт е описано, че сградата се продава „ведно със съответните
идеални части от поземления имот“, а тя е разположена върху няколко
поземлени имота, и, че поземленият имот е бил съсобствен между тях и ЕТ,
молят да се допусне изкупуване както на идеалните части от поземления имот,
така и на намиращия се в него склад при същите условия на цена от 80000лв.
Предявените в условията на евентуалност искове са с правно основание
по чл.66,ал.1 във връзка с чл.33,ал.2 от ЗС за изкупуване на продадената
сграда като суперфициарна собственост и с правно основание по чл.33,ал.2 от
ЗС за изкупуване на продадените идеални части от поземления имот и на
сградата в него като съсобствен.
С отговора на исковата молба ответникът Т. Г. е възразила по
допустимостта на исковете поради липса на правен интерес от предявяването
им, оспорвайки легитимацията на ищците като собственици/съсобственици на
поземлен имот с идентификатор ******** с твърдения праводателите им да не
са били собственици на имота, тъй като не е открила вписан Нотариален акт
№***********г. на ДРС, представен при продажбата, и тъй като собственик
на имота е ЕТ“К ***Х П.а“, съгласно Нотариален акт №***********г. на ДРС,
АДС №3267 от 18.02.1987г. и Договор от 09.01.1998г. с Министъра на
3
промишлеността. Оспорила е исковете и като неоснователни по съображения,
че процесната сграда е разположена в повече от един поземлен имот и е
закупена от праводателя й ЕТ“К ***Х П.а“, която е собственик и на
поземлените имоти, в които се намира, считайки при тези обстоятелства за нея
да не е съществувало задължение да предлага на ищците да закупят сградата.
Твърди в поземлен имот №*********** да съществува и друга сграда, на
която ищците не са собственици, поради което правилото на чл.66,ал.1 във
връзка с чл.33,ал.2 от ЗС да не се прилага. Поддържа Х Н от 1997г. да владее
непрекъснато, несмущавано и необезпокоявано процесния поземлен имот
№********.
С отговора на исковата молба ответникът ЕТ“К ***Х П.а“, чрез
пълномощника адв.А Г, застъпва становище за допустимост на исковете.
Оспорва основателността им, поддържайки процесният склад да не
представлява суперфициарна постройка, тъй като не е построен в резултат на
учредено й право на строеж от ищците, а да е придобила собствеността му по
договор, съгласно нотариален акт №***********г. на РС-Д.град, закупувайки
го от „Стерконс“ЕООД-в ликвидация. Твърди процесният склад да е построен
през 1945г., при което към момента на евентуалното придобиване на терена от
ищците през 2006г., сградата да е била построена и никой никога да не й е
учредявал право на строеж, за да са възникнали отношения суперфициар—
суперфициент. Придобивайки евентуалната собственост върху терена, ищците
са се съгласили със съществуващата върху него постройка, както и с
възможната промяна на собствеността върху й, тъй като не са учредили право
на строеж на конкретно лице, от което впоследствие да претендират
изкупуване. Изтъква, че сградата е разположена в три отделни имота, което
също да сочи на липса на суперфиция и възникналите отношения да са довели
единствено до разделна собственост върху терените и построената в тях
сграда при условията на изначално и независимо разделно придобиване. В
обобщение счита, че правото на изкупуване може да възникне единствено при
учредена от собственика на земята суперфиция, а не при всички случаи, при
които правото на притежание върху терена и постройката принадлежат на
различни лица. От този ответник е подаден отговор на исковата молба и чрез
пълномощника адв.С. Л., посредством който исковете се считат за
недопустими поради липса на активна процесуална легитимация за
предявяването им. Оспорва се ищците да са собственици на процесния ПИ
4
№******** с твърдения техните праводатели да не са притежавали правото на
собственост върху му. Акцентира се отново на липсата на учредено право на
строеж и на обстоятелството, че складът е разположен в три поземлени имота.
С молба вх.№4406/08.05.2024г., подадена във връзка с изготвения с
Определение №338/16.04.2024г. проект за доклад, ищците по повод
оспорването на правата им върху терена са заявили в условия на евентуалност
възражение за придобиването му по давност. С молба вх.№5048/23.05.2024г.
те са представили писмени доказателства, включващи и реституционно
съдебно решение в полза на праводателите им. Във връзка с него в първото
редовно проведено на 27.05.2024г. открито съдебно заседание по делото
ответникът ЕТ“К ***Х П.а“ е оспорила материалноправната
законосъобразност на реституцията, считайки за допустим косвения съдебен
контрол в рамките на настоящото исково производство.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел ищците да са
придобили в режим на СИО собствеността върху ПИ ******** по силата на
договор за продажба, обективиран в Нотариален акт №*************г., а
ответникът ЕТ“К ***Х П.а“ да е придобила по силата на приватизационна
сделка в периода 1997-98г. собствеността върху целия процесен склад с
идентификатор ********, с който се е разпоредила в полза на ответника Т. Г. с
договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №*********г., и
който склад попада в три поземлени имота – 252,30кв.м. в имота на ищците,
525,90кв.м. в имот ***********, и 11,80кв.м. в имот ********, които последни
принадлежат на различни лица. Прието е, че за сградата няма учредено право
на строеж в полза на ЕТ“К ***Х П.а“, поради което тя не представлява
суперфициарна собственост, а и същата е била построена към 2006г., когато
ищците са придобили собствеността на поземлен имот ********, в който
попада частично, при което помежду им не са възникнали отношения, които
следва да се реализират на плоскостта суперфициар-супрефициент.
Придобивайки собствеността на терена, ищците са се съгласили със
съществуващата и разположена в него постройка, като между тях и нейния
собственик не е възникнала съсобственост, нито по отношение на имота, в
който е построена сградата, тъй като той не е един. Прието е, че правото на
изкупуване по чл.66,ал.1 от ЗС е приложимо единствено, когато собственикът
на земята е учредил право на строеж и суперфициарният собственик продава
5
постройката на трето лице, а в случая да се касае за изначално и независимо
разделно придобиване на различни терени и попадаща върху тях сграда, които
усложнени собственически отношения да изключват приложението на
уредените от чл.33 от ЗС правила. Целта на закона в разпоредбата на
чл.66,ал.1 от ЗС е собствеността върху земята и сградата да се концентрира в
едно лице, която в случая не би могло да бъде постигната, още по-малко с
допускане изкупуването на частта от постройката, намираща се в имота на
ищците в размер на съответната идеална част от 252,30/790 ид.части и
впоследствие да се извърши делба с третия ответник. Прието е, че
реституираният на праводателите на ищците имот с площ от 7020кв.м. е
заснет през 1993г. в кадастралната основа през 1993г. като имот пл.№*****, а
придобитият при приватизацията на „Стерконс“ЕООД от ответника ЕТ“К
***Х П.а“ имот от 82980кв.м. е нанесен през 1998г. като имот пл.№6345, при
което, независимо, че двата съставляват част от един общ бивш имот с площ
от 90000кв.м., са налице два различни имота и върху процесния имот
******** не е възникнала съсобственост по силата на регулацията, тъй като не
е бил образуван само един парцел от няколко имотни основи, което да води до
неоснователност на евентуалния иск по чл.33,ал.2 от ЗС.
Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от
ГПК, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и
допустимо. Наведените от ответниците с отговорите на исковата молба
възражения досежно активната процесуална легитимация и правния интерес
на ищците всъщност касаят материалноправната им легитимация на
собственици/съсобственици на процесния поземлен имот ******** с право на
изкупуване, което надлежно са обосновали в исковата молба, като оспорването
й от страна на ответниците е въпрос по същество на спора, а не по
допустимостта на производството.
Според приетото заключение от 03.07.2024г. на СТЕ, изготвено от
вещото лице инж.А Ж, и допълнителното заключение от 06.02.2025г.,
процесната сграда – склад е със застроена площ от 790кв.м. на един етаж,
стоманобетонова конструкция с двускатен покрив и се състои от четири
складови площи със самостоятелен достъп от ул.“Р Р“, както са отразени на
схемата към основното заключение, като е единна в конструктивно отношение
и се ползва в нейната цялост с възможност за отделяне и обособяване на
6
складови помещения с вътрешни преградни зидове, без това да наруши
конструкцията на сградата. Същата е разположена върху три поземлени
имота – процесния ******** с площ от 1011кв.м., в който участва с площ от
252,30кв.м., поземлен имот *********** с площ от 1560кв.м., в който участва
с 525,90кв.м., и поземлен имот ******** с площ от 1542кв.м., в който участва
с 11,80кв.м., което нейно местоположение е видно и от представената с
исковата молба скица на поземлен имот ********.
Безспорно е, че процесният склад е бил част от сградния производствен
комплекс на К з Д“ в гр.Д.град, на който е бил предоставен за оперативно
управление, според представения АДС №3267/18.02.1987г., в който не
фигурира прилежащ телен, а складът, според основното заключение на СТЕ,
се идентифицира с описания в позиция 13 като построен през 1945г. и е
отразен в първия план на града от 1948г. /неприет/ и следващият одобрен план
от 1951г. Според допълнителното заключение на СТЕ в геодезическата му
част, изготвена от вещото лице инж.Д К, дворното място на консервната
фабрика по плана от 1971г. е било с площ от 90000кв.м. Същото, обаче, не е
имало такова отреждане нито по плана от 1951г., нито по следващия от 1971г.,
по който е бил отреден за жилищен комплекс, улица и обществена градина,
според представеното Решение от 04.02.1993г. по гр.дело №1482/1993г. на
Окръжен съд-Хасково, с което по тази причина и доколкото останалата
незасегната от предвидените мероприятия част от имота попада в двора на
ДФ“Стерконс“, но при липса на преотреждане, е отменен отказа на кмета на
Община-Д.град по решение №230 от 16.09.1992г. за отмяна на отчуждаването
на имот пл.№**** и имот пл.№**** и вместо това на основание чл.2 от
ЗВСВНОИ е постановена отмяната на отчуждаването на посочените имоти
като бивша собственост на М Х М, М Г М и В Г М. Въз основа на това съдебно
решение със Заповед №1366 от 04.06.1993г. на кмета на Община-Д.град е
одобрено попълването на кадастралната основа с нов имот пл.№***** на
името на Х и Г Г А. С Нотариален акт №*********г., том II, дело №99*****г.,
издаден въз основа на обстоятелствена проверка, М Х М като наследник на Х
М А е признат за собственик на 1/2 ид.част, В Г М на 1/4 ид.част, и М Г М, Г
М Г и Е М Т по на 1/12ид.част, като наследници на Г М А. Държавната фирма
„Стерконс“ е преобразувана в „Стерконс“ЕООД, вписано с решение по ф.дело
№79/1991г. по описа на ОС-Хасково. С влязло в сила на 23.06.1997г. Решение
от 15.11.1996г. по гр.дело №25/1995г. на Районен съд-Д.град, потвърдено с
7
Решение №203 от 23.06.1997г. по гр.дело №815/1997г. по описа на ОС-
Хасково, по иск по чл.108 от ЗС е признато за установено, че М Х М, В Г М, М
Г М, Г М Г и Е М Т са собственици на реституирания и новозаснет имот пл.
№***** с площ от 7020кв.м. и „Стерконс“ЕООД е осъдено да им предаде
собствеността и владението върху му. След влизане в сила на решението, с
договор от 17.10.1997г. по представения Нотариален акт №**********г.,
поправен с НА №********г., Х М Х е дарил на синовете си Н Х М и М Х М
2/3 ид.части от собствената му 1/2 ид.част от реституирания имот пл.№***** с
площ от 7020кв.м. С договор от 03.06.1997г. по представения Нотариален акт
№**********г., „Стерконс“ЕООД-в ликвидация е продало в рамките на
открита процедура по приватизация на Х П.а в качеството й на ЕТ“К ***Х
П.а“ сградите по цитирания АДС №3264/18.02.1987г., включващи и процесния
склад, ведно с 22100/82980 ид.части от прилежащия им терен – място от
82980кв.м., чиято площ е формирана след приспадане на реституираната от
7020кв.м. Впоследствие е съставен Акт за частна държавна собственост
№********г. по отношение на застроен терен с обща площ от 60880лв., в
който като съсобственик е посочен ЕТ“К ***Х П.а“ по цитирания нотариален
акт и актуваната площ е формирана след приспадане на реституираната такава
от 7020кв.м. и на продадената като принадлежност към сградите площ от
22100кв.м. Със споразумение от 09.12.1997г. между Министерство на
промишлеността и Х П.а като собственик на ЕТ“К ***Х П.а“, е уговорено за
окончателното уреждане на отношенията със „Стерконс“ЕООД ликвидаторът
да прехвърли собствеността върху така актувания застроен терен с площ от
60880кв.м., в изпълнение на което е сключен представения Договор от
09.01.1998г., с който ЕТ“К ***Х П.а“ закупува 60880/90000ид.части от
застроения терен, целият с площ от 90000кв.м. в квартали 67, 72 и 73 по плана
на гр.Д.град. Със Заповед №350 от 16.06.1998г. на Кмета на Община-Д.град е
одобрено попълване на кадастралната основа с нов имот пл.№**** на името
на ЕТ“К ***Х П.а“ с площ от 82980кв.м., според допълнителното заключение
на СТЕ, част геодезическа. За реституирания имот пл.№***** по одобрения
със Заповед №1226 от 01.08.2001г. на кмета на Община-Д.град подробен
устройствен план са отредени шест парцела, сред които УПИ **-*****, като
по одобрената със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на АГКК
кадастрална карта и регистри на гр.Д.град частта от имот пл.№***** с площ
от 1011кв.м. и отреден УПИ ** е заснета като самостоятелен поземлен имот с
8
идентификатор ********, видно от приложената към основното заключение
Заповед №РД-06-1163 от 21.06.2011г. и отразеното в скицата. В този имот,
както се установи, попада частично с площ от 252,30кв.м. процесният склад.
От други части от бивш имот пл.№***** първоначално са били образувани
УПИ V-***** и УПИ **I-*****, а впоследствие УПИ ХХ-*****, идентичен на
ПИ с идентификатор ***********, собственост на „Мега-
Интернационал“ЕООД, видно от приложеното удостоверение изх.№156 от
14.06.2024г. на Община-Д.град и скица №15-1005471/20.09.2023г., в който с
площ от 529,90кв.м. попада друга част от процесния склад и в който попада
друга самостоятелна двуетажна сграда с идентификатор ***********.1,
собственост на „Артекс Роботикс“ЕООД, според отразеното в представената
скица №15-520464 от 22.05.2024г. Според същото удостоверение и скица
№15-520456 от 22.05.2024г., ПИ с идентификатор ********, в който попада с
площ от 11,80кв.м. останалата част от склада, представлява второстепенна
улица. С договор от 13.11.2006г. по представения Нотариален акт
№*************г., реституираните собственици и надарени Х М Х, М Х М, Н
Х М, В Г М, Г М Г, Е М Т и М Г М като съсобственици на поземлен имот с
идентификатор ******** са продали същия на ищеца Г. Г. през време на брака
му с И. Г., сключен на 23.10.1977г. Ищецът Г. се е снабдил с представеното
Разрешение №70 от 23.06.2010г. за строеж на ограда от телена мрежа и колове
на закупения от него имот, каквато е и поставил, според показанията на св.П
Н., които не се опровергават от показанията на ангажираните от ответника
ЕТ“К ***Х П.а“ свидетели М Г и З К, тъй като същите потвърждават
наличието на ограда от мрежа, без да им е известно кой я е поставил, като
сочат преди това мястото да е било изоставено и неподдържано. По делото е
приложен и Договор от 13.02.2018г. между ищецът Г. и
„Електроразпределение Юг“ЕАД за присъединяване на будка за охрана в
процесния имот, до реализирането на която, според св.Н., не се стигнало във
връзка с намеренията на свекър й да ползва незастроената част от имота като
паркинг, тъй като очаквал да закупи находящия се в него склад, заради който
всъщност закупил и имота с инвестиционна цел, но в разговор с Х тя отказала
продажбата му. С договор от 17.11.2023г. по представения Нотариален акт
№***************., тя в качеството си на ЕТ“К ***Х П.а“ е продала на
ответника Т. Г. процесния склад като разположен в УПИ **-*****, УПИХХ-
***** и улична регулация, ведно със съответните прилежащи му идеални
9
части от поземления имот, за сумата от 80000лв., платена изцяло и по банков
път.
При така събраните доказателства и установената хронология,
настоящата инстанция намира, противно на поддържаното от въззиваемата
страна ЕТ“К ***Х П.а“, за недопустимо провеждането на косвен съдебен
контрол за материална законосъобразност на реституционното съдебно
решение от 1993г. по ЗВСВНОИ в полза на праводателите на ищците, предвид
силата на пресъдено нещо на влязлото в сила през 1997г. съдебно решение по
спора за собственост по чл.108 от ЗС по отношение на реституирания имот, с
което реституцията е зачетена между праводателите на страните, които
последни са обвързани от него, съгласно чл.298,ал.2 от ГПК. Не се установява
поддържаното от въззиваемите след приключване на производството по спора
за собственост върху реституирания имот същият да е придобит чрез сделки в
рамките на процедурата по приватизация от страна на ЕТ“К ***Х П.а“.
