№ 144
гр. Ловеч, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ВАСИЛ АНАСТАСОВ
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
в присъствието на прокурора Р. Ив. П., Ц. М. П. и Р. Ив. П.
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Частно наказателно
дело № 20254300200438 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 44 от ЗЕЕЗА.
Делото е образувано по реда на чл. 38а, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА, по повод
получена в Окръжна прокуратура – Ловеч, Европейска заповед за арест,
издадена от германските власти, съгласно Рамково решение 2002/584/ПВР
относно ЕЗА. ЕЗА е издадена от Районен съд - Инголщат, ФР Германия по
дело № 8 Gs 1050/25, дело на прокуратурата № 210 Js 3395/25, с искане за
предаване на българския гражданин И. Х. И., ЕГН **********, с цел
провеждане на наказателно преследване за престъпления по §§ 146, ал. 1, т. 2
и т.3, ал.2 53 от НК на Германия.
Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч, в съдебно заседание
изразява становище, че следва да бъде допуснато изпълнение на Европейска
заповед за арест и исканото лице И. Х. И. да бъде предадено, като по
отношение на нея бъде взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”
1
до фактическото й предаване на издаващата държава. Излага, че са
неоснователни направените от защитата искания, като същите касаят
факултативните основания за отказ от изпълнение на ЕЗА.
В съдебно заседание защитникът на И. Х. И. – адв. М. И. от АК-Ловеч,
счита, че по отношение на подзащитната му не следва да бъде допуснато
изпълнение на Европейска заповед за арест.
Счита, че в настоящето производство следва да бъдат взети под
внимание наличието както на императивните, така и на факултативните
основания предвидени в закона за отказ от изпълнение на ЕЗА. На първо
място счита, че е налице основанието на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЕЕЗА, тъй като
престъплението, за което е издадена заповедта е частично извършено на
територията на Република България, а именно снабдяването с фалшиви евро
банкноти и пренасянето им през граница до територията на ФР Германия,
което представлява престъпление по чл. 244 от НК.
На следващо място счита, че процесната ЕЗА е незаконосъобразна, тъй
като от една страна немските власти не са дали гаранции, че са спазени
правата на неговата доверителка, а именно правото на защита при издаването
на ЕЗА, съгласно изискванията на Рамковото решение, съответстващи на
изложеното в чл. 56а от нашия закона. Във връзка с горното твърди, че при
издаването на ЕЗА се изисква това да става в съдебно заседание в
присъствието на прокурор и защитник и възможността издадената заповед да
се обжалва пред съда. Твърди, че такива доказателства в настоящето
производство немските власти не са представили.
Относно гаранциите, съгласно изискванията на чл. 41, както са заявили
в предходното съдебно заседание са дадени от прокурор, а не от съд, както са
изисква и не обхващат изяло гаранциите така, както са предвидени в нашето
законодателство. Не само да се гарантира, че изпълнението на наказанието ще
се изпълни на наша територията, а това трябва да включва и евентуалната
мярка, изискваща задържане.
Отделно от това счита, че по отношение на доверителката му не следва
да бъде вземана мярка за неотклонение „Задържане под стража“, тъй като
същата полага грижи за 4 деца, а отделно от това съпругът й понастоящем се
намира в немски затвор.
Исканото лице И. Х. И. в съдебно заседание заявява, че поддържа
2
казаното от процесуалният й представител. Изтъква, че не желае да бъде
предавана във връзка с процесната ЕЗА във Федерална Република Германия, а
да остане в България, за да се грижи за децата си.
Ловешкият Окръжен съд, като съобрази събраните по делото
доказателства, представените такива в съдебно заседание и предвид
становището на страните в процеса, приема за установено следното:
Производството по делото е образувано на основание издадена
Европейска заповед за арест, издадена от германските власти, съгласно
Рамково решение 2002/584/ПВР относно ЕЗА. Последната е издадена от
Районен съд - Инголщат, ФР Германия по дело № 8 Gs 1050/25, дело на
прокуратурата № 210 Js 3395/25, с искане за предаване на българския
гражданин И. Х. И., ЕГН **********, с цел провеждане на наказателно
преследване за престъпления по §§ 146, ал. 1, т. 2 и т.3, ал.2 53 от НК на ФР
Германия.
В настоящото производство съдът следва да прецени налице ли са
условията по чл. 36 и 41 от ЗЕЕЗА и има ли основания за отказ по смисъла по
чл. 39 и 40 от ЗЕЕЗА, както и основание за отлагане на изпълнението или
условно изпълнение по смисъла на чл. 52 от същия закон.
От приложените към делото писмени доказателства е видно, че
Европейската заповед за арест съдържа реквизитите посочени в разпоредбата
на чл. 37 от ЗЕЕЗА – заповедта е издадена в писмена форма, налице са данни,
относно самоличността и гражданството на исканото лице, наименования
адрес, телефон факс на издаващия орган, заповед за задържане, характер и
правна квалификация на престъплението, обстоятелства, при които е
извършено престъплението, включително време, място и участие на исканото
лице. Също така съдържа вида и размера на наказанието, което се предвижда
по закон на издаващата държава членка за извършеното престъпление.
Процесната ЕЗА за арест е придружена с превод на български език, издадена е
за лице, за което се твърди, че е извършило деяния, които се наказват, съгласно
правото на издаващата държава с лишаване от свобода или с мярка изискваща
задържане за максимален срок не по-малко от една година, в конкретния
случай – 15 години лишаване от свобода.
От изложеното в горецитираната ЕЗА се установява, че същата е
издадена с цел провеждане на наказателно преследване по отношение на
3
исканото лице – И. Х. И. за престъпления по §§ 146, ал. 1, т. 2 и т.3, ал.2 53 от
НК на ФР Германия, за които се предвижда наказание 15 години лишаване от
свобода, а именно за извършени престъпления на:
1. В неизвестен момент малко преди 18.06.2024 г. обвиняемата и другият
преследван Стойков, в съответствие с предварително изготвения план, са се
сдобили с поне една фалшива банкнота от 200 евро, за да я пуснат в
обръщение в Германия като истинска.
На 18.06.2024 г. двамата са пътували от България към Германия с тази
фалшива банкнота от 200 евро. На 21.06.2024 г. около 13:00 часа обвиняемата
и другият преследван Стойков предават на касиерката в филиала на фирма
АЛДИ на улица Виктор-Франкл-Щрасе 2 в 86916 Кауферинг фалшива
банкнота от 200 евро, за да платят стоки на стойност от около 15,00 евро.
2. В неопределен момент между 22.06.2024 г. и 09.07.2024 г.
обвиняемата и другият преследван Стойков са се сдобили в България с най-
малко 53 фалшиви банкноти от 200 евро, за да ги използват в съответствие с
предварително изготвения план в Германия като предполагаеми истински
платежни средства.
На 09.07.2024 г. двамата пристигат в Германия и в изпълнение на
предварително изготвения план за извършване на деянието те харчат тези
фалшиви банкноти в периода от 10.07.2024 г. до 17.07.2024 г. в различни
дискаунт магазини и дрогерии.
3. В неизвестен момент между 18.07.2024 г. и 20.07.2024 г. обвиняемата
и другият преследван Стойков се снабдяват в България, въз основа на ново
решение за извършване на престъпление, с най-малко 56 фалшиви банкноти
от 200 евро, за да ги използват впоследствие в Германия като предполагаемо
истински платежно средство, съгласно предварително изготвения план.
На 20 или 21.07.2024 г. двамата пристигат в Германия и изразходват в
изпълнение на предварително изготвения план за престъплението тези
фалшиви банкноти в периода от 21.07.2024 г. до 27.07.2024 г. в различни
дискаунт магазини или дрогерии.
4. На 29.07.2024 г. или на 30.07.2024 г. обвиняемата и другият
преследван Стойков се снабдяват въз основа на ново решение за извършване
на престъпление в България с най-малко още 67 фалшиви банкноти от 200
евро, за да ги пуснат отново в обръщение в Германия в съответствие с плана си
4
за извършване на престъплението. На 30.07.2024 г. или на 01.08.2024 г.
двамата пристигат от България в Германия и изразходвали фалшивите
банкноти в изпълнение на предварително изготвения план в периода от
01.08.2024 г. до 27.08.2024 г. в различни дискаунт магазини и дрогерии.
5. На неуточнена дата между 04.09.2024 г. и 11.09.2024 г. обвиняемата и
другият преследван Стойков са се сдобили с най-малко още 99 фалшиви
банкноти от 200 евро в България, за да ги изразходват в Германия. За тази цел
на 11.09.2024 г. двамата са пристигнали в Германия и са се насочили в посока
към филиал на фирмата „Росман“ на адрес Хоспиталщрасе 4 в Пирна, като са
скрили 99 фалшиви банкноти от 200 евро, но са ги държали на достъпно място
в автомобила си, за да ги използват веднага в платежния оборот като
истински.
При извършването на всички деяния обвиняемата е действала с
намерението чрез извършването на деянията по описания начин да си осигури
източник на доходи в значителен размер и за определен период от време.
С оглед изложените обстоятелства касаещи процесните деяния, съдът
счита, че в конкретния случай не се изисква двойна наказуемост по смисъла
на чл. 36, ал. 3 от ЗЕЕЗА.
На следващо място, съобразявайки разпоредбите на чл. 39 и 40 от
ЗЕЕЗА, съдът приема, че не са налице основания, които да обосноват
становище на настоящата инстанция за отказ от изпълнение на процесната
ЕЗА. Престъплението, за което е издадена заповедта не е амнистирано в
Република България и не попада под нейната юрисдикция; съдът не е
уведомен исканото лице да е осъдено за същото престъпление, за което е
издадена заповедта с влязла в сила присъда в българския съд или на съда на
трета държава членка и не изтърпява наказания и исканото лице не е
малолетно, съгласно българското законодателство.
Съдът счита за неоснователно становището на защитата, касаещо
предпоставките на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЕЕЗА, а имено, че тъй като
престъплението частично е извършено на територията на Р България следва
да бъде отказано изпълнението на заповедта. Посоченото основание е
факултативно, няма задължителен характер за решаващия съд, предвид което
съдът счита, че същото следва да бъде оставено без уважение.
Лишено от основание съдът счита възражението на защитата, че
5
процесната ЕЗА е незаконосъобразна, тъй като немските власти не са дали
гаранции, че са спазени правата на неговата доверителка, а именно правото на
защита при издаването на ЕЗА, като това е станало в отсъствието на
защитник. Пред настоящата инстанция са представени доказателства, че по
отношение на ЕЗА е налице жалба, подадена на 29.10.2025 г. от немския
защитник на И.. Сочените от защитата аргументи не касаят настоящето
производство, а са относими към производството по издаване на заповедта в
искащата държава. На следващо място същите не са изрично посочени нито в
задължителните, нито във факултативните предпоставки, които да дадат
основание за отказ от изпълнение на ЕЗА.
На следващо място, съдът преценява, че издаващата държава е
предоставила необходимите гаранции, които законът изисква по смисъла на
чл. 41 от ЗЕЕЗА. Действително, в каквато връзка са възраженията на защитата
не съответстват изцяло с разпоредбата на чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА и по-
конкретно, че от страна на издаващата държава действително е посочено, че
исканото лице И. Х. ще бъде върнато в Република България в случай на
окончателна присъда във ФРГ, както и че ще бъде предадена обратно в
България за по-нататъшно изтърпяване на наказанието въз основа на
конвенция за трансфер на осъдени лица. Това несъответствие обаче не е сред
абсолютните основания, визирани в чл. 39 от ЗЕЕЗА, както и сред
алтернативните такива, посочени в чл. 40 от ЗЕЕЗА, които обосновават отказ
от изпълнение на ЕЗА.
Съобразявайки изложеното, съдът приема, че са налице основанията
посочени в ЗЕЕЗА и следва да бъде допуснато изпълнение на процесната ЕЗА
издадена от Районен съд - Инголщат, ФР Германия по дело № 8 Gs 1050/25,
дело на прокуратурата № 210 Js 3395/25, с искане за предаване на българския
гражданин И. Х. И., ЕГН **********, с цел провеждане на наказателно
преследване за престъпления по §§ 146, ал. 1, т. 2 и т.3, ал.2 53 от НК на ФР
Германия.
С оглед гореизложеното, настоящият състав счита, че спрямо исканото
лице И. Х. И., ЕГН ********** следва да бъде взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража” до фактическото й предаване на издаващата държава.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 44, ал. 7 от ЗЕЕЗА, съдът
6
РЕШИ:
ДОПУСКА изпълнението на Европейска заповед за арест издадена от
Районен съд - Инголщат, ФР Германия по дело № 8 Gs 1050/25, дело на
прокуратурата № 210 Js 3395/25, с искане за предаване на българската
гражданка И. Х. И., ЕГН **********, с цел провеждане на наказателно
преследване за престъпления по §§ 146, ал. 1, т. 2 и т.3, ал.2 53 от НК на ФР
Германия.
ВЗЕМА по отношение на исканото лице И. Х. И., ЕГН **********, от
гр. ****, мярка за неотклонение „Задържане под стража” до фактическото
предаване на издаващата държава.
Решението подлежи на обжалване и протест в 5-дневен срок от днес
пред Апелативен съд – Велико Търново.
На основание чл. 53, ал. 1 от ЗЕЕЗА незабавно да се уведоми издаващия
орган Районен съд Инголщат, на посочената електронна поща, Националното
бюро на България в ЕВРОДЖЪСТ в Хага, както и Дирекция за
„Международно правно сътрудничество” при МВР.
Препис от решението, след влизането му в сила, следва незабавно да се
изпрати на Върховна касационна прокуратура и Министерство на
правосъдието.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7