№260044
гр. Силистра, 13.11.2020 г.
Силистренският окръжен съд, в
открито заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Василева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Добринка Стоева
2. Огнян Маладжиков
при секретаря Данаила Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Стоева в.гр.д.№ 186 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл.
във връзка с чл. 422 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А.К.,
гражданин на Република Турция, против Решение № 8 от 22.01.2020 г. по гр.д.№ 695/2018
г. на ДРС, с което е отхвърлен искът му по чл. 422 от ГПК за установяване
спрямо М.М.М. че последният му дължи изискуемо
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение № 347/ 08.10.2018 г по ч.гр.д.
№609/2018 на ДРС за сумите:
-801.12 лева /намалена от 1068.08
лева/-обезщетение по чл.59 от ЗЗД за неоснователно лишаване от ползването на
собствените му 3.338 дка в идеални части от нива №027001 с идентификатор 12022.27.1, цялата с
площ от 15.020 дка в землището на с.Вокил за стопанските 2012/2013; 2013/2014; 2014/2015 и 2015/2016 г., изчислено по 80 лева рента на
декар за всяка стопанска година.
-1888.70 лева /намалена от 2666.28
лева/- обезщетение по чл.59 от ЗЗД за неоснователно лишаване от ползването на
собствените 11.220 дка в идеални части от ползваната от длъжника нива №028031 с
идентификатор 12022.28.31 цялата с площ от 49.993 дка за стопанските 2012/2013;
2013/2014 и 2014/2015 г. - по 80 лева на декар за
всяка стопанска година.
- 357.77 лева /намалена от 408.89
лева/ обезщетение по чл.59 от ЗЗД за неоснователно лишаване от ползването на
собствените 5.111 дка в идеални части от ползваните от длъжника 23 дка от имот
028031 с идентификатор 12022.28.31 цялата с площ от 49.993 дка за стопанската
2015/2016 г. - по 80 лева на дка.
-173.74 лева /намалена от 245.34
лева/обезщетение по чл.59 от ЗЗД,като неоснователно лишаване от ползването на
собствените 1.022 дка в идеални части от ползваните от длъжника 4.6 дка от нива
№015023 с идентификатор 12022.15.23 цялата с площ от 28.004 дка за стопанските
2012/2013 г.; 2013/2014; 2014/2015 г. - по 80 лева на
декар за всяка стопанска година, ведно със законната лихва върху всяка сума считано от датата на
подаване на заявлението 02.10.2018 г. до окончателното им плащане, като
неоснователно и недоказано. Отхвърлено е искането за присъждане в тежест на
ответника на направените от ищеца разноски в заповедното и исково производство.
Осъден е А.К. да заплати на М.М.М. сумата от 400 лв.
- разноски по делото.Отхвърлено е искането на А.К. за осъждане на Х.Х.А. Д. Хайредин Х. ***, Н. Хайредин С. от с.Вокил, с и Н.
Хайредин Х. да му заплатят по 654.77 лева /намалена от 928.17лева/ общо 2619.08
лева, представляваща обезщетение за събрани граждански плодове и лишаване от
ползите от наследствения дял на земеделските земи, останали от общия им
наследодател Х. ХаджиАхмедов Хаджи Салиев за
селскостопанските 2012/2013; 2013/2014 и 2014/2015 г.,
като неоснователно и недоказано. Отхвърлено е искането на А.К. да бъде осъден Х.
да му заплати сумата от 591.43 лева /намалена от 675.91лева/, представляваща
обезщетение за събрани граждански плодове и лишаване от ползите, от
наследствения му дял на земеделските земи, останали от общия им наследодател Х.
ХаджиАхмедов Хаджи Салиев, за селскостопанската
2015/2016 г., като неоснователно и недоказано. Осъден е А.К. да заплати на и Н. Хайредин Х. сумата от 350 /триста и
петдесет/ лева разноски по делото.
Жалбоподателят, чрез процесуален
представител, изтъква доводи за неправилност на обжалваното решение и моли
същото да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се
уважи главният иск и му се присъдят разноските в заповедното производство,
както и пред двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност моли да се
отмени решението по обратните искове, ведно с разноските, и да се постанови
друго, с което изцяло да се уважат тези искове и да му се присъдят деловодните
разноски.
Въззиваемите страни не депозират
писмени отговори.
От фактическа и правна страна СОС
намира за установено следното:
Ищецът претендира в исковата молба,
че вземането, предмет на издадената Заповед за изпълнение № 347/08.10.2018 г.
по ч.гр.д.№ 609/18 на ДРС, е възникнало на основание чл. 59 от ЗЗД. Така го е
квалифицирал и районният съд, същото намира и настоящата инстанция.
В исковата молба се твърди, че през
стопанските години от 2012г. до 2016г. ответникът М.М.
е ползвал без правно основание посочените от него ниви, за които не се спори,
че ищецът притежава 2/9 идеални части от тях. Твърди се също, че ответникът е
обработвал имотите без правно основание, тъй като няма решение на собствениците
за тяхното отдаване под наем през тези стопански години. Ищецът представя като
доказателства справка от ОД Земеделие гр.Силистра за заявени ползватели на тези
имоти през сочените години.
Ответникът М.М.
заявява, че е арендовал част от наследствените земи на ищеца, но по
споразумение със собствениците, като договорни отношения е поддържал със
съсобственика Х.Х.А. до смъртта му на 03.03.2015 г., а след това със съсобственика Х.Х.А., който е син на Халидин Х. Адил. Заявява също, че за
всяка стопанска година е сключвал договори за наем с тях, но не ги е запазил до
момента, тъй като не е предполагал, че ще му трябват. Запазил е такъв от 25.06.2015
г./стр.35/, сключен с Халидин Х. Адил, и
го представя по делото. Твърди, че за всяка селскостопанска година се е
издължил с наема, като го е плащал на Хайредин Х., а в последствие на Х.А.. Счита,
че искът против него е неоснователен, тъй като е бил изправна страна по
облигационен договор.
Качеството на съсобственик на
процесната нива по отношение на Х.А. не се оспорва от ищеца. Оспорва се, че А.
не се е подписал под договора за наем, т.е. че той е недействителен, а също
така, че обемът на правата му в съсобствеността не му позволява самостоятелно
да взема решение за управлението на имота, като в тежест на ищеца е да установи
тези факти.
Предметът на спора се свежда до това
дали ответникът е имал противопоставимо на ищеца правно основание да ползва притежаваните
от ищеца 2/9 ид.ч. от общо ползваните ниви през твърдените периоди.
В случая следва да се има предвид,
че към 25.06.15г. Законът за арендата в земеделието (ред.ДВ бр. 14 от
20.02.2015 г.) не е предвиждал в чл. 3, ал. 4 изискване съсобственикът, с
когото е сключен арендният договор, да притежава определен минимален дял от
земеделската земя, за да е противопоставим договорът на останалите
съсобственици. Техните отношения се уреждат съгласно изричната препратка към
чл. 30, ал. 3 от ЗС, независимо какъв дял от собствеността притежава
арендодателят. По същото време чл. 4а от ЗСПЗЗ (ред. ДВ бр. 61 от 11.08.2015
г.) не е съществувал.
Достатъчно е било да се установи, че
арендодателят, респективно наемодателят, е собственик, без значение с какъв обем
идеални части участва в съсобствеността, за да е противопоставим договорът му
за аренда на останалите съсобственици. Изхождало се е от принципа, че земята
трябва да се обработва и пред желаещите да го правят не трябва да се поставят
мъчно преодолими пречки. Затова минимално необходимото към момента на сключване
на процесните договори, е било наемодателите или арендодателите да са
собственици на земята, без значение от обема на правата им в съсобствеността,
за да бъде сключеният от тях договор противопоставим на всички останали
съсобственици. В този случай отношенията помежду им се уреждат съгласно чл. 30,
ал. 3 от ЗС. Лицето, ползващото земята на възмездно основание по договорка с
наемодателя – съсобственик, не отговаря спрямо когото и да било от
съсобствениците на основание чл. 59 от ЗЗД.
Ето защо, съдът приема, че Халидин Х.
Адил и Х.А., бидейки съсобственици, без значение от размера на идеалните части
в съсобствеността на процесните имоти, през съответните процесни периоди са
имали правната възможност да ги отдават под наем на ответника.
А. е сключил и представения по делото
договор за наем с ответника от 25.06.15г., като на това основание е възникнало
валидно наемно правоотношение между него и М.М. за посочените
ниви. От приетата в настоящото производство съдебно-графологична експертиза не
може да се направи категоричен извод, че положеният подпис в този договор за
наем, оспорен от ищеца, не е на наемодателя А.. Съдът, съпоставяйки
заключението по експертизата и изявленията на А. в с.з. на 14.03.19г., стига до
извода, че подписа е положен от А., както и до извода, че от стопанската
2012/13г. до стопанската 2015/16г. вкл. той, а преди това чичо му Халидин, са
отдавали процесните имоти под наем на ответника
и той си е заплащал наема за тези ниви на тях. Доказателства в обратна
насока липсват по делото.
Ето защо, Силистренският окръжен съд
намира, че ответникът не е лишил неоснователно ищеца от ползване на процесните
ниви за стопанските 2012/2013; 2013/2014; 2014/2015 и 2015/2016 г. и не му дължи претендираните
за това обезщетения, ведно със съответните лихви върху тях.
Като е достигнал до същия краен
извод, ДРС е постановил правилно решение по основния иск, което следва да бъде
потвърдено.
Що се касае до предявените от ищеца
„обратни искове“, то решението на ДРС е недопустимо и същото следва да се обезсили
в тази част.
В с.з. на 14.03.19г. ДРС е приел за
съвместно разглеждане тези искове без да съобрази, че тяхното предявяване в
настоящото производство по чл. 422 ГПК е недопустимо.
Т.11б от ТР №4/14г. на ОСГТК е
категорична, че в производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ.
чл. 415, ал. 1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.
214 ГПК - за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго
основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение.
Освен това, съгласно изложеното в
т.11б от ТР № 4/14г. на ОСГТК се дава възможност да се приемат за съвместно
разглеждане друг иск на ищеца - чл. 210, ал. 1 ГПК, насрещен иск - чл. 211 ГПК
или инцидентен установителен иск - чл. 212 ГПК, но предявените такива, посочени
като „обратни искове“, не са сред изброените. В случая се касае за искове, предявени не срещу същия ответник, а
срещу други ответници и на различни правни основания, непроизтичащи пряко от
вземането по издадената заповед за изпълнение.
Ето защо, решението на ДРС по тези
искове следва да се обезсили и производството по делото в тази част да се
прекрати, като недопустимо.
Предвид изхода на процеса пред СОС,
на ищеца не следва да се присъждат разноски.
Водим от гореизложеното, Силистренският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8 от
22.01.2020 г. по гр.д.№ 695/2018 г. на Дуловския районен съд в частта, в която
е отхвърлен искът на А.К., гражданин на Република Турция, за установяване
спрямо М.М.М. че
дължи изискуемо вземане към него, за което е издадена заповед за изпълнение
№347 от 08.10.2018 г по гр.д. №609/2018 на ДРС за сумите:
-801.12 лева /намалена от 1068.08
лева/-обезщетение по чл.59 от ЗЗД за неоснователно лишаване от ползването на
собствените му 3.338 дка в идеални части от нива №027001 с идентификатор 12022.27.1, цялата с
площ от 15.020 дка в землището на с.Вокил за стопанските 2012/2013; 2013/2014; 2014/2015 и 2015/2016 г., изчислено по 80 лева рента на
декар за всяка стопанска година.
-1888.70 лева /намалена от 2666.28
лева/- обезщетение по чл.59 от ЗЗД за неоснователно лишаване от ползването на
собствените 11.220 дка в идеални части от ползваната от длъжника нива №028031 с
идентификатор 12022.28.31 цялата с площ от 49.993 дка за стопанските 2012/2013;
2013/2014 и 2014/2015 г. - по 80 лева на декар за
всяка стопанска година.
- 357.77 лева /намалена от 408.89
лева/ обезщетение по чл.59 от ЗЗД за неоснователно лишаване от ползването на собствените
5.111 дка в идеални части от ползваните от длъжника 23 дка от имот 028031 с
идентификатор 12022.28.31 цялата с площ от 49.993 дка за стопанската 2015/2016
г. - по 80 лева на дка.
-173.74 лева /намалена от 245.34
лева/обезщетение по чл.59 от ЗЗД,като неоснователно лишаване от ползването на
собствените 1.022 дка в идеални части от ползваните от длъжника 4.6 дка от нива
№015023 с идентификатор 12022.15.23 цялата с площ от 28.004 дка за стопанските
2012/2013 г.; 2013/2014; 2014/2015 г. - по 80 лева на
декар за всяка стопанска година, ведно със законната лихва върху всяка сума считано от датата на
подаване на заявлението 02.10.2018 г. до окончателното им плащане, както и в
частта, в която е отхвърлено искането за присъждане в тежест на М.М. направените от А.К. разноски в заповедното и исково
производство, в частта, в която е осъден А.К. да заплати на М.М.М. сумата от 400 /четиристотин/ лева - разноски по делото
и в частта, в която е осъден А.К. да заплати на
Н. Хайредин Х. сумата от 350 /триста и петдесет/ лева - разноски по
делото.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 8 от 22.01.2020
г. по гр.д.№ 695/2018 г. на Дуловския районен съд в частта, в която са отхвърлени
исковете на А.К. за осъждане на Х.Х.А. Д. Хайредин Х.
Н. Хайредин С. от с.Вокил, и Н. Хайредин Х. да му заплатят по 654.77 лева
/намалена от 928.17лева/ или общо 2619.08 лева, представляваща обезщетение за
събрани граждански плодове и лишаване от ползите от наследствения дял на
земеделските земи, останали от общия им наследодател Х. ХаджиАхмедов
Хаджи Салиев, за селскостопанските 2012/2013; 2013/2014
и 2014/2015 г., както и в частта, в която е отхвърлен искът на А.К. да бъде
осъден Х. да му заплати сумата от 591.43 лева /намалена от 675.91лева/,
представляваща обезщетение за събрани граждански плодове и лишаване от ползите
от наследствения му дял на земеделските земи, останали от общия им наследодател
Х. ХаджиАхмедов Хаджи Салиев, за селскостопанската
2015/2016 г., и прекратява производството по делото в тази част, като
недопустимо.
Решението подлежи на обжалване пред
ВнАС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните в частта, в която е
обезсилено Решение № 8 от 22.01.2020 г. по гр.д.№ 695/2018 г. на ДРС и
прекратено производството по делото в тази част.
В останалата част решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Р
А З П О Р Е Ж Д А Н Е
На основание чл. 236, ал.3, предл.
ІІ ГПК решението по в.гр.дело № 186/2020 г. на Силистренски окръжен съд да се
впише с подписите на двама от съдиите от състава, който го постановява, тъй
като съдия Теодора Василева е в болничен отпуск.
СЪДИЯ:
/Д. Стоева/