Приватизацията е проведена при зачитане на предхождащата я реституция на
частта с площ от 7020кв.м. от имота от 90000кв.м., ползван без отреждане по
плана от консервната фабрика, като при определяне на принадлежащата на
„Стерконс“ЕООД-в ликвидация част от 82980кв.м. от терена по двата
договора е приспадната реституираната част от 7020кв.м. По отношение на
бившия имот от 90000кв.м. не е възникнала съсобственост между
реституираните собственици и приватизиращото се дружество, съответно
правоприемника ЕТ, с оглед задължителните указания по т.2 от Тълкувателно
решение №8 от 23.02.2016г. по тълк.дело №8/2014г. на ОСГК на ВКС, според
които реституцията е специфичен способ за придобиване от физически и
юридически лица на право на собственост върху имоти, отнети им от
държавата към минал момент, тъй като почти във всички случаи те имат
различен градоустройствен и технически статут от този, който са имали към
момента на одържавяването им, и затова нито един от реституционните
закони, включително ЗВСВНОИ, не предвижда като материалноправно
условие за възстановяването имотът да бъде предварително обособен като
самостоятелен по действащите към настоящия момент кадастрална карта,
кадастрален, регулационен или подробен устройствен план, като
възстановеният имот е самостоятелна недвижима вещ, дори когато
представлява реална част от съществуващ парцел, поземлен имот или
урегулиран поземлен имот, тъй като от юридически актове могат да се
10
установят границите му. Установи се в тази връзка и непосредствено след
реституцията реституираният имот да е заснет като самостоятелен с пл.
№*****, а закупеният при приватизацията от ЕТ да е заснет с пл.№****,
които впоследствие са урегулирани. Не се установява и П.а в качеството й на
ЕТ да е била във владение на реституирания имот и конкретно на процесния
като част от него в продължение на десет години, доколкото, според
ангажираните свидетели, мястото около склада е било изоставено и
неподдържано, и се установи да е оградено от ищците след закупуването му. С
оглед на това, към 13.11.2006г., когато ищецът е закупил процесния ПИ
********, представляващ част от реституирания имот, праводателите му са се
легитимирали като единствени негови собственици, поради което договорът е
породил вещно прехвърлителното си действие. Безспорно по силата на
договора от 03.06.1997г. със „Стерконс“ЕООД-в ликвидация ответникът ЕТ“К
***Х П.а“ е придобила собствеността върху процесния склад, който се
установи да попада върху реституирания имот, от който са обособени
понастоящем собствения на ищците ПИ ******** и собствения на трето лице
ПИ ***********, както и върху общинския ПИ ********. При това
положение, противно на поддържаното от ответниците и във въззивното
производство, сградата се явява изцяло суперфициарна собственост. Такава е
налице във всички случаи, при които собственикът на постройката и
собственикът на земята, върху която е построена, са различни лица, както
резонно поддържат жалбоподателите. Тя възниква не само при реализирано
право на строеж, учредено от собственика на земята в полза на трето лице,
съгласно чл.63,ал.1 от ЗС, както настояват ответниците, но и при прехвърляне
от собственика на земята отделно от нея на собствеността върху вече
съществуващата постройка, според чл.63,ал.2 от ЗС, чрез доброволна делба,
според чл.63,ал.3 от ЗС, и по всички други законни способи за придобиване на
вещни права върху чужда вещ по чл.55 от ЗС, включително по давност и по
други определени в закон начини, включително като последица от съдебно
решение за реституция само на терена, но не и по отношение на находящата се
в него сграда, както в случая. При това положение с договора между
ответниците процесната сграда като изцяло суперфициарна собственост е
прехвърлена с принадлежащите й идеални части от правото на строеж върху
имотите, в които е разположена, а не от правото на собственост върху им,
каквито едноличният търговец Х П.а не е притежавала и доколкото
11
принадлежностите, без които сградата не би могла да съществува, се
определят от закона, а не от волята на договарящите. Разпоредбата на
чл.66,ал.1 от ЗС, препращаща към чл.33 от ЗС, дава право на собственика на
земята да бъде предпочетен като купувач на сградата суперфициарна
собственост в същия имот, като целта е собствеността върху земята и сградата
да се концентрира в едно лице. Единствените случаи, в които посочените
разпоредби не намират приложение, са при наличие на вертикална и
хоризонтална етажна собственост, когато обектите в сградата или отделни
сгради в имота принадлежат на различни собственици на дворното място, при
което то няма самостоятелен статут, а представлява обща част по чл.38,ал.1 от
ЗС, явяваща се принадлежност към отделните обекти или сгради, и останалите
съсобственици нямат право на изкупуване при продажбата на такива. В
настоящия казус, доколкото процесната сграда е разположена в три отделни
самостоятелни имота, е възникнало положение аналогично на чужда сграда в
съсобствен имот. В единият от тези имоти *********** съществува и друга
сграда, която, според данните, принадлежи на лице различно от собственика
на земята. След като двете сгради принадлежат на различни лица, които са
различни от собствениците на земята, не е налице хоризонтална етажна
собственост, каквато да изключва правото на изкупуване. То принадлежи на
всеки от собствениците на отделните имоти, в които е разположена сградата,
като същото е самостоятелно и всеки от тях решава дали да го упражни или
не. Правото на изкупуване на упражнилият го произтича от качеството му на
съсобственик на дворното място, в което е построена сградата, който встъпва в
правата на купувача по разпоредителната сделка, като го замества. Обемът на
признатото му право не е обусловен от размера на притежаваната от него част
в съсобствения имот, независимо, че другите съсобственици не са упражнили
правото си на изкупуване. Съответно в настоящия специфичен случай е без
значение какво е площното съотношение между трите имота, в които попада
сградата, както и каква част от нея попада във всеки от тях, доколкото всеки от
собствениците на трите имота, аналогично на съсобствениците на дворното
място, разполага с правото на изкупуване. В случая то е упражнено от ищците
като собственици на единия от имотите, които встъпват в правата на купувача
за всичко разпоредено, т.е. за цялата сграда, а не за идеална част от нея. По
тези съображения за ищците, на които безспорно не е било предложено от
разпоредилия се със сградата ответен едноличен търговец като
12
суперфициарен собственик, е възникнало правото на изкупуване на процесния
склад, което право те са упражнили в двумесечния срок по чл.33,ал.2 от ЗС от
продажбата.
Обсъденото обосновава извода за основателност на предявения главен
иск за изкупуване, който като такъв следва да се уважи след цялостната
отмяна на обжалваното първоинстанционно решение като неправилно.
С оглед на този изход по спора и във връзка с изричната претенция на
жалбоподателите за присъждане на направените от тях пред инстанциите
разноски, ответниците следва да бъдат осъдени да им заплатят такива от общо
8267лв. за първоинстанционното производство и от общо 4800лв. за
въззивното производство.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №73 от 17.03.2025г., постановено по гр.дело
№878/2023г. по описа на Окръжен съд-Хасково, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА ИЗКУПУВАНЕ от Г. Н. Г. с ЕГН:********** и И. Н. Г. с
ЕГН:**********, двамата от гр.Д, ул. Ц. ********, вх.Б, ет.1, ап.2, на следния
недвижим имот: СГРАДА с предназначение: Складова база, Склад, с
идентификатор ******** по КККР, находяща се в гр.Д.********ул. Х. С.“,
брой етажи: 1, със застроена площ от 790кв.м., ведно със съответните идеални
части от правото на строеж върху имотите, в които е разположена: УПИ **-
*****, УПИ XX-***** и в уличната регулация, при условията, уговорени в
договора за покупко-продажба по Нотариален акт №***************. на
Нотариус В С с рег. № **** и район на действие Районен съд-Д.град, който
договор е сключен между Едноличен търговец „К ***Х П.а“, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр.В., *********, представляван от Х М
Н, в качеството на продавач, и Т. Р. Г. с ЕГН:**********, от гр.Д.ул. С.
*******, в качеството на купувач, при условие, че заплатят на Т. Р. Г. с
ЕГН:**********, уговорената по договора продажна цена от 80000лв. в
едномесечен срок от влизане в сила на решението за изкупуване, в противен
случай то се счита за обезсилено по право.
13
ОСЪЖДА Едноличен търговец „К ***Х П.а“, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.В., *********, представляван от Х М Н, и
Т. Р. Г. с ЕГН:**********, от гр.Д.ул. С. *******, да заплатят на Г. Н. Г. с
ЕГН:********** и И. Н. Г. с ЕГН:**********, двамата от гр.Д, ул. Ц.
********, вх.Б, ет.1, ап.2, сумата от 8267лв. /осем хиляди двеста шестдесет и
седем лева/, представляваща разноски за първоинстанционното производство,
и сумата от 4800лв. /четири хиляди и осемстотин лева/, представляваща
разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14