№ 861
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20231100108422 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 405 ал.1 от КЗ за сумата 32 320 лв.
Производството е образувано по искова молба на Р. Р. М., чрез процесуалния й
представител адв. М. П. срещу ЗАД „Армеец“ АД.
В същата се твърди, че ищцата е сключила договор за застраховка с покритие
„Каско“ с предмет – лек автомобил „Тойота ЦХ-Р/СН-R” с рег. № ******* при
ответното дружество. Твърди се, че на 28.04.2021 г., в срока на действие на договора за
застраховка, застрахованият автомобил участвал в ПТП в гр. София, бул.
„Ботевградско шосе“, разклона на пътя към с. Долни Богров. По повод пътния
инцидент била образувана щета при ответника, който съставил три опис-заключения
по същата. Извършен бил и оглед на автомобила в автосервиз, посочен от
застрахователя като на 21.10.2021 г. на ищцата било отказано изплащане на
застрахователно обезщетение поради нарушаване на ОУ за предоставяне на
достоверни данни, несъответствие относно съществени факти и обстоятелства и липса
на съдействие за снабдяване на застрахователя с необходимите данни за установяване
основателността на претенцията. Изложени са твърдения, че след извършване на
справка при експерт, стойността на автомобила към датата на ПТП възлиза на сума в
размер на 40 230 лв., а неговият ремонт би възлязъл на сума над 29 000 лв., поради
което било налице тотална щета. Твърди се, че на 17.11.2021 г. автомобилът бил
продаден във вида му след реализираното ПТ за сумата от 8 000 лв.
Предвид тези изложени твърдения ищецът обосновава правен интерес от водене
на настоящия иск и иска от съда да осъди ответникът да му заплати сумата от 32 230
1
лв. – представляваща дължащото му се застрахователно обезщетение. Претендира се
законна лихва върху сумата, както и сторените по делото разноски.
Ответникът ЗАД „АРМЕЕЦ” АД, чрез процесуалния си представител юрк. Л.
оспорва предявеният иск. Подробни съображения са изложени в депозиран писмен
отговор, които се поддържат в съдебно заседание. Претендират се разноски.
Страните са депозирали допълнителна искова молба респ. допълнителен писмен
отговор.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и съобразно приетият
по делото доклад, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Видно от представената по делото застрахователна полица № 0306Х0577912 за
застраховки „КАСКО“ и „ЗЛОПОЛУКА“ на 23.07.2020 г., Р. Р. М., като застрахован и
ЗАД „Армеец“ АД, чрез посредник „Дженерал Брокер“ ООД, са сключили договор за
застраховка „каско“ с покритие - пълно каско, със срок на действие 23.07.2020 г. –
22.07.2021 г. По силата на този договор застрахователят е поел задължение да заплати
застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие относно лек
автомобил „Тойота ЦХ-Р/СН-R” с рег. № *******. Уговорено е, че размерът на
застрахователната сума е 37 000 лева, а застрахователната премия е 1 831, 50 лева,
платима при условията на разсрочено плащане на четири вноски.
Представен е протокол за ПТП от 28.04.2021 г. на СДВР, от който се установява,
че на същата дата, в гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ е осъществено ПТП между
лек автомобил „Тойота“ с рег. № *******, управляван от В. В. М., с посока на
движение от с- Долни Богров към с. Горни Богров, който при разклона и поради
неспазване на предимство при маневра – обратен завой реализирал ПТП с лек
автомобил „Мерцедес ГЛК 250 Блутек 4 матик“ с рег. № *******, управляван от А. Н.
Я..
Представени са три броя опис – заключения по щета 10021030108526.
По делото е представено писмо изх. №100-4862/21.10.2021 г. на ЗАД „Армеец“,
от което се установява, че е отказано изплащане на застрахователно обезщетение по
повод депозираното уведомление, поради това, че е налице несъответствие относно
съществени факти и обстоятелства, при които са настъпили декларираните
увреждания.
Представен е и договор за покупко-продажба, сключен на 17.11.2021 г. от Р. Р.
М. и В. К. М., като продавачи и Д. Е. Л., като купувач с предмет лек автомобил
„Тойота“ с рег. № ******* при продажна цена от 8 000 лв.
Представени са ОУ на ЗАД „Армеец“ към договора по риска „каско“.
Представено е и наказателно постановление № 21-4332-010139 на СДВР, отдел
2
„ПП“, от което се установява, че на В. В. М. е наложена глоба в размер на 200 лв. за
нарушаване на чл. 179 ал.2 вр. чл. 179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв.
за нарушаване на чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП.
От приетото по делото неоспорено от страните заключение на съдебно –
автотехническа експертиза, изготвено от вещото лице В. К. Д., който е посочил, че
средната пазарна цена на лек автомобил „Тойота“ към датата на ПТП възлиза на сума
в размер на 34 027 лв., а стойността за неговото възстановяване, определена по средни
пазарни цени към датата на събитието, възлиза на сума в размер на 47 211, 71 лв.
Вещото лице е обосновало извод, че при продажба на скраб на автомобила стойността
възлиза на 650 – 700 лв., а при неговото разкомплектоване и продажба на отделни
агрегати в стойностно изражение възлиза на 10 208, 10 лв., съобразно заявената
корекция от ВЛ в съдебно заседание от 14.10.2024 г.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпит на
свидетелите В. В. М., Р. С. Л. и А. Н. Я., в съдебно заседание от 14.10.2024 г., както и
на свидетелката Д. Е. Л. в съдебно заседание от 27.01.2025 г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Договорът за застраховка “Автокаско на МПС” е вид имуществена застраховка,
по силата на който застрахователят се задължава да заплати на застрахования
обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на настъпване на
застрахователно събитие. От събраните по делото доказателства се установява, че
между ответното застрахователно дружество и ищеца е бил сключен застрахователен
договор, покриващ рисковете „каско и злополука“.
Съгласно чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок, като срокът не може да бъде по – дълъг от срокът,
посочен в чл. 108 ал.1-3 и 5 от КЗ - 15 дни от датата, на която застрахованият е
представил на застрахователя всички необходими документи, посочени в нормата на
чл. 106 от КЗ. Според чл. 386, ал.2 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.
Съобразно постигнатата уговорка между страните договорът между тях е с клауза „П“
– „пълно каско“, съобразно т. 12 от ОУ към същия.
Страните не спорят, а това се установява и от представения по делото протокол
на СДВР, че на 28.04.2021 г. е осъществено ПТП с участие на застрахованото МПС.
Пътният инцидент е осъществен по време на действие на сключения застрахователен
договор между страните. Не се спори по делото, че с оглед на осъщественото ПТП на
3
застрахования лек автомобил са причинени вреди, а и същите са описани в протокола
на СДВР. Застрахованият е изпълнил своевременно задължението си по договора за
уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП. Съгласно договора и сключените
ОУ към него, предвид уговорената клауза „пълно каско“ застрахователят покрива
пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС. При тези ангажирани от
страните доказателства настоящият съдебен състав намира, че е налице
застрахователно събитие, настъпило в срока на действие на договора за застраховка и
същото е покрит риск по него.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се
установи, че стойността на процесния автомобил към датата на застрахователното
събитие възлиза на сумата от 34 027 лв., а стойността за неговото възстановяване
надхвърля като аритметично изражение неговата действителна стойност.
При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение,
че не се следва изплащане на застрахователно обезщетение предвид клаузите на т. 14.8
и т.14.5 от ОУ към договора и неизпълнение на задълженията му по т.50.2, т.50.3 и т.
50.5 от ОУ към договора. Съобразно т. 14.8 от ОУ към договора, изключен риск по
него е „заблуда на застрахователя чрез предоставяне на неверни данни за
застрахованото МПС или за застрахователното събитие“. Съобразно възраженията в
писмения отговор „заблудата на застрахователя“ се обосновава с твърдения, че
застрахования не е предоставил достоверни данни относно начина на настъпване на
уврежданията по процесния автомобил. Видно от данните по делото на застрахователя
е предоставен протокола за ПТП, а самият той е извършил три последователни огледа
на увреденото МПС /на 11.05.2021 г., 20.05.2021, 22.06.2021 г./, обективирани в опис-
заключения по щета респ. реализиран е и цялостен оглед на автомобила в посочен от
застрахователя сервиз „ТМ Ауто“ ЕООД за снемане на телематрични данни.
Обстоятелството, че този сервиз не разполага с необходимата апаратура за снемане на
такива данни, констатирано от изслушаната по делото САТЕ, не може по никакъв
начин да обоснове виновно поведение на застрахования, още по-малко твърдяната
„заблуда на застрахователя“.
Изключен риск, съобразно т. 14.5 от ОУ са умишлени или с груба небрежност
действия на застрахования, чиито действия са предизвикали застрахователното
събитие. По делото са представени ОУ на застрахователя, приложими към сключения
договор като извадка. Текстът на ОУ в цялост, съставлява общо достъпна информация,
и съобразно т. 17 на раздел XVIII – „Дефиниции“ „груба небрежност“ по тези Общи
условия се квалифицират неизчерпателно посочените действия или бездействия:
преминаване през железопътен прелез при спуснати, започнали да се спускат или да се
вдигат бариери, независимо дали от съответното устройство се подават светлинни или
звукови сигнали, забраняващи навлизането в прелеза; преминаване през железопътен
4
прелез при забранителен звуков и/или светлинен сигнал, независимо от това налични
ли са бариери и от положението им; навлизане и преминаване през наводнени
участъци; движение на МПС с незатворени врати и капаци; движение на товарно МПС
с вдигнат кош или свалена хидравлична помпа; необезопасяване на МПС срещу
самопотегляне; управление с гуми, чиито технически характеристики не съответстват
на законовите изисквания и сезонните условия; паркиране в непосредствена близост
до строителни обекти и всички други случаи, в които вредата е следствие от
самонадеяното поведение на водачите и/или неполагане на минимално дължимата
грижа за предпазване на застрахованото МПС от вреди. Липсват данни по делото за
наличие на поведение от страна на застрахования, попадащо в приложното поле на
дефинитивната разпоредба на ОУ. С оглед на обстоятелството, че примерното
изброяване в същото е неизчерпателно, настоящият съдебен състав намира, че следва
да извърши преценка на действията на застрахования водач и с оглед критериите в
гражданското право. Съгласно същите, небрежността съставлява неполагане на
дължимата грижа според един абстрактен модел - модела на поведението на
определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дължимата
престация /дейността/ и условията на предоставянето й /условията за извършването й/.
Грубата небрежност се отличава по степен и също се изразява в неполагане на грижа,
но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният
човек, зает със съответната дейност при подобни условия /решение 184/24.02.2016 г. по
търг.дело 3092/2014 г. на Второ ТО на ВКС, решение 348/11.10.2011 г. по гр.д. 387/2010
г. на Четвърто ГО на ВКС/. При ангажираните по делото доказателства, извод в посока
проявена груба небрежност от страна на застрахования, настоящият съдебен състав не
може да обоснове. Предприетата маневра – обратен завой не може да се квалифицира
като неполагане на дължимата грижа на добрия стопанин, доколкото добрият стопанин
спазва нормативните изисквания на закона и предписанията на компетентните органи.
Същата обаче не е неполагане на грижа, която дори и най- небрежният стопанин /в
случая водач на автомобила/ би положил - груба небрежност, доколкото същата следва
да бъде очевидна т.е. да е поведение, което и най-небрежният стопанин би избягвал,
каквото поведение в рамките на ангажираните от страните доказателства не се
установява по делото.
По делото не се установява и поведение на ищеца, попадащо в приложното поле
на т.50.2 от ОУ /задължение към сключване на договора да обяви всички данни
свързани със застраховката/ и т. 50.3 от ОУ /да пази и ползва застрахованото МПС с
грижата на добър стопанин, да го поддържа в добро техническо състояние, да
предприема всички обичайни и разумни предохранителни мерки за предпазване на
МПС-то от вреди/, което да даде основание на застрахователя да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение по арг. на т.50.9 от ОУ.
Съобразно твърденията в отговора, ответникът е мотивирал отказа да изплати
5
застрахователно обезщетение и с оглед неизпълнение на задължението по т. 50.5 от
ОУ, касаеща стриктно спазване правилата за движение, установени в ЗДвП и
подзаконовите нормативни актове. Видно от доказателствата по делото, по отношение
на водача на процесния лек автомобил „Тойота“ е издадено наказателно постановление
за нарушения по ЗДвП и същото с оглед стореното отбелязване е влязло в сила. Следва
обаче да се има предвид и обстоятелството, че нормата касае задължения на
застрахования. Водачът на автомобила, при реализиране на ПТП няма качеството
„застрахован“, а е трето лице по отношение на договора. Установените със
застрахователния договор задължения обвързван единствено застрахования, но не и
третите лица, които не са страни по него. Допуснатите от тези трети лица нарушения
не могат да се приравнят на неизпълнение на задължения на застрахования по
застрахователния договор. Срещу такива трети лица застрахователят разполага с право
на регрес в случай, че те са причинили застрахователното събитие и той е заплатил
застрахователното обезщетение. Такова право, макар и при определени условия /чл.
410 ал.2 от КЗ/, застрахователят има и в случаите, когато лицето, причинило вредата, е
възходящ, низходящ или негов съпруг, както и ако принадлежи към домакинството на
застрахования или живее във фактическо съпружеско съжителство с него. Затова
допуснатото от водача нарушение на правилата, установени в ЗДвП не може да бъде
приравнено на неизпълнение на задължение на застрахователния договор и да
обоснове отказ за плащане на застрахователно обезщетение /решение 50/29.01.2024 г.
по гр.д. 1464/23 г. на Четвърто ГО на ВКС/.
Съобразно заключението на САТЕ пазарната стойност на лекия автомобил към
датата на ПТП възлиза на 34 027 лв. Същата следва да бъде намалена с получената
продажна цена от увредения автомобил, реализирана от ищцата с оглед представения
договор за покупко-продажба на същия за сумата от 8 000 лв. При тези ангажирани от
страните доказателства съдът в решаващия му състав намира, че искът е основателен
и доказан за сумата от 26 027 лв. и за тази сума същият следва да се уважи като за
горницата до пълния предявен размер от 32 230 лв. като неоснователен и недоказан
следва да се отхвърли.
При този изход на спора съдът намира, че на ищеца се следват разноски в
размер на 3 955, 43 лв., припадащата се част от сторените разноски, посочени в
списъка по чл. 80 от ГПК, съобразно уважената част от иска, а на ответника се следват
разноски в размер на 88, 23 лв., съобразно отхвърлената част от иска на тези посочени
в списъка по чл. 80 от ГПК.
Воден от горното, СГС, І-19 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
6
управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2 да заплати на правно основание чл.
405, ал. 1 от КЗ на Р. Р. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„******* офис 4 – адв. М. П. сумата от 26 027/двадесет и шест хиляди и двадесет и
седем лева/ лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, причинени на
притежаван от ищеца лек автомобил „Тойота” с рег. № *******, причинени в резултат
на ПТП, осъществено на 28.04.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 20.07.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля
искът за горницата до пълния предявен размер от 32 230 лв. като неоснователен и
недоказан, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 3 955, 43 лв. - разноски.
ОСЪЖДА Р. Р. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******
офис 4 – адв. М. П. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗАД „АРМЕЕЦ”АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан
Караджа” № 2 сумата от 88, 23 лв. - разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до
страните пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7