Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 91 21.01.2020 година
гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
XXII-ри административен
състав,
на тринадесети януари две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Г.С.
като разгледа докладваното от съдията Колева
административно дело № 2072 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Съдът е сезиран с
жалба, подадена от Н.Д.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** против
заповед за налагане на принудителна административна мярка № 19-0769-001544/18.07.2019г.,
издадена от полицейски инспектор към ОДМВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, с
която на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е постановено прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят оспорва издадената заповед за налагане
на ПАМ, като неправилна, незаконосъобразна, издадена в противоречие с
материалния закон и процесуалните правила. Иска се съдът да отмени оспорената
заповед, като посочва, че не е отказал да даде проба за употреба на алкохол. Не
претендира разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява, представлява се от адв.Х.. Ангажира доказателства.
Ответникът – полицейски
инспектор към ОДМВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, наложил принудителната
административна мярка –не се явява в съдебно заседание. Представя
административната преписка.
Съдът като взе предвид
събраните по делото доказателства счита за установено от фактическа страна
следното:
На 17.07.2019г. около 16,45 часа в гр.Бургас, ул.“Одрин“
жалбоподателят управлявал лек автомобил
„Рено Меган“ с ДК ******и бил спрян за проверка. При извършената проверка от
страна на полицейските органи жалбоподателят отказал да му бъде извършена проба
за употреба алкохол с техническо
средство Алкотест Дрегер с фабр. № ARВВ-0059. На водача му е връчен талон за изследване на
17.07.2019г. 17,25ч. с указание да се яви до 45м. в спешен център на
УМБАЛ-Бургас.
За извършеното административно нарушение
против жалбоподателя бил съставен АУАН № 449646/17.07.2019г. от полицейския служител Х.В.Х. -мл.
автоконтрольор, сектор „Пътна полиция“, ОДМВР-Бургас. АУАН бил връчен незабавно
на жалбоподателя, който го подписал без възражения. На 13.08.2019г. било
издадено наказателно постановление № 19-0769-003825, с което за нарушение и на
основание чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. По данни на жалбоподателя
наказателното постановление е обжалвано.
На основание съставения АУАН № 449646/17.07.2019г. и в съответствие със заповед № 251з-209 от 18.01.2017г. на директора на
ОД на МВР гр.Бургас, полицейски инспектор към ОДМВР гр.Бургас, сектор
„Пътна полиция“ издал Заповед № 19-0769-001544/18.07.2019г. за налагане на
принудителна административна мярка, с която на основание чл.171, т.2, б.“б“ от ЗДвП, по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
По делото са разпитани трима свидетели.
Свидетелят Х. –мл. Автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция“ ОДМВР-Бургас посочва, че жалбоподателят не е успял да даде проба, тъй
като при продухването през техническото средство не е минал достатъчно въздух,
за да отчете пробата. Сочи, че не е уведомен жалбоподателят да се е явил в
УМБАЛ-Бургас за изследването.
Свидетелят А. посочва, че той и жалбоподателят на
посочената дата потеглили от дома му към 16,00ч., като жалбоподателят
управлявал автомобила, тъй като той бил пил. Поради невключени светлини на
автомобила, били спрени за проверка от полицейските служители, които след
спирането им се държали арогантно и извикали служители на КАТ, за да извършат
проверка за алкохол на водача. Видял, че жалбоподателят се приближил към
полицейския автомобил от страната на шофьора и чул да му казват:“Духай! Духай!
Защо не духаш?“, а според свидетеля той духал, но апаратът нищо не показал,
може би нула нула. Понеже бил сигурен, че жалбоподателят не е употребил алкохол
предложил да отидат да дадат кръв за анализ и полицаите им дали талон. Изчакали
5-10 мин. такси и отишли с него до спешния център до окръжна болница отзад,
където вземат кръв. На регистратурата им казали да отидат в някакъв кабинет,
където имало 2-3 човека облечени в бели престилки. Една от тях им казала: „Тук
не мога да разбера време ли е?“, според свидетелят не могла да разбере часът на
даване на талона, и отказала да вземе кръв. Те поискали за тяхна сметка, но тя
казала че няма право.
Свидетелката О.С. на процесната дата била дневна смяна
в спешния център на УМБАЛ-Бургас, но не си спомня конкретния пациент. Посочва,
че отказват да вземат кръвна проба, само когато лицето е дошло след посочения в
талона час, когато идват с полицай, тя се разписвала, че пациентът е дошъл, в
журнала се вписват пациентите, на които са направени манипулации или са
прегледани, като журналът се попълва не от лекарите, а от сестрите.
В резултат на служебния и цялостен съдебен
контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно
нормата на чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага,
поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това,
възведен с нормата на чл.
9 от АПК.
Разпоредбата на чл.
146 от АПК
сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице
във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а
именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено
нарушение на административно производствените правила, противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка
законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането
на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените
от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
При така вменената на съда от закона
служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването. Заповедта е връчена на 12.08.2019г., а
жалбата е подадена на 26.08.2019г. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки/ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”,
т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОД на
МВР гр.Бургас издадена на основание заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на
вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. т.1.8 от посочената
заповед полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“, които могат да издават заповеди
за прилагане на принудителни административни мерки. По делото е представено удостоверение, от което е видно, че към 17.07.2019г.
издателят на заповедта В.С.е заемал длъжността полицейски инспектор в сектор
„Пътна полиция“. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на
неговите правомощия.
С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена
установената от закона форма - чл.172, ал.1 от ЗДвП
и чл.59, ал.2 от АПК. Заповедта е мотивирана - съдържа
фактически и правни основания за нейното издаване- наименование
на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част,
определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на
ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо
административния орган.
Заповедта е издадено при спазване на процесуалните правила, като не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
При преценка на материалната законосъобразност на
заповедта, съдът взе предвид следното:
Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство при отказ да
му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му– за срок от
6 месеца до една година.
При настоящата законова регламентация
необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установяване на управление на МПС и отказ да бъде проверен за
употреба на наркотични вещества или техни аналози. Релевантният за приложението
на чл.171, т.2а от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно
нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата
материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на
жалбоподателя.
Жалбоподателят оспорва фактическата обстановка като
сочи, че не е отказал да бъде тестван с техническо средство, а апаратът не е
отчел нищо, въпреки повторението на пробата, след връчването на талона за
изследване е посетил УМБАЛ-Бургас, но докторката е отказала да му вземе кръвна
проба, тъй като според нея не ставало ясно кога е връчен талона. След
внимателно разглеждане на талона за изследване жалбоподателят установил, че в
него е вписано: „УМБАЛ-Бургас до 45мин. от връчването на този талон“.
В подкрепа
на твърденията на жалбоподателя е разпитан свидетелят А., който посочва, че
полицаите са указвали на жалбоподателя да духа по-силно, но независимо от това
дрегера не е отчел проба. В съответствие с показанията на свидетеля А. са
показанията на свидетеля Х. , който също посочва, че жалбоподателят не е успял
да даде проба, тъй като при продухването през техническото средство не е минал
достатъчно въздух, за да отчете пробата. След анализ на визираните по-горе показания
се установява, че жалбоподателят не е изпълнил указанията и не е издишал достатъчното
количество въздух в апарата, поради което уредът не е отчел валидна проба. Съгласно
разпоредбата на чл.2, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози неизпълнението на задължението на лицето да
изпълнява разпорежданията и указанията на контролния орган, с
което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето
да му бъде извършена такава, поради което и административният орган,
съобразявайко посочената разпоредба е направил този извод.
По отношение на вземането на
биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Свидетелят А. посочва, че с жалбоподателя са
отишли в УМБАЛ-Бургас, спешния център, но лекарят им отказал вземането на
кръвна проба, тъй като не разбрал часа на вземане на талона. Свидетелката С. посочва,
че не си спомня конкретния случай, но в практиката си отказва да взема кръвни
проби, само когато пациентите са дошли след указания в талона час. По делото са
представени талон за изследване №0065977/л.21/, от който е видно, че талонът е
връчен на 17.07.2019г., 17,25ч. и водачът е следвало да се яви в УМБАЛ-Бургас
до 45 мин., както и талон за изследване
№0065977/л.42/, връчен на жалбоподателя, в който са вписани същите реквизити по
отношение дата и час на връчване, макар и не толкова ясно, тъй като е индигиран
екземпляр. Депозирано е писмо от „УМБАЛ-Бургас“ АД от което се установява, че в
журнала на дата 17.07.2019г. не е отбелязано, че е вземана кръвна проба от
жалбоподателя. Съдът като съобрази изложените по-горе обстоятелства, извлечени
от събраните по делото доказателствени източници, прави извод за недостоверност
на показанията на свидетеля А.. Съдът не кредитира показанията в частта им, че
са посетили спешния център, тъй като свидетелят А. е в близките отношения с
жалбоподателя и в този смисъл заинтересован от изхода на делото. На следващо
място се установява несъответствието на показанията му с останалия доказателствен
материал-вписаното в талона, показанията на свидетеля Х. и показанията на
свидетелката С.. От талона се установява дата и час на връчване и съответно
времето за явяване, в показанията си свидетелят Х. посочва, че не е бил
уведомен за явяване на жалбоподателя в спешния център, което не съответства на
показанията на свидетеля А.. Дори и да се приеме, че все пак са отишли до
спешния център явно това е станало след посочения час, тъй като свидетелката С.
е категорична, че след пределно определения час не взема биологична проба,
което е още един аргумент за неявяването на жалбоподателя в спешния център в
указания срок. Срокът за явяване на лицето е до 45 минути, когато нарушението е
извършено на територията на населеното място и е определен в чл.6, ал.6, т.2 от
НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, а в талона
е указан на лицето, от което следва да бъде взета биологичната проба. Вземането
на кръвна проба, след нормативно предвидения срок я прави недостоверна и
ирелевантна за целените от закона последици. По посочените съображения, неизпълнението
на предписанието на контролния орган е довело до извода за отказ жалбподателят да
даде и биологична проба и установява основният релевантен за спора факт -
управление на МПС и отказ да бъде проверен за употреба на алкохол -нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДвП.
В този аспект несъмнено е налице материалноправна
предпоставка, правопораждаща задължението на административният орган за
прилагане на процесната ПАМ.
Освен изложеното целта на ПАМ, съгласно разпоредбата
на чл.22,
ал.1 от ЗАНН е да се предотвратят и преустановят административните
нарушения, както и да се предотвратят и отстранят вредните последици от
нарушенията. При налагане на ПАМ административният орган действа при условията
на обвързана компетентност, поради което при наличието на горепосоченото
обстоятелство управление на МПС и отказ водачът да
бъде проверен за употреба на алкохол
не е налице правна възможност, а задължение да наложи ПАМ.
Настоящата инстанция счита, че от доказателствата по делото се
установяват обстоятелствата попадащи в хипотезата на чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП и
обуславящи прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство. Нарушението на
водача е констатирано с издаден АУАН, който има обвързваща сила до установяване
на противното съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП. От събраните по делото доказателства
не се обори установеното в акта за нарушение.
По отношение определения срок в заповедта, същият
е определен в минимален размер в съответствие със закона.
В заключение не се установиха основанията
за оспорване, посочени в чл.146 от АПК. С оглед на изложеното, жалбата се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Административният орган, при
наличието на законовите предпоставки на чл.171, т.2а, б“б“ ЗДвП правилно и
законосъобразно, в съответствие с процесуалните правила е издал оспорения
административен акт.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд,
двадесет и втори състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Н.Д.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** против заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 19-0769-001544/18.07.2019г.,
издадена от полицейски инспектор към ОДМВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, с
която на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е постановено прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: