№ 12705
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110152550 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е от ищеца Ф. М. срещу ответника „У.“ Ц. чрез „У.“ Ц.“ К. установителен
иск с правна квалификация чл. 7, § 1, б. „а“ вр. чл. 5 Регламент № ., във вр. чл. 65 ЗГВ за
сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за отменен полет . по направление летище
Ч., Р. С. от 19.08.2022г. на „У.“ Ц. чрез „У.“ Ц.“ К., за която е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ..г. на СРС, 145 състав.
Ищецът Ф. М. твърди, че между страните бил сключен договор за въздушен превоз за
осъществяване на превоз по направление летище Ч., Р. С., полет . от 19.08.2022г.,
изпълняван от „У.“ Ц. чрез „У.“ Ц.“ К.. Твърди, че се е явил навреме на летището, спазвайки
всички изисквания и полагайки дължимата грижа, но полетът бил отменен, с оглед на което
ответникът му дължи обезщетение, което трябвало да се изчисли по метода на големия кръг,
съобразно чл. 7, §4 от Регламент № ., в размер на 250 евро. Твърди, че изпратил на
ответника покана за плащане на дължимото обезщетение, но плащане не последвало. Моли
ответникът да бъде осъден да заплати претендираното обезщетение, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
06.03.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски за производството.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. В
подаденото в заповедното производство възражение се е позовал на обстоятелството, че
отмяната на полета се е наложила поради ограничения на въздушния трафик в дневното
разписание на самолета и работното време на летище С..
1
С молба от 29.02.2024г. ответникът е заявил, че е платил процесното вземане, ведно
със законната лихва и разноските, както следва: сумата от 488,96 лв. – главница, сумата от
64,05 лв. – законна лихва, сумата от 505 лв. – съдебни разноски за заповедното производство
и сумата от 425 лв. – съдебни разноски за исковото производство, поради което моли за
отхвърляне на предявения иск.
С молба от 04.04.2024г. ищецът признава, че на 28.02.2024г., в хода на исковото
производство, е получил плащане на сумата от 1483,01 лв., с която е погасено процесното
вземане, законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
разноските за заповедното производство и частично разноските за исковото производство,
като претендира разноски в размер на още 80 лв. – неплатена част от адвокатското
възнаграждение за исковото производство, представляващо дължимото ДДС върху
платеното в хода на процеса адвокатско възнаграждение за исковото производство предвид
представените доказателства за регистрация на адвокатското дружество по ЗДДС.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 7, § 1, б. „а“ вр. чл. 5
Регламент № ., във вр. чл. 65 ЗГВ.
В тежест на ищеца е да докаже, че е налице валидно сключен договор за въздушен
превоз на пътници; че се е явил навреме на летището за конкретния полет, че същият е бил
отменен, както и че разстоянието на полета е до 1500,00 км.
При установяване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
вземането на ищеца чрез плащане.
С доклада по делото като за безспорни и неподлежащи на доказване са отделени
обстоятелствата, че между страните е налице валидно сключен договор за въздушен превоз
на пътници по направление летище Ч., Р. С., полет . от 19.08.2022г. на „У.“ Ц. чрез „У.“ Ц.“
К., че полетът е бил отменен, както и че разстоянието на полета е до 1500,00 км.
По делото се установява, че в хода на производството ответникът е заплатил на ищеца
сумата от 1483,01 лв. с основание на плащането „дело за компенсация ..г., 52550/2023“,
което е номерът на заповедното производство, по което е издадена заповедта за вземането,
предмет на установяване в настоящото производство и номерът на исковото производство
(банкова референция от 27.02.2024г.), с оглед на което съдът приема, че ответникът е
признал съществуването на процесното вземане, като е заплатил същото в хода на
съдебното производство, заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
до датата на плащането.
С оглед изложеното предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен
поради извършено плащане в хода на производството, факт който следва да бъде съобразен
от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Тъй като ответникът е станал повод за завеждане на производството, като не е платил
свое изискуемо задължение след като е бил поканен за това, като е погасил същото чрез
2
плащане едва в хода на исковото производство, същият дължи разноски за заповедното и за
исковото производство. Сторените от ищеца разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и
дължимото на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. за
заповедното производство са платени от ответника, което плащане ответникът не оспорва и
изрично признава в изявленията си по делото. Същото важи и за разноските за исковото
производство в размер на 25 лв. – платена държавна такса и 400 лв. – дължимо на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение за исковото производство. Ответникът възразява
срещу присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на ответника в по-висок
размер – такъв, който надхвърля минималните размери по Наредба № .. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В случая е направено искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на „А.. Г. и П..“,
представлявано от адв. Г., пълномощник на ищеца. Установява се, че ищецът е бил
представляван от адвокатското дружество при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗА, като
дружеството е претендирало присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на
чл. 38, ал. 2 ЗА за исковото производство. С оглед изложеното и предвид отхвърляне на
предявения иск само поради факта на извършеното в хода на производството плащане
ищецът дължи на „А.. Г. и П..“ на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение за
исковото производство, определено по реда на чл. 36, ал. 2 ЗА вр. чл. 7, ал. 1, т. 1 в
минимален размер от 400 лв., който размер ответникът не оспорва предвид това, че е платил
адвокатски хонорар в посочения размер на 27.02.2024г. Върху това възнаграждение обаче
следва да се начисли дължимото ДДС на основание пар. 2а от Наредба № ..г., съгласно
който за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите
на Закона за данъка върху добавената стойност. В случая са представени доказателства за
регистрация по ЗЗДС на „А.. Г. и П..“, поради което ищецът му дължи сумата от още 80 лв.,
представляваща дължимото ДДС върху възнаграждението от 400 лв., което е неразделна
част от адвокатския хонорар на основание пар. 2а от Наредба № ..г. Доказателства за
плащане на тази част от възнаграждението не са представени, с оглед на което ответникът
следва да бъде осъден да ги заплати на адвокатското дружество.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Ф. М., ЛНЧ: **********, със
съдебен адрес: гр. С.. 3 срещу „У.“ Ц. чрез „У.“ Ц.“ К., ЕИК 2.., със седалище и адрес на
управление: гр. С..Т, установителен иск с правна квалификация чл. 7, § 1, б. „а“ вр. чл. 5
Регламент № ., във вр. чл. 65 ЗГВ за сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за
отменен полет . по направление летище Ч., Р. С. от 19.08.2022г. на „У.“ Ц. чрез „У.“ Ц.“ К.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ..г. на СРС, 145
3
състав.
ОСЪЖДА „У.“ Ц. чрез „У.“ Ц.“ К., ЕИК 2.., със седалище и адрес на управление: гр.
С..Т, да заплати на „А.. Г. и П..“, БУЛСТАТ .., вписано в С.. с № .., със служебен адрес: гр.
С.., представлявано от адв. Г. Й. Г., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. пар. 2а от Наредба №
..г. сумата от още 80 лв., представляващо адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
правна помощ на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4