№ 483
гр. Русе , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. И.а
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20204520104131 по описа за 2020 година
С.С., управител на „Водоснабдяване и канализация” ООД заявява, че СТ. Д. СТ., като
потребител на доставяна от дружеството питейна вода в имот с абонатен №0028030,
находящ се в гр.Русе, бл.“бл. "А.И.", вх.... ет....., ап.......... не заплатил изразходваната вода и
дължима такса канал за периода 20.10.2017г. - 16.12.2019г. на обща стойност 987.03 лева,
както и сумата 91.30 лева – лихва за забава. Ищецът твърди, че поканил длъжника да
заплати посочените суми, но в определения срок последният не погасил задължението си.
Във връзка с депозирано заявление, Русенски районен съд издал заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК по гражданско дело №989/2020г. Предвид постъпило от
ответника възражение срещу заповедта за изпълнение, съдът уведомил ищцовото дружество
за възможността да предяви иск по общия ред за установяване на вземането.
С.С. твърди, че договорните отношения между представляваното от него дружество и
СТ. Д. СТ. се основават на Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите. Пояснява, че съгласно чл.71, ал.2 потребителите, които не са съгласни с
клаузите имат право, в 30 дневен срок от влизане в сила на Общите условия, да внесат
заявление, с което да предложат различни такива. В установения срок ответникът не
депозирал такова заявление, поради което ищецът счита, че е приел ОУ одобрени на
11.08.2014г. от ДКЕВР, влезли в сила на 27.09.2014г. Според чл.33, ал.2 от ОУ
потребителите били длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните В и К услуги в 30
дневен срок от фактурирането им. Счита, че в настоящия случай намира приложение
разпоредбата на чл.86 от ЗЗД и ответникът дължи обезщетение за забава, тъй като в
1
установения срок не е извършила съответните плащания.
„Водоснабдяване и канализация” ООД, представлявано от управителя С.С. моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че СТ. Д. СТ., ЕГН **********,
дължи на дружеството сумите: 987.03 лева – стойността на такса канал и питейна вода,
доставена в периода 20.10.2017г. - 16.12.2019г. по партида №28/30, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 18.02.2020г.; 91.30 лева – лихва за забавено плащане за
периода 01.01.2018г. до 17.02.2020г., предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение №437/21.02.2020г. по гражданско дело №989/2020г. по описа на РРС.
Претендира разноските по заповедното и настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът СТ. Д. СТ. не е депозирал отговор на исковата
молба, не ангажира доказателства.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Отношенията между страните се регламентират от договор при общи условия,
одобрени на 11.08.2014г. от ДКЕВР, влезли в сила на 27.09.2014г. В чл.2 от ОУ са посочени
потребителите на В и К услуги, между които физически лица – собственици или ползватели
на имоти, за които се предоставят В и К услуги. Визирани са правата и задълженията на
страните. В чл.25 е предвиден реда, по който се разпределят количествата питейна вода,
отведени и пречистени отпадъчни води. Посочен е начинът по който се определя
изразходваната вода при липса на индивидуален водомер. Съобразно чл.33 от ОУ
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях услуги в
рамките на 30 дни след датата на фактуриране, като при неизпълнение в срок на това
задължение, дължат на В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно
чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване
на дължимата сума по сметка на ищцовото дружество.
На името на СТ. Д. СТ. е открита партида при „Водоснабдяване и канализация” ООД
– Русе, за доставка на питейна вода и отвеждане на канални води в имот с абонатен №28030,
находящ се в гр.Русе, бл.“А.И.“, вх.... ет....., ап...........
Представени са справки и неплатените за периода 20.10.2017г. - 16.12.2019г. фактури,
издадени във връзка с предоставените от „Водоснабдяване и канализация” ООД услуги и
справка за законната лихва върху задълженията, за периода от падежа на всяка фактура до
15.09.2020г.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №437/21.02.2020г. по
2
гражданско дело №989/2020г. по описа на РРС срещу СТ. Д. СТ., ЕГН ********** за сумите:
987.03 лева – стойността на такса канал и питейна вода, доставена в периода 20.10.2017г. -
16.12.2019г. по партида №28/30, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.02.2020г.; 91.30 лева – лихва за забавено плащане за периода 01.01.2018г. до
17.02.20120г.; 49 лева – разноски по делото.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед
което, на основание чл.415, ал.1 ГПК, заповедният съд указал на заявителя (ищец в
настоящото производство) възможността да предяви иск за установяване на вземането, като
довнесе дължимата държавна такса.
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 987.03
лева – стойността на такса канал и питейна вода, доставена в периода 20.10.2017г. -
16.12.2019г. по партида №28/30, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.02.2020г.; 91.30 лева – лихва за забавено плащане за периода 01.01.2018г. до
17.02.20120г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №437/21.02.2020г.,
издадена на по ЧГД №989/2020г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство цитирано частно гражданско дело е
видно, че на 09.09.2020г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира
искът за допустим, тъй като е предявен в законоустановения срок, при наличие на правен
интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, в първото открито съдебно
заседание, в което е даден ход на делото е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на
исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане от 28.09.2020г. са му
указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид представените
по делото писмени доказателства и тези съдържащи се в ч.гражданско дело №989/2020г. по
описа на РРС, с оглед факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на
процесното вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на
установителния иск.
3
По изложените съображения съдът приема, че претенцията като основателна следва
да бъде уважена.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът
който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Предвид изхода на
спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумите: 49 лева – разноски по ЧГД
№989/2020г. по описа на РРС и 175 лева – разноски по ГД №4131/2020г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК, че СТ. Д. СТ., ЕГН
**********, дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ООД - Русе, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Добруджа“№6, представлявано от управителя
С.С. сумите: 987.03 лева – стойността на такса канал и питейна вода, доставена в периода
20.10.2017г. - 16.12.2019г. по партида №28/30, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 18.02.2020г. и 91.30 лева – лихва за забавено плащане за периода 01.01.2018г. до
17.02.2020г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №437/21.02.2020г.
по гражданско дело №989/2020г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА СТ. Д. СТ., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД - Русе, ЕИК ********* сумата 49 лева – разноски по ЧГД №989/2020г.
по описа на РРС.
ОСЪЖДА СТ. Д. СТ., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД - Русе, ЕИК ********* сумата 175 лева – разноски по ГД №4131/2020г.
по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4