Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
22.11.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Тонева гр.дело № 11666 по описа за 2018 година, за да
постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 248, чл. 250 и чл. 251 ГПК.
Постъпила е молба от 19.07.2019г. от въззивника Д.И.И. , чрез процесуалния
му представител адв. А.Г., с която се иска въззивният съд да измени и допълни решението
си в частта за разноските. За първата инстанция следвало да му се присъдят
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 394.45 лв., в
който смисъл се иска от въззивния съд да допълни решението си. Във въззивното
решение било посочено, че по гр.д. № 20674/2013г. на Софийски районен съд, 48
състав са присъдени разноски на основание чл. 79, ал. 1 ГПК, а в тази норма бил
уреден въпросът във връзка с разноските за изпълнителния процес. Тъй като съдът
нямал правомощие да присъжда такси и разноски по чл. 79, ал. 1 ГПК, се иска
допълване на въззивното решение, като съдът “отхвърли начислените разноски“ по
чл. 79, ал. 1 ГПК от 738.89 лв. Поддържат се доводи за прекомерност на
определените от районния съд юрисконсултски възнаграждения за заповедното и за
исковото производство.
Постъпила е и молба от въззивника Д.И.И. от 02.08.2019г., с която се иска
допълване и тълкуване на мотивите на въззивното решение в посочени в молбата части.
Препис от молбата по чл. 248 ГПК е връчен на въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД,
която в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е депозирала отговор.
Преписи от молбата по чл. 250 и чл.
251 ГПК са връчени на въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД и на третото лице помагач
„Б.” ООД, които в срока по чл. 250, ал. 2, респ. чл. 251, ал. 3 ГПК, не са
депозирали отговори.
С постановеното по настоящото дело решение № 5159 от 09.07.2019г.
въззивният съд е потвърдил решение № 14407 от 16.09.2016г., постановено по
гр.д. № 20674/2013г. на Софийски районен съд, 48 състав в обжалваните части,
както и е потвърдил решението от 21.09.2017г., постановено по същото дело по
реда на чл. 250 ГПК и чл. 248 ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК въззивникът е
осъден да заплати на въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД сумата 20.00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Молбата по чл. 248 ГПК е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от
надлежна страна, като от въззивника е представен и списък по чл. 80 ГПК, поради
което въззивният съд намира молбата за допустима. По същество тази молба е
неоснователна.
Решението може да бъде изменено или допълнено в частта за разноските от
съда, който го е постановил, не само при погрешно изчисляване, но и поради
грешки във фактическите констатации и правните изводи на съда, въз основа на
които се е произнесъл по отговорността за разноски. По общите правила на
гражданския процес, разноски се присъждат когато са поискани и когато има доказателства,
че са направени от страната.
В случая единственото произнасяне на СГС във връзка с разноските за
въззивното производство са присъдените в полза на въззиваемия 20 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. От въззивника не се иска изменение на решението
в тази част, а по същество се излагат доводи във връзка с правилността на
атакуваното първоинстанционно решение от 21.09.2017г., потвърдено от въззивния
съд, вкл. в частта му, имаща характер на определение по чл. 248 ГПК. Обстоятелството,
че в мотивите на въззивното решение при възпроизвеждане на диспозитива на
първоинстанционното решение съдът поради техническа грешка е посочил неправилно
правното основание за присъждане на разноските за първата инстанция и за
заповедното производство - чл. 79, ал. 1 вместо чл. 78, ал. 1 ГПК, не може да
обуслови извод за основателност на молбата по чл. 248 ГПК. С тази молба по
същество въззивникът се домогва да бъде преразгледан въпросът относно
разноските за заповедното и за първоинстанционното производство. По този въпрос
обаче въззивният съд се е произнесъл с въззивното решение, като е потвърдил
постановеното от СРС по реда на чл. 248 и чл. 250 ГПК решение.
Молбата от 02.08.2019г., имаща правното си основание в чл. 250 и чл. 251 ГПК, също е допустима като подадена от надлежна страна и в предвидените в
процесуалния закон срокове. С оглед наведените в нея доводи, призоваване на
страните в открито съдебно заседание не е необходимо, както се иска от
въззивника.
Съгласно чл. 250 ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението,
ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет: липсва
формирана воля на съда относно част от спорното право, един от съединените
искове или относно допълнителните искания (за плодове или лихви). Съответно
непълно е въззивното решение, с което съдът не се е произнесъл по целия предмет
на спора, въведен с въззивните жалби.
В случая въззивният
съд се е произнесъл по въззивните жалби, които е счел за неоснователни и е
потвърдил първоинстанционните решения в обжалваните части. Не е налице
основание за допълване на въззивното решение, поради което искането по чл. 250 ГПК е неоснователно.
Съгласно чл. 251 ГПК, нужда от тълкуване на съдебен акт
възниква в случаите, когато е налице неяснота или двусмислие при изразяване
волята на съда. На тълкуване подлежи единствено диспозитива на съдебния акт,
при условие че е неясен и поражда съмнение каква е действителната воля на съда.
В случая, както беше посочено, въззивният съд е потвърдил
атакуваното решение № 14407 от 16.09.2016г. по гр.д. № 20674/2013г.
на Софийски районен съд, 48 състав в обжалваните части, с които предявените по
реда на чл. 422 ГПК искове са уважени, както и изцяло - атакуваното решение от
21.09.2017г., постановено от СРС по реда на чл. 250 ГПК и чл. 248 ГПК. Волята
на въззивния съд е ясна и не се нуждае от тълкуване, поради което искането по
чл. 251 ГПК също е неоснователно.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 94151/19.07.2019г. на Д.И.И., за
изменение и допълване по реда на чл. 248 ГПК на постановеното по гр.дело № 11666/2018г. на СГС, ІІ-В състав
решение № 5159 от 09.07.2019г., като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 99030/02.08.2019г. на Д.И.И., за допълване
по реда на чл. 250 ГПК и тълкуване по реда на чл. 251 ГПК на постановеното по гр.дело № 11666/2018г. на СГС, ІІ-В състав
решение № 5159 от 09.07.2019г., като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.