№ 5508
гр. София, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110206629 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. А. А. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
7985628, издаден от СДВР за това, че на 14.06.2023г. в 11:00 часа на Софийски околовръстен
път № 37 до бензиностанция „ШЕЛ“, с посока на движение от бул. „Ботевградско шосе“ към
бул. „Цариградско шосе“, при ограничение на скоростта 50 км/ч., въведено с пътен знак В-26
в извън населено място, лек автомобил „****” с рег. № **** се движил със скорост от 82
км/ч. - нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.4 от ЗДвП на И. А. А. е наложена „глоба“ в размер на 600
(шестстотин) лева.
В жалбата на И. А. А. се твърди, че Електронният фиш е неправилен и
незаконосъобразен, издаден при допуснати съществени нарушения на административно-
съдопроизводствените правила и при неизяснена фактическа обстановка. Жалбоподателят
счита, че неправилно е установено нарушението. Не били взети предвид всички факти и
обстоятелства по установяване на административното нарушение. В жалбата се твърди, че
посочените в Електронния фиш дата, час и скорост не съответствали на реалните такива.
Според жалбоподателя е налице реална възможност за наличие на грешка/неточност в
работата на техническото средство, с което е констатирано нарушението. Като нарушение се
сочи и това, че установяването и заснемането с техническо средство на нарушението било
осъществено в отсъствие на контролен орган и при липса на поставено обозначение на
участъка от пътя, върху който се извършва контрол, като е налице възможност на пътя да е
1
преминавало и друго превозно средство, което да е извършило посоченото нарушение. С
оглед на това жалбоподателят счита, че е налице основателно съмнение да е станала
техническа грешка и да му е било наложено наказание за нарушение, което не е извършил. В
условията на алтернативност в жалбата се сочи, че наложеното наказание не съответствало
на извършеното деяние и било наложено в протИ.речие с материалния закон, процесуалните
правила и целта на закона. Претендира се също така, че процесното нарушение не е
констатирано съобразно правилата на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Излагат се твърдения, че към момента, в който е
установено нарушението, лек автомобил „****“ с рег. № **** е бил управляван от друго
лице, различно от И. А.. С тези аргументи се иска от съда да отмени обжалвания Електронен
фиш.
В писмо с вх. № 152185 от 10.05.2024г., с което административно-наказателната
преписка е изпратена на СРС, от ОПП – СДВР са посочили, че техническото средство е
одобрен тип средство за измерване предвид чл.26, ал.2, вр. чл.28 от Закона за измерванията и
чл.1а от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол,
приета с ПМС № 239 от 24.10.2003г. Заявява се, че процесният Електронен фиш е бил
връчен на 03.04.2024г., а Електронен фиш Серия К № 6418941/2022г., издаден от ОДМВР –
Ловеч, е връчен на 25.10.2022г. и е влязъл в сила на 09.11.2022г. С писмо вх. № 152185 от
10.05.2024г. изрично се прави и възражение за прекомерност на претендираните от
жалбоподателя разноски.
По делото са депозирани от юрк. Силвия Михайлова писмени бележки с вх. №
212461 от 27.06.2024г. С тях се оспорват жалбата и се твърди, че тя е неоснователна и
недоказана. Заявява се, че процесният Електронен фиш съдържа всички предвидени в закона
реквизити, като на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна
квалификация. Твърди се, че оспореният Електронен фиш е издаден в съответствие с
разпоредбите на чл.39, ал.4 от ЗАНН, съответно чл.189, ал.4 от ЗДвП. Процесуалният
представител на СДВР се позовава и на разпоредбата на § 6, т.65 от ДР на ЗДвП, съгласно
която автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ са както стационарните
системи (прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган), така и
мобилните технически средства, които могат да са прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Поради това при
мобилните системи за видеоконтрол същественото обстоятелство след законодателните
изменения е независимо от присъствието му при установяване на нарушението, контролният
орган да не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само
да го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на
контрола да го изключва и демонтира. Заявява се, че по делото са приобщени всички
необходими и относими доказателства, като Електронният фиш съответства на образеца,
утвърден от Министъра на вътрешните работи, а извършеното нарушение е било безспорно
2
установено от приложения снимков материал от техническото средство. Според юрк.
Михайлова не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН - предвид значителното
превишаване на допустимата скорост. Твърди се, че водачът на процесното моторно
превозно средство /МПС/ е целял да измине разстоянието за по-кратко време, което го е
мотивирало да извърши и самото нарушение на ЗДвП. Относно размера на санкцията се
твърди, че е правилно и законосъобразно определен от наказващия орган. Иска се СРС да
остави жалбата без уважение и да потвърди атакувания Електронен фиш като правилен и
законосъобразен. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се
и възражение за прекомерност по отношение на адвокатското възнаграждение.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят И. А. А. не се явява и не изпаща
представител в съдебните заседания на 02.07.2024г. и 25.09.2024г. Спрямо него
производството е протекло по реда на чл.61, ал.4 от ЗАНН.
Въззиваемата страна СДВР, редовно призована, не изпраща представител пред СРС,
НО, 10 състав в съдебните заседания на 02.07.2024г. и 25.09.2024г.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
Лек автомобил „****” с рег. № **** е собственост на „****“ ЕООД с ЕИК ****, с
ползвател „****“ ЕООД с ЕИК ****, със законен представител С.П.С.. Последният, на
16.09.2021г., след като се убедил, че И. А. А. е правоспособен водач на МПС, законно
пребиваващ на територията на Република България, му предоставил за ползване
горепосоченото превозно средство.
Срещу И. А. А. бил издаден Електронен фиш Серия К № 6418941 от ОДМВР-Ловеч,
с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП му било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за нарушение по чл.21, ал.2,
вр. ал.1 от ЗДвП, извършено на 17.08.2022г. в 13:34 часа в обл. Ловеч, ПП 1-4, км. 65+700,
землището на с. Малиново, при ограничение на скоростта 60 км/ч., въведено с пътен знак В-
26 за извън населено място, лек автомобил „****“ с рег. № **** бил заснет с АТСС
SITRAFFIC LYNX да се движи със скорост от 88 км/час. Този Електронен фиш е бил връчен
на А. на 25.10.2022г. и влязъл в законна сила на 09.11.2022г.
В едногодишен срок от влизане в сила на Електронен фиш Серия К № 6418941, а
именно на 14.06.2023г. в 11:00 часа в гр. София по Околовръстен път до № 37,
бензиностанция „ШЕЛ“, с посока на движение от бул. „Ботевградско шосе“ към бул.
„Цариградско шосе“, лек автомобил „****” с рег. № **** се движил със скорост от поне 82
км/час при ограничение на скоростта 50 км/час, въведено с пътен знак В-26 за извън
населено място. Скоростта, с която се движел автомобилът на 14.06.2023г. била установена и
заснета с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON М2 с №
MD1195. Същата е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № В-46 на дата 06.07.2018г. със срок на валидност на одобряване
3
на типа до 13.06.2027г. На 14.03.2023г. тази видео-радарна система е преминала проверка, за
която е издаден Протокол от проверка № 020-СГ-ИСИС/14.03.2023г. Според този Протокол
допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч. при скорост до 100 км/час и +/-
3 % при скорост над 100 км/час.
Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-40689 за времето от 10:50 часа до 13:00 часа на 14.06.2023г. тази
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON M2 с № MD1195, за
която е издаден Протокол № 020-СГ-ИСИС/14.03.2023г. с годност за експлоатация до
14.03.2024г. е била позиционирана в гр. София, на Околовръстен път до № 37
(бензиностанция „ШЕЛ“), за да контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се
от бул. „Ботевградско шосе“ към бул. „Цариградско шосе“, при посока на задействане –
приближаване на МПС и при стационарен режим на измерване. Ограничението на скоростта
на посоченото по-горе място било 50 км/час, въведено с пътен знак В-26 за извън населено
място.
Въз основа на констатираното и заснето нарушение на скоростта първоначално бил
съставен Електронен фиш Серия К № 7627480 срещу С.П.С. (законен представител на
„****“ ЕООД), но след попълнена от негова страна декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП и
представено копие от свидетелството за управление на МПС на И. А. А., Електронен фиш
Серия К № 7627480 бил анулиран.
След попълването на декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП от законния представител
на „****“ ЕООД (вписан ползвател на МПС-то) и установяване, че към 14.06.2023г. лек
автомобил „****” с рег. № **** е бил предоставен за ползване на И. А. А., от СДВР издали
процесния Електронен фиш Серия К № 7985628, с който на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.4 от ЗДвП на И. А. А. е наложена „глоба“ в размер на 600
/шестстотин/ лева за извършено нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. В Електронния
фиш е посочено, че нарушението е извършено с лек автомобил „****” с рег. № **** на
14.06.2023г. в 11:00 часа в гр. София, Софийски околовръстен път № 37, до бензиностанция
„ШЕЛ“, с посока на движение от бул. „Ботевградско шосе“ към бул. „Цариградско шосе“ и е
установено с АТСС № MD1195, като при ограничение на скоростта 50 км/час, въведено с
пътен знак В-26 в извън населено място, автомобилът се е движил с установена скорост от
82 км/ч. (след приспаднат толеранс – 3 %) и при превишение на скоростта с 32 км/час, като
нарушението е извършено в условията на повторност – в едногодишен срок от влизане в
сила на Електронен фиш Серия К № 6418941 на 09.11.2022г.
Електронен фиш Серия К № 7985628 е връчен на И. А. А. на 03.04.2024г. и е
обжалван с жалба, подадена директно в СРС и входирана под № 127543 от 17.04.2024г. С
Разпореждане на Председателя на СРС – НО от 18.04.2024г. е изискана административната
преписка и след постъпването й с писмо от ОПП – СДВР с вх. № 152185 от 10.05.2024г., на
13.05.2024г. е образувано настоящото НАХД № 6629/2024г. по описа на СРС, НО, 10 състав.
4
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно: снимков материал (лист 9 от
делото); справка за собствеността на лек автомобил „****” с рег. № **** (лист 10 от делото);
Заповед № 8121з-931 от 30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи (лист 11 от
делото); Протокол от проверка № 020-СГ-ИСИС от 14.03.2023г. (лист 12 от делото); справка
в сайта на Български институт по метрология за вписан тип средство за измерване с номер
на вписване В-46 (лист 13 от делото); Решение за одобрение на типа на уреда за измерване
(лист 14 от делото); Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-40689 (лист 16 от делото); снимки на АТСС и на пътен знак В-26
(лист 17 от делото); справка от информационната система на ОПП – СДВР за Електронен
фиш Серия К № 7985628 (лист 18 от делото); Ежедневна форма на отчет (лист 19 от делото);
Сертификат за успешно завършен курс на обучение (лист 20 от делото); справка за
нарушител/водач (лист 21-24 от делото); Електронен фиш Серия К № 6418941, издаден от
ОДМВР – Ловеч (лист 25 от делото); справка от информационната система на ОПП – СДВР
за Електронен фиш Серия К № 6418941 (лист 26 от делото); декларация по чл.189, ал.5 от
ЗДвП (лист 27 от делото); копие на СУМПС на И. А. А. (лист 28 от делото); Електронен
фиш Серия К № 7627480 - анулиран (лист 30 от делото); писма от Български институт по
метрология с вх. № 200938/18.06.2024г. и с вх. № 205770/21.06.2024г. - с приложени
Протокол от проверка № 020-СГ-ИСИС/14.03.2023г., извадка от регистър на одобрените за
използване типове средства за измерване и извадка от „CORDON-M2 Многоцелева фото-
радарна система“ (лист 43-56 и лист 57-65 от делото); писма от ОПП – СДВР с вх. №
205543/21.06.2024г. и с вх. № 218254/03.07.2024г. - с приложени снимки на АТСС и на пътен
знак В-26 (лист 67-68 и лист 84-85 от делото), както и писма от Агенция „Пътна
инфраструктура“, Областно пътно управление – София с вх. № 218706/03.07.2024г. и с вх. №
234157/17.07.2024г. - с приложена схема (лист 87-89 и лист 91-93 от делото).
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират изцяло от съда, тъй като са относими, информативни,
обективни, достоверни и еднопосочни.
Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег.
№ 4332р-40689 и Ежедневната форма на отчет от 14.06.2023г. са годни, информативни,
относими, достоверни и взаимно допълващи се писмени доказателства. От Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система (приложен на лист 16 от
делото) се установява мястото, посоката на движение на контролираните МПС-та, броят на
установените нарушения, номерата на клиповете, заснети с техническото средство,
вида/номера на АТСС, както и че ограничението на скоростта на движение на превозните
средства е било въведено с пътен знак В-26 и е било 50 км/час за извън населено място. От
Ежедневната форма на отчет (приложена на лист 19 от делото) се установява, че на същото
място и посока на движение (като отбелязаните в Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-40689) е било разположено
АТСС, за да контролира скоростта на движение на МПС-та при ограничение на скоростта 50
5
км/час, въведено с пътен знак В-26 за извън населено място. Доколкото мястото, посоката на
движение, часовия диапазон, ограничението на скоростта, вписани в Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-40689 и в
Ежедневната форма на отчет от 14.06.2023г. съвпадат, СРС приема, че тези два документа се
отнасят до едни и същи обстоятелства.
Според настоящия съдебен състав в случая е спазен чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. Видно от лист 16 от делото Протоколът за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-40689 съдържа всички реквизити според
Приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (на кратко: Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.). В него е посочено,
че датата на използване на техническото средство е 14.06.2023г.; че документът е
регистриран под № 4332р-40689; че уредът се задейства за приближаващи МПС-та и работи
при стационарен режим на измерване; отбелязани са общият брой на констатираните
нарушения, номерата на първото и на последното изображение, вида и номера на
ползваното техническо средство, както и това, че то е преминало метрологична проверка, за
което има издаден Протокол № 020-СГ-ИСИС от 14.03.2023г. с годност за експлоатация до
14.03.2024г. В Протокола са посочени имената и подписите на лицата, които са разположили
АТСС, респ. проверили въпросния Протокол. В графата за приемане на Протокола е изрично
отбелязано, че данните са „автоматично прехвърлени чрез 3G/4G СПУКС“, което означава,
че приемането на Протокола и изображенията към него с цел съхраняването им на
компютърна конфигурация/сървър е било извършено „автоматично“, без човешка намеса,
поради което и няма положени имена и подписи на служител на ОПП – СДВР.
Коментираният тук Протокол е придружен със снимка на уреда (видно от лист 17 от делото).
Поради това СРС приема, че Протоколът за използване на автоматизирано техническо
средство или система отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., а
твърденията в жалбата за нарушение на тази Наредба са неоснователни.
Сертификатът на лист 20 от делото е обективно и достоверно писмено доказателство,
което не се опровергава от останалите доказателства, събрани по делото. Поради това съдът
го кредитира и установява, че Станимир Атанасов (който е посочен в Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-40689 като
лице, което е разположило и настроило АТСС) може да работи с техническото средство.
От съвкупната преценка на писмата от Български институт по метрология с вх. №
200938/18.06.2024г. и с вх. № 205770/21.06.2024г., приложените към тях Протокол от
проверка № 020-СГ-ИСИС/14.03.2023г., извадка от регистър на одобрените за използване
типове средства за измерване, извадка от „CORDON-M2 Многоцелева фото-радарна
система“, справка в сайта на Български институт по метрология за вписан тип средство за
измерване с номер на вписване В-46, Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-40689 и Решение за одобрение на типа на уреда за
измерване се доказва, че техническото средство, с което е констатирано и заснето
6
процесното нарушение, е одобрено съобразно нормативните изисквания, преминало е
проверка и съответно е било технически годно към процесната дата. Тук е местото съдът да
посочи, че доколкото от Протокола на лист 16 от делото се вижда, че за въпросното
техническо средство е издаден Протокол от проверка № 020-СГ-ИСИС от 14.03.2023г. и в
същия смисъл са и писмата от Български институт по метрология с вх. №
200938/18.06.2024г. и с вх. № 205770/21.06.2024г., то следва, че посоченото в Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-40689 АТСС
е именно видео-радарната система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON M2 с №
MD1195, вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под
№ В-46 на дата 06.07.2018г. със срок на валидност до 13.06.2027г. Същевременно посоченото
в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-40689 техническо средство (CORDON M2 № MD1195) фигурира и в снимковия
материал на лист 9 от делото. Това означава, че именно това техническо средство е било
използвано при заснемането на процесното нарушение. Гореизложеното показва, че
техническото средство, с което е било установено процесното нарушение, е било въведено в
експлоатация съгласно нормативната уредба и е било годно да заснеме скоростта на
автомобила.
На следващо място, с оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес”) съдът кредитира изцяло приложения по делото
снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство.
Посредством снимката на лист 9 /лице и гръб/ от делото се установява регистрационния
номер на автомобила; датата, часа и мястото на извършване на нарушението; конкретно
измерената скорост на движение; ограничението на скоростта на същото място; вида и
номера на техническото средство, с което е бил заснет автомобилът. Приложеният по делото
снимков материал представлява веществено доказателствено средство с автентични дата, час
и място на заснемане. Поради това съдът го приема като годно, достоверно и информативно
доказателствено средство и съответно го кредитира. Доколкото в снимката на лист 9 от
делото е цитирано техническо средство CORDON M2 с № MD1195, съдът приема, че
процесното нарушение е заснето именно с техническото средство, описано в Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-40689. Освен
номера на техническото средство, между снимката на лист 9 от делото и Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-40689 има
припокриване и касателно мястото, датата и часовия диапазон, поради което за съда не
възниква съмнение, че снимката на лист 9 от делото е направена именно с техническото
средство, описано в кредитираните по-горе писмени доказателства. Приложената на лист 9
/лице и гръб/ от делото снимка съдържа не само географски координати, но и точно
посочено място - улица, номер, близък ориентир, посока на движение на превозното
7
средство. Това място (посочено на лист 9-гръб от делото) изцяло съвпада с посоченото в
обжалвания Електронен фиш място на извършване на нарушението. Поради това, а и
предвид установената по делото техническа изправност на техническо средство CORDON
M2 с № MD1195, неоснователно жалбоподателят твърди, че посочените в Електронния фиш
дата, час и скорост на движение на МПС не съответствали на действителните такива.
Съдът не споделя мнението на жалбоподателя, че съществувала реална възможност за
грешка, както и че можело нарушението да е на друго МПС, което е преминавало по същото
време. Ползваното АТСС е такова, че има опция за вградено разпознаване на
регистрационния номер на МПС, поради което няма възможност да е налице грешка, както
твърди жалбоподателят.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на писмата от ОПП – СДВР с вх. №
205543/21.06.2024г. и с вх. № 218254/03.07.2024г., както и на снимките на АТСС и на пътен
знак В-26 (приложени на лист 17, лист 68 и лист 85 от делото), тъй като на основание
чл.189, ал.15 от ЗДвП и тези снимки се явяват годни веществени доказателствени средства.
От тях се установява къде е било позиционирано АТСС, както и че е имало пътен знак В-26,
с който скоростта на движение на превозните средства е била ограничена на 50 км/час.
Съдът дава вяра и на писмата от Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно
управление – София с вх. № 218706/03.07.2024г. и с вх. № 234157/17.07.2024г., както и на
приложената към тях схема, защото са годни, информативни, достоверни и непредубедени
писмени доказателства. От цитираните писма се установява, че Софийски околовръстен път
е част от Републиканската пътна мрежа и не попада в населено място, като максимално
разрешената скорост там, извън зоната на действие на пътните знаци В-26, е 90 км/час. От
схемата на лист 88-89 и лист 92-93 от делото става ясно, че на процесното място има
поставен пътен знак B-26, въвеждащ ограничение на скоростта 50 км/час. В същия смисъл
данни се съдържат в снимките на лист 17-гръб, лист 68 и лист 85 от делото, в Ежедневната
форма на отчет от 14.06.2023г. и в Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-40689. От съвкупната преценка на тези писмени
доказателства съдът достига до извода, че на процесната дата и място ограничението на
скоростта е било 50 км/час, въведено с пътен знак B-26 в извън населено място.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на приложените по делото Електронен фиш
Серия К № 6418941, издаден от ОДМВР – Ловеч (лист 25 от делото) и справка от
информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К № 6418941 (лист 26
от делото), тъй като се обективни, еднопосочни и взаимно подкрепящи се писмени
доказателства. От съвкупната им преценка се доказва, че на И. А. А. е налагано и друг път
административно наказание „глоба“ - на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП
за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП с Електронен фиш Серия К № 6418941, издаден
от ОДМВР – Ловеч, който Електронен фиш е бил връчен на А. на 25.10.2022г. и е влязъл в
сила на 09.11.2022г.
Приложените на лист 10 и лист 21-24 от делото справки са издадени от държавен
8
орган и разполагат с доказателствената сила за удостоверените в тях обстоятелства. Поради
това съдът ги кредитира и установява, че И. А. А. има множество предишни нарушения по
ЗДвП, както и че заснетият лек автомобил „****” с рег. № **** е собственост на „****“
ЕООД и с вписан ползвател „****“ ЕООД. От сайта на Агенция по вписванията, Търговски
регистър става ясно, че законен представител на „****“ ЕООД е С.П.С..
Приложените на лист 27, лист 28 и лист 30 от делото писмени доказателства са
обективни и достоверни. Поради това съдът кредитира декларацията по чл.189, ал.5 от
ЗДвП, копието на СУМПС на И. А. А. и Електронен фиш Серия К № 7627480 - анулиран. От
съвкупната им преценка се установява, че за деянието първоначално е бил съставен
Електронен фиш на С.П.С. (законен представител на „****“ ЕООД), но след попълнена от
него декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП и представено копие от свидетелството за
управление на МПС на И. А., Електронен фиш Серия К № 7627480 бил анулиран. Доколкото
законният представител на Дружеството-ползвател на МПС-то е декларирал, че
автомобилът е предоставен на А. и е представил копие от неговото СУМПС, съдът приема,
че именно във владение на жалбоподателя е бил лек автомобил „****” с рег. № **** към
11:00 часа на 14.06.2023г. Поради това СРС приема, че И. А. се явява административно –
наказателно отговорно лице по силата на чл.188, ал.1, изр.1, предл.2 от ЗДвП.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи, приложена на лист 11 от делото, е
официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила.
Поради това съдът кредитира тази Заповед и установява, че конкретно съставеният
Електронен фиш отговаря на одобрения образец.
Съдът дава вяра и на справката от информационната система на ОПП – СДВР за
Електронен фиш Серия К № 7985628 (приложена на лист 18 от делото), тъй като същата е
обективно и достоверно писмено доказателство. Въз основа на нея СРС приема, че
Електронен фиш Серия К № 7985628 е връчен на А. на 03.04.2024г. Доколкото върху
жалбата е посочено, че тя е входирана в СРС на 17.04.2024г., СРС приема, че жалбата е
подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП и не е просрочена.
Приложеното на лист 29 от делото пълномощно не съдържа доказателствена
информация, касаеща процесния случай, тъй като се отнася до упълномощаване на Николай
Стефанов Панайотов да ползва и управлява в страната и чужбина МПС - собственост на
„****“ ЕООД и да представлява С.С. пред посочените в пълномощното държавни органи.
Поради това съдът остави извън доказателствената маса посочения документ, тъй като той е
неотносим към този правен спор.
Установената фактическа обстановка и направеният по-горе доказателствен
анализ налагат следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана
страна в процеса. Поради това жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
9
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи”. В същия смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане) и
изрично е посочено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
МПС или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния фиш,
регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със съдържанието на обжалвания
Електронен фиш, съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания –
посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението /СДВР/; мястото и времето на осъществяването му; регистрационният номер
на заснетото МПС и ползвателят на същото. Доколкото в Електронния фиш има записана
скорост на движение на МПС-то, както и ограничението на скоростта от 50 км/ч., въведено с
пътен знак В-26 за извън населено място, съдът счита, че нарушението е описано в
достатъчна степен, без да е допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с липса
на някой от задължителните реквизити на Електронния фиш. В него са изложени фактите,
при които е реализирано нарушението и съответстващата му нарушена разпоредба - чл.21,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Отбелязана е и наложената на основание чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.4 от
ЗДвП глоба /в размер на 600 лева/ като е указано в какъв срок, по чия сметка и как следва да
се плати. Освен това за процесното нарушение не се предвижда лишаване от право да се
управлява МПС или отнемане на контролни точки.
Конкретното нарушение е достатъчно ясно и разбираемо описано в Електронния
фиш. Посочени са всички елементи от фактическия състав на нарушението по чл.21, ал.2,
вр. ал.1 от ЗДвП. Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения
при издаването на Електронния фиш, нито счита, че е нарушено правото на защита на
жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно приравняване между
Електронен фиш и Наказателно постановление. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
10
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното
постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. Именно поради
това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от
ЗАНН. Това, че в обжалвания Електронен фиш не е посочено конкретното физическо лице –
издател на Електронния фиш и липсва дата на издаване на фиша не означава, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като в чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съдържа
изискване за посочване на подобни обстоятелства, поради което и тяхната липса не е
основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание. Електронният фиш е
електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи (§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради това е без значение кой и кога физически
е написал Електронния фиш. По отношение реквизитите на Електронния фиш има
специални изисквания в ЗДвП и сред тях не е да фигурира физическото лице – издател на
Електронния фиш, което има и своето логично обяснение в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. В
случая, при издаване на Електронен фиш важат специалните правила на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, а не общото правило на чл.42 от ЗАНН или чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно в
Електронния фиш е записано, че той е издаден от СДВР и това /с оглед нормативната
уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се спази и общото правило
административното наказание да се налага от организацията, на която е възложен контролът
по спазването на правилата, разписани в ЗДвП – в случая за територията на град София това
е СДВР.
В случая, от датата на нарушението /14.06.2023г./ до връчването на Електронния фиш
/03.04.2024г./ не е изтекъл 3-годишният срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК.
Към момента на постановяване на съдебния акт на СРС, НО, 10 състав /през месец декември
2024г./ не е изтекъл и абсолютният давностен срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.81, ал.3, вр.
чл.80, ал.1, т.5 от НК. Поради това СРС не счита, че са налице основания за прекратяване на
административното производство.
За пълнота и прецизност на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл.189,
ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Посоченото отсъствие на контролен орган касае издаването на
Електронния фиш, а не /както се тълкуваше преди измененията на ЗДвП от 2017г./, че
контролният орган трябва да отсъства от автомобила, в който е било монтирано
автоматизираното техническо средство при заснемане на нарушението. Задължително
условие за санкционирането с Електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на
нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на
Електронния фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
11
административно-наказателното производство. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ
бр.19 от 13.03.2015г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение №
1/26.02.2014г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване
на нарушенията, свързани с ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от
ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат : а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, т.е.
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган. В мотивите към
проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за
въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014г. на Върховния
административен съд, с което реализирането на административно-наказателната
отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на
Електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който
единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен
със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства /мобилни
и стационарни/ са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в
това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в
експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в
експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган /Български институт по
метрология/ осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия
материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка.
Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ
: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера,
визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
Електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.
Доколкото този процес по обработка на информацията и издаването на Електронен фиш
става не при установяване на нарушението, а по-късно, както и защото с издаването на
самия Електронен фиш явно административно – наказващият орган мълчалИ. е приел, че
случаят не е маловажен, нормата на чл.39 от ЗАНН в случая се явява неприложима.
За конкретния казус от значение е да се посочи, че към датата на нарушението
12
14.06.2023г. вече е било отменено изискването на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП (с ДВ бp.54 от
05.07.2017г.) да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез автоматизирани технически средства или системи. След като това изискване е
отпаднало и то изрично е отменено с новата редакция на закона, то към 14.06.2023г. не е
било необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано
техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото
задължение имаха преди това контролните органи. Поради тази причина и след отпадането
на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за
поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол, а доводите на
жалбоподателя, че липсвало обозначение на участъка от пътя, върху който се извършва
контрол, са неоснователни.
Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са допуснати
съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на Електронния фиш на
формално основание, поради което спорът следва да се разгледа по същество.
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от снимковия
материал настоящият съдебен състав установи, че с техническо средство е измерена
скоростта на движение на МПС към процесната дата, час и място. По делото са налице
доказателства за техническата изправност и годност на това техническо средство да
регистрира скоростта на движение на МПС-та. В конкретния случай е била установена
(заснета) скорост на движение 85 км/час. С оглед възможността за грешка в рамките на 3
км/ч. при скорост до 100 км/ч. - съдът приема, че заснетият автомобил се е движил със
скорост от поне 82 км/час. В тази връзка съдът се позова на представения по делото
Протокол от проверка № 020-СГ-ИСИС/14.03.2023г., според който грешката при измерване
на скоростта с въпросното техническо средство е +/- 3 км/час при скорост до 100 км/час.
Тази допустима грешка в случая е отчетена в атакувания Електронен фиш – доколкото в
него фигурира като „установена“ скоростта от 82 км/час. Доколкото от приложената на лист
9 от делото снимка следва, че измерената скорост на движение на лек автомобил с рег. №
**** е 85 км/ч., то след приспадане на толеранса от 3 км/ч. следва да се приеме, че
автомобилът се е движил със скорост от поне 82 км/час, която се явява по-благоприятна по
размер от действително измерената скорост от 85 км/час.
От писмата от Агенция «Пътна инфраструктура», Областно пътно управление –
София и приложената към тях схема, както и от Ежедневната форма на отчет, снимковия
материал на лист 17-гръб, лист 68 и лист 85 от делото се установява, че на процесното място
към 14.06.2023г. е бил поставен пътен знак В-26 за ограничение на скоростта от 50 км/ч. в
извън населено място.
При тези данни следва, че като се е движил с поне 82 км/ч., при ограничение на
скоростта 50 км/ч., въведено с пътен знак В-26 в извън населено място, водачът на лек
автомобил „****” с рег. № **** е извършил нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП,
13
изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение на
МПС да не се превишава скоростта, посочена с пътен знак В-26, която в случая е 50 км/час.
Движейки се на посочените в Електронния фиш място и време със скорост от поне 82 км/ч.
обективно е реализиран съставът на административното нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от
ЗДвП. Превишението на разрешената с пътен знак В-26 скорост от 50 км/ч. (след
приспаднатия толеранс в полза на водача поради възможността от грешка при измерването
на скоростта с техническото средство) е с 32 км/час.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП е реализирано при
пряк умисъл, тъй като всеки водач на превозно средство – категория «В» знае задължението
си по ЗДвП, че не следва да управлява МПС със скорост над въведеното с пътен знак
ограничение. В случая с пътен знак В-26 е въведено ограничение на скоростта 50 км/час, а
реално е била измерена (след приспаднатият толеранс от 3 км/час) скорост от 82 км/ч. Това
означава, че водачът на МПС-то е съзнавал обществено – опасния характер на поведението
си, предвиждал е и е искал настъпването на обществено – опасните последици.
От направения по-горе анализ на писмените доказателства, приложени на лист 27,
лист 28 и лист 30 от делото следва, че законният представител на Дружеството-ползвател на
автомобила е доказал, че на 14.06.2023г. МПС с рег. № **** е било ползвано от
жалбоподателя. Това означава, че И. А. е административно-наказателно отговорно лице за
извършеното с този автомобил нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Според чл.188,
ал.1, изр.1, предл.2 от ЗДвП този, на когото е предоставено за ползване МПС-то, отговаря за
извършеното с него нарушение. Според чл.188, ал.2 от ЗДвП когато нарушението е
извършено при управление на МПС - собственост на юридическо лице, предвиденото по
този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от
него, на което е предоставил управлението на МПС-то. В случая законният представител на
„****“ ЕООД (вписан като ползвател на автомобила) е посочил, че е предоставил МПС-то
на И. А.. Поради това именно административната отговорност на А. е била ангажирана за
нарушението по чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП. На свой ред И. А. А. (като административно –
наказателно отговорно лице по чл.188, ал.1, изр.1, предл.2 от ЗДвП) е получил препис от
Електронен фиш Серия К № 7985628 и е разбрал, че му е издаден Електронен фиш, но в
съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП не е подал в законоустановения 14-
дневен срок декларация, че друго лице е управлявало автомобила в процесния ден и час,
въпреки че това му е било изрично указано в самия Електронен фиш. От тук следва, че в
случая на основание чл.188, ал.1 и ал.2 от ЗДвП правилно е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на И. А. А. – като лице, на което е бил
предоставен за ползване лек автомобил „****” с рег. № ****. Поради това са неоснователни
твърденията от жалбата, касаещи авторството на нарушението.
В случая на И. А. е била определена „глоба“ в размер на 600 лева като наказващият
орган се е позовал на чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.4 от ЗДвП. Предвид посоченото превишение на
скоростта с 32 км/ч. и записаното в Електронния фиш обстоятелство, че нарушението е
извършено в „извън населено място“, следва, че определеният размер на глобата от 600 лв.
14
всъщност е двукратният размер на глобата от 300 лв., предвидена в чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Въпросът тук е дали е налице „повторност“ и дали жалбоподателят правилно е бил наказан с
„глоба“ в размер на 600 лева (като двоен размер на глобата, предвидена в чл.182, ал.2, т.4 от
ЗДвП). В процесния Електронен фиш са отбелязани факти около тази повторност – посочено
е с думи, че нарушението е извършено повторно, в 1-годишен срок от влизане в сила на друг
Електронен фиш, който е цитиран по номер и е посочена датата на влизането му в законна
сила. Според §6, т.33 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП „повторно“ е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174, ал.2 от ЗДвП - в
двегодишен срок от влизане в сила на Наказателното постановление, с което на нарушителя
е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание
му е било наложено като нов водач. В конкретния казус (доколкото нарушението по чл.21,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП не е визирано в чл.174, ал.2 от ЗДвП) следва да се докаже, че
коментираното тук деяние е извършено в 1-годишен срок от влизане в сила на друго
Наказателно постановление или Електронен фиш, с което на жалбоподателя е била наложена
„глоба“ за „същото по вид“ нарушение. С оглед разпоредбата на §6, т.33 от ДР на ЗДвП е
важно да се докаже, че Електронен фиш Серия К № 6418941 се е отнасял за „същото по вид“
нарушение, а именно за управление на превозно средство над разрешената скорост за
движение. Без значение е дали деянието е извършено в или извън населено място, дали с
един и същ или с различен автомобил, дали при едно и също или различно превишение на
скоростта. Важно е видът на нарушението да е един и същ. Видно от приложения по делото
Електронен фиш Серия К № 6418941, издаден от ОДМВР – Ловеч и справката от
информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К № 6418941 И. А. А.
е бил санкциониран по административен ред за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП с
Електронен фиш Серия К № 6418941, който е влязъл в сила на 09.11.2022г. Считано от тази
дата (09.11.2022г.) в 1-годишен срок, а именно на 14.06.2023г. И. А. А. е реализирал друго
/ново/ нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, за което е издаден процесният Електронен
фиш. Това доказва, че И. А. е извършил процесното деяние в 1-годишен срок от влизане в
сила на Електронен фиш Серия К № 6418941, т.е. при условията на повторност по смисъла
на §6, т.33 от ДР на ЗДвП. Поради това следва да се ангажира административно –
наказателната отговорност на жалбоподателя именно при условията на чл.182, ал.4, вр. ал.2,
т.4 от ЗДвП. С оглед конкретно установеното превишение на скоростта (с 32 км/ч. над
ограничението от 50 км/ч. – след приспаднатия толеранс от 3 км/ч.), мястото на извършване
на нарушението (извън населено място) и начина, по който законодателят е определил да се
санкционира административно – наказателно отговорното лице за нарушението по чл.21,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, което е извършено повторно, СРС приема, че спрямо И. А. А. (като
ползвател на МПС, недоказал, че автомобилът е бил управляван от друго лице и доколкото
деянието е извършено „повторно“) следва да се приложи санкционната норма на чл.182,
ал.4, вр. ал.2, т.4 от ЗДвП и да му се определи „глоба“ в размер на двукратния размер на
наказанието по чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, т.е. 600 лева. Точно фиксираният в закона размер на
административното наказание при превишение на скоростта извън населено място от 31
км/час до 40 км/час и начина на определяне на глобата при повторност не позволяват на
15
съда да прави преценка на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства.
Санкцията е определена от напред в закона и е в твърд размер, с който съдът е длъжен да се
съобрази при индивидуализиране на наказанието. В тази връзка са неоснователни доводите
от жалбата, че наложеното на жалбоподателя наказание не съответствало на извършеното
деяние.
Превишението на скоростта не е незначително. Нарушението е извършено повторно.
Липсват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Същевременно са налице и отегчаващи такива, а именно предишните нарушения на
жалбоподателя по ЗДвП – извън това, формиращо извод за повторност. Процесното
нарушение представлява типичен пример на нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП,
извършено повторно и поради това СРС не счита, че случаят е маловажен.
Гореизложеното означава, че съдът следва да потвърди изцяло обжалвания
Електронен фиш.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски, а и такива не са и
били поискани. На основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал
процесния Електронен фиш (СДВР) има право на юрисконсултско възнаграждение –
доколкото съдът потвърждава Електронния фиш и въззиваемата страна е била
представлявана от процесуален представител - юрк. Михайлова, която в писмени бележки с
вх. № 212461 от 27.06.2024г. е поискала присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на СДВР. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в настоящото производство страните имат
право да им се присъждат разноски по реда на АПК. Когато страната е била защитавана от
юрисконсулт, както в случая, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на СДВР следва да
се присъди възнаграждение в размер, определен от съда. Според чл.37, ал.1 от Закона за
правната помощ заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида и
количеството на извършената дейност и да се определи според Наредбата за заплащането на
правната помощ. В чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ пише, че
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН (каквото е настоящото) може да бъде
от 80 до 150 лева. В случая по настоящото дело процесуалният представител на
въззиваемата страна не е взел участие в съдебните заседания, проведени пред СРС на
02.07.2024г. и на 25.09.2024г., а е изразил единствено становището си чрез писмени бележки.
Освен това самият правен спор не се отличават с фактическа или правна сложност. Поради
това съдебният състав счита, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на СДВР
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по Наредбата за заплащането на
правната помощ, т.е. 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 7985628, издаден от СДВР, с
16
който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП на И. А. А. е наложена „глоба“ в размер на 600 (шестстотин) лева.
ОСЪЖДА И. А. А. с ЕГН **********, с адрес : ****, да заплати на СДВР за
направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение сумата от 80 (осемдесет)
лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17