№ 3036
гр. *, 09.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20243110101632 по описа за 2024 година
Предявена е искова молба с правно основание по чл.432, ал.1 от КЗ от страна на
ищеца К. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ж.к. „*" бл. *, чрез процесуалния
представител адвокат Й. А. от Адвокатска колегия - гр. *, против ответника „*" ЕАД, ЕИК *,
със седалище: гр. *, р-н *, бул."*" № *, представлявано от *, с цена на иска от 20 лева,
заявена като частична претенция от цялата в размер на 480 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня, датчик парктроник
преден среден ляв и капачка ляв фароумивател на лек автомобил марка „*", с peг. № *,
причинени в резултат на реализирано на 03.12.2023 г., ПТП, в гр. *, настъпило по вина на
водача на лек автомобил марка „*", с peг. № *, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане. В хода на делото е допуснато
изменение на иска, досежно размера на исковата претенция, като същата е увеличена на
сумата от 538, 47 лв.
В исковата молба ищецът твърди, че на 03.12.2023 г. паркирал лек автомобил марка
„*", с peг. № * на паркинга на *. Около 21:00 часа, *, управлявайки лек автомобил марка „*, с
peг. № *, при маневра за паркиране на заден ход блъснал лекия автомобил на ищеца. За
настъпилото произшествие попълнили двустранен констативен протокол за ПТП, като
виновен за настъпилото произшествие посочили водача на лек автомобил марка „*", с peг. №
*.
Ищецът твърди, че лекият автомобил на виновния водач е бил застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност" от застрахователна компания „*" ЕАД, със срок на
действие 23.01.2023 г. – 22.01.2024 г., която полица била действаща към датата на
произшествието. На 11.12.2023 г. ищецът уведомил застрахователя на виновния водач за
1
настъпилото ПТП, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал
и съставил Опис-заключение по щета с № *. В описа като увредени детайли били посочени:
предна броня, датчик парктроник преден среден ляв и капачка ляв фароумивател. Ищецът
получил като застрахователно обезщетение сумата в размер на 170 лв. Той извършил
проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени
автомобили, и от това проучване установил, че сумата необходима за възстановяване на
автомобила е в размер на 650 лв.
Предвид така изложените обстоятелства ищецът счита, че за него е налице правен
интерес от завеждане на настоящия иск. Затова той моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответната страна да му да ми заплати сумата от 538, 47 лева, като застрахователно
обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня,
датчик парктроник преден среден ляв и капачка ляв фароумивател на собственият му лек
автомобил марка „*", с peг. № *, причинени в резултат на реализирано на 03.12.2023 г., ПТП,
в гр. *, което е настъпило по вина на водача на лек автомобил марка „*", с peг. № *,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и
да осъди ответното дружество да му заплати направените по делото разноски.
В представения от ответната страна отговор на исковата молба се твърди, че страната
не оспорва наличието на действащ към датата на произшествието договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен в „*“ ЕАД за л.а. *”, с рег. № *; не
оспорва механизма на настъпване на произшествието; не оспорва, че ищецът е завел
извънсъдебна претенция, регистрирана като щета №* на 11.12.2023 г., както и, че на ищеца е
изплатена сумата от 170 лв. Твърди, че изплатеното обезщетение е в необходимия размер за
отстраняване на действителните вреди по лекия автомобил, поради което оспорва иска по
размер. Твърди, че не са представени доказателства, доказващи размера на извършен
ремонт. Оспорва и претенцията за лихва за забава, като акцесорна на главния иск
Предвид така изложените твърдения в отговора ответното дружество моли искът да
бъде отхвърлен, като претендира да му бъдат присъдени разноските по делото.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за
установено от фактическа и правна страна следното: Ищецът К. К. П. е собственик на
лек автомобил „*", с peг. № *. На 03.12.2023 г., около 21,00 часа автомобилът му бил
паркиран в гр. * на паркинга на *. В това време * - водач на амтомобил „*, с peг. № *,
извършвал маневра паркиране на заден ход, при което със задната си лява част ударил
паркирания на ищеца автомобил в предната му лява част. За така възникналото
произшествие бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП от същата дата с
участници * и ищеца. В протокола било отбелязано, че вина за настъпването на
произшествието има водачът *. На 11.12.2023 г. ищецът подал уведомление за настъпило
застрахователно събитие до ответното дружество, което било страна по застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек
автомобил „*, с peг. № *. При ответната страна била образувана преписка по щета №*. В
2
изготвения на 11.12.2023 г. опис-заключение по щета били посочени следните увреждания
по автомобила на ищеца: предна броня – лека деформация, за боядисване с основен цвят
боя; датчик парктроник пр. среден ляв - лека деформация, за боядисване с основен цвят боя
и капачка ляв фароумивател - лека деформация, за боядисване с основен цвят боя. На ищеца
било заплатено застрахователно обезщетение в размер на 170 лв.
По делото е назначена автотехническа експертиза, чието заключение сочи, че
стойността на ремонта за възстановяване на автомобила възлиза на сумата от 708, 47 лв.
Гореописаните факти съдът приема за установени с категоричност по делото от
посочените по делото доказателства в заверени копия – свидетелство за регистрация – Част
І; горепосочения двустранен констативен протокол за ПТП от 03.12.2023 г.; опис-заключение
по щета №*/11.12.2023 г.; както и от заключението на назначената по делото автотехническа
експертиза. На база на така установените факти, се налагат следните изводи:
Основателността на претенцията на ищеца предполага доказване на възникнало
произшествие, вследствие което са настъпили щети за автомобила на ищеца; причинна
връзка между поведението на водача на автомобила „*, с peг. № *, и настъпилите щети;
наличие на валидно застрахователно правоотношение между ответната страна и виновния
водач за автомобила му; доказан размер на щетите.
В настоящия случай е безспорен фактът на настъпилото произшествие и че то е
следствие виновно поведение от страна на водача на автомобил „*, с peг. № * *. Без
съмнение е налице причинна връзка между действията на водача Гъмзаков и щетите,
настъпили за ищеца по автомобила му. Също така е безспорно, че е налице сключен договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилстите относно автомобила на
виновния водач. Безспорно е и, че на ищеца е изплатено обезщетение в размер на 170 лева.
Спорът между страните е за размера на обезщетението. Съгласно разпоредбата на чл.386,
ал.2 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Следователно обезщетението не може да надвишава
действителната щета. Тя съгласно разпоредбата на чл.400, ал.2 от КЗ е стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Със заключението на назначената по делото експертиза е изчислена пазарна цена на щетите
от 708, 47 лв. и именно тази стойност съдът счита, че следва да се приеме за обезщетяваща
действително претърпените вреди, тъй като тя е изчислена на база средни пазарни цени за
части и труд към датата а произшествието, при съобразяване цените на различни сервизи,
включително и такива, притежаващи европейски сертификат за качество. Съдът приема този
начин на формиране на стойността на щетата за отговарящ на действителната
възстановителна стойност, защото е в съответствие със състоянието на пазара към момента
на произшествието и отговаря на критерия средна пазарна цена. Приспадайки заплатеното
вече на ищеца обезщетение за ремонт от 170 лв., то допълнителната сума, необходима за
3
възстановяване на щетите е в размер на 538, 47 лв. Следователно претенцията на ищеца,
като основателна и доказана следва да се уважи. Посочената сума следва да се присъди,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба – 08.02.2024 г.
до окончателното плащане. Следва да се посочи също, че сумата е платима по банкова
сметка на ищеца *.
С оглед изхода на делото и по арг.на чл.78 ал.1 от ГПК, съдът намира, че ответното
дружество следва да заплати на ищеца направените от него разноски, в размер на 50 –
заплатена държавна такса; 300 лв. – заплатен депозит за изготвяне на експертиза и 480 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение, т. е общо сумата от 830 лв. От ответната страна е
депозирано заявление за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но съдът счита
възражението за неоснователно, предвид характера на производството, материалния интерес
и степента на фактическа правна сложност на спора.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*" ЕАД, ЕИК *, със седалище: гр. *, р-н *, бул."*" № *, представлявано от
*, ДА ЗАПЛАТИ на К. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ж.к. „*" бл. *, сумата от 538,
47 лв. (петстотин тридесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в нанесени увреждания на лек автомобил
„*", с peг. № *, в резултат на ПТП, настъпило на 03.12.2023 г. в гр. *, виновно причинено от
водач на лек автомобил „*, с peг. № *, застрахован по договор за „Гражданска отговорност” в
„*" ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 08.02.2024 г. до окончателното плащане,
платима по банкова сметка *.
ОСЪЖДА „*" ЕАД, ЕИК *, със седалище: гр. *, р-н *, бул."*" № *, представлявано от
*, ДА ЗАПЛАТИ на К. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ж.к. „*" бл. *, направените по
делото разноски в размер 830 лв. (осемстотин и тридесет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
4