РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 04.07.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди
и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 10389
по описа за 2019 г. на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
К.Л.Ц. твърди, че в началото на 2017 г. ответникът Б.Н.П. е имал финансови
затруднения и го е помолил за финансова помощ, за четири месеца. Твърди, че през
периода м. януари - м. април 2017 г. на няколко пъти му е предоставял различни
заемни суми, като през м. април 2017 г. те са станали на обща стойност
30 000 лв. Тогава страните са уредили взаимоотношенията си в писмен вид и
са подписали споразумение за уреждане на заемните правоотношения, в което са
определили краен срок за връщане на заемната сума, най - късно до 18.06.2017 г.
Поддържа, че когато е наближила уговорената дата за връщане на заетата сума,
посочена в споразумението, ответникът е започнал да не вдига телефона си, да се
укрива, като до момента не е върната заетата сума.
Ето защо, ищецът
моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответника Б.Н.П., да му
заплати заетата сума в общ размер на 30 000 лв., както и разноски по
делото.
Ответникът
Б.Н.П., чрез особения представител адв. С.М., оспорва иска по основание и
размер, като оспорва автентичността на подписа на Б.Н.П., върху споразумението
за уреждане на заемни отношение от 13.04.2017 г. Възразява, че в чл. 7 от
споразумението за уреждане на заемните правоотношения е предвидено, че
връщането на заемната сума в срок или прехвърлянето в срок на 333,51 върху 667
идеални части от правото на собственост върху негов съсобствен недвижим имот от
ответника на ищеца урежда отношенията помежду им, т.е. предвиден е и друг начин
на изпълнение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и приетите
по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По делото е
представено споразумение за уреждане на заемните правоотношения, сключено на
13.04.2017 г. между К.Л.Ц., в качеството на заемодател/кредитор и Б.Н.П., в
качеството на заемател/длъжник. Видно от чл. 1 от споразумението, страните са
заявили, че до датата на подписване на това споразумение, кредиторът в
продължение на четири месеца е предоставял на длъжника на различни дати и общо
на четири пъти, различни по размер финансови средства, в брой, за послужване, които
средства общо към датата на подписване на това споразумение са в размер на
30 000 лв.
В чл. 3 от
споразумението за уреждане на заемните правоотношение е предвидено, че длъжникът
се задължава да върне на кредитора сумата от 30 000 лв. в срок най-късно
до 18.06.2017 г. Предвидено е също така, че като обезпечение на задължението за
връщане на заемната сума, длъжникът подписва с кредитора предварителен договор
за продажба на 333,51 върху 667 идеални части от правото на собственост върху
негов съсобствен недвижим имот, представляващ нива, четвърта категория,
находяща се в землището на гр. Нови Искър, област София, местността „Язо“, с площ
от 667 дка, съставляваща поземлен имот с № 066004.
В чл. 3 от
споразумението за уреждане на заемните правоотношения е предвидено, че
длъжникът (ответникът Б.Н.П.)
се задължава да върне на кредитора заемната сума от 30 000 лв., в срок най
- късно до 18.06.2017г., като връщането може да се прави и на вноски.
Видно от
заключението на изслушаната и приета по делото графологична експертиза, която
съдът кредитира, подписите за „длъжник“ в споразумението за уреждане на
заемните правоотношения, сключено на 13.04.2017 г., са положени от Б.Н.П..
Фактическият
състав на иска по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, произтича от следните обстоятелства:
наличие на постигнато съгласие между страните за предаване от заемодателя в
собственост на заемателя на парична сума и предаване на тази сума от
заемодателя на заемателя.
Настоящият
състав, съобразявайки клаузите на споразумението за уреждане на заемни
правоотношения от 13.04.2017 г., приема че се установява наличието на заемно
правоотношение между страните по делото, като споразумението обективира
изявление за предаване, съответно получаване на заемната сума, в общ размер на
30 000 лв., в брой, преди подписването му. В тази насока е и клаузата на чл. 9 от
споразумението за уреждане на заемни правоотношения, в което е посочено че
същото, чрез подписите на страните, играе ролята и на разписка за получената на
траншове заемна сума. Установява се, че падежът на задължението е настъпил,
като няма данни по делото за връщане на дължимата сума от заемополучателя Б.Н.П..
Неоснователно е и възражението, че в чл. 7 от заемното споразумение е предвиден и друг начин на изпълнение,
защото видно от представеният нотариален акт за покупко -
продажба № 123, том I, рег. № 4095,
дело № 107/2017 г. на нотариус Людмила Тенева, с район на действие СРС, ответникът Б.Н.П., заедно с
останалите съсобственици е продал собствените си идеални части от описаната в
заемното споразумение нива, находяща се в гр. Нови Искър.
Следователно са
налице всички предпоставки за уважаване на исковата претенция на К.Л.Ц., и иска
с правно основание по чл. 240 ЗЗД, следва да бъде уважен изцяло.
Относно
разноските
При този изход
на спора, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сума в общ размер на 2630
лв., от които 1200 лв. за държавна такса и сумата от 1430 лв., за
възнаграждение за особен представител. Съгласно
т. 1 от ТР №6 от 06.11.2013 г., по тълк. д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е
по банков път, задължително се представят доказателства за това. В случая, възнаграждение за
адвокат не следва да бъде присъждано, защото независимо че е представен договор
за правна защита и съдействие от 01.08.2019 г. към исковата молба, по делото не
са ангажирани доказателства за заплащане на договореното адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Б.Н.П., ЕГН **********,***,
представляван от адв. С.Й.М. – особен представител, гр. София, ул. „*****, офис
104, да заплати на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД на К.Л.Ц., ЕГН **********,***, представляван
от адв. адв. Б.Е.,***, сумата от 30 000 лв.,
представляваща заемна сума, дължима по споразумение
за уреждане на заемните правоотношения, сключено на 13.04.2017 г., сключено между
К.Л.Ц. и Б.Н.П..
ОСЪЖДА Б.Н.П., ЕГН **********,***, да заплати
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на К.Л.Ц.,
ЕГН **********,***, сума в общ размер на
2 630 лв., представляваща деловодни
разноски.
Решението
може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд, в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: