Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 175
Гр. Габрово, 20.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски районен съд в
публично съдебно заседание на 18.04.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ХРИСТОВ
При секретаря Д. МАРЧЕВА,
като разгледа докладваното от съдия Христов гр.д. № 1401 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано въз основа на установителен иск по чл. 422 от ГПК, подаден от "АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление към момента: гр. София, ул. Панайот
Волов № 29, ет. 3, п.к. 1527 срещу Д.Т.Е.,
с ЕГН **********, с адрес: ***.
І. Искания и възражения на страните, сочени
обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:
1. От страна на ищеца:
Сочи, че между „Фератум
България" ЕООД, като Кредитор и Д.Т.Е., като Кредитополучател бил сключен Договор
за кредит № 242372 от 28.03.2015 г. чрез
средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата
на електронен документ и отношението било реализирано при спазване на
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и
договорите и Закона за електронния документ и електронния подпис, както и
Закона за електронната търговия. Конкретните действия по отпускане на заема
били описани в Общите условия, уреждащи отношенията между „Фератум България"
ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски
кредити.
Съгласно
сключения от страните договор, Кредитополучателят декларирал, че приема всички
условия посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова
услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и тези посочени в Общите условия.
Със
сключване на договора за кредит, Кредитополучателят удостоверявал, че е
получил, запознал се е и се е съгласил предварително с всички условия на
индивидуалния договор и Тарифа на Фератум България ЕООД в случаите, в които
същата е приложима, както и с Общите условия, неразделна част от същия.
По
силата на сключения Договор за кредит № 242372 от 28.03.2015 г. на Кредитополучателя
бил отпуснат кредит в размер на 1000,00 лева, който следвало да бъде върнат
ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на 119,90 лева.
Поради наложената законова необходимост в чл. 16 от ЗПК, Кредиторът следвало да
оцени кредитоспособността на Кредитополучателя. От своя страна последният, с
цел да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде
одобрен кредитът от „Фератум България" ЕООД предложил обезпечение,
предоставено от Гарант - „Фератум Банк" ЕООД, което дружество било
одоборено от Кредитора и същото фигурирало под № 237 в Списък на кредитни
институции, лицензирани в страни от ЕИП с уведомление за свободно предоставяне
на услуги на територията на Република България, съгласно взаимното признаване
на единния европейски паспорт към Регистрите на БНБ. В тази връзка, на 28 март
2015 г. между Д.Т.Е. /Кредитополучател/
и „Фератум Банк" ЕООД /Гарант/ бил сключен Договор за гаранция с № 242372,
по силата на който Гарантът се задължавал в полза на Кредитора да гарантира
изпълнението на задълженията на Кредитополучателя, като се задължавал солидарно
с последния. Съгласно чл.5.8 от Общите условия, при неизпълнение на
Задълженията на Кредитополучателя, Дружеството - Кредитор имало право да предяви
претенциите си директно към Гаранта, без да е необходимо предварително да е
поискал удовлетворяването им от Кредитополучателя.
Съгласно
чл. 5 от Общи условия, които се прилагат към Договор за гаранция № 242372,
сключен между Д.Т.Е. и „Фератум Банк" ЕООД, Кредитополучателят се задължил
да плати на Гаранта такса за предоставяне на гаранцията, в размер на 556,90
лева.
Д.Т.Е.
не изпълнила договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения
срок, поради което Кредиторът поискал изпълнение от солидарно задълженото
дружество-гарант „Фератум Банк" ЕООД. Вследствие на това
Дружеството-гарант „Фератум Банк" ЕООД погасило дължимата сума в пълен
размер към „Фератум България" ЕООД, с което встъпило в правата на Кредитор
и от този момент за него възникнал правен интерес за предявяване на претенции
по съдебен ред срещу Кредитополучателя.
Датата
на последна вноска по кредита била на 24 септември 2015 г., респективно
вземането било изискуемо в пълен размер след тази дата.
В
изпълнение разпоредбата на чл. 10 (т.1 - т.8) от Общите условия, в случай, че
Кредитополучателят изпаднел в забава и не върнел която и да било от дължимите
вноски на кредита до 20 дни след съответната падежна дата, на същия се
начислявала такса, в зависимост от просрочието, която за конкретния случай към
настоящия момент била в размер на 120.00 лв. и представлявала административна
такса за събиране на вземането.
Така
задължението на ответника Д.Т.Е. към Дружеството-Гарант „Фератум Банк"
ЕООД произтичало от заплатеното от страна на последния спрямо „Фератум
България" ЕООД изискуемо задължение по Договор за кредит с № 242372,
формирано от усвоената, но непогасена част от кредита - главница, договорна
лихва, административна такса в общ размер на 1088.39 лева, ведно с дължимата
такса за гаранция по Договор за гаранция с № 242372 в размер на 418.50 лева, за
която длъжникът се задължил, но не престирал.
На
1.12.2017г. бил сключен Договор за Покупко-продажба на отписвания на
необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г.
между „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК *********
(цесионер) и „Фератум Банк" ЕООД (цедент) с регистрационен № С 56251, по
силата на който вземането било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената
продажба на вземането на 14 декември 2017 г. от „Фератум Банк" ЕООД
посредством писмо с обратна разписка.
По
договора за кредит, ответникът извършвал плащания, поради което към настоящия
момент дългът му бил в общ размер на 1530.77 лв, от които главница: 891.91 лв.,
договорна лихва: 76.48 лв. за периода от датата на първа вноска 27 април 2015
г. до 24 септември 2015 г. - датата на последната вноска, административна такса
за събиране на вземането: 120.00 лв., такса за гаранция: 418.50 лв., както и
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Искането на ищеца е съдът да признае за
установено, че ответникът му дължи следните
суми:
сумата
891.91 лв. - главница,
ведно със законната лихва от 28.03.2018 г.
/датата на получаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на
задължението;
сумата
76.48 лв. – договорна лихва за периода
от датата на първа вноска 27 април 2015 г. до 24 септември 2015 г. - датата на
последната вноска;
сумата
120.00 лв. административна такса за събиране
на вземането;
сумата
418.50 лв. такса за
гаранция,
за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 1732/30.03.2018 г. по ч. гр. д. 596/2018 г. на РС Габрово,
както
и да му бъдат присъдени направените съдебни разноски и възнаграждение за
процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на
350,00 лв., от които 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи
за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.
2.
От страна на ответника:
Ответникът
не взема отношение по предявения иск.
ІІ. По делото е направено искане за постановяване на
неприсъствено решение, което не следва да бъде уважавано, тъй като от посочените
в исковата молба обстоятелства и събраните доказателства не може да бъде
направен извод, че искът изцяло е вероятно основателен. Поради това следва да
бъдат анализирани представените по делото доказателства.
ІІІ. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна намира следното:
Ищецът основава исковата
си претенция на прехвърлени му с договор за цесия вземания, притежвани от
„Фератум Банк" ЕООД, на които последното дружество е носител по силата на
Договор за гаранция /поръчителсво/ с № 242372.
Съгласно чл. 146 ал. 1
от ЗЗД, в правата които кредиторът има срещу длъжника /в конкретния случай в
правата на кредитора „Фератум България" ЕООД по договора зо кредит/ дружеството-поръчител встъпва ако е изпълнило
задължението по договора.
За да е налице ликвидно
и изискуемо вземане на гаранта, което да прехвърли, е необходима да е извършил плащане относно
задължнието на длъжника. Наличието на това обстоятелство съдът не следи
служебно. Доказването на посоченото обстоятелство е в тежест на доказване от ищеца,
което не е сторено – по делото няма никакви доказателства /освен ттвърдение в
исковата молба/, че цедентът /гарант/ е заплатил дължимата от ответника сума по
кредита на кредитодателя.
Тъй като гарантът не е
легитимиран, като носител на вземането на кредитодателя по договора за кредит,
то той не може да прехвърли нещо, което не притежава и поради това претенцията
на ищеца за установяване на дължимостта наглавница, договорна лихва и административна
такса за събиране на вземането е неоснователна.
Отделно от изложеното,
претендираната административна такса за събиране на вземането е част от
разходите, въз основа на които се изчислява годишният процент на разходите /чл.
19 ал. 1 от Закона за потрибетелския кредит/. Годишният процент по разходите
/ГПР/ с оглед задълженията по кредита за
договорна лихва и административна такса за събиране на вземането е над пет пъти
основаната лихва за забава, видно от изслушването на вещото лице в откритото
съдебно заседание, проведено на 18.04.2019 г. и поради това клаузата в договора
за кредит относно дължимостта на посочената такса е нищожна.
Относно претнцията за
такса за гаранция:
За да претендира плащане
по договора за гаранция, гарантът /цедент/ следва да е изправна страна по
договора и доказването на това обстоятелство е в тежест на придобилия
вземането.
Съгласно т. 5 от Общите
условия към договора за гаранция /поръчителство/, представени с договора за гаранция
/поръчителство/ на 13.03.2019 г. /преди откритото съдебно заседание по делото на
14.03.2019 г./,
таксата по гаранцията следва да се плати
в срок не по-късно от датата, посочена във фактурата, изпратена от клиента до гаранта.
По делото няма
доказателства, такава фактура да е изпращана до ответника /не се твърди това да е сторено, няма
приложена такава и по делото/. Гарантът, като неизправна страна по договора не
може да черпи права от него, съответно да прехвърля такива. Поради това
претенцията за заплащане на такса за гаранция също следва да бъде оставена без
уважение.
ІІІ. Относно разноските по делото.
С
оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на ответника, но
претенции за присъждане на такива не са заявени и такива не следва да бъдат
присъждани.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК от „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление към момента:
гр.
София, ул. Панайот Волов № 29, ет. 3, п.к.
1527 срещу Д.Т.Е., с
ЕГН **********, с адрес:
***, с който се претендира ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА
УСТАНОВЕНО, че Д.Т.Е.,
с ЕГН ********** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД,
с ЕИК *********, следните суми:
-
сумата 891.91 лв. - главница,
ведно със законната лихва от 28.03.2018 г.
/датата на получаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на
задължението;
-
сумата 76.48 лв. –
договорна лихва за периода от датата на първа вноска 27 април 2015 г. до 24
септември 2015 г. - датата на последната вноска;
-
сумата 120.00 лв. административна такса за събиране
на вземането;
-
сумата 418.50 лв. такса за
гаранция,
за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 1732/30.03.2018 г. по ч. гр. д. 596/2018 г. на РС Габрово,
като
неоснователен и недоказан, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване от страните пред ОС – Габрово, в двуседмичен срок от връчването
му.
Районен
съдия: