Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.06.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3316 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят - „Д*” ЕООД, твърди, че в
негова тежест са възникнали изискуеми публично правни задължения за заплащане
на сума в общ размер от 18 193, 30 лв. Посочва, че не разполага с парични
средства и с други бързо ликвидни активи, с които да изплати тези свои парични
задължения. Счита, че с оглед на това е в състояние на неплатежоспособност и
моли съдът да обяви неплатежоспособността му, както и да открие производство по
несъстоятелност по отношение на него. В случай, че съдът счете, че молителят не
е неплатежоспособен търговец, иска съдът да обяви, че това дружество е
свръхзадължено по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ и да открие производство по
несъстоятелност по отношение на него на това основание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец следва да бъде доказано настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.
От заключението на приетата в производството съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, която съдът кредитира напълно като компетентно изготвена и след проверка на първичните и вторични счетоводни документи, съставени от молителя „Д*” ЕООД, се установява, че към 31.12.2017 г. в тежест на това дружество са възникнали следните публично правни задължения: 1) задължения за заплащане на данъци – данък върху доходите на физическите лица, данък добавена стойност, 2) задължения за заплащане на вноски, дължими за държавното обществено осигуряване и за здравно осигуряване, както и 3) задължения за заплащане на имуществени санкции съгласно наказателни постановления, издадени от Главна инспекция по труда. Всички тези задължения са в общ размер на 11 833, 69 лв. Те са надлежно осчетоводени в счетоводството на молителя, който е длъжник по тях, поради което следва да се приеме, че той признава тяхното възникване, както и факта на съществуването им към момента на изготвяне на експертизата, към който те не са погасени чрез плащане или чрез друг способ за погасяване на задължения.
От изводите на вещото лице, направени в заключението на изготвената СИЕ, се установява, че в тежест на „Д*” ЕООД са възникнали и задължения за заплащане на лихви за забава върху неплатените в срок глоби и данъци, които за периода до 30.11.2017 г. са в общ размер на 6 367, 11 лв.
Вземанията на държавата за получаване на данъци, както и за задължителни осигурителни вноски представляват по своя характер публични държавни вземания, доколкото са определени като такива с изричната законова разпоредба на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. На основание чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК такъв характер имат и вземанията на държавата, възникнали въз основа на влезли в сила наказателни постановления. Акцесорните вземания за получаване на лихви върху неплатените в срок данъци и имуществени санкции също представляват публични държавни вземания съгласно чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК. Тези публичноправни задължения на молителя са пряко свързани с търговската дейност, тъй като са възникнали с оглед сключваните от него по занятие сделки за доставка на стоки и извършване на услуги и във връзка със задълженията във връзка с наети работници и служители, включително за тяхното задължително осигуряване.
С оглед на изложеното, следва да се заключи, че в производството се доказа, че в тежест на „Д*” ЕООД са възникнали публичноправни задължения към държавата за заплащане на данъци, осигурителни вноски и имуществени санкции, наложени с влезли в сила наказателни постановления, в общ размер на 11 833, 69 лв. и за заплащане на лихви за забава върху тях в общ размер на 6 367, 11, както и че тези задължения са свързани с търговската дейност на дружеството-длъжник, поради което те са от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ и възможността за тяхното изпълнение от търговеца е релевантна при изследване на въпроса дали той е неплатежоспособен.
Съдът приема и това, че посочените задължения са изискуеми, тъй като е настъпил техният падеж, който предвид липсата на доказателства, които да установяват нещо различно, трябва да се приеме, че е настъпил на датите, посочени за всяко едно отделно задължение в таблицата на от стр. 8 до стр. 11 в заключението на изготвената СИЕ.
След като в производството се доказа, че в тежест на „Д*” ЕООД са възникнали публичноправни задължения към държавата, свързани с търговската му дейност, които са изискуеми, то следва да се приеме, че е налице първата от посочените предпоставки, за да се приеме, че молителят е неплатежоспособен съгласно чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ.
На следващо място, съдът трябва да се произнесе и по въпроса, дали „Д*” ЕООД притежава активи, с които да заплати както тези свои публични задължения, а така също и всички краткосрочни, съответно текущи задължения, възникнали в негова тежест, като съобрази събраните в производството доказателства, установяващи финансово-икономическото състояние на длъжника, които в случая са представените по делото годишни-финасови отчети, както и заключението на изготвената СИЕ, което съдържа пълен анализ на проверената счетоводна документация.
Както беше посочено в настоящото изложение, от значение при формиране на извода дали едно предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, е какъв е размерът на краткотрайните му активи, които се приема, че са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца.
От изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се установява, че към 31.12.2014 г. балансовата стойност на всички притежавани от „Д*” ЕООД краткотрайни активи е 31 000 лв., към 31.12.2015 г. – тя е в размер на 30 000 лв., а към 31.12.2016 г. – възлиза на 25 000 лв. Същевременно вещото лице е констатирало, че към всяка една от посочените дати молителят е имал краткосрочни задължения в размер по-малък от този на притежаваните за този период краткотрайни активи, а именно в размер на 23 000 лв. към 31.12.2014 г., на 11 000 лв. към 31.12.2015 г. и на 13 000 лв. към 31.12.2016 г. Съдът не кредитира изчисленията на стойността на краткосрочните задължения за описаните отчетни години, направени от вещото лице във втори вариант на стр. 6 от заключението, тъй като то не е направено на база проверени от експерта документи, от които да е видно, че през всяка една от тези години е настъпил падежът на задълженията на молителя към доставчици, поради което и няма как да бъде направен обоснован извод, че те трябва да бъдат осчетоводени като краткосрочни задължения, а не като дългосрочни, както е направено в случая. По делото няма представени доказателства, от които да е видно, че за някоя от тези финансови години в тежест на „Д*” ЕООД са възникнали и други краткосрочни задължения, които да не са осчетоводени, като това не е констатирано и от вещото лице, изследвало финансово-икономическото състояние на дружество. Ето защо и при изследване на способността на ответника да погасява своите задължения към 31.12.2014 г., към 31.12.2015 г. и към 31.12.2016 г. няма основание да се извършва корекция на балансовата стойността на краткосрочните задължения, които са възникнали в негова тежест. Изследването трябва да се извърши на база на балансовите стойности на които възлизат активите и пасивите. При съпоставяне на тези две стойности се установява, че общият размер на краткосрочните задължения на молителя за всяка една от посочените финансови години е по-малък от този на краткотрайните активи към същите моменти, което налага изводът, че последните са напълно достатъчни, за да може дружество да погаси всички свои изискуеми парични задължения. Това следва и при анализ на стойността на показателя за обща ликвидност към тази дата, който за всеки един от посочените отчетни периоди превишава минималната референтна стойност от 1. Следователно към 31.12.2014 г., към 31.12.2015 г. и към 31.12.2016 г. търговецът „Д*” ЕООД не е бил в състояние на неплатежоспособност.
Балансовата стойност на всички краткотрайни активи, които молителят е притежавал към края на следващата финансова година – 2017 г., възлиза на сумата от 13 000 лв. В производството не са ангажирани доказателства, при анализ на които да може да се направи извод, че към този момент „Д*” ЕООД е притежавал и други краткотрайни активи, които да не са надлежно включени в счетоводните му регистри, както и такива, от които да се установи, че някаква част от осчетоводените като краткотрайни активи не са реално реализуеми. Следователно няма основание съдът да извършва корекция на балансовата стойността на всички краткотрайни активи, които молителят притежава, и точно тази стойност трябва да бъде съобразена при изследване на способността му да погасява своите краткосрочни съответно текущи задължения към 31.12.2017 г.
Вещото лице, изготвило допуснатата в производството СИЕ, е констатирало, че съгласно записванията в годишния финансов отчет на „Д*” ЕООД за 2017 г. това дружество е имало възникнали в негова тежест краткосрочни задължения към 31.12.2017 г. в размер на 39 000 лв. При извършената от експерта проверка на представената му аналитична информация и на документите, въз основа на които са направени записванията в счетоводството на търговеца, обаче, е установено, че общият размер на възникналите в негова тежест краткосрочни задължения, които са такива към доставчици и публичноправни задължения, възлиза на по-голяма сума от тази, посочена в годишния финансов отчет, а именно на сумата от 54 524, 10 лв. Ето защо и това е сумата, на която трябва да се приеме, че възлиза общата стойност на краткосрочните задължения на молителя към 31.12.2017 г. и точно тя трябва да бъде съобразена при анализа на финансово-икономическото му състояние към тази дата.
При съпоставяне на тази стойност на краткосрочните задължения със стойността на притежаваните от „Д*” ЕООД към 31.12.2017 г. краткотрайни активи, която е 13 000 лв., е видно, че последната е в по-нисък размер, което означава, че към 31.12.2017 г. това дружество не е притежавало достатъчно ликвидни активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения към всички кредитори и следователно е във влошено финансово - икономическо състояние. Това намира отражение и в стойността на показателя за обща ликвидност, която е под референтната такава от 1 – стойността на този показател е 0, 2384.
След като към 31.12.2017 г. молителят не е притежавал достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички възникнали в негова тежест краткосрочни задължения, то съдът намира, че именно това е причината дружеството да не изпълнява последните, в които се включват и изискуемите такива, които има към държавата, тъй като е очевидно, че дори и да е имало воля да ги погаси, обективно не е притежавало средства да стори това. Ето защо и така установената невъзможност на „Д*” ЕООД да изпълнява своите изискуеми задължения е обективно състояние, което стои извън неговата воля, като липсата на плащане не се дължи на съзнателното нежеланието на този субект да направи това.
В производството не са представени доказателства, че след 31.12.2017 г. до края на устните състезания пред настоящата съдебна инстанция, дружеството-молител е придобило някакви бързо ликвидни активи или че е намалило своите краткосрочни задължения, с което да е подобрило финансовото си състояние. С оглед на това и на факта, че то е спряло да извършва стопанска дейност окончателно през месец септември 2017 г., в каквато насока са изявленията на законния му представител в открито съдебно заседание на 21.03.2018 г., то трябва да се приеме, че липсват основания да се счита, че съществува каквато и да е вероятност търговецът „Д*” ЕООД да преодолее състоянието на неспособност да изпълни своите краткосрочни задължения и през настоящата финансова година. Това означава, че посоченото състояние има характеристиките на трайно. Следователно, по делото се доказа, че са налице всички предпоставки, при които се приема, че един търговец е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, поради което и по отношение на „Д*” ЕООД трябва да се открие производство по несъстоятелност на това основание, което е заявено от молителя като главно.
Предвид направения извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на молителя, съдът следва да определи и началната й дата.
В тази връзка на първо място следва да бъде съобразено, че по въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособността в производство по несъстоятелност е създадена задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, в която е прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната обективна невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние. В постановените от ВКС решения се приема и това, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността от значение е моментът, в който се установява, че длъжникът е преустановил изпълнението на свои изискуеми парични задължения към всички кредитори, а не към един отделен такъв. В този смисъл са следните решения на ВКС - Решение № 220/ 07.02.2018 г., постановено по т. д. № 758/2017 г. по описа на ВКС, І т.о., Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. № 1453/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д. № 1565/ 2014 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно, за да се определи началната дата на неплатежоспособността на „Д*” ЕООД, следва да се определи кой е първият момент, в който са налице както значими по размер изискуеми задължения на това юридическо лице към неговите кредитори, така и влошено икономическо състояние на последното, изразяващо се в обективна невъзможност на неговото предприятие да поеме краткосрочните задължения с наличните краткотрайни активи, а също така и наличие на причинна връзка между тези две обстоятелства, т.е. спиране на плащанията към всички кредитори да е в резултат на обективната невъзможност на длъжника да стори това.
Както беше посочено, по делото се установи, че към 31.12.2017 г. молителят е имал изискуеми публичноправни задължения към държавата за заплащане на данъци, на задължителни осигурителни вноски, на установени с влезли в сила наказателни постановления имуществени санкции и на лихва за забава върху тях, които са в общ размер на 18 200, 80 лв. Тези изискуеми задължения са на значителна стойност, поради което и възможността на търговеца да ги погаси е определяща за извода за цялостното му финансово състояние и съответно за това дали той може да посреща всички свои краткосрочни задължения.
Същевременно, в производството се доказа, че към 31.12.2017 г. „Д*” ЕООД вече не е притежавало достатъчно краткотрайни активи, с които да заплаща всички свои текущи и краткосрочни задължения, което е видно и от показателя за обща ликвидност, който към тази дата е на стойност под референтната такава, като липсват данни, от които да се направи извод, че през следващите отчетни периоди този показател би отбелязал някаква тенденция към завишаване и достигане на необходимите за ликвидността на предприятието препоръчителни стойности. Съдът намира, че по делото не може да се установи с категоричност по-ранна дата през 2017 г., към която да се приеме, че молителят е нямал активи, с които да погасява изискуемите си задължения към всички свои кредитори. Ето защо и 31.12.2017 г. следва да се приеме за най-ранния момент, към който по делото се установява със сигурност, че ответникът има както изискуеми задължения към кредитори в значителен размер, така и не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички свои краткосрочни задължения, т.е. е във влошено финансово състояние, поради което и тази дата следва да бъде определена като начална на неплатежоспособността на това дружество.
Доколкото в процеса се установи, че е
осъществено главното основание за откриване на производство по несъстоятелност
по отношение на ответника, то съдът не дължи произнасяне по евентуално
заявеното такова от молителя, а именно дали това дружество е свръхзадължен
търговец по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
На следващо място, при произнасяне по
молбата на „Д*” ЕООД за откриване по отношение на него на производство по
несъстоятелност, за което се доказа, че са налице предвидените в закона
предпоставки, съдът съобразява и това, че от приетото в производството
заключение на изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че към
31.12.2017 г. това дружество изобщо не разполага с парични средства, с които да
покрие началните разноските в производството по несъстоятелност, тъй като наличните
такива са само в размер на 2 000 лв. Следователно в случая е налице хипотезата
на чл. 629б ТЗ, с оглед на което и с определение, постановено по настоящото
дело, в открито съдебно заседание на 16.05.2018 г., съдът е определил сумата от
6 000 лева, която е необходима за покриване на началните разноски в
производство по несъстоятелност, и е дал възможност на молителя и на всички
кредитори на „Д*” ЕООД в двуседмичен срок от вписването на определението в
книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ да привнесат по сметка на Софийски градски съд
посочената сума или в същия срок да представят доказателства за това, че
дружеството-длъжник има достатъчно имущество, което да обезпечи разноските по
несъстоятелността. С определението са указани изрично и последиците от непредставяне
на доказателства и невнасяне на така определената сума.
Това определение на съда по чл. 629б ТЗ е
вписано в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ на 21.05.2018 г., от която дата то се
счита съобщено на кредиторите и от която тече двуседмичният срок за привнасяне
на определената от съда сума за покриване на началните разноски за провеждане
на производството по несъстоятелност. Той изтича на 04.06.2018 г., като до този
ден по делото от нито един от кредиторите на „Д*” ЕООД не са представени
доказателства за внасяне на определената сума по сметка на СГС или такива,
удостоверяващи, че длъжникът притежава имущество, от което да могат да се
покрият разноските за производството. Ето защо следва да се приеме, че в случая
са налице предпоставките на чл. 632, ал. 1 ТЗ и съдът следва да постанови
решение със съдържанието, определено в тази норма, с което освен да обяви
длъжникът в неплатежоспособност, да определи началната й дата и да открие
производство по несъстоятелност по отношение на него, той следва също така и да
постанови прекратяване на дейността на предприятието на длъжника, да го обяви в
несъстоятелност и да спре производството по делото.
С оглед на това, че производството е образувано по молба на длъжник, то на основание чл. 620, ал. 1 ТЗ дължимата държавна такса за откриване на производството по несъстоятелност в размер на 250 лв. не е събрана предварително. Ето защо и съдът с настоящото решение следва да осъди „Д*” ЕООД да я заплати по сметка на СГС, като съгласно чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ тя ще следва да се събере от масата на несъстоятелността при разпределението на имуществото.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Д*” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***.
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността 31.12.2017 г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по
отношение на „Д*” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***.
ПОСТАНОВЯВА
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО на „Д*” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА
В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Д*” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление:***.
СПИРА
производството по т.д. № 3316/
2017 г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав.
УКАЗВА на кредиторите на „Д*” ЕООД и на длъжника,
че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено по тяхно
искане в едногодишен срок от вписване на настоящото решение в Търговския
регистър при Агенция по вписванията, при условие, че се удостовери, че е налице
достатъчно имущество или бъде внесена определената от съда по реда на чл. 629б ТЗ сума за покриване на началните разноски за провеждане на производството по
несъстоятелност, която е в размер на 6 000 лв.
УКАЗВА на кредиторите на „Д*” ЕООД и на длъжника, че ако в едногодишен срок от
вписване на настоящото решение в Търговския регистър при Агенция по вписванията
не поискат възобновяване на производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ, същото
ще бъде прекратено, а длъжникът – заличен.
ОСЪЖДА
„Д*” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление:***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на Софийски градски съд сума в
размер на 250 лв. /двеста и петдесет
лева/, представляваща държавна такса по молбата за откриване на
производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, която на основание чл.
620, ал. 1, изр. 2 ТЗ следва да се събере от масата на несъстоятелността при
разпределението на имуществото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.
Препис от решението
да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на вписването му на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по
реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.
СЪДИЯ: