№ 421
гр. гр.Н., 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:С.Ст.Д.
при участието на секретаря М.Д.Ш.
като разгледа докладваното от С.Ст.Д. Гражданско дело № 20232150100280
по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод искова молба вх. № 3202/03.04.2023 г. от
Б. Ф. Х., ЕГН ....... и А. А. Х., ЕГН **********, двамата с адрес в гр. В., общ. В., обл.
Ш., ул. „О.П.“ № 1, чрез адв. Р. Ш. от БАК, със съдебен адрес в гр. Б., ул. „О.“ № 75 -
партер, срещу М. Б. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. Б., ж.к. „......“, бл. ...... ап. 32, С.
Й. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. Б., ж.к. „......“, бл. ...... ап. 32, и Е. Б. Д., ЕГН
**********, с адрес в гр. С.В., общ. Н., ул. „...“, ет. ...., с която се иска осъждане на
ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които препятства
упражняването на правото на собственост на ищците, като премахнат поставена
външна врата на апартамент № 15, находящ се в гр. С.В., „.....“ № ... отваряща се навън
от апартамента или да променят посоката на отваряне – навътре към апартамента,
както и да се въздържат за в бъдеще от такива действия. Претендират се съдебни
разноски.
Сочи се, че ищците са собственици на СОС ид. № 11538.502.71.17.16, с адрес в
гр. С.В., „.....“ № ... ап. 16. Апартаментът на ищците се намирал на един етаж със
собствения на ответниците ап. № 15 - един до друг, като в края на 2022 г. на ап. № 15
била монтирана външна врата, която се отваряла навън, към етажната площадка. Двата
апартамента се намирали на ъгъл, с не повече от 25 см отстояние между рамките на
външните врати, като при отваряне вратата на апартамента на ответниците не оставало
достатъчно разстояние за преминаване на ищците до собствения си апартамент и се
създавал риск от възникване на инциденти. Заявява се, че ответниците неправомерно
променили посоката на отваряне на външната врата на апартамента си и така
смущавали спокойното упражняване на собственическите права на ищците в пълния
им обем. Въпреки проведени многобройни опити от страна на ищците за доброволното
уреждане на спора, същите не дали резултат, предвид което се обосновава интерес от
съдебното производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците М. и С. Д.и,
с който предявените искове се оспорват като неоснователни, като се твърди, че
1
процесната врата отговаря на архитектурните изисквания за начина на отваряне и
затваряне и не се ограничава, нито достъпът на ищците, нито се създават предпоставки
за съприкосновение.
Извън срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника Е. Д., с който се
оспорва ищцовата претенция, като неоснователна по изложени съображения.
В съдебно заседание, ищецът се явява лично и с адв. Ш. – упълномощен
представител на двамата ищци. Моли се за уважаване на предявените искова, които се
поддържат. Претендират се съдебни разноски.
Ответниците М. Д. и С. Д. не се явяват в проведено по делото съдебно заседание,
представляват се от адв. К. от БАК. Ответникът Е. Д. се явява лично и с адв. К..
Поддържа се дадения от ответниците М. и С. Д.и отговор, моли се за отхвърляне на
исковете и за присъждане на съдебни разноски в полза на ответниците.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Предявени са субективно съединени осъдителни негаторни искове с правно
основание чл. 109 от ЗС.
Видно от представения по делото нотариален акт № 88, том II, рег. № ....., дело №
.../27.02.2020 г., ищците се легитимират като собственици на жилище/апартамент,
представляващ СОС с ид. № 11538.502.71.17.16 с адрес в гр. С.В., „.....“ № ... ап. 16. Не
се спори между страните, че жилището е закупено от ищеца Б. Х. по време на брака му
с А. Х., съответно придобито от съпрузите - ищци в режим на семейна имуществена
общност. Безспорно между страните е и обстоятелството, че собственият на ищците
апартамент се намира в сграда в режим на етажна собственост, на същия етаж и в
непосредствено съседство със собствения на ответниците апартамент № 15, СОС с ид.
№ 11538.502.71.17.15. В подкрепа на този факт идват и ангажирани от ищците
нотариални актове, извадка от архитектурен проект и скица на СГКК Б. /л. 9-13; л. 15-
16 от делото/, приети като доказателства по делото.
Страните по делото не спорят, че апартаментите са били довършени с входни
врати по проект, монтирани с отваряне навътре към самите жилища и с посока на
отваряне отляво-надясно, като към датата на завеждане на исковата молба, вратата на
собствения на ответниците ап. № 15 е била подменена с нова, която се отваря отново с
посока на движение отляво-надясно, но навън към етажната площадка.
Ищците ангажират снимкова материал /л. 14 от делото/, който съдът не цени като
недопустим, поради отсъствие на доказателства за мястото и датата на съставяне на
снимките, както и техния автор. Като неотносим към предмета на делото съдът намира
и представен от ищцовата страна амбулаторен лист от медицински преглед на Б. Х.,
доколкото със същия не се поставя категорична диагноза за наличието на трайно,
хронично заболяване, а касае моментни неразположения и симптоми, без връзка с
предмета на доказване.
По делото е прието без възражения на страните заключение по допусната
съдебно-техническа експертиза, допълнено и пояснено в съдебно заседание от
15.09.2023 г. по делото, което съдът кредитира изцяло с доверие, като обективно и
компетентно дадено. Вещото лице е посочило, че апартаментите на страните са
съседни с общ зид помежду им, като по проект външните им врати са предвидени за
отваряне навътре към жилищата. Констатирано е, че към датата на огледа външната
врата на апартамент № 15 /на ответниците/ се отваря навън, а на апартамент № 16 /на
ищците/ - навътре, като двете врати се намират на две перпендикулярни стени.
Измерено е разстоянието от средата на едната врата до средата на другата, което
2
възлиза на 1,03 м., като е дадено становище, че при отворена врата на ап. № 15 не се
препятства упражняване правото на собственост на ищците в пълен обем, с уточнение
от изслушването пред съда, че външната врата на ответниците се отваря на 180 градуса
и се залепя към външната стена. Експертът посочва още, че начинът, по който се
отваря външната врата на ап. № 15 е предпоставка за възникване на инциденти, но не
нарушава нормативните изисквания за противопожарна безопасност. В съдебно
заседание и непосредствено пред съда, вещото лице М. заявява, че ако пред ап. № 16
стои човек, докато се отваря вратата на ап. № 15 има риск да бъде ударен от нея, тъй
като не остава достатъчно място, за да стои на безопасно разстояние и би се наложило
да слезе на стълбището. Дава заключение, че при отварянето си радиусът на вратата на
ап. № 15 заема по-голямата част от етажната площадка пред нея, като незасегнати
остават около 30 см. Посочва, че стойността за демонтиране касата на вратата на ап. №
15 и обръщане посоката на отваряне възлиза на около 1000 лева.
В показанията си пред съда, воденият от ищците свидетел Зелямов заявява, че е
посещавал лично апартамента на ищците, възприел е, че всички врати в сградата се
отварят навътре, с изключение тази на ответниците. Твърди, че при отваряне вратата
на ап. № 15 има риск стоящи пред вратата на ап. № 16 дете или човек да бъдат
блъснати по стълбите. Посочва още, че според него, при отворена на 90 градуса врата
на ап. № 15, човек с багаж, излизащ от ап. № 16 не би могъл да премине на етажната
площадка, тъй като не остава място.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявените
негаторни искове за основателни.
Нормата на чл. 109 от ЗС повелява прекратяване на всяко неоснователно
поведение, с което нарушителите смущават пълноценното ползване на собствената
вещ на ищците. Предявената претенция изисква провеждане на главно и пълно
доказване на следните обстоятелства - активна легитимация на ищеца като собственик
на вещ (движима или недвижима), пасивна легитимация на ответника като субект,
чието неправомерно поведение - действие или бездействие, смущава пълноценното
ползване на вещта от ищеца-собственик.
В настоящия казус легитимацията на ищците като собственици на апартамент №
16 е установена с представения нотариален акт, неоспорен от ответниците, обвързващ
съда с материалната си доказателствена сила. Спор по делото съществува относно
смущаване ползването имота на ищците поради монтираната от ответниците нова
външна входна врата. Анализът на събраните по делото доказателства и заключението
на изготвената СТЕ мотивира съда да заключи, че ищците успяха да проведат пълно и
главно доказване на това обстоятелство.
Безспорно установено по делото е обстоятелството, че по проект вратите на
апартаментите в сградата в режим на етажна собственост, вкл. тези на ап. № 15 и ап. №
16, са били монтирани с отваряне в посока навътре към жилищната площ, като
впоследствие, в края на 2022 г., външната врата на собствения на ответниците ап. № 15
е била подменена с нова, отваряща се навън към етажната площадка. Доказано по
делото е и че вратите на двата апартамента на страните по спора се намират на
перпендикулярни стени, като при отваряне вратата на ап. № 15, същата описва радиус,
заемащ по-голямата площ от етажната площадка пред нея, като остават около 30 см.
безопасна площ за стоящите пред нея лица и съществува риск от възникване на
инциденти – изблъскване на хора по стълбите, вкл. излизащи от ап. № 16. В
потвърждение на посоченото идват и заключението на експертизата, приложените към
него снимки на фактическото положение, както и показанията на св. Зелямов, като
ответниците не проведоха насрещно доказване на противното.
Съгласно разпоредбата на чл. 50 от ЗС собственикът на недвижим имот не може
3
да извършва такива действия в своя имот, с които се създават пречки за използуването
на съседния имот по-големи от обикновените. В този смисъл, промяната извършена в
съседно жилище в сграда в режим на етажна собственост, в случая – начин на отваряне
на външната врата, ограничаваща правото на собственост на съседа, представлява
пречка по-голяма от обикновената, съгласно чл. 50 от ЗС. След като е установено, че
намиращата се в отворено положение на 90 градуса входна врата на ап. № 15 създава
затруднение за достъпа до ап. № 16, то е налице и предвиденото от законодателя с чл.
109 от ЗС неоснователно действие, което пречи на ищците да упражняват правото си
на собственост по отношение на ап. № 15. Ето защо и предявените субективно
съединени искове с правно основание чл. 109 от ЗС се явяват основателни. /така и
решение № 625/03.12.2010 г. по гр.д. № 1426/2009 г. по описа на ВКС, I ГО; решение №
130/20.12.2018 г. по гр.д. № 4650/2017 г. по описа на ВКС, II ГО, постановено по реда
на чл. 290 от ГПК/
За пълнота и във връзка с насрещните възражения на ответниците, съдът намира
за нужно да посочи, че без значение в случая е дали променената посока на отваряне на
вратата противоречи или не на правилата за пожарна безопасност. Касае се до промяна
на изначалното фактическо положение, която обективно пречи или не на съседен обект
в режим на ЕС – създава неправомерно увреждащо интересите на друг етажен
собственик състояние. Обстоятелствата, дали външната врата се използва често или
рядко, дали след пълното си отваряне на 180 градуса не създава опасност и неудобства,
нямат отношение към констатирания риск от вредни въздействия и отражения,
смущаващи допустимото пълноценно ползване на ап. № 16 по предназначение, като
според настоящия съд не е необходимо увреждащото състояние по чл. 109 от ЗС да се
проявява непрекъснато в ежедневието, достатъчно е наличие на потенциална опасност
за смущаване ползването на собствената вещ на ищците.
Изложеното мотивира съда да приеме исковете за основателни, поради което
следва да бъдат уважени, а на ответниците се укаже задължението за преустановяване
на неоснователното поведение.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК основателна се явява
ищцовата претенция за заплащането на направените по делото разноски и ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците сумата от 2486 лева, включващи
заплатена държавна такса – 50 лева, заплатено възнаграждение за вещо лице – 936 лева
и заплатено адвокатско възнаграждение – 1500 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, Н.ският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Б. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. Б., ж.к. „......“, бл. ...... ап. 32,
С. Й. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. Б., ж.к. „......“, бл. ...... ап. 32, и Е. Б. Д., ЕГН
**********, с адрес в гр. С.В., общ. Н., ул. „...“, ет. ...., на основание чл. 109, ал. 1 от
Закона за собствеността /ЗС/ и по иск на Б. Ф. Х., ЕГН ....... и А. А. Х., ЕГН
**********, двамата с адрес в гр. В., общ. В., обл. Ш., ул. „О.П.“ № 1, ДА
ПРЕУСТАНОВЯТ НЕОСНОВАТЕЛНИТЕ СИ ДЕЙСТВИЯ, изразяващи се в:
монтиране на входна врата на собственото си жилище, представляващо апартамент, с
административен адрес: гр. С.В., „.....“ № ... ап. 16 и идентификатор 11538.502.71.17.16,
с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху жилището
им с административен адрес: гр. С.В., „.....“ № ... ап. 15 и идентификатор
11538.502.71.17.15, като възстановят предишното положение на отваряне на входната
4
врата на своето жилище – навътре към жилищните площи и се въздържат за в бъдеще
от такива действия.
ОСЪЖДА М. Б. Д., ЕГН **********, С. Й. Д., ЕГН **********, и Е. Б. Д., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплатят на Б. Ф. Х., ЕГН ....... и А.
А. Х., ЕГН **********, сумата от 2486 /две хиляди, четиристотин осемдесет и шест/
лева – съдебно-деловодни разноски в настоящата съдебна инстанция.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Б.кия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5