Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 27.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47
състав, в
открито съдебно заседание, проведено на трети май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Христинка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
1919 по описа за 2019 година на Варненския районен
съд, 47 с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
Закона за защита от домашното насилие и е образувано по молба от К.Т.А., ЕГН **********,
с адрес ***, за постановяване на мерки за защита срещу Н.Т.Н., ЕГН **********,
с адрес *** – общежитието, ет. 5, ап. 1.
Молителката твърди, че Н.Н. е неин брат и през последните години осъществява тормоз
над нея – изнудва я за пари и отправя закани за физическо насилие. Заявява, че
неколкократно я е нападал, като я е блъскал и бутал. Преди няколко дни нападнал
и детето ѝ, което е с увреждане, но успяла да го спре. Посочва, че
ответникът е осъждан и злоупотребява с наркотични средства, под въздействието
на които става неконтролируем и агресивен. Твърди, че е още по-опасен, когато
няма нужните му средства за набавяне на дозата. В такива моменти бие и
родителите им. Излага, че Н.Н. притежава пистолет, с
който се хвали. Заявява, че тези действия на ответника продължават от около 15
години.
К.Т.А. твърди, че на
04.02.2019 г., към 13:00 часа, ответникът позвънил в дома ѝ, където тя
била със сина си. След като му отворила вратата, видяла, че е в неадекватно
състояние – започнал да крещи нечленоразделно и питал „Тук ли да викам или да
влезем вътре?“. Молителката му отговорила, че не желае да разговаря с него нито
да имат каквито и да било взаимоотношения, при което той започнал да нарежда
нещо, като не се откроявали разбираеми думи, но станало ясно, че е нещо обидно.
Едновременно с това ѝ зашлевил силен шамар с длан през лицето. От удара
ѝ завъртяла главата и ѝ причерняло. Когато успяла да фокусира,
видяла, че е слязъл няколко стъпала надолу и успяла да затвори вратата. На
същия ден, около 17:00 часа брат ѝ отново позвънил на вратата и с
преправен глас заявил „Отворете! Полиция!“ Молителката позвънила на тел. 112,
като през това време ответникът слязъл пред входа и започнал да пука гумите на
лекия ѝ автомобил и да кърти огледалата. Развикали се и съседи, с които
той се скарал.
Молителката излага, че в
течение на целия месец януари ответникът многократно ѝ се обаждал по
телефона, за да иска пари. При отказ започвал да я заплашва че ще я „подреди“,
но досега щетите били основно по автомобила ѝ.
Сезира съда с искане за
издаване на заповед за защита с посочени в молбата мерки по реда на чл. 5,
ал.1, т. 1 и 3 ЗЗДН.
В съдебно заседание,
молителката лично поддържа молбата, като моли да бъде задължен ответникът да се
въздържа от домашно насилие, както и да му бъде забранено да доближава нея и
жилището ѝ.
Ответникът Н.Т.Н. в съдебно
заседание признава, че е извършил описаното в молбата.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно от удостоверението за родствени връзки,
приложено на л. 5 от делото, както и от служебно извършената справка в НБД
„Население“, молителката К.А. и ответникът Н.Н. са
брат и сестра.
Към молбата е представена
декларация, с която молителката К.А. декларира, че на 04.02.2019 г. ответникът
е осъществил спрямо нея актове на физическо насилие – зашлевил ѝ шамар по
лицето, и психическо насилие – блъскал по вратата на дома ѝ и опитвал да
проникне в него, крещял ѝ и я обиждал, нанесъл увреждания по лекия
ѝ автомобил.
Горното се потвърждава и от
самия ответник. Той признава изцяло обстоятелствата, изложени от молителката
досежно действията, осъществени от него на процесната дата. Поради това и съдът
е отделил като безспорно обстоятелството, че на 04.02.2019 г. Н.Н. е извършил актовете, подробно описани в сезиралата съда
молба.
Към писмените доказателства
по делото е приобщено медицинско удостоверение, издадено от МБАЛ „Света Анна –
Варна“ АД, от което се установява, че К.А. е била прегледана от съдебен медик
на 04.02.2019 г. При прегледа е констатирано зачервяване в областта на лявата
буза, както и кръвонасядане по вътрешната лигавична повърхност. В удостоверението е отразено, че тези
увреждания са причинени в резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет и
биха могли да се получат от нанесен удар с ръка по лицето.
Представеното е молбата
експертно решение на ТЕЛК не следва да бъде обсъждано като неотносимо
към предмета на делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Молбата е предявена от и срещу
легитимирано лице по смисъла на чл. 3, т. 6 ЗЗДН и чл. 8, т. 1 ЗЗДН, предвид
установената родствена връзка между страните по делото. Същата е основана на твърдения за осъществени по
отношение на молителката актове на домашно насилие и е депозирана в
преклузивния срок по в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Поради изложеното молбата се явява
допустима.
Разгледана
по същество, молбата е основателна.
От
събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че
ответникът е извършил действия, осъществяващи форми на домашно насилие по
смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Съдът кредитира представената от молителката декларация
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която представлява доказателствено средство съгласно
разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН. Нещо повече, при липса на други
доказателства, същата е достатъчно основание за издаване на заповед за защита –
арг. от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. В случая декларацията е
подкрепена и от приложеното към молбата медицинско удостоверение. Нещо повече,
ответникът изрично признава, че е осъществил описаните в молбата действия.
Поради
изложеното съдът намира, че е налице необходимост от постановяване на мерки на
защита, съобразени с фактическите отношения между страните, адекватни на
осъществяваното от ответника поведение и насочени към предотвратяване на противоправни действия от негова страна за в бъдеще. Въз
основа на посочените критерии съдът намира, че по отношение на ответника следва
да се наложи предвидената в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН мярка, а именно задължаване
на същия да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на К.А.,
както и да му се забрани да приближава
нея и дома ѝ на по-малко от 200 метра, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.
Срокът на мярката по чл. 5,
ал. 1, т. 3 ЗЗДН следва да бъде определен в границите, предвидени в ал. 2 от
същата разпоредба, а именно – от три до осемнадесет месеца. Доколкото извършените
от ответника действия спрямо молителката не са се ограничили до проява само на
вербална агресия, като той ѝ е посегнал физически и е нанесъл увреждания
на имуществото ѝ, съдът намира, че мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН
спрямо Н.Н. следва да бъде наложена за срок от
дванадесет месеца.
С оглед предвиденото в
разпоредбата на чл. 5, ал. 4 ЗЗДН кумулативно налагане на глоба, съдът намира,
че ответникът следва да бъде осъден да заплати такава в минималния размер по
чл. 5, ал. 4 ЗЗДН – 200 лева, при определяне на който съдът изхожда от липсата
на доказателства за имотното състояние на ответника.
Съобразно изхода на спора и
на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на Варненския районен съд държавна такса в размер на 25 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ЗАДЪЛЖАВА Н.Т.Н., ЕГН **********, с адрес ***
– общежитието, ет. 5, ап. 1, да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо К.Т.А., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Н.Т.Н.,
ЕГН **********, с адрес *** – общежитието, ет. 5, ап. 1, да приближава на
по-малко от 200 метра К.Т.А., ЕГН **********, с адрес ***, както и нейното
жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „Хан Кубрат“ № 52а, ет. 5, ап. 26, за срок
от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА от датата на издаване на заповедта за защита – 27.05.2019
г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Н.Т.Н., ЕГН **********, с адрес *** – общежитието,
ет. 5, ап. 1, да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Варна, глоба в размер на 200.00 лева
/двеста лева/, на основание чл. 5,
ал. 4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Н.Т.Н., ЕГН **********, с адрес *** – общежитието,
ет. 5, ап. 1, да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Варна, държавна такса в размер на 25.00
лева /двадесет и пет лева/, на
основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Въз основа на настоящото решение ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, която
подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването на решението не спира
изпълнението ѝ.
В заповедта за защита да се
посочи, че при неизпълнението ѝ, полицейският орган, констатирал
нарушението, ще задържи нарушителя и ще уведоми незабавно органите на
прокуратурата.
ПРЕПИСИ от заповедта да се връчат на страните и на
НАЧАЛНИКА на съответното РУП при ОДМВР – Варна, съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: