№ 633
гр. Благоевград, 05.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Филка Кр. Сотирова
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело №
20221210100016 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от ‚Ю.“ ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на
управление: гр.С., район Т., бул. „Б.“ №, представлявано от Ю. Б. Ц. – у., чрез адв. В. Г., със
съдебен адрес гр.С., район Т., бул. „Б.“ №, ап. против А. Л. Д., ЕГН ********** и с адрес: Б.,
ул. „А.“ №.
Ищецът твърди, че между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника
А. Л. Д. е бил сключен на 29.06.2017г. договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер **********. Поддържа, че по силата на посочения договор
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е предоставял на ответника
далекосъобщителни услуги с месечна абонаментна такса 19,99 лева с ДДС за срок от 24
месеца. Заявява, че ответникът не изпълнявал задължението си по договора да заплати
цената на предоставените и потребени от него далекосъобщителни услуги за месец юни,
юли и август 2018г. Поддържа, че предвид неплащането в срок на цената на потребените
далекосъобщителни услуги „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е прекратил
едностранно горепосочения договор за далекосъобщителни услуги и начислил неустойка за
предсрочното му прекратяване в размер на 49,98 лв. Излага, че съгласно Договор за цесия от
16.10.2018г. „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД (цедент) е прехвърлило на
„С.Г.Груп“ ООД (цесионер) вземанията си към ответника А. Л. Д., произтичащи от
горепосочения договор за далекосъобщителни услуги. Твърди, че съгласно Договор за цесия
от 01.10.2019г. от своя страна „С.Г.Груп“ ООД (цедент) е прехвърлило на „Ю.“ ЕООД
(цесионер) вземанията си към ответника, произтичащи от процесния договор за
далекосъобщителни услуги. Заявява, че ответникът е бил уведомен за така сключените
цесии в хода на настоящото съдебно производство, с оглед връчването на същия на препис
от приложените към исковата молба уведомления за цесия и самите договори за цесии.
Поддържа, че задължението на ответника към настоящия момент било в размер от 49,98 лв.
- неустойка за предсрочно прекратяване на процесния договор за предоставяне на
1
далекосъобщителни услуги с клиентски номер от 29.06.2017г. Сочи, че за процесното
вземане на 15.06.2021г. по ч. гр. д. № 1508/2021г. по описа на РС-Благоевград е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която е била връчена на ответника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е
установителна искова претенция по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, имаща за предмет установяване на дължимостта на вземане в размер
на 49,98 лв. - представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на допълнително
споразумение с клиентски номер от дата 29.06.2017 г., сключен между А. Л. Д., ЕГН
**********, и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК, за които вземане
издадена фактура № **********/02.10.2018г., което вземане дължимо по договора, е
прехвърлено на "С. Г. Груп" ЕАД, ЕИК с договор за цесия от дата 16.10.2018 г., а "С. Г.
Груп" ЕАД, ЕИК с друг договор за цесия от дата 01.10.2019 г. го е прехвърлило на заявителя
„Ю." ЕООД.
За вземаното по така предявения установителен иск е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 174 от 15.06.2021г. по ч. гр. д. №
1508/2021г. на Районен съд – гр. Благоевград. Заповедта за изпълнение е била връчена на
длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявения установителен иск:
Предявеният установителен иск е процесуално допустим. Същият изхожда от
легитимирано лице, депозиран е пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен
срок по чл. 415, ал. 4 ГПК
2. Относно основателността на предявения иск:
От представените от ищеца документи се установява, че между „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК и ответника А. Л. Д. е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер от дата 29.06.2017г., с
предмет - предоставяне от БТК ЕАД на ответника на далекосъобщителни услуги с месечна
абонаментна такса 19,99 лева с ДДС за срок от 24 месеца.
Въз основа на сключения договор за предоставянето на далекосъобщителни услуги от дата
29.06.2017г., клиентски номер била издадена следната фактура: № **********/02.10.2018г.,
както и месечни сметки.
По делото е представен Договор ********** за прехвърляне на вземания (цесия) от
16.10.2018 г., сключен между “Българска телекомуникационна компания” ЕАД (цедент) и
„С.Г.Груп“ ООД (цесионер), съгласно който цедентът прехвърля възмездно на цесионера
вземанията, произтичащи от договорите, описани в Приложение № 1 към договора, срещу
цена, която ще бъде определена в Приложение № 1. Представено е потвърждение за
прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 ЗЗД на длъжник А. Л. Д. с общ размер на
прехвърлените вземания 49,98 лв. Цедентът “Българска телекомуникационна компания”
ЕАД (цедент) е упълномощил цесионера „С.Г.Груп“ ООД да представлява БТК пред лицата,
чиито задължения към БТК са предмет на прехвърляне по Договора за цесия при и по повод
изпращане на уведомителните съобщения по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, като подписва
съответните уведомителни писма.
На 01.10.2019 г. е сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „С.Г.Груп“
ООД (цедент) и ищеца “Ю.” ЕООД (цесионер), по силата на който цедентът прехвърля на
цесионера вземания в размер на 70 000 418,53 лева, които вземания са подробно
индивидуализирани по основание, размер и длъжник в Приложение № 1 - “Списък на
вземанията“, неразделна част от договора. Приложено е извлечение от Приложение № 1 към
Договор за цесия от 01.10.2019 г., в което е записано, че по силата на договора за цесия
вземането на „Ю.“ ЕООД спрямо А. Л. Д., произтичащо от договор за мобилни услуги, и
2
начислени неустойки по него, подписани преди датата на сключената цесия от 01.10.2019 г.
и в размер на 49,98 лв. е прехвърлено на „Ю.“ ЕООД, като в качеството си на цесионер
„Ю.“ ЕООД има всичките предвиден в законите на Република България права на кредитор.
По делото е прието като доказателство уведомление за цесия, адресирано до ответника А.
Л. Д., с което ищцовото дружество „Ю.“ ЕООД и „С.Г.Груп“ ООД уведомяват ответника, че
задължението към БТК ЕАД, възникнало по договор/и за мобилни услуги, в размер на 49,98
лв. е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, което дружество от своя страна е прехвърлило
вземането на „Ю.“ ЕООД, което дружество е единствен титуляр на вземането.
Следователно в настоящия случай ищецът основава вземането си въз основа на договор за
прехвърляне на вземания (цесия), сключен от него със „С.Г.Груп“ ООД, което дружество от
своя страна е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г. с
прехвърлител на вземания “Българска телекомуникационна компания” ЕАД.
Вземането, предмет на иска, от ищеца се претендира на основание неустойка за
предсрочно прекратяване на процесния договор за мобилни услуги, сключен между
ответника и „БТК“ ЕАД.
Според договора за мобилни услуги с клиентски номер от дата 29.06.2017г. страните са
договорили дължима неустойка в случай на неплащане от абоната на дължимите суми на
БТК ЕАД, която е равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им
размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се
прекратява. Договорът е сключен и при Общи условия. Съобразно представените такива в
т.50 от същите - Раздел ХIII - Прекратяване на договора - т.50.6, б "в" - страните са
уговорили, че договорът може да се прекрати едностранно от БТК с 30 /тридесет/ дневно
писмено предизвестие, в случаите на неплащане в срок, като при универсална услуга
прекратяването се извършва при системно закъснение в плащанията на дължимите суми.
При тези данни се установява, че между ответната страна и „БТК“ ЕАД е имало валидно
сключен писмен договор с предмет - предоставяне на ответника ползването на мобилни
услуги, както и че на основание този договор и Общите условия към него са договорили
дължима от абоната неустойка при неплащане на дължимите такси и цена на доставената и
ползвана мобилна услуга, в случая на упражнено от мобилния оператор право да прекрати
предсрочно договора за мобилни услуги.
Съгласно общите постановки, касаещи института на прекратяване на едно
правоотношение - чл.87, ал.1, изр. 2 ЗЗД - в случаите на неизпълнение по двустранен
договор, какъвто е процесния, кредиторът следва да даде подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането му ще смята договора за развален. Следователно - в
случая ищецът не установи, че кредиторът по спорното материално правоотношение „БТК“
ЕАД правно валидно е упражнил едностранното си право да прекрати договора, по начина,
по който е договорено в договора и ОУ към него, доколкото в чл.87 ал.1, изр. 2 ЗЗД
постановява, че в случаите, когато договорът е сключен в писмена форма, какъвто е
настоящият, то и писменото предупреждение с даден срок за изпълнение и респ. настъпване
на последиците за прекратяване на договора чрез едностранно волеизявление от тази страна,
следва да бъде също писмено. В случая от страна на ищеца не се представиха доказателства,
че при писмено сключен договор е настъпила забава в изпълнението на насрещното и
изискуемо вземане на ответника, както и че същото е системно такова по смисъла на
чл.50.6, б "в" ОУ, което да обуслови правото на насрещната страна – „БТК“ ЕАД да упражни
правото си на волеизявление за прекратяване на договора на това основание, както и не се
представиха доказателства, че това право е направено в необходимата за това писмена
форма. По същество - това представлява договорена клауза за едностранно разваляне на
договори от страните при договорени условия и предпоставки.
Твърденията в исковата молба са, че поради неплащане на две поредни месечни вноски,
мобилният оператор, който е цедирал на ищеца спорното вземане, е упражнил правото си
едностранно да прекрати сключения между страните договор. За посоченото обстоятелство
3
обаче липсват писмени доказателства. След като договорът за мобилни услуги е сключен в
писмена форма, самото прекратяване, макар и едностранно упражнено от едната страна по
договора, също следва да е в писмена форма, за което потребителят следва да е уведомен по
надлежния ред. По делото липсват доказателства за писмено прекратяване на договора от
страна на мобилния оператор и за уведомяването на потребителя за това. Поради това съдът
приема, че договорът не е прекратен, в резултат на което не се дължи и процесната
неустойка, доколкото не се установи по делото, че за мобилния оператор е възникнало
материалното основание за претендиране на неустоечно задължение от потребителя, поради
виновно неизпълнение от последния по посочения в исковата молба начин.
Горните факти не могат да се установят и от издадените фактури. Последните са частни
документи, съставени от мобилния оператор и в този смисъл съдържат изгодни за тази
страна по материалното правоотношение факти и като частни документи, които нямат
свидетелстващо значение, въз основа на записванията в тях не могат да се правят изводи
относно осъществени релевантни факти и обстоятелства. Поради неустановяване факта на
прекратяване на правоотношението между ответника и „БТК“ ЕАД, то неустановен е
останал и фактът на конкретната дата, на която това е станало, което от своя страна прави
невъзможно преценката дали вземането е станало изискуемо и считано от коя дата.
Последното от своя страна прави невъзможно преценката на съд по възражението на
ответната страна за погасяване на това вземане по давност, по аргумент на чл.120 вр. с
чл.11, б "в" ЗЗД, тъй като е неясен началният момент, от който да се отчита течението на
такава.
Поради неустановяване от ищеца, че в полза на цедента "БТК" ЕАД е възникнало
материално притезателно право за неустойка, това право тази страна не е могла
правновалидно да прехвърли на ищеца, като цесионер по последния договор за цесия от
01.10.2019г., доколкото договорите за цесия са деривативни основания за прехвърляне на
права, т.е. ако вземането не е възникнало за кредитора, същият не може и да го цедира
валидно на последващ цесионер, какъвто в случая се явява ищецът.
Следва да се изтъкне също така, че неустойката, претендирана от ищеца, е и нищожна
поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД).
Според константната съдебна практика (вж. Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т. д. №
115/2010 г., Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. и Решение № 252 от
21.03.2018 г. по т. д. № 951/2017 г. – и трите, постановени от състави при II т. о. на ВКС),
съдът е длъжен служебно да следи за съответствието на клаузата за неустойка с добрите
нрави, предвид значимостта им за действителността на договора и на отделните негови
клаузи. Задължението да съблюдава служебно за спазването на добрите нрави изисква от
съда при разрешаване на спор за заплащане на неустойка да извърши самостоятелна
преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се
позовали на нищожността ѝ.
Съгласно постановките, възприети в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.
дело № 1 от 2009 г., ОСТК на ВКС, както и в съдебната практика, създадена след неговото
приемане (вж. например Решение № 234 от 17.11.2016 г. по гр. д. № 1856/2016 г., III г. о. на
ВКС), една клауза за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато е
уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се прави за всеки отделен случай към момента на сключването на
договора.
Логическата конструкция, върху която се базира обсъжданото разрешение, се извежда от
обстоятелството, че автономията на волята и свободата на договарянето не са неограничени.
Страните могат да определят свободно съдържанието на договора само дотолкова,
доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите нрави не са писани
правила, а съществуват като общи юридически принципи или произтичат от тях (вж.
Решение № 776 от 05.01.2011 г. по гр. д. № 969/2009 г., IV г. о. на ВКС).
4
Критериите, от които е детерминирана преценката дали дадена неустоечна уговорка
накърнява пределите на нравствената допустимост, трябва да се основават на: естеството на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойката; вида на неизпълнението,
за обезщетяване на което е уговорена тя; начина на определянето – като глобална сума или
процент от главницата; базата за нейното начисляване – съотношение между задължението
и предварително определеното обезщетение за вредите; наличието или липсата на уговорка
за плаващо нарастване на размера на неустойката, с оглед на продължителността на
неизпълнението; наличието на други правни способи, обезпечаващи изпълнението;
принципа за забрана за неоснователното обогатяване, респ. възможни са и други критерии
(вж. Решение № 776 от 05.01.2011 г. по гр. д. № 969/2009 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 228
от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., II т. о. на ВКС, Решение № 74 от 21.06.2011 г. по гр.
д. № 541/2010 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 142 от 12.03.2011 г. по т. д. № 336/2010 г., II т.
о. на ВКС и Решение № 4 от 25.02.2009 г. по т. д. № 395/2008 г., I т. о. на ВКС).
Няма съмнение в практиката, че при договорните правоотношения със сукцесивен
(продължителен във времето) характер клаузата, даваща възможност за претендиране под
формата на неустойка на всички оставащи вноски/такси до края на договора, след неговото
прекратяване и след като е отпаднало насрещното задължение на кредитора да предоставя
ползването на съответната вещ или услуга, е нищожна точно заради колизията с добрите
нрави (вж. Решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., Решение № 219 от
09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. и Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г.
– и трите, постановени от състави при I т. о. на ВКС).
В сега разглежданата хипотеза уговорената неустойка е предвидена точно за случай, при
който доставчикът на далекосъобщителните услуги има възможност, при каквато и да е
форма на неизпълнение на договорните задължения на абоната, да прекрати едностранно
облигационноправната връзка помежду им, да преустанови предоставянето на съответните
услуги и въпреки това да получи всички месечни такси до редовния краен срок на сделката.
Тази неустойка обезпечава всякакви форми на неточно изпълнение от страна на абоната.
Формирането на размера на неустойката е конструирано чрез сборуване на уговорените
пълни месечни такси до края на договора, които се дължат без доставчикът да предоставя
каквито и да било услуги. Следователно на практика е възможно да се достигне до ситуация,
при която и заради най-малкото отклонение от договорните си задължения абонатът да
дължи под формата на неустойка цялата стойност на уговорените услуги, без реално да ги е
ползвал. По този начин доставчикът ще получи имуществена облага от насрещната страна,
без да предоставя ползването на услугите и то в размер, какъвто би получил, ако договорът
не беше прекратен (т. е. ако ги беше предоставил).
Тези характеристики на неустойката в конкретния казус, преценени на плоскостта на
принципните критерии, визирани по-горе, дават основание да се приеме, че уговорената
между страните неустоечна клауза е натоварена с функции, излизащи извън присъщите за
нея обезпечителен и обезщетителен ефект. Така се стига и до логичния извод, че процесната
неустойка пряко нарушава принципа на справедливостта и е предпоставка за неоснователно
обогатяване на доставчика на далекосъобщителните услуги, за сметка на абоната, което
противоречи на добрите нрави.
С оглед изложеното се налага изводът, че предявеният иск е неоснователен, поради което
същият следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
При този изход от делото (неоснователност на предявения иск) на ищеца не се дължат
разноски нито за заповедното, нито за настоящото исково производство. Право на разноски
има ответникът, но той не е направил искане в тази връзка.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Осми състав
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ‚Ю.“ ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.С., район Т.,
бул. „Б.“ №, представлявано от Ю. Б. Ц. – у., предявен против А. Л. Д., ЕГН ********** и с
адрес: Б., ул. „А.“ №, с който се претендира да бъде признато за установено по реда на чл.
422 ГПК, че ответникът дължи на ищеца следната сума, която е била предмет на Заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 174 от 15.06.2021г., издадена по ч. гр. д. № 1508/2021г. на
Районен съд – гр. Благоевград, а именно:
- 49,98 лв. /четиридесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки/ - представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на допълнително споразумение с клиентски номер от
дата 29.06.2017 г., сключен между А. Л. Д., ЕГН **********, и „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК, за които вземане издадена фактура №
**********/02.10.2018г., което вземане дължимо по договора, е прехвърлено на "С. Г. Груп"
ЕАД, ЕИК с договор за цесия от дата 16.10.2018 г., а "С. Г. Груп" ЕАД, ЕИК с друг договор
за цесия от дата 01.10.2019 г. го е прехвърлило на заявителя „Ю." ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6