Решение по дело №361/2023 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 февруари 2024 г.
Съдия: Христинка Данчева Димитрова
Дело: 20237270700361
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

267

Шумен, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - , в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ХРИСТИНКА ДИМИТРОВА

При секретар РОСИЦА ХАДЖИДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТИНКА ДИМИТРОВА административно дело № 20237270700361 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на А.Х.А. *** против мълчалив отказ на кмета на община Върбица по Заявление с вх. № 94-Г-229/05.12.2023г. за заверка на Молба – декларация. Оспорващата заявява, че е подала заявление по образец, като в устен разговор по телефон ѝ било обяснено, че ще бъде постановен отказ. В жалбата се сочи, че молбата – декларация е необходима пред нотариус. Въз основа на изложеното отправя искане за отмяна на мълчаливия отказ, като ответния орган бъде задължен да извърши проверка и да направи заверка на обстоятелствата по молбата – декларация. В съдебно заседание А.Х.А. се представлява от упълномощен процесуален представител адв. Г.П., който заявява, че поддържа жалбата. Същият твърди, че и към настоящия момент услугата не е предоставена. В разговор със служители на общинска администрация било разяснено, че услугата се извършва след цялостна преценка собствеността на посочените в молбата имоти. Настоява за отмяна на обжалвания мълчалив отказ. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна – кмет на община Върбица, в депозирано писмено становище оспорва жалбата. Сочи, че в конкретния случай административната услуга е поискана от Г.П. П. като пълномощник на молителката А.Х.А., но между посочените в пълномощното права не е включено правото да я представлява пред община Върбица като направи искане за заверка на молба – декларация. Наред с това, позовавайки се отново на пълномощното, ответният орган твърди, че на П. са дадени права да представлява молителката като депозира молба и се снабди с констативен нотариален акт по документи за собствеността на посочения недвижими имот, което кореспондира с регламентираната в чл.587, ал.1 от ГПК правна възможност, различна от тази по чл.586, ал.2 от ГПК. Въз основа на изложените аргументи, заявява, че не са налице законовите изисквания за извършване на исканата административна услуга, тъй като упълномощеният представител, направил искането за извършването ѝ, няма представителна власт да стори това.

Съдът като съобрази аргументите изложени от страните, представените по делото писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало въз основа на Заявление за заверка на молба - декларация, с вх. № 94-Г-229/05.12.2023г., подадено до кмета на община Върбица от Г.П. П. като упълномощено лице, с искане да се завери приложена молба – декларация за имот УПИ VI-439 в кв.9 по плана на с.Бяла река, записан на името на А.Х.А.. Към заявлението били приложени пълномощно, молба декларация, вносна бележка за платена такса и скица. Видно от приложената молба декларация, подадена от А.Х.А. *** до Нотариус с район на действие Районен съд – Велики Преслав за признаване правото на собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка върху недвижим имот в с.Бяла река, заявителката е посочила, че притежава имот в с.Бяла река, а именно УПИ VI-439 в кв.9 по плана на с.Бяла река, с площ от 473 кв.м., състоящ се от дворно място и жилищна сграда – къща, заедно с всички трайни насаждения и подобрения, при реално ползване на целия парцел, за който няма документ за собственост, поради което и съгласно чл.587, ал.2 от ГПК, чл.79 от ЗС моли да се извърши обстоятелствена проверка на този имот и да ѝ бъде признато право на собственост. Молбата - декларация включва удостоверения, че имотът не е актуван като държавна собственост; удостоверение, че имотът не е актуван като общински; удостоверение касателно лицето, на името, на което посоченият имот е вписан в Дирекция МДТ, които следва да бъдат проверени и заверени съответно от Областен управител, инспектор в отдел „Общинска собственост“, кмет на общината. С молбата са посочени трима свидетели по указание на молителя, които да бъдат призовани и разпитани в нотариалното производство.

Кметът на община Върбица не се е произнесъл по депозираното пред него заявление, поради което на 20.12.2023г. А.Х.А. подава настоящата жалба с искане съдът да отмени формирания мълчалив отказ на административния орган.

От административната преписка, изпратена от ответния орган със съпроводително писмо рег. № ДА-01-33/05.01.2024г. по описа на ШАдмС, приобщена към доказателствения материал по делото, се установява, че инкорпорираните в молбата - декларация удостоверения досежно факта дали описаният имот е / или не е общинска собственост; на чие име е деклариран и записан, както и данните на посочените от молителя свидетели, не са заверени от кмета или определено от него длъжностно лице.

При така установените факти от правна страна съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване е мълчалив отказ на кмета на община Върбица да извърши заверка на Молба - декларация от А.Х.А. за удостоверяване на обстоятелства относно наличието или липсата на съставен акт за общинска собственост за посочения недвижим имот, на чие име е деклариран и посочване на трима свидетели по указание на молителя, които да бъдат призовани и разпитани в нотариалното производство.

Не се спори по делото, а и се установява от положения щемпел, съдържащ входящия номер на заявлението, че Молбата - декларация е заведена в деловодството на административния орган под номер 94-Г-229 от 05.12.2023г. Исканата заверка има за цел издаване на административен акт от значение за упражняване на права, а именно удостоверяването на факт, правно релевантен за възможността за признаване право на собственост върху недвижими имот чрез извършване на обстоятелствена проверка – дали същият е актуван като публична общинска собственост, както и заверка по реда на чл.587, ал.2 от ГПК от кмета на общината по местонахождението на недвижимия имот на данните на трима свидетели, предложени от оспорващата, които да бъдат призовани и разпитани пред нотариус в хода на обстоятелствената проверка по чл.587, ал.2 от ГПК. В този смисъл предмет на заявлението е извършване на административна услуга, доколкото съгласно §1, т.2, б. „а“ от ДР на Закона за администрацията, такава е издаването на актове, с които се удостоверяват факти с правно значение, а исканото от него удостоверение е необходимо на заявителя с оглед снабдяване с нотариален акт в производството по извършване на обстоятелствена проверка за придобиване на собственост. Съгласно чл.21, ал.3 от АПК, волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ, представляват индивидуален административен акт. Съобразно нормата на §8 от ПЗР на АПК уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Разпоредбата на чл.57, ал.2 от АПК указва, че административният акт по чл.21, ал.2 и ал.3 на Кодекса се издава до 7 дни от започване на производството, като ал.3 на същата норма предвижда удължаването на този срок на 14 дни само в случаите, когато издаването на акта или извършването на действието по ал.2 включва експертиза или за нейното извършване е необходимо личното участие за заинтересованото лице. В случая удостоверяването на факта дали имотът е актуван като общински и заверката на данните на посочените свидетели в молбата – декларация не попада в хипотезата на чл.57, ал.3 от АПК, поради което административната услуга следва да се извърши в 7-дневния срок, считано от датата на постъпване на искането - 05.12.2023г., т.е. най-късно до 12.12.2023г. - вторник, присъствен ден. Тъй като до последната посочена дата, кметът на община Върбица не се произнася, извършвайки исканите удостоверяване и заверка (което обстоятелство не се оспорва от страните), то съобразно чл.58, ал.1 от АПК е налице мълчалив отказ, подлежащ на обжалване пред съда в срока, указан в разпоредбата на чл.149, ал.2 от АПК, а именно - в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е длъжен да се произнесе.

Доколкото настоящата жалба е изпратена по пощата до Административен съд – Шумен на 19.12.2023г., същата се явява подадена в указания от закона едномесечен срок. Наред с това оспорването изхожда от притежаващо правен интерес от обжалването лице – заявител на мълчаливо отказана административна услуга. С формирания отказ се засяга правната сфера на жалбоподателя, с оглед на което за него е налице правен интерес от оспорването му. Предвид изложеното съдът приема, че жалбата е допустима като подадена в срок, при наличие на правен интерес и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество и преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за основателна, по следните съображения:

Съгласно трайната практика на ВАС по жалба против мълчалив отказ на административен орган да издаде искания административен акт, съдът се произнася по законосъобразността му с оглед на всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право, като изхожда от предполагаемите съображения, мотивирали административния орган да не уважи искането. Този извод произтича и от разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК, която приравнява мълчаливия отказ на изричен такъв. Ето защо, настоящият състав счита, че при преценка материалната законосъобразност на обжалвания мълчалив отказ, е необходимо да се установи наличието, респективно липсата на предвидените в закона обстоятелства, налагащи извършване на заявената услуга.

Видно от приложените по делото нотариални актове оспорващата е собственик на идеални части от недвижим имот в с.Бяла река, именно УПИ VI-439 в кв.9 по плана на с.Бяла река, с площ от 473 кв.м., състоящ се от дворно място и жилищна сграда – къща. В молбата – декларация А.Х.А. твърди, че реално ползва целия парцел, за който няма документ за собственост.

Съобразно чл.587, ал.2 от ГПК, ако собственикът не разполага с доказателствата по ал.1 на същия член (надлежни писмени доказателства за правото на собственост), нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот, като свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да са съседи на имота. Наред с това, с оглед забраната по чл.86 от Закона за собствеността за придобиване на вещи – публична общинска или държавна собственост, в нотариалното производство по чл.587, ал.2 от ГПК от значение е и удостоверяването от страна на общината, в чийто район се намира имотът, за който се провежда производството, на обстоятелството актуван ли е този имот като общинска собственост, ако – да, какъв е видът на собствеността – публична или частна. От цитираните нормативни текстове се извежда извод, че поисканите от оспорващата административни услуги – по издаване на удостоверение дали имотът е актуван като общински и по заверка данните на свидетелите, посочени в Молба –декларация вх. № 94-Г-229/05.12.2023г., кореспондират със законовите изисквания на чл.86 от ЗС и чл.587, ал.2 от ГПК. Компетентен да извърши услугите е кметът на община Върбица или оправомощено от него длъжностно лице, доколкото се касае за недвижим имот, находящ се в с.Бяла река, община Върбица, като задължението за изпълнение на същите възниква за административния орган при наличието на законоустановените предпоставки за това. Измежду предпоставките на първо място е правният интерес на молителя от извършването на услугата. В случая този интерес е налице, доколкото именно посоченото в Молбата - декларация като собственик лице иска удостоверяването за съставен акт за общинска собственост за недвижим имот, находящ се в с.Бяла река, общ.Върбица и заверката на данните на свидетелите, които ще се разпитат в хода на нотариалното производство по обстоятелствена проверка. В Молбата - декларация ясно се сочи имотът, за който се иска извършване на удостоверяването, като наред с това се представя и скица, издадена от Техническа служба при община Върбица. Налице са и данни – имена и ЕГН на тримата свидетели, които се предлагат да бъдат разпитани в хода на нотариалното производство. Удостоверяването на посочените в молбата обстоятелства са необходими на жалбоподателя като елемент от охранителното производство по чл.587, ал.2 от ГПК. С оглед на това сезираният и компетентен да се произнесе административен орган, е следвало да ги удостовери. След като са налице изрични данни, индивидуализиращи по годен и ясен начин поземления имот, за който се инициира нотариалното производство, както и данни за свидетелите, които ще се разпитат, възниква задължение за административния орган да извърши процесните услуги. В случая длъжностно лице при община Върбица не е извършило проверка досежно обстоятелството дали имотът е общинска собственост, нито е направена заверка на посочените в Молба - декларация данни за свидетелите по обстоятелствената проверка, респективно - в нарушение на закона кметът на община Върбица, не извършва исканата административна услуга в законоустановения срок.

Съдът намира за неоснователна лансираната от ответната страна теза за липса на предпоставките за извършване на исканата услуга, аргументирана с твърдението, че упълномощеният представител, направил искането за извършването ѝ, не разполага с представителна власт да стори това. Внимателният прочит на предоставените права сочи наличието на активна легитимация на упълномощеното лице да подаде въпросната молба декларация от името на своя доверител и да получи исканата услуга. Наред с това, дори и да е налице нередовност или при съмнение дали искането изхожда от посочения в него гражданин, това е основание единствено за оставяне на молбата без движение с указание за отстраняване на нередовностите – чл.30, ал.1 и ал.2 от АПК. Едва след проявено бездействие от страна на заявителя в рамките на срока, указан от административния орган, ще е налице основание за прекратяване на производството. Тази процедура в случая не е изпълнена, като по този начин А.Х.А. е била лишена от възможността да отстрани нередовности, в сочения от ответния орган аспект.

За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че извършеното с писмо изх. № 94-Н-293/11.12.2023г. уведомяване за започналото административно производство на останалите наследници на Х.А.Ч., не рефлектира върху срока, в който административният орган следва да се произнесе. Признаването или отричането на право на собственост в случая е въпрос, попадащ в компетентността на съответния нотариус, а не на кмета на общината. Съгласно чл.587, ал.3 от ГПК именно нотариусът следва да прецени дали са налице законовите основания за признаване на това право и съответно да издаде или не нотариален акт за собственост върху недвижимия имот. Административният орган е длъжен, и то в условията на обвързана компетентност, да удостовери исканите факти и обстоятелства такива, каквито са, като отрази в молба – декларацията както обстоятелството дали съответният недвижим имот е актуван като общински, така и да посочи трима свидетели, указани от заявителя, които да бъдат разпитани като свидетели в нотариалното производство, като направи заверка на техните данни. Същият не разполага с правото на преценка дали да издаде или да откаже издаването на документа при положение, че административното производство е инициирано от лице, доказало своя правен интерес от издаване на документа и при липса на законова забрана. С оглед гореизложеното съдът намира, че отказът на кмета на община Върбица е издаден в нарушение на материалния закон и при несъответствие с целта на закона по смисъла на чл.146, т.4 и 5 от АПК, което обосновава извода за неговата незаконосъобразност и се явява основание за отмяната му.

В обобщение на гореизложеното съдът приема за безспорно, че е налице незаконосъобразен мълчалив отказ, който следва да се отмени, като преписката се върне на кмета на община Върбица, който в определен на основание чл.174 от АПК седемдневен срок, считано от влизане в сила на настоящото решение, се произнесе по Молба – декларация, приложена към заявление вх. № 94-Г-229/05.12.2023г., подадена от Г.П. П. в качеството на упълномощено лице от А.Х.А., като удостовери дали посоченият в молбата недвижим имот е общинска собственост; отрази на чие име е деклариран и записан имотът и посочи трима свидетели или завери данните на свидетелите, посочени от собственика (на втора страница от Молба – декларация), които ще бъдат разпитани в производството по чл.587, ал.2 от ГПК.

С оглед изхода на делото съдът намира за основателна претенцията на оспорващата за присъждане на направените разноски. Такива се установяват в размер на 10,00 лева, представляващи платена държавна такса за настоящото дело. В останалата част, касаеща претенцията за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение, съдът намира следното:

По делото е представена фактура № 0-0135/19.12.2023г., съгласно която А.Х.А. е заплатила в брой на Г.П. П. сумата от 1000,00 лева. Във въпросната фактура като основание за плащане е отразено „административно дело“. Липсва каквато и да е привръзка между плащането и процесуалното представителство по настоящото дело. Оспорващата не представя договор за правна защита и съдействие, от който да е видно какво е договореното адвокатско възнаграждение и начин на плащане. В приложеното пълномощно липсва уговорен размер на възнаграждението. Съгласно мотивите към т.1 от ТР № 6/ 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012 год. на ОС на ГК и ТП на ВКС, когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В случая липсват надлежни доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в претендирания размер, поради което претенцията в тази ѝ част се явява неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. 2-ро и чл.174 от АПК, Шуменският административен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на А.Х.А. ***, мълчалив отказ на кмета на община Върбица по Заявление с вх. № 94-Г-229/05.12.2023г. за заверка на Молба – декларация.

ВРЪЩА преписката на административния орган – кмет на община Върбица за произнасяне по Молба – декларация към заявление вх. № 94-Г-229/05.12.2023г. подадено от А.Х.А. ***, при съобразяване с мотивите на настоящото решение, като на основание чл.174 от АПК ОПРЕДЕЛЯ седемдневен срок за извършване на поисканата услуга, считано от датата на влизането в сила на настоящото решение.

ОСЪЖДА община Върбица да заплати на А.Х.А. с ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер на 10,00 (десет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр. София в 14 дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК.

Касационната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.

Съдия: