Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1824 12.12.2019г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд 6
състав
На 12 11 2019г.
В открито заседание в следния
състав:
Председател: Д.
МАТЕЕВА
Секретар: Л. Добрева
Като
разгледа докладваното от председателя гр.д. № 08993 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415 ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от
Централна кооперативна банка АД ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.София район Слатина бул.Цариградско шосе 87 и чрез пълн.Биволарска
СРЕЩУ
С.М.Н. ЕГН ********** *** 16 А
И
Х.Р.А. ЕГН ********** ***
с правно основание чл.415 ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК,
с които се иска да бъде признато за установено, че
ответникът и втория ответник като съдлъжник дължат на ищцовата страна сумата 9899.84 лв., просрочена главница по Договор за потребителски кредит № 04000КР-АА-2487 от 05.04.2016г.
сумата 1438.26лв. договорна лихва за периода 16.06.2016-19.04.2018г.
сумата 533.26лв. наказателна лихва за периода 21.06.2016-27.06.2018г.
законна лихва върху главницата от 28.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата
разноски в запов.производство 237.83лв.
разноски по УИ-265.69лв.д.такса и 886.14лв. юк.възн., 450лв. аз особен представител на втория ответник и 200лв.за вещо лице.
Ответникът С.Н. не се явява в о.з. и не взема становище по исковете.
Ответникът Х.А. е с назначен особен представител адв.В.В. ПАК- със становище за неоснователност и недоказаност на исковете, като се оспорват изцяло.В законоустановения срок особеният представител е подал отговор, с който е оспорила исковете по основание и размер, както и обстоятелствата, на които същите се основават, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта :
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани.Возено е предходно заповедно производство по чл.410 ГПК по което е постъпило възражение по чл.415 ГПК в срока, следователно установителният иск, заведен в срока, е допустим и следва да се разгледа по същество.
По основателността:
По настоящето гражданско дело е приет като доказателство Договор за потребителски кредит № 04000КР-АА-2487 от 05.04.2016г., видно от който страните на 05.04.2016г. са сключили същия, като Банката-кредитор е предоставила на ответника С.Н. –кредитополучател сумата 10 000лв. главница, и съдлъжник Х.А..
Неразделна част е Приложение № 1, като кредитът е предоставен по банкова кредитна карта – преведени изцяло в еднократен размер по картова разплащателна сметка , със задължение безусловно – да върне главницата, такси, комисионни, разноски, и др. / предвидени в чл.2 ал.3 от Договора /
До факта на заверяване на сметката се счита моментът на усвояването с титуляр първия ответник.Заверяване на сметката е датата 05.04.2016г.
Неразделна част е и Погасителен план – с краен срок на връщане 16.03.2026г.
Посочено е олихвяване – с ГЛП в размер на референтен лихвен % на ЦКБ АД за съотв.период / в размер 3.90 % / като при сключване е 4.50% или общо договорен лихвен % 8.40 %
Уговорени са клаузи в случай на забава на връщането, при предсрочна изискуемост и т.н.
Видно от писмените доказателства – извлечения – от м.06.2016г. започват просрочия на кредита поради което кредиторът изплаща уведомление за доброволно изпълнение до ответницата и съдлъжника / приложени по делото/
Не е последвало издължаване, което е мотивирало кредиторът да обяви предсрочна изискуемост на вземането и да пристъпи към събиране по съдебен ред – завеждат заповедно производство по чл.417 ГПК като се образува изп.дело при ЧСИ Анелия Василева район на действие ПОС.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че:
- ищецът е доказал наличието на облигационно правоотношение между страните по делото по Договор за потребителски паричен кредит, съгласно който ответникът е получил в заем дължимата се главница.
- Ответникът, респ. съдлъжникът - не е представил доказателства, от които да е видно, че е извършил плащания по всички дължими мес. вноски от процесния договор.
- Задължението да докаже тези обстоятелства е указано на ответника
Съгласно Договора ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка една непогасена седмична вноска, считано от датата на забава до издължаването.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ответникът дължи претендираните суми, поради което и исковете следва да бъдат уважени като основателни.
Същото важи и за съдлъжника.
Съдът намира за неоснователни възраженията на особения представител на ответника-съдължник, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем по предвидения ред поради неполучаване на надлежно съобщение за това.
По възражението на ответника, че договорът е нищожен : договорът отговаря на условията на чл.10 ал.1 ЗПК, поради което съдът не споделя и това възражение.
По размера :
По делото е приета
съд.иконом.експертиза с вещо лице В.В., видно от която:
Последна вноска е направена 130лв. на дата 26.05.2016г. / с която е погасена втора вноска съгл.погасителния план – вноската с падеж 16.05.2016г./
Размер на непогасеното задължение е 11891.36лв. общ размер, от която :
Непогасена главница 9899.84лв.
Наказателна лихва 209.18лв. аз периода 21.06.2016-20.04.2018г.
Начислена наказателна лихва за забава 344.08лв. върху предсрочно изискуемата главница за периода 21.04.2018г.-28.06.2018г.
Начислена договорна лихва 1438.26лв. за периода 16.06.2016-19.04.2018г. начислена наказателна лихва за забава в размер 553.26лв. / сбор от 209.18лв. и 344.08лв./
Съдът приема посочените размери като дължими, като следва да се отбележи, че не е правено искане по реда на чл.214 ГПК за изменение на исковете .
Следователно, ответникът дължи посочените суми, поради което и следва да бъдат уважени исковите претенции в горепосочените размери.
По разноските:
Съгласно
ТР №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им,
както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска.
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноските както в запов.производство така и по УИ
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от Централна кооперативна банка АД ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.София район Слатина бул.Цариградско шосе 87 и чрез пълн.Биволарска
с правно основание чл.415 ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, че
С.М.Н. ЕГН ********** *** 16 А
И
Х.Р.А. ЕГН ********** ***
като съдлъжник дължат на ищцовата страна
сумата 9899.84 лв., просрочена главница по Договор за потребителски кредит № 04000КР-АА-2487 от 05.04.2016г.
сумата 1438.26лв. договорна лихва за периода 16.06.2016-19.04.2018г.
сумата 553.26лв. наказателна лихва за периода 21.06.2016-27.06.2018г.
законна лихва върху главницата от 28.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата
както и законната лихва върху главницата от датата на заявлението28.06.2018г. по чгд №04472/2018г. ПРС до окончателното изплащане на сумите
ОСЪЖДА С.М.Н. ЕГН ********** *** 16 и
Х.Р.А. ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТЯТ НА Централна кооперативна банка АД ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.София район Слатина бул.Цариградско шосе 87 и чрез пълн.Биволарска :
разноски в запов.производство 237.83лв.
разноски по УИ- 265.69лв.д.такса, 886.14лв. юк.възн., 450лв. за особен представител на втория ответник и 200лв.за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д. да бъде върнато на съответния състав на ПРС, с приложен препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия: