Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 23.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 4 ЗПК (отм.), вр. чл. 240, ал. 1
и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено по отношение на К.С.Г.,
че дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД сумата от 332,95 лв. – главница, представляваща
част от общо дължимата главница в размер на 13 674,31 лв., и 1034,31 лв. –
договорна лихва, част от общо дължимата договорна лихва в размер на 3167,05 лв.
за периода 19.10.2015 г. – 19.02.2018 г., съставляващи неизпълнено задължение
по Договор за потребителски кредит № FL359247 от 19.02.2008 г., сключен с
„Юробанк И Еф Джи България” АД, ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
– 21.08.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед № 305/22.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 624/2018 г. по описа на РС Свиленград.
Ищецът „ЕОС МАТРИКС” ЕООД твърди, че на 19.02.2008 г.
в гр. Хасково между третото неучастващо лице „Юробанк И Еф Джи България” АД – в
качеството на кредитор, и ответника – в качеството ѝ на кредитополучател,
бил сключен договор за потребителски кредит. По силата на този договор „Юробанк
И Еф Джи България” АД отпуснала на кредитополучателя потребителски кредит в
размер на 14 100 лв., който следвало да се погаси посредством 120
анюитетни вноски, от които 119 в размер на 222,76 лв. и една изравняваща вноска
в размер на 221,81 лв. Крайният срок за погасяване на кредита бил 19.02.2018 г.
Посочил е, че след усвояване на кредита длъжникът погасил част от задълженията
си, като на 19.10.2012 г. преустановил плащанията. Останалото непогасено
задължение било в размер на 16 841,36 лв., от които 13 674,31 лв. –
главница, и 3167,05 лв. – договорна лихва. Поддържа, че на основание сключен
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016 г. между
него и третото неучастващо лице „Юробанк България” АД (с предишно наименование
„Юробанк И Еф Джи България” АД) задължението на ответника, произтичащо от
горепосочения договор за потребителски кредит, било изкупено от него. Според
ищеца ответникът бил уведомен за извършената цесия. Цесионерът „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД изрично бил упълномощен от цедента да извършва уведомяване. Твърди, че
пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора чрез подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до РС
Свиленград. Образувано било ч. гр. д. № 624/2018 г. по описа на РС Свиленград,
по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Тъй като
издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК, ищецът в съответствие с указанията на съда предявил иск за
съществуване на вземането си.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответника, с който заявява, че признава иска.
С оглед направеното от страна на ответника признание,
ищецът е поискал постановяване на решение при признание на иска. Поради това на
основание чл. 237, ал. 1 ГПК съдът е прекратил съдебното дирене, като е обявил,
че ще се произнесе с решение съобразно направеното признание.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че са
налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 237 ГПК, поради което
следва да бъде постановено решение при признание на иска, с което предявеният
иск да бъде уважен изцяло. Спазени са и изискванията, установени в ал. 3 на чл. 237 ГПК, а именно
признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна
е право, с което страната може да се разпорежда.
С оглед на това въз основа на признанието на
иска следва да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено
по отношение на ответницата К.С.Г., че дължи на ищеца „ЕОС МАТРИКС” ЕООД
следните суми: 332,95 лв. –
главница, представляваща част от общо дължимата главница в размер на 13 674,31
лв., и 1034,31 лв. – договорна лихва, част от общо дължимата договорна лихва в
размер на 3167,05 лв. за периода 19.10.2015 г. – 19.02.2018 г., съставляващи
неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № FL359247 от
19.02.2008 г., сключен с „Юробанк И Еф Джи България” АД, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.08.2018 г., до окончателното
изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед № 305/22.08.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 624/2018 г. по описа на РС Свиленград.
По разноските:
Съобразно т. 12
от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, разноските, сторени в заповедното
производство, следва да се присъдят с решението по исковото производство, като
съдът се произнася с осъдителен диспозитив. В хода на заповедното производство
ищецът е направил разноски в общ размер на 70 лв. за държавна такса. Доколкото настоящият иск не
е предявен за цялата сума, предмет на заповедното производство, на ищеца следва
да се присъдят разноски съобразно уважената част, които възлизат на 27,35 лв. –
арг. чл. 78, ал. 1, вр. ал. 4 ГПК. В исковото производство дължимата държавна
такса възлиза на 27,34 лв., като ищецът е заплатил 72,65 лв. Поради това
остатъкът от 45,31 лв. подлежи на възстановяване на ищеца след представяне на
молба с посочена банкова сметка. ***, в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените в заповедното производство разноски в размер на 27,35 лв., както и тези,
направените в хода на настоящото производство, които възлизат на 27,34 лв.
Така мотивиран,
РС Свиленград
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
исковете с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 4 ЗПК (отм.), вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД по
отношение на К.С.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, че дължи на „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, следните суми: 332,95 лв. – главница,
представляваща част от общо дължимата главница в размер на 13 674,31 лв.,
и 1034,31 лв. – договорна лихва, част от общо дължимата договорна лихва в
размер на 3167,05 лв. за периода 19.10.2015 г. – 19.02.2018 г., съставляващи
неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № FL359247 от
19.02.2008 г., сключен с „Юробанк И Еф Джи България” АД, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК– 21.08.2018 г., до окончателното
изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед № 305/22.08.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 624/2018 г. по описа на РС Свиленград.
ОСЪЖДА К.С.Г., ЕГН: **********,
адрес: ***, да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление:***, сумата от 27,35 лв., представляваща сторени разноски в
заповедното производство, и сумата от 27,34 лв. – разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: