№ 19691
гр......., 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110152565 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
29.11.2023 г., гр......
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
четиринадесети септември две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №52565 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
1
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.150, вр.
чл.139 от ЗЕ и по чл.86 от ЗЗД.
В законен срок в съда е постъпила искова молба от ......., ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: гр......, представлявано от Ал. А. и ....- Изп. директори, срещу П. А. М., във
връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК, с която се претендира да се установи със
сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответницата за следните суми: сума
от 1 048 лв., представляваща изискуемо задължение за доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за
обект, находящ се в гр....., аб. №..., за отчетен период: 01.05.2018г.- 30.04.2021г., ведно със
законната лихва от 13.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането, сума от 150,82
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2019г. до 22.06.2022г., сума
от 28,73 лв., представляваща сума за дялово разпределение за периода от 01.06.2019г. до
30.04.2021г. и сума от 5,42 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
31.07.2019г. до 22.06.2022г., като за процесните суми е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №37912/2022г. на СРС, 165 състав. Претендират се
разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответника, чрез
адв.С. К.- САК, с който се оспорват предявените искове като неоснователни. Оспорва част
от главниците за топлинна енергия като недължими поради погасяването им по давност, за
периода от 01.05.2018г. до 31.05.2019г. Оспорва основанието, въз основа на което са
начислени процесните лихви и вземания за дялово разпределение. Не се оспорват по размер
задълженията, необхванати от давността. Оспорва се ответникът да е собственик или вещен
ползвател на имота. Оспорва наличието на облигационно отношение между страните.
Оспорва да дължи процесните суми за лихва поради липсва на представени доказателства за
публикуването на фактурите в сайта на дружеството ищец. Претендира присъждане на
разноски.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово
разпределение ...., като в о.с.з. искането не се поддържа.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни, поради следните съображения:
Приложено към исковата молба е заявление- декларация от 19.01.2009г. от ответника
до ищеца за откриване на партида за горния адрес, на основание Заповед №13/09.12.2008г.
на кмета на р-н „....., СО, за настаняване на ответника в част от общинско жилище, с общо
ползване на кухня и сервизни помещения.
По реда на чл.192 от ГПК е представен от СО, р-н „..... сключен безсрочен Договор за
наем №.... за целия процесен имот с наемател ответника
Между кориците на делото се намират представени от третото лице- помагач
индивидуални справки, с посочен абонат П. М..
По делото е допуснато и прието заключение по съдебно- техническа експертиза, видно
от което в имота се начислява ТЕ за отопление и ТЕ за БГВ, на база брой лица, при
потребление от 140 л/ денонощие, от което вещото лице приема, че е начислявана ТЕ за 1
човек.
Изготвено и прието е заключение по съдебно- счетоводна експертиза, ведно с
допълнение към него, съгласно което не са установени плащания по партидата, като са
посочени начислените от ищеца задължения. Посочени са размерите на погасените по
давност задължения, с оглед падежите на фактурите и предвид спиране теченето на
давностните срокове във връзка с въведеното извънредно положение в страната.
Правните изводи на съда са следните:
На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
2
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди. В тълкувателната си практика ВКС приема, че
изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. Титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабден имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди, при липсата на договорно правоотношение между ищеца и
трето лице- ползвател. От представените писмени доказателства по делото се установява
основание за възникване на качеството „потребител на ТЕ“ на ответника по делото, като
наемател на имота. Представената настанителна заповед има за предмет част от процесния
имот с общо ползване на кухня и сервизни помещения. Предметът на сключения на
25.09.2020г. договор за наем се отнася за целия имот. С молбата- декларация от 19.01.2009г.
ответникът е поискал откриване на партида за целия имот на негово име. С оглед на това
настоящият съдебен състав приема, че ответникът се явява задълженото лице на договорно
основание по партида за процесния имот. Не се установява трето лице да е притежавало
ограничено вещно право върху процесния топлоснабден имот или да е било настанено от
СО, р-н „..... в част от него за процесния период.
От представените по делото доказателства се установява, че сградата, в която е
процесният имот, е топлоснабдена. Съгласно разпоредбата на чл. 139 ЗЕ разпределението на
ТЕ в сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение по реда
на чл.139- 148 от ЗЕ и съгласно действащите за процесния период подзаконови нормативни
актове. Задължението на ищеца е да осигури доставка на ТЕ до имота с определени
качествени параметри, чрез които да се осигурява отоплението на имота. Срещу
осигуреното отопление на жилищен имот, насрещната страна дължи заплащане на цената за
доставената ТЕ. Определянето на размера на месечните задължение на потребителя се
извършва по реда на ЗЕ и приложимата подзаконова нормативна уредба. Отчетената от
средствата за търговско измерване ТЕ- топломер и водомер, се разпределя меду отделните
имоти на база предоставени от фирмата за дялово разпределени прогнозни данни въз основа
на средния месечен разход между две отчитания. От своя страна ТЕ, отдадена от сградната
инсталация на жилищната сграда се отчита по изчислителен път, чрез предвидени в
съответната методика математически формули. Вземането на ищцовото дружество за
потребена ТЕ за битови нужди е единно, като същото се образува от отделни компоненти.
Правилата за носенето на доказателстваната тежест, установени в гражданския процес
указват, че в тежест на страната, претендираща изгодните за себе си правни последици, е да
докаже тяхното настъпване. Законът възлага в тежест на топлофикационното дружество-
ищец да докаже в процеса с допустимите доказателствени средства реално потребеното
количество ТЕ, изразходвана през процесния период и надлежното й ценообразуване.
Задължение на потребителя на услугата е да заплаща стойността на потребената от него ТЕ.
В законоустановения срок ответната страна е направила възражение за изтекла
погасителна давност. Претенцията на ищеца следва да се счита за частично погасена по
давност, считано от м.05.2018г. до м.07.2019г. вкл., с оглед датата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение на 13.07.2022г. Съгласно ТР №3/18.05.2012г. по т.д.
№3/2011г. на ОСГТК на ВКС и трайно установената съдебна практика, вземанията на
топлинните дружества- доставчици на ТЕ, произтичащи от неизпълнено задължение по
договор за предоставяне на ТЕ, поради еднородния и падежиран характер на задължението,
са периодични плащания и се погасяват с изтичането на кратката 3- годишна погасителна
давност. Погасителната давност е установена в обществен интерес, като целта е да се
стимулира своевременното упражняване на субективни граждански права. След като за едно
вземане не е била потърсена защита в продължителен период от време, то се предполага, че
е отпаднал правният интерес от осъществяването му. Съгласно императивните разпоредби
на чл.110 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
3
В случая следва да се приеме, че вземанията на продавача за цена на ТЕ за всеки месец,
включен в съответния отчетен период, възникват след извършване на доставката на ТЕ за
съответния месец, като възникват от първо число на месеца, следващ периода на извършване
на доставката. Последващото издаване на обща фактура не представлява обстоятелство,
което спира или прекъсва теченето на давността. С оглед на горното задълженията за
главница в размер на 406,98 лв. следва да се признаят за погасени по давност. На това
основание следва да се приемат предявените искови претенции за главница срещу ответника
за частично основателни до сумата от 641,02 лв.
С оглед разпоредбите на чл.32, ал.1 и 2 от ОУ на ищеца и предвид установяване по
делото, че е начислявана ТЕ по прогнозен дял, като общи фактури са издавани след изтичане
на предвидения в ОУ срок за плащане и при липсва на възможност да се приложат ОУ на
ищеца следва да се приеме, че приложимост намира разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД, в
който случай задължението става изискуемо след покана, каквато нее налице, в какъвто
смисъл е налице съдебна практика на въззивната инстанция. При това положение искът за
мораторна лихва е изцяло неоснователен.
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се
посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и
неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към фирмата за дялово
разпределение, респ. нейния подизпълнител, поради което не може да се приеме за
обоснован извода за настъпила суброгация в правата на третото лице- помагач по делото и
съответно възникването на право на регрес спрямо ответницата.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
заплащане на разноски за заплатени държавни такси в двете производства, депозити за
експертизи и юрисконсултско въазнграждение за двете съдебни производства.
Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято
полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в
задължението на насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се
присъдят разноски в полза на ищеца в размер общо на 441,91 лв., като за исковото
производство е определено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв.
по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г.
При оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, насрещната страна по делото
се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако е
налице някое от основанията по чл.78 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от
ЗА възнаграждението се определя от съда. Преценката дали да окаже безплатната правна
помощ при съществуващ риск да не получи възнаграждение, следва да е само на адвоката.
Съдът определя възнаграждението в размер не по- нисък от предвидения в чл.7, ал.2, т.2 от
действалата към момента редакция на Наредбата за №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно 425 лв. в процесния случай, с оглед на
размера на исковите претенции и осъжда другата страна да го заплати с оглед отхвърлената
част от исковете.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника П. А. М.,
ЕГН:**********, че в полза на ищеца ......., ЕИК:..., със седалище и адрес на управление:
гр......, представлявано от Ал. А. и ....- Изп. директори, съществува вземане за сумата от
641,02 /шестстотин четиридесет и един лева и две стотинки/ лв., представляваща главница
4
за доставена топлинна енергия, за обект, находящ се в гр....., аб. №..., за отчетен период:
01.05.2018г.- 30.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда– 13.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№37912/2022г. по описа на СРС, 165 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му предявен
размер за сумата от 1 048 /хиляда четиридесет и осем/ лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ......., ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр......,
ул. „.....“ №....., представлявано от Ал. А. и ....- Изп. директори, срещу П. А. М.,
ЕГН:**********, установителни искове за следните суми: сума от 150,82 /сто и петдесет
лева и осемдесет и две стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
15.09.2019г.- 22.06.2022г., сума от 28,73 /двадесет и осем лева и седемдесет и три стотинки/
лв., представляваща сума за дялово разпределение, за периода: 01.06.2019г.- 30.04.2021г. и
сума от 5,42 /пет лева и четиридесет и две стотинки/ лв., представляваща обезщетение за
забава, за периода: 31.07.2019г.- 22.06.2022г., за които сума е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №37912/2022г. по описа на СРС, 165 състав,
като неоснователни.
ОСЪЖДА П. А. М., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на
......., ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от Ал. А. и ....-
Изп. директори, сума в размер общо на 441,91 /четиристотин четиридесет и един лева
и деветдесет и една стотинки/ лв., представляваща разноски по исковото и по заповедното
производства.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, възнаграждение за процесуално
представителство на ответника по исковото и по заповедното производства в размер на 425
лв.
ОСЪЖДА ......., ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от
Ал. А. и ....- Изп. директори, на основание чл.38 от ЗА, да заплати на адв.С К. К. от САК,
сума в размер на 204,04 /двеста и четири лева и четири стотинки/ лв., представляваща
възнаграждение за процесуално представителство.
Решението е постановено при участието на ...., като трето лице- помагач на страната на
ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи от решението на страните и на третото лице- помагач.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5