Решение по дело №915/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и следващи от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Еко Стийм 2017“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Войсил, общ. Марица, обл. Пловдив, ул. „20-та“, № 1, представлявано от управителя С. С. Б., против Решение № 281/22.02.2024г., постановено по АНД № 5293/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е изменено Наказателно постановление № 002294/28.08.2023г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на „Еко Стийм 2017“ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл. 207, ал. 1 от Закона за защита на потребителите(ЗЗП) за нарушение на чл. 50 от ЗЗП, като се преквалифицира извършеното деяние от нарушение по чл. 50 от ЗЗП в нарушение по чл. 50, т. 2 от ЗЗП.

Твърди се, че решението е неправилно, необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Оспорва се изводът на районният съд, че процесният продукт не попада в изключенията на чл.57, т.5 от ЗЗП, като се позовава на сертификатите на уреда. Касационният жалбоподател се позовава и на т.7.1 от Условията на „Еко Стийм 2017“ЕООД и посочва, че клиентът е разопаковал системата за почистване и я ползвал. Твърди се, че важат общите правила за договорите от ЗЗД. Иска се отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление.

Ответникът - Директор Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител адв. К., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави възражение за прекомерност на разноските.

Прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита решението на РС за правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащо на оспорване по чл. 208 от АПК съдебно решение.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

С обжалваното Решение № 281/22.02.2024г., постановено по АНД № 5293/2023 г. Районен съд – Пловдив е преквалифицирал деянието от чл. 50 от ЗЗП на чл. 50, т. 2 от ЗЗП и е потвърдил Наказателно постановление № 002294/28.08.2023г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на „Еко Стийм 2017“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. За да постанови този резултат, Районен съд Пловдив е установил фактическата обстановка въз основа на писмените доказателства и показанията на разпитания свидетел. Направен е извод, че АУАН е съставен и НП е издадено от компетентни органи, в кръга на предоставените им в закона правомощия и съдържат предвидените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Приел е, че от страна на дружеството е извършено вмененото нарушение по чл. 50 от ЗЗП. Обосновано е прието, че санкционната разпоредба е коректно приложена, а наложената санкция е в минималния размер предвиден в закона. За прецизност е прието, че следва да се конкретизира нарушената норма с точно посочване и е направена преквалификация от чл. 50 на чл. 50, т. 2 от ЗЗП. Обсъдени са всички доказателства по делото, както и е отговорено на всички възражения по жалбата.

За неоснователно е прието възражението, че дружеството имало право да откаже приемането на стоката на основание чл. 57, т.5 от ЗЗП. Отхвърлени са възраженията за неправилно посочване на датата на нарушението.

Районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях, което настоящата касационна инстанция възприема напълно. Изводите на районния съд са напълно обосновани и съответни както на установените факти, така и на приложимите материалноправни норми.

Съгласно нормата на чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗЗП потребителят има право да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55, в 14-дневен срок, считано от датата на приемане на стоките от потребителя или от трето лице, различно от превозвача и посочено от потребителя – при договор за продажба. В конкретния случай срокът за потребителя е започнал да тече от момента на доставяне/приемане на стоката – 26.01.2023 г., доколкото се касае за договор за продажба от разстояние, и още на 27.01.2023г. е изпратен стандартен формуляр за упражняване правото на отказ до търговеца, а на 07.02.2023г. е изпратил стоката до търговеца. Следователно потребителят е упражнил правото в предвидения в закона 14-дневен срок.

Съгласно нормата на чл. 54, ал. 1 от ЗЗП, когато потребителят е упражнил правото си на отказ от договора от разстояние, търговецът възстановява всички суми, получени от потребителя, включително разходите за доставка, без неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни, считано от датата, на която е бил уведомен за решението на потребителя да се откаже от договора. В настоящия случай, търговецът е отказал да получи пратката от 07.02.2023г.

Настоящият съдебен състав, счита за неоснователни възраженията на касатора, че е налице изключение по смисъла на чл.57, т. 5 от ЗЗП. Както е изложено и в оспореното решение процесният продукт система за почистване „ECO 2000 SB” не попада в изключенията на чл.57, т.5 от ЗЗП, според която разпоредба нормите на чл. 50-56 от ЗЗП за правото на отказ на потребителя от договора от разстояние или от договора извън търговския обект не се прилагат за доставка на запечатани стоки, които са разпечатани след доставката им и не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани с хигиената или защита на здравето. Според решение на СЕС от 27 март 2019 г. по дело C‑681/17, член 16, буква д) от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „запечатани стоки, които не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани със защитата на здравето, или по хигиенни причини и които са разпечатани след доставката им“ по смисъла на тази разпоредба, не обхваща стоки като матраците, чиято защитна опаковка е отстранена от потребителя след доставката им. Процесната стока – система за почистване, независимо от факта, че е била запечатана и разпечатана след доставката, може да бъде върната, тъй като не са налице каквито и да са съображения и пречки, свързани с хигиената или защитата на здравето. В т.40 на посоченото решение на СЕС е посочено, че изключението от правото на отказ по член 16, буква д) от Директива 2011/83 е приложимо само ако с разпечатването на опаковката съдържащата се в нея стока става окончателно негодна за продажба поради съображения, свързани със защитата на здравето, или по хигиенни причини, доколкото поради самото естество на тази стока за търговеца е невъзможно или прекомерно трудно да вземе мерки, позволяващи отново да я пусне в продажба, без обаче да наруши едното или другото от тези изисквания. Според т.42, макар потенциално да е бил използван, такъв матрак не се явява само поради това окончателно негоден за нова употреба от трето лице или за ново пускане в продажба. В това отношение е достатъчно например да се припомни, че в хотелите един и същ матрак служи на поредица от клиенти, че съществува пазар на употребявани матраци и че е възможно основно почистване на използваните матраци.

За да бъде даден продукт освободен от правото на отказ по буква д), използването на запечатана опаковка, която може да се състои от защитна обвивка или фолио, трябва да е обусловено от реални причини, свързани със защитата на здравето или хигиената. Това изключение може да се прилага например за следните стоки, ако те са разпечатани от потребителя след доставката: козметични продукти (червила), четки за зъби, самобръсначки и други подобни средства за лична хигиена. Според представения пред районен съд сертификат на стоката, продуктът може да бъде използван в НАССР среда за почистване на повърхности, което води до извод, че поради естеството на системата за почистване търговецът може да вземе мерки чрез основно й почистване и отново да я пусне в продажба. Ноторно известно е, че съществува пазар за употребявани прахосмукачки и системи за почистване.

Отделно от изложеното, т. 37 от преамбюла на Директива 2011/83/ЕС от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета посочва, че „тъй като при продажбите от разстояние потребителят не може да види стоките преди сключването на договора, той следва да има право на отказ от договора. По същата причина на потребителя следва да се даде възможност да изпита и провери стоките, които е закупил, до степен, необходима, за да се увери в естеството, характеристиките и доброто функциониране на стоките. Що се отнася до договорите извън търговския обект, потребителят следва да има право на отказ от договора поради потенциалния елемент на изненада и/или психологически натиск. Упражняването на правото на отказ от договора следва да прекрати задълженията на страните по договора за изпълнение на договора“. А според т. 47 от преамбюла „Някои потребители упражняват правото си на отказ, след като са използвали стоките до степен, която превишава необходимото за установяване естеството, характеристиките и доброто функционирането на стоките. В този случай потребителят следва да не губи правото си на отказ от договора, но следва да отговоря за евентуално намалената стойност на стоките. С цел да установи естеството, характеристиките и доброто функционирането на стоките потребителят следва да борави със стоките и да ги изпробва така, както това би му било разрешено в магазин. Например потребителят следва само да пробва дадена дреха, но не и да я носи. Следователно по време на срока, в който може да се откаже от договора, потребителят следва да борави със стоките и да ги изпробва, като полага необходимата грижа. Задълженията на потребителя в случай на отказ от договора не следва да го разколебават да упражни своето право на отказ от договора“.

Недоказани останаха твърденията на касатора, че клиентът е разопаковал системата за почистване и я ползвал по предназначение, изчистил си е и я е върнаел. По делото няма доказателства за фактическото ползване на системата за почистване. Освен това самото разопаковане и евентуално тестване не е основание да се откаже на потребителя правото по чл.50 от ЗЗП, а е основание търговецът да претендира от купувача намалената стойност на вещта по аргумент от чл. 55, ал. 4 от ЗЗП. Идентично според чл.14, пар. 2 от Директива 2011/83/ЕС, потребителят отговаря само за намаляване стойността на стоките, причинено от боравене с тях, различно от необходимото, за да установи естеството, характеристиките и доброто функционирането на стоките. Потребителят в никакъв случай не носи отговорност за намалена стойност на стоките в случаите, когато търговецът не го е уведомил за правото му на отказ в съответствие с член 6, параграф 1, буква з).

В конкретния случай, по безспорен начин, се установява, че нарушението на чл. 50, т. 2 от ЗЗП, за което е санкциониран касатора, е извършено. Този извод не се променя и от посоченото в т.7.1 от Условията на „Еко Стийм 2017“ ЕООД за сключване на договори извън търговския обект или от разстояние, че потребителят има право да се откаже от сключения договор и да върне предоставената му стока единствено ако стоката не е разопакована и не е използвана по предназначение. Подобна клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 2 и т. 18 от ЗЗП, тъй като се ограничава правото на потребителя, регламентирано в чл. 54, ал. 1 ЗЗП, чрез въвеждане на нерегламентирано задължение и отделно от това изпълнението на задълженията на търговеца са поставени в зависимост от спазването на определено условие (стоката да не е разопакована), което не е регламентирано в чл. 55, ал. 4 от ЗЗП.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението.

Обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 281/22.02.2024г., постановено по АНД № 5293/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.