№ 31
гр. Габрово, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и трети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Ягода Люб. Лесичарска
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20214210100443 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е искова молба, вх. № 975/12.03.2021 г. предявена от
“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ГАБРОВО” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. Габрово, ул.
“Индустриална” № 6 срещу Н. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
"**********" № 1, ап. 52.
Ищецът твърди, че на 29.05.2020 г. депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата 478.54 лв.– главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от
м.12.2015 г. до м.06.2019 год. и 103.95 лв. – обезщетение за забава върху главницата за
периода от датата, следваща падежа на всяка от фактурите до 21.05.2020 год., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до
окончателното й изплащане, както и за направените по делото разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение. По предявеното заявление било образувано гр.
дело № 681/2020 год. по описа на ГРС и била издадена заповед за изпълнение, която
била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в законоустановения
едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване със сила на
пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за посочените суми.
Ищецът сочи, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди,
партида № 3150, доставяна в топлоснабден имот, находящ се в гр. Габрово, ул.
"**********" № 1, ап. 52. Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца.
Според клаузите на тези Общи условия купувачите на топлинна енергия, какъвто бил и
ответникът, били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ответникът използвал
доставената топлинна енергия през исковия период, но до момента не бил погасил
задълженията си. Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да бъде признато
1
за установено, че ответникът му дължи процесните суми – главница и лихви, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2020 год. – датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, до
окончателното и изплащане.
В срока по чл.131 ГПК от ответника, чрез назначения му особен представител е
депозиран отговор на исковата молба, с който оспорва представените искове по
основание и размер. Оспорва ответникът да е потребител на топлинна енергия за
посочения апартамент. Предявено е възражение за погасяване на част от
претендираните вземания на ищеца по давност.
С протоколно определение от 25.11.2021 г. е допуснато изменение в петитума на
предявените искове, като същите се считат предявени за сумата от 317.36 лева –
главница и за сумата 48.05 лева - обезщетение за забава, като производството по
делото в частта по главния иск за сумата над 317.36 лева, съответно по акцесорния иск
за сумата над 48.05 лева е прекратено, поради оттегляне, на основание чл. 232 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Особения представител оспорва ответникът да има качеството потребител на
топлинна енергия, но без да посочва конкретни съображения за това си възражение.
Видно от изготвената служебна справка по Наредба №14/2009 г. се установява, че
ответникът Н. Д. П., ЕГН ********** е с регистриран постоянен и настоящ адрес - гр.
Габрово, ул. "**********" № 1, на който се твърди да е доставяна топлинна енергия,
като не се твърди ответникът да не притежава право на собственост върху
топлоснабдения имот. Ето защо съдът приема, че за процесния период ответникът е
титуляр на правото на собственост с обект недвижим имот, находящ се на адрес гр.
Габрово, ул. "**********" № 1, ап. 52. Няма спор между страните, а се установява и от
представените писмени доказателства и съдебно-техническата експертиза, че сградата,
в която се намира имотът на ответника е топлоснабдена, съответно в нея е въведена
система за дялово разпределение. Следователно, имотът на ответника се намира в
сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди,
поради което и по силата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, същият има
качеството на потребител на топлинна енергия, съответно на основание чл.150, ал.2 от
същия закон, е обвързан от Общите условия на договорите за продажба на топлинна
енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане, като следва да се
посочи, че сключването на договор, като източник на облигационно правоотношение
между страните, не изисква спазването на някаква форма, вкл. и писмена.
Волеизявленията на страните могат да бъдат обективирани и чрез действия, изразени в
извършване на доставка на топлоенергия /фактическо изпълнение на задължението на
страната-доставчик/ и приемане на престацията без възражения от страна на
потребителя.
В производството са представени данъчни фактури, издадени от ищеца за
стойността на доставена топлинна енергия, като не се твърди и не се установява Н. Д.
П. да е обективирал възражение срещу така подадените данни в рамките на
рекламационния срок.
Ищецът е представил извлечение за формиране на задълженията на Н. Д. П. по
партида № 3150, с административен адрес: гр. Габрово, ул. "**********" № 1, ап. 52,
видно от която за първоначално претендирания период от м.12.2015 г. до м.06.2019 г. е
начислена доставена топлоенергия на обща стойност 478.54 лева, като върху това
задължение е начислена и лихва за забава в размер на 103.95 лева.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено, се установява, че през процесния период
2
количеството потребената топлинна енергия е определено при стриктно спазване на
нормативната уредба – Закона за енергетиката и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, като дяловото разпределение е извършено в съответствие с
нормативните правила. Топлината отдадена от сградната инсталация - ТСИ се
разпределя по имотите процентно на основа техния отопляем проектен обем, който за
имота е 81 куб.м., независимо дали има радиатори или не. Топлинната енергия за
процесния период в имота на ответника е използвана за отопление на имота чрез
отдавана от отоплителните тела мощност и отдадена от сградна инсталация. Размерът
на ползваната топлоенергия за процесния период от м. 11.2017 г. до м. 06.2019 г. е
както следва: сезон 2017/11-2018/06 общо топлоенергия 0,7972 МВт.ч; общо сума
237,51+10 лв.(аб.такса) =247,51 лв.; сезон 2018/11-2019/06 общо топлоенергия 1,959
МВт.ч; общо сума 209,98+10 лв.(аб.такса)=219,98 лв.. Така общата стойност на
доставената в имота топлинна енергия за претендирания период възлиза на сумата
315.36 лв.. Въз основа на заключението, съдът приема, че стойността на доставената в
имота за периода от м. 11.2017 г. до м. 06.2019 г. топлинна енергия възлиза на сумата
315.36 лева.
Представени са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от "Топлофикация - Габрово" ЕАД на потребители от гр. Габрово.
От приложеното за послужване частно гр. дело № 681/2020 год. по описа на
ГРС, се установява, че ищецът "Топлофикация - Габрово" ЕАД се снабдил със заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми.
Съдът не обсъжда останалите представени доказателства по делото, тъй като не
установяват релевантни за правния спор факти, с оглед предмета на обективно
съединените установителни искове.
По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ.
На първо място следва да се посочи, че предявените установителни искове са
допустими, тъй като в производство по чл.410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение за посочените суми, поради което разполага с изпълнително основание.
При връчване на издадената заповед при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, заявителят
следва да предяви иск в 1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията на
съда за установяване на вземането си, който срок е спазен.
Основателността на предявения установителен иск се обуславя от осъществен
фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ
елементите: съществуване на търговско отношение между страните, изпълнение от
страна на ищеца на задължението да достави топлинна енергия за процесния период с
цена, възлизаща на претендираната стойност 317.36 лева и неизпълнение на
задължението на ответника да заплати, като насрещна престация паричната стойност
на доставеното му благо.
Въз основа на обсъдените доказателства, съдът прие, че ответникът има
качеството потребител на топлинна енергия и между страните съществува договорно
правоотношение със съдържание задължението на "Топлофикация - Габрово" ЕАД да
доставя в топлоснабден обект, находящ се в гр. Габрово, ул. "**********" № 1, ап. 52
топлинна енергия и задължение на ответника да заплаща нейната цена, в качеството му
на потребител на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на параграф 1, т. 41б
от ДР на Закона за енергетиката.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ (обн. ДВ 107/2003 г.) продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
3
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно
между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, одобрени
с Решение № ОУ-017/28.07.2008 г. на ДКЕВР. По аргумент от чл. 298, ал.1, т.1 ТЗ,
следва да се има предвид, че чл.150, ал.2, изр. 2 ЗЕ предвижда общите условия да
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, която норма е специална по отношение на
общата, съдържаща се в ТЗ и я дерогира, което означава, че писмено съгласие на
потребителя не е необходимо, за да бъде обвързан от общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата за процесния период Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ /, като според чл.145, ал.1 от
закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Въз основа на кредитираното заключение на съдебно - техническата експертиза,
както и издадените от ищцовото дружество фактури, които фактури ответникът не е
оспорил в съответните срокове съдът приема за установено, че за процесния период на
ответника е доставена топлоенергия на стойност 315.36 лева. Бездействието на
ответника по чл. 33, ал. 3 от Общите условия съдът разглежда като извънсъдебно
признание на количеството потребена топлоенергия, което е остойностено по
регулирани от държавен орган цени. С оглед изложеното, предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен до доказания размер от 315.36 лева. Ответникът
не оспорва факта, че не е заплатил стойността на доставената топлоенергия, поради
което и в патримониума на ищеца е възникнало правото на парично вземане за тази
сума – 315.36 лева, представляваща стойност на доставена топлоенергия за периода м.
11.2017 год.- м. 06.2019 год., което право не е погасено чрез плащане.
При извод за частична основателност на предявения иск, съдът следва да
разгледа предявеното при условията на евентуалност възражение за погасяване на
вземането по давност.
Погасителната давност е фактически състав, включващ период от време, през
който носителят на едно субективно материално право бездейства, който състав
поражда правото на задълженото лице да се позове на давността и да откаже
изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като по отношение на вземанията за наем, за
лихви и други периодични плащания, приложима е специалната 3-годишна давност –
чл.111, б. „в“ ЗЗД.
В конкретния случай, се касае за периодични задължения по смисъла на чл. 111,
б. „в” ЗЗД, като изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват
поотделно след изтичане на 30-дневен срок от датата на фактуриране. /в този смисъл
дадените в ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно
съдържанието на понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД/.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са
4
процесните/, давността тече от деня на падежа. Следователно, задължението на
ответника за заплащане на стойността на доставената енергия е възникнало като
срочно – съгласно чл. 33, ал.1 вр. чл. 32, ал.1 и ал. 2 от ОУ купувачите са длъжни да
заплащат месечните си и изравнителни задължения за доставена топлинна енергия в
30-дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят. При това положение,
погасени по давност биха всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди
повече от три години назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, с който момент законът свързва настъпването на
последиците на подаване на исковата молба, т. е. три години назад от 29.05.2020 г.. В
случая изискуемостта на никое от задълженията за процесния период м. 11.2017 г. - м.
06.2019 г. не е настъпила преди повече от 3 години. Това означава, че вземането не е
погасено по давност. Ето защо съдът намира, че ответникът е останал задължен за
стойността на доставената топлоенергия за периода от м. 11.2017 г. до м. 06.2019 г. в
размер на 315.36 лв., до който размер главният иск е основателен и следва да бъде
уважен, като за разликата до предявения размер от 317.36 лева следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
Посочената сума е дължима от ответника ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 681/2020 г. на РС Габрово –
29.05.2020 год. до окончателното изплащане – арг. от чл.422, ал.1 ГПК.
По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Както се посочи, в чл. 33, ал.1 вр. чл. 32, ал.1 и ал. 2 от Общите условия, е
предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си и изравнителни
задължения за доставена топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а в ал. 4 на същата разпоредба е предвидено, че при
неизпълнение на задължението в срок, дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва.
Предвид акцесорния характер на претенцията за обезщетение за вредите от
забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата, съдът намира
този иск за основателен, тъй като се установи да е налице главно задължение в размер
на 315.36 лева, с настъпил падеж, по отношение изпълнението на което ответникът е
изпаднал в забава на 01.01.2018 г. – с изтичане на 30-дневния срок за доставената през
м.11.2017 г. топлоенергия, като по отношение на последващите задължения,
ответникът е изпадал в забава след изтичане на посочения 30-дневен срок, от който
момент се е породило и задължение за заплащане на обезщетение за забава, в размер на
законната лихва. Размерът на това обезщетение, определено по реда на чл. 162 ГПК и с
помощта на компютърна програма, за периода 01.01.2018 год. до 21.05.2020 год.
възлиза на сумата 49.63 лева, поради което искът за законната лихва върху главница от
315.36 лева, следва да се уважи за размера от 48.05 лева в приложение на
диспозитивното начало в гражданския процес.
Съгласно указанията, дадени в т.12 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
При този изход на спора право на присъждане на разноските за производството
възниква в полза на всяка от страните, пропорционално на уважената, респ.
отхвърлената и прекратената част от исковите претенции, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3
и 4 ГПК. В заповедното производство доказаните разноски представляват внесена
5
държавна такса в размер от 25 лева и адвокатско възнаграждение (200 лева), от които
ищецът има право на 140.38 лева. В исковото производство доказаните разноски
представляват внесена държавна такса в размер от 25 лева, депозит за вещо лице по
СТЕ (220 лева), депозит за особен представител (300 лева) и адвокатско
възнаграждение (300 лева), от които ищецът има право на 527.19 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "Топлофикация - Габрово"
ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. Габрово, ул. “Индустриална” № 6, обективно,
кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че Н. Д. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. "**********" № 1, ап. 52 дължи на ищеца
сумата 315.36 лева (триста и петнадесет лева и тридесет и шест стотинки) – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от
м.11.2017 г. до м.06.2019 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. Габрово, ул.
"**********" № 1, ап. 52, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.05.2020 г. до окончателното й изплащане, сумата 48.05 лв. – обезщетение за забава
върху главницата за периода от датата, следваща падежа на всяка фактура до
21.05.2020 год., за които суми в производството по ч. гр. д. № 681/2020 год. по описа
на ГРС, е издадена заповед за изпълнение, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за
разликата над сумата 315.36 лева до предявения размер от 317.36 лева.
ОСЪЖДА Н. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. "**********" №
1, ап. 52 да заплати на "Топлофикация - Габрово" ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр.
Габрово, ул. “Индустриална” № 6, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 527.19 лева
(петстотин двадесет и седем лева и деветнадесет стотинки) - разноски за исковото
производство и сумата 140.38 лева (сто и четиридесет лева и тридесет и осем стотинки)
- разноски за заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6