№ 66
гр. В., 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АМП
Членове:СЖС
ГПЙ
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от ГПЙ Въззивно гражданско дело №
20241300500428 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С решение №597/08.10.2024 г. по гр.д.№20221320102459 по описа за
2022 г.на Районен съд-В. е отхвърлен предявеният от С. С. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ж.к. „Б*** иск с правно основание чл. 439 от ГПК
за признаване за установено по отношение на „ЕМ“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „В.“, кв. „МД“, ул. „РПК“ № 6,
сграда „МТ“, ет. 6 (нов адрес - седалище и адрес на управление: гр. С.,
1766,район „М.“, ж.к.“М.“ ,ул.“БП С.“№1 ,сграда *** ) ,че С. С. Т., ЕГН
********** не дължи на „ЕМ“ ЕООД с ЕИК ***, сумата от 12 890.00 лева -
главница, договорна лихва в размер на 323,22 лева за периода 31.05.2013 г. до
30.08.2013 г., наказателна лихва в размер на 14.52 лева за периода от
20.01.2013 г. до 17.05.2013 г. и законна лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението в съда - 31.04.2013 г. до изплащане на вземането,
както и разноски в размер на 264,56 лева държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 617,47 лева, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 05.06.2013 г. по ч.гр.д. № 1034/2013 г. по описа на
1
Районен съд - В. и е образувано изпълнително дело № 20197240400262 на
ЧСИ В. Т.а, рег. № 724, район на действие Окръжен съд - В., като
неоснователен.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от
С. С. Т. чрез адв. П. С. със съдебен адрес гр. В. ул.“Д*** .
Поддържа се ,че решението Районен съд В. било мотивирано със
съдебна практика на ВКС относно различните видове давностни срокове ,но
съвсем бегло и непълно била оценена фактическата обстановка по конкретния
случай. По делото били представени писмени доказателства ,съдържащи се в
копията по двете изпълнителни дела представени от ЧСИ В. Т.а, като съдът се
бил задоволил бегло да констатира кога са образувани и кога е прекратено
едното от тях. Направена била констатация, че последното изпълнително
действие по изп.д. № 535/2013 г. е от 13.12.2019 г. въз основа на направено
записване върху изпълнителния лист, а същевременно се сочело, че същото
дело е прекратено на 08.08.2019 г., което изпълнително действие с оглед на
датите очевидно било невъзможно. Съдът мотивирал решението си с това, че
същото изпълнително дело е прекратено от ЧСИ Т.а на основание чл. 433 ал.1
т.2 ГПК, който законов текст регламентирал прекратяване на изпълнителни
дела по молба на взискателя.
На следващо място се поддържа,че в мотивите на обжалваното решение
не била обсъдена доволно сложната регламентация, която е съществувала от
момента на образуване на изпълнително дело № 535/2013 г. до момента на
подаване на исковата молба по гр.д. № 2459/22 на ВРС, а именно 01.12.2022 г.
Тази регламентация се изразявала в прилагането на съдебната практика
,установена от Постановление № 3 от 18.11.1980 на Пленума на ВС на РБ,
според което давността се прекъсва с образуване на изпълнително дело и
спира да тече в периода на висящност на същото. Такава регламентация
съществувала и в настоящия случай от момента на образуване на изп.дело №
535/2013 г. по описа на ЧСИ В. Т.а до 26.06.2015 г. когато било прието ТР № 2
по тълк.дело № 2/2013 г. на ВКС. Според последното давността спирала да
тече с образуване на изпълнително дело и същата се прекъсвала с
предприемане на всяко изпълнително действие по събиране на дълга. В
2
контекста на така прилаганата регламентация съобразно действащата
практика първоинстанционният съд по никакъв начин не бил съобразил
разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Съгласно този текст перемция
настъпвала по право при бездействие на кредитора в продължение на две
години ,като не бил необходим изричен акт на съдебния изпълнител. В
мотивите на решението се приемало, че последното изпълнително действие по
изп.дело № 535/13 г. е било на 11.05.2017 г. когато бил наложен запор на
сметките на ищеца. Това изпълнително действие било незаконосъобразно, тъй
като то било извършено цели три години и седем месеца след последното
изпълнително действие - налагане на възбрана върху недвижим имот на ищеца
в с.Долни Лом ,община Чупрене, която възбрана била наложена на 11.10.2013
г. Имайки предвид последното изпълнително действие от 11.10.2013 г.
следвало да бъде прието, че делото е перемирано на 12.11.2015 г. и че
предприемането на каквито и да са други действия е незаконосъобразно. С
образуването на ново дело на 14.08.2019 г.била дадена възможност да тече
нов пет годишен давностен срок, но той се основавал на действия по
предходно дело, които били извършени след като изп.д. № 535/2013 г. се
считало за прекратено по силата на Закона, а именно чл. 433 ал.1 т.8 ГПК.
Поради горното се иска да бъде отменено обжалваното решение и
вместо него да се постанови ново,с което се уважат исковете.
Въззивникът поддържа жалбата в с.з.лично и чрез процесуалния си
представител адв.П. С..
Въззиваемата страна е представила отговор на въззивната жалба ,в който
оспорва жалбата.
В.ският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа
страна следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 124 от
ГПК от С. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „Б*** срещу „ЕМ“
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „В.“, кв.
„МД“, ул. „РПК“ № 6, сграда МТ, ет. 6.
Твърди се от ищеца, че на 05.06.2013 г. по ч.гр.д. № 1034/2013 г. по описа
3
на РС - В. е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 789/04.06.2013 - РЗ
въз основа на която е издаден изпълнителен лист за парично вземане в полза
на „Ю.“ АД срещу ищеца.
Сочи се, че на 18.01.2016 г. „Ю.“ АД цедира вземането си срещу ищеца
на ответника „ЕМ“ ЕООД, което дружество от този момент е конституирано в
изпълнителното производство като взискател.
Излага се, че на 14.08.2019 г. цесионерът с издадения в полза на цедента
„Ю.“ АД изпълнителен лист подал молба до ЧСИ В. Т.а“ с рег. № 724 и с
район на действие ОС - В., с която инициирал образуването на изпълнително
производство срещу ищеца и било образувано изп.д. № 262/2019 г. Посочва, че
след образуването на това дело не са предприемани изпълнителни действия,
прекъсващи давността и към 14.08.2022 г. е изтекла тригодишната
погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Ищецът поддържа, че според
него банковите кредити се характеризират с понятието „периодични
плащания“ и за тях е валидна кратката три годишна погасителна давност по
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на „ЕМ“ ЕООД, като цесионер на „Ю.“ АД, че
ищецът С. С. Т. не му дължи плащане на главница и лихви по издадения
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1034/2013 г. по описа на РС - В. поради
погасяване по давност на задълженията.
С молба на ищеца, подадена в съдебно заседание на 19.04.2024 г. същият
е конкретизирал вземанията, за които се иска да се признае, че не се дължат, а
именно иска съдът да признае за установено между страните, че С. С. Т. не
дължи на „ЕМ“ ЕООД изпълнение -плащане по изпълнителен лист от
05.06.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 1034/2013 г. по описа на РС - В., за сумата
от 12 890.00 лева главница, договорна лихва в размер на 323.22 лева за
периода 31.05.2013 г. до 30.08.2013 г., наказателна лихва в размер на 14.52
лева за периода от 20.01.2013 г. до 17.05.2013 г. и законна лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 31.04.2013 г. до
изплащане на вземането, както и разноски в размер на 264.56 лева държавна
такса и адвокатско възнаграждение в размер на 617.47 лева.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
4
Ответната страна е подала писмен отговор. Оспорва иска като
неоснователен. Сочи, че са неоснователни твърденията на ищеца, че по
отношение на вземането следва да се прилага предвидената в закона
тригодишна давност, тъй като задълженията, произтичащи от договор за
банков кредит се погасяват с предвидената в закона пет годишна давност.
Излага, че е трайно установена практиката на ВКС, че при разсрочването на
едно парично задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на
цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на
вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Приема се в този случай, че задължението се погасява на
части в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от
страна на кредитора, по аргумент на чл. 66 от ЗЗД. Поддържа, че всички
изложени твърдения в исковата молба са голословни, без да са подкрепени с
каквито и да било доказателства, както и без да е изложена подробна
фактология, касаеща предприетите изпълнителни действия. Липсват каквито
и да било данни - посочване на конкретните действия съответно на кои дати са
предприети, с оглед на установяване на началния момент на започване на
давността.
По делото са събрани писмени доказателства.
Окръжен съд –В. приема за установено от фактическа страна ,че в полза
на кредитора „Ю. И ЕДБ“ АД е издаден изпълнителен лист срещу С. С. Т. по
ч.гр.д. № 1034/2013 г. по описа на РС - В.. На основание издадения
изпълнителен лист от 05.06.2013 г. кредиторът е подал молба за образуване на
изпълнително дело и е образувано изп.д. № 535/2013 г. по описа на ЧСИ В. Т.а
с рег. № 724, с район на действие Окръжен съд- В.. На 18.01.2016 г. бил
сключен договор за прехвърляне на вземания между цедента „Ю. И ЕДБ“ АД
и цесионера „ЕМ“ ЕООД, по силата на който ответникът е придобил
вземането на ищеца.
Последното изпълнително действие спрямо ищеца С. С. Т. по изп.д. №
535/2013 г. е уведомление с вх. № 4291/11.05.2017 г. за насрочване на опис и
оценка на 31.05.2017 г. на недвижим имот, собственост на длъжниците по
делото - С. С. Т. и ЛА Т.а.
Изпълнително дело № 535/2013 г. по описа на ЧСИ В. Т.а е прекратено
на 08.08.2019 г. с Разпореждане от ЧСИ В. Т.а на основание чл. 433, ал. 1, т. 2
5
от ГПК.
На 14.08.2019 г. било образувано от ищеца ново изпълнително дело с
процесния изпълнителен лист, а именно изп. д. № 262/2019 г. по описа на ЧСИ
В. Т.а, което към датата на подаване на исковата молба не е прекратено.
Страните не спорят относно фактическата обстановка.
Спорният между страните въпрос е дали е изтекла погасителната
давност за събиране на вземането и оттам дължи ли ищецът процесните суми.
С оглед на така установената фактическа обстановка, В.ският
окръжен съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр.
д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне
6
на мерките относно упражняването на родителските права, личните
отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като по
останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във
въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за
произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
На първо място Окръжен съд-В. намира за нужно да отбележи във
връзка с направеното в отговора на въззивната жалба възражение за
наличието на влязло в сила съдебно решение между същите страни със същия
предмет и след служебна проверка в деловодната програма на съда ,че
въпросът дали за процесното вземане е настъпила погасителна давност до
образуването на изпълнително дело № 262/2019 г. по описа на ЧСИ В. Т.а,
вече е бил предмет на разглеждане, като с Решение № 164/07.05.2021 г. по гр.
д. № 2461/2020 г., предявеният иск от страна на С. Т. с правно основание чл.
439 ГПК е бил отхвърлен като неоснователен. Първоинстанционното решение
е потвърдено с Решение № 60/13.10.2021 г. по в. гр. д. № 264/2021 г. по описа
на ОС В..
С решение № 164 от 07.05.2021 по ГР.Д. №2461/2020г по описа на ВРС
е отхвърлен предявеният от С. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к.
„Б*** срещу Ю. АД , ЕИК: ********* и седалище и адрес на управление
гр.С., район В., ул.О*** и ЕМ ЕООД , ЕИК *** и седалище и адрес на
управление гр.С., ул.РПК №6, сграда Матрикс Тауер, ет.6 отрицателен
установителен иск за признаване по отношение на ответниците , че вземането
към ищеца в общ размер 13 227.74 лева, от които 12 890.00 лева главница,
323.22 лева договорна лихва за периода 31.05.2013г.- 30.08.2013г.,14.52 лева
наказателна лихва за периода 20.01.2013г.- 17.05.2013г., както и разноски за
ДТ 264.56 лева и адвокатско възнаграждение 617.47 лева,за което е
7
образуваното изпълнително дело №262/2019г. по описа на ЧСИ В.Т. с район
на действие ОС В. , е погасено по давност.
С оглед разпоредбата на Чл.235 ал.3 ГПК следва да се приеме ,че
вземането на ищеца не е погасено по давност за периода от издаване на
заповедта за незабавно изпълнение до 31.10.2021 г.Налице е пълно съвпадение
между страните ,петитума и исковия период,поради което Окръжен съд-В.
намира ,че преразглеждането на спора е недопустимо с оглед на разпоредбата
на Чл.299 ал.1 ГПК .
За пълнота на изложението Окръжен съд-В. намира ,че обжалваното
решение е и правилно поради следното :
По силата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, какъвто
е настоящия случай. В конкретния казус е безспорно между страните
наличието на дълг и неговия размер към първоначалния кредитор по
образуваното срещу длъжника изпълнително дело въз основа на заповедта за
изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Във връзка с горното, следва да се посочи, че въпросът дали за
процесното вземане е настъпила погасителна давност до образуването на
изпълнително дело № 262/2019 г. по описа на ЧСИ В. Т.а, вече е бил предмет
на разглеждане, като с Решение № 164/07.05.2021 г. по гр. д. № 2461/2020 г.,
предявеният иск от страна на С. Т. с правно основание чл. 439 ГПК е бил
отхвърлен като неоснователен. Първоинстанционното решение е потвърдено с
Решение № 60/13.10.2021 г. по в. гр. д. № 264/2021 г. по описа на ОС В..
В настоящия случай изпълнителното производство е образувано при
действието на ППВС 3/1980 г.,поради което давността е прекъсната с
образуването на изпълнително дело № 535/2013 г. на ЧСИ В. Т.а на 29.07.2013
г. ,тъй като по силата на ППВС 3/1980 г. в същия момент давността е била и
спряна, като спирането на давността следва да се счита преустановено от
26.05.2015 г. - датата на обявяване на Тълкувателно Решение № 2/26.06.2015 г.
по тълк. дело № 2 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Именно от тази дата е започнал
да тече петгодишният давностен срок. Видно от данните, съдържащи се в изп.
д. № 353/2013 г. последното изпълнително действие спрямо ищеца С. С. Т. по
изп.д. № 535/2013 г. е уведомление с вх. № 4291/11.05.2017 г. за насрочване на
опис и оценка на 31.05.2017 г. на недвижим имот, собственост на длъжниците
8
по делото - С. С. Т. и ЛА Т.а –това действие е извършено в петгодишния
давностен срок и от него е започнал да тече нова петгодишен давностен срок.
Изпълнително дело № 535/2013 г. по описа на ЧСИ В. Т.а е прекратено
на 08.08.2019 г. с Разпореждане от ЧСИ В. Т.а на основание чл. 433, ал. 1, т. 2
от ГПК.
На 14.08.2019 г. ответникът е подал молба до ЧСИ В. Т.а с приложен
процесния изпълнителен лист, върху който е отбелязано, че въз основа на него
е било образувано вече изпълнително дело, което е прекратено на основание
чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК и последното действие е било плащане по дълга с дата
13.12.2019 г., като е образувано изп.д. № 262/2019 г. по описа на ЧСИ В. Т.а. В
молбата за образуване взискателят е посочил начин за събиране на дълга,
запор на банкови сметки и опис на движими вещи в дома на длъжника. Такъв
е насрочен с призовка за доброволно изпълнение до длъжника С. С. Т. на
26.09.2019 г. –от горното изпълнително действие е започнал да тече нов
петгодишен давностен срок
В постановление за отказ с изх. № 10530/21.10.2020 г. по изп.д. №
262/2019 г. съдебният изпълнител е посочил, че длъжникът С. Т. е направил
плащания по дълга в размер на 335.00 лева. Със запорно съобщение изх. №
711/28.01.2022 г. по изп. д. № 262/2019 г. съдебният изпълнител е наложил на
ищеца по делото запор върху всички сметки,като от това изпълнително
действие започва да тече нов петгодишен давностен срок .
На 01.12.2022 г. е образувано настоящото производство с подадена от
ищеца искова молба.
От гореизложеното е видно, че вземането не е погасено по давност .
Както бе посочено по- горе, последното изпълнително действие спрямо ищеца
по изп. д. № 353/2013 г. е уведомление с вх. № 4291 от 11.05.2017 г. за
насрочване на опис и оценка на 31.05.2017 г. на недвижим имот, собственост
на длъжниците по делото - С. С. Т. и ЛА Т.а ,което е извършено преди
изтичане на петгодишния давностен срок .По новото образувано изп.д. №
262/2019 г. по описа на ЧСИ В. Т.а в молбата за образуване от 14.08.2019 г.
взискателят е посочил начин за събиране на дълга, запор на банкови сметки и
опис на движими вещи в дома на длъжника /способи на изпълнение/,като
това е действие ,спиращо теченено на давностните срокове ,тъй като съгласно
ТР № 2/ 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС искането да бъде
9
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, като именно от тогава -
14.08.2019 г. е започнал да тече нов петгодишен давностен срок .
Със запорно съобщение от 28.01.2022 г. по изп.д. № 262/2019 г.
съдебният изпълнител е наложил на ищеца по делото запор върху всички
сметки, с което отново е прекъсната давността, като до 01.12.2022 г. - датата на
подаване на исковата молба не е изтекла петгодишната погасителна давност
по отношение на вземането . делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок. Вземането за неплатена главница, както и вземането за направени
разноски по изпълнителното дело се погасяват с дългата петгодишна давност.
За вземанията за договорна лихва и договорена наказателна лихва върху
главницата, дължими по изпълнителния лист, е приложима специалната
тригодишна давност по чл. 111, б. „в” ЗЗД, която както бе посочено по-горе
също не е изтекла.В конкретния случай вземането за договорна лихва е
установено с влязло в сила съдебно решение,поради което по силата на Чл.117
ал.2 ЗЗД срокът на новата давност е винаги петгодишен. Влязлата в сила
заповед за изпълнение попада в приложното поле на чл. 117, ал. 2 ЗЗД/в този
смисъл Определение № 2993 от 12.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 908/2023 г.,
III г. о., ГК./.
Въззивната инстанция споделя доводите на районния съд относно това
,че вземането за съдебни разноски има самостоятелен характер ,че се урежда
в процесуалния закон и че не е допълнително вземане, което произтича от
главното по смисъла на чл. 119 ЗЗД,поради което се погасява с петгодишен
давностен срок. Следва да се добави ,че в конкретния случай вземането за
разноски е установено с влязло в сила съдебно решение,поради което по
силата на Чл.117 ал.2 ЗЗД срокът на новата давност е винаги петгодишен.
Поради горното въззивната инстанция споделя крайния извод на
районния съд относно това,че вземането не е погасено по давност ,което
налага потвърждаване на първоинстанционното решение. Въззивната
инстанция не споделя развитите във въззивната жалба доводи относно това ,че
районния съд не е обсъдил сложната регламентация на давността ,тъй като
районният съд е изложил подробни мотиви относно института на давността и
10
е проследил последователно практиката на ВКС.
Съгласно т. 3 от ТР № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по Тълкувателно дело №
2/2023 г. ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва от изпълнително
действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция“
т.е. дори в даден момент по първоначално образуваното изпълнително дело №
535/2013 г. по описа на ЧСИ В. Т.а и преобразуваното под номер № 262/2019 г.
по описа на същия съдебен изпълнител да е настъпила перемпция, то същата е
без правно значение за прекъсването на давността.С оглед на горното са
неоснователни и развитите в тази насока във въззивната жалба доводи .
Доводите в тази насока са ,че след като е предприето изпълнителното
действие, с което материалноправната норма на чл. 116, б. „в“ ЗЗД свързва
последици за давността, е осъществен нейният фактически състав и
погасителната давност е прекъсната. От прекъсването на давността започва да
тече нова давност. Ефектът на прекъсването не се засяга от настъпилата по-
късно перемпция на изпълнителното дело. Не следва друго от уредбата в чл.
433, ал. 5 ГПК, която е наложително да съществува за случаите, при които
делото е прекратено поради отпадане на предвидената в закона абсолютна
предпоставка за водене на изпълнителното производство - хипотезите на чл.
433, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 7 ГПК. При перемпция на основание чл.433, ал. 1, т. 8
ГПК изпълнителните способи, които са били осъществени преди тя да
настъпи, не се засягат изобщо от прекратяването на делото. Те са осъществени
и приключени като отделни процеси.
С приемането на т. 10 на ТР № 2/26.03.2015 г. на ОСГТК на ВКС е
разяснено, че прекратяването на изпълнителното производство при
настъпване на условието в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК става по право и също така
по право се обезсилват и вече предприетите по делото изпълнителни действия.
Изтъкнатото в мотивите на тълкувателния акт обезсилване на предприетите
изпълнителни действия, като законна последица от прекратяването на делото,
не се отнася до действията, с които законът свързва един вече настъпил
материалноправен ефект, какъвто е прекъсването на погасителната давност по
чл. 116, б. „в” ЗЗД. Затова в тълкувателия акт е посочено, че нова давност е
започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.
В контекста на тълкувания въпрос използването на израза „валидност на
11
изпълнителното действие“ цели да посочи процесуалноправната
недопустимост действия в рамките на неприключилите изпълнителни способи
по прекратеното дело да се зачитат при нов допустим изпълнителен процес.
Смисълът не е да се разпрострат тези процесуални последици с обратна сила
върху действията, с които по силата на материалноправна норма
погасителната давност вече е била прекъсната, изпълнителни способи са
реализирани и изпълнението по тях е приключено, част от дълга е погасен,
трети лица са придобили права.
Перемпцията и давността са различни правни институти, с различни
правни последици.
Давността е институт на материалното право, установен в интерес на
правната сигурност с цел да стимулира кредитора да не бездейства и
своевременно да упражнява субективните си права, да иска принудително
изпълнение на своите притезания, когато разполага с изпълнително основание
и доброволно изпълнение от страна на длъжника липсва, както и да поддържа
висящността на изпълнителния процес със своята активност.
Като процес, принудителното изпълнение е подчинено на основните
начала на гражданския процес и на особени правила, съдържащи се в Част
Пета на Гражданския процесуален кодекс, които норми свързано
регламентират искането като волеизявление на кредитора – взискател и
изпълнителните действия, предприемани единствено от съдебен изпълнител.
Тази обвързаност следва да се отчита при тълкуването на чл. 116, б. „в” ЗЗД.
Хипотезата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД относно прекъсването на давността в
принудителното изпълнение е уредена отделно, тъй като не е идентична с
правилата за спиране и отпадане ефекта на прекъсването в исковия процес,
предмет на уредба единствено в чл. 116, б. „б“ ЗЗД.Прекратяването на делото
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не прегражда възможността да се иска
принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не
настъпва докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, не се
съотнася към основанието по чл. 116, б. „в“ ЗЗД, не следва да се приравнява с
прекратяване на дело, заведено по иск пред съд и следва да се отличава от
обективна невъзможност за извършване на изпълнителни действия, дължаща
се на липсата на имуществени права на длъжника - чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК.
Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие
12
прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния
материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече
прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от
възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия
отново. За него санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е в друго. Взискателят
губи възможност да събере от имуществото на длъжника вече направените
разноски по перемираното дело, губи наложените обезпечения и напредъка,
постигнат по предприетите изпълнителни действия, изграждащи
неосъществилите се изпълнителни способи.
Перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга
конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно
право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито
кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по
принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на
изпълнителния лист.
Ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след
настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално
правоотношение. Изпълнено е условието за определеност на дължимата
защита и съдействие по чл. 6, ал. 2 ГПК. Съдебният изпълнител продължава
да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена
до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в
негово държане.За давността и нейното прекъсване водещо значение има
искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи
чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ,
давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини,
независещи от кредитора.
Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на
кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от
съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен
способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за
прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното
действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител. Образуването
на изпълнително дело е правноадминистративен почин на органа и негово
задължение, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за
13
материалноправния ефект от действията на кредитора. Правно и фактически,
действията на взискателя следва да са необходимите, които законът предписва
и му позволява при осъществяване на принудително изпълнение – изразена
воля в писмен вид- поради препращането в чл. 426, ал. 3 ГПК; пред орган на
принудително изпълнение с депозиран оригинал на изпълнителния титул - чл.
426, ал. 1 ГПК; с посочен изпълнителен способ - чл. 426, ал. 2 ГПК.
Дължимото авансовото заплащане на такси за осъщестяването на способа –
чл. 73, ал. 3, чл. 433, ал. 1, т. 6, чл. 426, ал. 3 ГПК, чл. 80 ЗЧСИ е от значение,
ако невнасянето им е довело до връщане на молбата.
Съдебният изпълнител дължи обявяването на настъпилото прекратяване
с постановление, което задължение законът изрично вменява в съответствие с
принципа за удостоверяване на изпълнителните действия- чл. 434, ал. 1 във вр.
с чл. 433, ал. 1 ГПК. Макар да не обуславя прекратяването на изпълнителното
дело, което в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по право,
постановлението е необходимо, за да се приложат някои предписани
последици. В чл. 433, ал. 3 ГПК законодателят изрично е вменил задължение
за съдебния изпълнител служебно да вдигне наложените възбрани и запори
въз основа на постановлението като акт. Съдебният изпълнител дължи и
указания по изправността на постъпилата по вече перемираното дело молба,
така че тя да стане процесуално годна да постави началото на ново
изпълнително дело. Съответните процесуални действия, израз на служебното
начало в гражданския процес, са дължими, тъй като съдебният изпълнител е
подчинен на изпълнителния лист, а взискателят продължава да има правото,
което може да реализира само по този начин.
За прекъсването на погасителната давност определящо е условието в
материалноправната уредба, но е необходимо да се съобразяват и
императивните предпоставки за редовност на сезиращото искане. Необходимо
е молбата на кредитора за изпълнение да е редовна, като се съобразява
възможността за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, а съдебният изпълнител има
служебната компетентност да укаже и изиска изправянето на недостатъците.
Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на
изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена
- чл. 426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК. Върнатата поради
неотстраняване на нередовности молба на взискателя не прекъсва давността.
В този случай не се осъществява дължимото според нормата на чл. 116, б. „в”
14
ЗЗД. Молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по
себе си давността, както е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Но съединена с искането за налагане на запори
и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е
намерил при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл.
426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността.
Възприетото от ОСГТК на ВКС правно разрешение, че в изпълнителния
процес давността бива прекъсвана многократно и по време на висящ
изпълнителен процес погасителна давност не спира да тече, наложи
разясненията, дадени с приемането на Тълкувателно решение № 3 от
28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС за делата, образувани
за вземания преди датата 26 юни 2015 г. По изпълнителните дела, образувани
за принудително събиране на вземания, не е текла погасителна давност до
обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.15 г. по тълк. д. № 2/2013г.,
ОСГТК на ВКС. Давността за тези вземания e започнала да тече от 26.06.2015
г., тъй като до посочената дата е обвързващо тълкуването за спряла да тече
давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД, но само когато са налице двете
кумулативно посочени в ΠΠBC № 3/18.11.1980 г. предпоставки: да е
направено пред държавен орган надлежно волеизявление за принудително
осъществяване на вземане, което волеизявление е с не по-малко значение на
предявяването на иск или на възражение в исковия процес”, и изпълнителното
производство да е висящо. Когато преди датата 26 юни 2015 г. е отпаднало
второто от посочените две условия, преустановява се и ефектът на чл. 115, ал.
1, б. „ж“ ЗЗД, което при действието на ΠΠBC № 3/18.11.1980 г. указва
началото на новия давностен срок. В тези случаи нова давност започва да тече
от деня на прекратяването на изпълнителното дело, до този момент се прилага
чл. 115, ал.1, б. „ж” ЗЗД, което тълкуване отпада едва с обявяване на
тълкувателното решение, с което постановлението е обявено за загубило сила.
При действието на постановлението на Пленума на ВС, искането на
взискателя за извършване на изпълнителни действия поставя началото на
изпълнителния процес и прекъсва давността, когато изпълнително дело е
образувано. При изпълнителни дела, вече прекратени към датата 26 юни 2015
г., срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД следва да се брои от момента
на прекратяването им, а не от момента на последното по време предприето в
хода на делото изпълнително действие според нововъзприетото тълкуване.
15
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото С. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к.
„Б*** следва да бъде осъден ДА ЗАПЛАТИ на „ЕМ“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., 1766,район „М.“, ж.к.“М.“ ,ул.“БП
С.“№1 ,сграда *** направените по делото пред въззивната инстанция
разноски в размер на 200 лв.за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание Чл.272 Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №597/08.10.2024 г. по гр.д.№20221320102459
по описа за 2022 г.на Районен съд-В..
ОСЪЖДА С. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „Б*** ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕМ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С., 1766,район „М.“, ж.к.“М.“ ,ул.“БП С.“№1 ,сграда *** направените по
делото пред въззивната инстанция разноски в размер на 200 лв.за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16