№ 99
гр. К., 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно
наказателно дело № 20245320200259 по описа за 2024 година
Установи следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 24-0281-000233/29.04.2024г. на
Началник група при РУ на МВР – К., ОДМВР П., на С. С. А. с ЕГН
**********, адрес с.Р., ул.“**************, на основание чл.175а, ал.1, пр. 3
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за
нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят
А. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен
срок. Счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно,
оспорва извършване на нарушението. Моли наказателното постановление да
бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. Ш. поддържа жалбата. Претендира разноски.
Ответната по жалбата страна – Началник група в РУ на МВР - К.,
редовно призована, не изпраща представител, но взема писмено становище с
което моли НП да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което и допустима.
1
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
На 04.04.2024г. около 21.30 ч. служителите на РУ на МВР К. – Г. Л. Л. и
Г. А. М., които не били на работа, се намирали в центъра на с.Р. до главния път
С.-Б. – ул. „****“, когато забелязали лек автомобил, ****************
управляван от жалбоподателя да потегля от центъра на селото по главния път -
ул. „****“, при което гумите на автомобила започнали да свистят, да „свирят“,
да се превъртат, а задната част на автомобила започнала да се приплъзва и
измества наляво и надясно, да поднася и да навлиза частично в насрещната
лента за движение, като се движи частично ту в едната, ту в другата лента.
След няколко минути автомобила управляван от А. се върнал и отново
потеглил от центъра на с.Р., извършвайки същите маневри. За възприетото, на
следващия ден св.Л. изготвил докладна записка за проверка на случая и А. бил
призован в РУП К., където му били снети обяснения в които признал за
извършеното.
Въз основа на извършената проверка, на 05.04.2024г. от св.Н. Б. –
служител на РУП К., срещу жалбоподателя бил съставен АУАН серия АД и бл.
№0666430 за това, че на 04.04.2024 г. в 21:54 часа, в с.Р. на ул.“****“ - от
кръстовището на ул.“****“ с ул.“Р.“, с посока на движение към гр.К. от запад
към изток, управлява лек автомобил ***********, чужда собственост, с рег.
№ *********, като съзнателно изважда МПС което управлява извън контрол,
като /дрифтира/ с превъртане на гуми и приплъзване на автомобила на страни,
като по този начин създава опасност за другите участници в движението и не
използва път отворен за обществено ползване по предназначение, а го
използва за други цели /дрифтиране/.
Нарушението е квалифицирано по чл.104Б, т. 2 от ЗДвП.
В АУАН С. А. написал, че няма възражения и, че съжалява за постъпката
си и повече няма да прави така.
Въз основа на процесния акт, компетентният за това орган, съгласно
чл.189, ал.12 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи - Началникът на група при РУ на МВР К., към ОДМВР П.
е издал обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя, на
основание чл.175а, ал.1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно
2
наказание глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от дванадесет месеца за нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП, понеже,
като водач на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. Обстоятелствата по извършване на нарушението са посочени по
идентичен начин с тези в АУАН.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност. Издаденият АУАН съдържа всички изискуеми от чл. 42 от
ЗАНН реквизити, съставен е от компетентно лице в присъствието на
свидетели /очевидци/ по установяване на нарушението посочени в него,
връчен е на нарушителя с разяснени му права на възражения в 7 –дневен срок
и за предложение в 14 дневен срок до АНО за сключване на споразумение.
Обжалваното НП съдържа всички реквизити, изискуеми от чл. 57 от ЗАНН.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Съдът намира, че извършването на нарушението е безспорно
установено. Разпоредбата на чл.104Б, т.3 от ЗДвП въвежда забрана за водачите
на пътно превозно средство да използват пътищата, отворени за обществено
ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. Съобразно доказателствата по делото и АУАН, който
е редовно съставен и има доказателствена стойност до доказване на
противното, съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП, съдът намира, че визираното по-
горе нарушение е осъществено от жалбоподателя. Безспорно се установи по
делото, че А. на 04.04.2024г. около 21.30 ч. потеглил от центъра на с.Р. по
главния път С.-Б. – ул. „****“ с л.а. **************** като двукратно,
умишлено предизвикал свистене и превъртане на гумите на автомобила, при
което задната му част започнала да се приплъзва и измества наляво и надясно,
да поднася и да навлиза частично в насрещната лента за движение, като се
движила ту в едната, ту в другата лента, т.е. движил се дрифтирайки и която
демонстрация е в явно противоречие с регламентираната цел за използване на
пътищата, отворени за обществено ползване – за превоз на товари и хора.
Обстоятелствата по извършване на нарушението са отразени в АУАН, който е
редовно съставен и по силата на чл.189, ал.2 от ЗДвП се ползва с
доказателствена сила за вписаното в него до оборване на същото. При
3
съставянето му жалбоподателят изрично е посочил, че съжалява за
постъпката си и обещал, че повече няма да прави така, т.е. той не е отрекъл
констатациите по акта, а ги приел и изразил съжаление за стореното. Фактът
на извършване на нарушението се установява от непротиворечивите
показания на свидетелите Л. и М., които ясно видели лицето, което управлява
автомобила и посочат в с.з., че това е жалбоподателя. За тези свидетели
липсват каквито и да било данни за заинтересованост от изхода на делото,
както и за производните такива, съдържими в показанията на актосъставителя
Б.. Показанията на посочените свидетели не са опровергават, а се подкрепят от
писмените доказателства по делото. Относно показанията на св.Сребров
разпитан по почин на жалбоподателя, то съдът не ги кредитира и ползва
поради приятелските отношения между Сребров и А., поради посочена друга
дата на събития на които Сребров е станал очевидец – 05.04.2024г., а не датата
на нарушението посочена в АУАН и НП, и не на последно място, поради
противоречие с кредитираните показания на другите свидетели и с писмените
доказателства по делото.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят е извършил
вмененото му във вина нарушение. Правилно от наказващия орган е
определена съответстващата на поведението на жалбоподателя санкционна
норма на чл.175а ал.1 от ЗДвП, предвиждаща санкционирането на водачи,
ползващи пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Точно са
определени по вид и кумулативните наказания, които следва да бъдат
наложени. Същите са наложени в техния фиксиран размер и не търпят
корекция.
С новата разпоредба на чл.189з от ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г.), законодателят изрично изключи приложението на чл.28
от ЗАНН за извършени нарушения по ЗДвП, а и настоящият съдебен състав
счита, че процесната деятелност категорично не разкрива белезите на
„маловажен случай“ на административно нарушение по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, доколкото не се характеризира с по-ниска обществена опасност от
обичайните нарушения от същия вид.
В хода на административното производство съдът не констатира
допуснати нарушения от категорията на съществените, които да опорочават
4
наказателното постановление и да налагат неговата отмяна като
незаконосъобразно.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че наказателното
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено изцяло.
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна, но
доколкото такива не се претендират и доказват, то не се и присъждат.
Мотивиран от горното КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
1.ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24-0281-
000233/29.04.2024г. на Началник група при РУ на МВР – К., ОДМВР П., с
което на С. С. А. с ЕГН **********, адрес с.Р., ул.“**************, на
основание чл.175а, ал.1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
2.РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд - П. в 14-дневен срок от съобщаването
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5