Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260091 16.03.2021 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав,
на 16 февруари……………..…………………………….…2021 година,
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
МАРИАНА
МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
Секретар …… Катерина
Маджова..………………………………
Прокурор……………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от………………………съдията В.
МИШОВА
въззивно гражданско дело номер…1032….по описа за
2021……...……...година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
въззивна жалба на „М.М.И.“ ЕАД – *** против решение № 1028/20.11.2020 г.
по гр.д.№ 3139/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд.
Въззивникът счита, че обжалваното решение е
неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и е
необосновано. Изтъкват се доводи, че изводите на първоинстанционния съд за
неоснователност на предявения иск са необосновани, тъй като не е взел предвид обстоятелствата, установени
посредством показанията на разпитаните по делото свидетели. Относно допуснатото
нарушение на материалния закон се изтъкват доводи за неправилност на изводите
на първоинстанционния съд за недоказаност на елементите на фактическия състав
на чл.210, ал.3 КТ, в частност относно настъпването на вредата при или по повод
изпълнение на трудовите функции на въззиваемия и наличието на
причинно-следствена връзка между вредата е действията му. Моли, съдът да отмени
първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло
предявения иск.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба. Въззиваемият Й.М.Й. оспорва въззивната жалба
и излага съображения в подкрепа на становището си и моли съдът да потвърди
обжалваното решение.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Жалбата е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а по същество - неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Пред районния съд е бил
предявен иск по чл.210, ал.3 КТ. Ищецът „М.М.И.“ ЕАД – ***(сега въззивник) е
твърдял, че ответникът Й.М.Й. (сега въззиваем) е в
трудово правоотношение с клона му „Р.Т.-*“ по силата на трудов договор, като
заема длъжността „машинист на разтоварна стрела на многокофов багер
Рс2000-№143“. Твърдял е, че на 23.04.2020 г. възникнала авария, при която е бил
наранен работният протектор и два слоя плат по цялата дължина на платното на
транспортьор 1111 (ГТЛ). Аварията била причинена от преминало върху транспортната лента
забито между откатната дъска и челната
чистачка на транспортьора парче метална релса, с дължина 1620 мм и тегло от 79
кг. Щетата била в размер на 1 336 100 лв., равна на пазарната
стойност на увреденото гумено платно на транспортната лента. Твърдял е, че
вредата била съпричинена при груба небрежност от ответника заедно с още девет
лица, които са били на смяна. Ответникът по длъжностна
характеристика е имал задължение да следи и контролира натоварването на
материала върху ГТЛ, като не е положил достатъчно усилия за изпълнението им. Искал е съдът да постанови решение, с което
да осъди ответника да му заплати сумата от 1627,93 лв., представляваща размер
на ограничена имуществена отговорност в рамките на месечното му трудово
възнаграждение.
Ответникът
е оспорил иска, тъй като не било налице негово виновно неизпълнение на
трудовите му задължения, което да е довело до причиняването на вредата.
Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа
страна за безспорно, че ищецът работи по
силата на трудов договор от 13.06.2014 г. и допълнително споразумение № 1168/16.05.2019
г. в „Р.Т.-*“ на длъжност „машинист на разтоварна стрела на многокофов багер
Рс2000-№143“ в участъка РТНК-1, на която длъжност работи и към настоящия
момент; че по време на нощна смяна на 22.04.2020 г. е настъпила авария в ищцовото
дружество; че е съставена комисия, установила наличието на релса с дължина
От
правна страна първоинстанционният съд е приел, че не може да направи
категоричен и еднозначен извод, че
ответникът е проявил небрежност и не е положил дължимата грижа при изпълнение
на трудовите си функции за откриване на парчето релса.
Първоинстанционното решение е правилно.
По делото не е било спорно, че страните са в
трудово правоотношение по силата на трудов договор от 13.06.2014 г., като
ответникът е заемал длъжността „машинист на
многокофов багер –Рс2000-№143 в участък РТНК-1 на рудник „Р.-*“ с месечно
трудово възнаграждение в размер на
1627,93 лв. Според длъжностната характеристика за тази длъжност основно
задължение на изпълняващия работата е да следи и контролира натоварването на
материала (въглища или откривка) върху ГТЛ.
Сутринта
на 23.04.2020 г. била констатирана авария, изразяваща се в увреждане на работния протектор и два слоя плат по цялата дължина на
гуменото платно на лентов транспортьор 1111. Аварията била причинена
от преминало върху транспортната лента забито
между откатната дъска и челната чистачка на ЗС1111 парче метална релса,
с дължина 1620 мм и тегло от 79,38 кг. По делото няма спор, че размерът на вредата е 1 336 100 лв. Управителят е
издал заповед за реализиране на ограничената
имуществена отговорност на въззиваемия по чл.210, ал.1 КТ за причинената щета,
а той е подал възражение.
На 22.04.2020 г. срещу 23.04.2020 г. ответникът Й.М.Й. е бил нощна
смяна. Според свидетеля
Х.Ч.аварията е започнала около 5 часа, когато релсата е била изкопана от
роторно колело и натоварена в роторна лента. След падането й тя е трябвало да
бъде засечена от монтирания металдетектор, като при това засичане роторната
лента се изключва автоматично. На конкретната дата имало 8 на брой изключвания
от металдетектора до около 5 часа сутринта, като последното е било някъде около
този час.Тогава багерът е работил на горна шайба, което е най-високото стъпало,
на което може да се качи. Оттам обикновено се засичали такива материали от
металдетектора. След 5.30 - 6.00 ч. багерът се е придвижил и е свалил роторното
колело за панировка, т.е. обиране на най-ниското стъпало, където вече нямало
откъде да има метали. Според свидетеля в конкретния случай няма как тази релса
да е попаднала от друго място.
Според
свидетеля Д.Б.проверката за наличие на метал се извършвала визуално и ако е
необходимо, се търсело с подръчни средства, с инструменти или на ръка. Височината
на земните маси, изкопавани от багера, била около 30 см, като било възможно
металите да не бъдат открити. Търсенето ставало при спрян транспортьор при
развъртане. Според свидетеля металът, който е увредил гумената лента, е било
невъзможно да не бъде открит, тъй като ставало релса с размер 1600 мм. Възможно
било и при почистване с фадрома някъде по станциите да се натовари земна маса,
която има някакъв друг метал, но в тази смяна фадрома не била викана.
Свидетелят
Н.Н.също сочи, че през конкретната смяна е имало седем или осем спирания на
багера от задействан металсигнализатор, което показвало, че в натоварения
материал имало наличие на метални предмети. Целият багерен екипаж трябвало да
намери този метал, като направи оглед. Ако не е спрял на първата лента,
следвало да се развърти следващата лента на багера и да бъде осторожно следено
за метал. Свидетелят твърди, че от видеонаблюдението на багера не се
забелязвало при последното спиране който и да е човек от багера да е излязъл.
За една минута, през което време камерата била спряна, било невъзможно да бъде намерен какъвто и да
е било метал. И според този свидетел не е възможно металдетекторът да не улови
метал. В конкретния случай не можело той да бъде натоварен от друго място, тъй
като нямало откъде.
Свидетелят Д.Д., който е
механик на багера, също твърди, че е имало спирания от металдетектора, които се
проверявали на място, при което бил открит един траверс. Според свидетеля
метални предмети могат да бъдат натоварени и от добивни ленти, които извозват
въглища, както и от фадроми, които чистят станциите. Твърди и това, че имало
случаи, в които минават метали, които не са засечени от металдетектора. В
смяната са извършвали процедура по развиване на лентата, за която се е
задействал металдетектор, за да бъде изваден металът.
Свидетелят
К.И., който също работи като машинист на роторен багер твърди, че на 23.04.2020
г. по време на работа имало осем спирания от металдетектор, като последното
било в 5.10 часа, след което нямало други спирания до 7 часа, когато системата
спряла, понеже машинист установил, че има метална релса на 11-та станция. При
всяка сигнализация багерът спирал сам. Свидетелят уведомявал смяната по
уредбата, след което човек от смяната отивал и започвал да търси в първа лента
дали има материал. Ако нямало нищо, давал сигнал на свидетеля да развърти
лентите една по една. При това развъртане на единственото място, на което имало
видимост, стоял човек, който гледал втори път за наличие на материал, в случая
работник - багера. Ако не се установяло наличие на такъв, продължавали работа,
а ако видят материал, имало бутон, чрез който се спирала лентата.
Блокировъчният кабел спирал багера, когато спрат лентите. Когато въпросният
кабел е неизправен, машинистът на разтоварна стрела трябвало да следи да няма
спиране на лентата и ако има такова, той трябвало да спре багера. Още преди
края на тяхната смяна бил пратен човек от автоматизацията и с помощта на
елшлосера на багера била направена проверка, при която се установило, че при
разстояние на 20 см над лентата метал детекторът не засича метал. Обемът на
земната маса можело да достигне до 40 см. Твърди, че се е случвало и друг път
да преминават метали, без да се задейства метал детекторът, дори по-големи от
процесния. Твърди, че е напълно възможно ответникът да не види релса, ако е
затрупана с пръст, от мястото, на което се намира.
От
съвкупната преценка на тези свидетелски показания се налага изводът, че те не
съдържат данни дали и в кой момент увреждащото парче от релса е преминало през
участъка, в който ответникът е изпълнявал трудовата си функция. Единствено в
показанията си свидетелят Ч. твърди, че това е станало към 5,00 ч., но това е
негово предположение, извод, тъй като той не е бил очевидец, респ. не е
възприел непосредствено твърдения от него факт. Нито един от разпитаните по
делото свидетели не твърдят, че са видели изкопаването на парчето от релса от
управлявания от ответника багер. Заключението на съставената комисия за разследване на аварията,
че релсата е натоварена на последното спиране от метал детектор около 5,10
часа, не може да се приеме за меродавно, тъй като е само предположение.
Назначената от работодателя комисия не е установила конкретната причина за
настъпването на аварията, в това число кога точно и как металната релса е
попаднала в посочената система за транспортиране на изкопана земна маса. Като
една от причините за аварията е прието наличието на непочистени материали в забоя
и изземвания хоризонт от РТНК-1, намиращи се на различна дълбочина. Предполага
се, че въпреки почистването на втори хоризонт от персонала на РТНК-2, са
останали материали от експлоатираните от тях транспортьори, които са затрупани
или забити в земната маса, а не разположени над нея. Втората възможна причина е
неизправен или некоректно работещ металдетектор на многокофовия багер.
Неизправността на потенциометър или платка водят до некоректни спирания на
металдетектора. Третата причина за аварията е, че при вече налична релса по
транспортните ленти никой от обслужващия персонал не я забелязва, което е
възможно, тъй като тя може да е затрупана от земна маса и е трудно да се
забележи, но вероятно е имало специфичен шум от удар на предмет в откатните
дъски на всеки бункер, през който парчето релса е преминало. Като четвърта
причина е приета ненавременна реакция на оператора на МОТММ-ЗС1800-ЗС1111,
защото при засядане на релсата между чистачката и откатната дъска вероятно е
имало специфичен шум от удар на тежък предмет и дъската и от разкъсването на
каучука и текстилния борд на лентата.
От друга страна няма доказателства, от
които да е видно колко време е необходимо за придвижването на релсата от
евентуалното й изкопаване до мястото, където е намерена. Не се установява по
категоричен начин и твърдяната от ищеца невъзможност металната релса да попадне
върху ГТЛ от източник, различен от управлявания от ответника багер. Не е
установено по безспорен начин и това, че релсата е била засечена от
металдетектора на лентата, на която ответникът е товарил изкопаната от багера
земна маса. В тази връзка следва
да се посочи, че не са изключени и други начини, освен този, който се е твърдял
в исковата молба, а именно заедно със земната маса. Особено красноречиво е
обстоятелството, че самата комисия, съставена по разпореждане на работодателя
да разследва аварията, е приела четири причини за настъпването й, една от които
е неизправен или некоректно работещ металдетектор. Т.е. не е изключена
възможността въпросният металодетектор е бил неизправен и релсата да е
попаднала върху ГТЛ, без той да бъде задействан. В тази връзка следва да се има предвид, че
той се е задействал през процесната нощ цели осем пъти, от които само един е
бил релевантен. Свидетелите
Д. и И. твърдят, че е имало и други случаи, при които метални предмети, дори
по-големи от процесната релса, не са били засичани от метал детектора. Според
свидетеля И. непосредствено след аварията е извършена проверка на
металдетектора и е констатирано, че същият не отчита предмети, разположени на
повече от 20 см от лентата, а обемът на земната маса върху нея може да достигне
до 30-40 см.
С
оглед на тези обстоятелства съдът не може да изключи възможността увреждащото
парче от релса да не е било засечено от металдетектора, поради което движението
на лентата да не е било спряно автоматично за проверка от багерната бригада. По
делото няма данни то да е било видимо с просто око, поради което възможността
да бъде забелязано от ответника при насипването на изкопаната земна маса върху
транспортната лента не е абсолютна. Поради това съдът намира, че по делото въобще не е
установено, ако ищецът принципно е проявил значителна бдителност, дали е щял да
открие визуално въпросната релса, което изключва негова небрежност.
Съгласно разпоредбата
на 203, ал.1 от КТ работникът отговаря имуществено за вредата, която е причинил
на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си
задължения. Фактическият състав на тази
правна норма изисква кумулативното установяване на няколко предпоставки, а
именно: че работникът или служителят се намира в трудово правоотношение; че за
работодателя е настъпила вреда; че вредата е станала при извършване на дейности
при или по повод изпълнение на трудовите функции на работника; че е налице
причинно-следствената връзка между вредата и действията на работника, които
трябва да са небрежни – работникът да е изпълнявал трудовите си задължения, но
не в пълния им обем, с необходимото внимание и предпазливост.
От изложеното по-горе относно фактите е видно, че по
делото не е установено в случая ответникът Й.М.Й. да е проявил небрежност при
осъществяване на своите трудови функции, поради която да е настъпила вредата за
работодателя ищец. От събраните по делото
доказателства се установява наличието на редица фактори от обективно естество,
които създават възможност металният предмет да не бъде открит, дори и при
полагане на дължимата грижа от страна на ответника. Както бе посочено по-горе,
никой от всички работниците от багерната бригада и от операторите на ЗС не е
видял визуално въпросната релса. Няма сигурни данни кога тя е преминала през
багера; дали е била затрупана от земна маса или е била видима. По делото няма
въобще доказателства ответникът да не е извършил някое свое конкретно
задължение, от което да е произтекла въпросната вреда. Не може да се
предполага, че ако ответникът принципно е проявил по-големи усилия, щеше да се
открие въпросната релса, което изключва негова небрежност при изпълнение на
задълженията си.
Неоснователно е
оплакването във въззивната жалба, че решението е неправилно, незаконосъобразно
и в противоречие с разпоредбите на чл.124, предл. първо, чл.125, чл.126, ал.1,
т.3, 5, 11 и 13 КТ. Посочените разпоредби са неотносими към конкретния случай.
Няма значение, че работодателят е изпълнил своите задължения по КТ. Независимо
дали е така, работникът трябва да изпълнява трудовите си задължения точно и
добросъвестно. По делото не е установено, че в случая ответникът не е
наблюдавал и контролирал земната маса, която се изкопава с багера. Няма
доказателства, че релсата е била видима, а не затрупана от земната маса. Няма
доказателства, че е чул силен и неспецифичен шум или вибрации. По принцип
чуването има различна сила и зависи от различни фактори (спектър на звука, времетраенето му, формата
и ъгъла на падане на звуковата вълна) и преди всичко зависи психофизиологичното
състояние на съответния човек, т.е. способността на се възприема един звук/шум,
както и силата му, е строго индивидуално и поради естеството на нещата не
зависи от усилията му. Също така неоснователно се твърди във въззивната жалба,
че ответникът би почувствал разтърсване на кабината при удара на такъв тежък
метален предмет. Това не са оплаквания, които са относими в настоящия казус.
Предвид на
изложените съображения съдът намира, че решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на
спора, на въззиваемия следва да бъдат присъдени направените по делото разноски
за възнаграждение за един адвокат в размер на
400 лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1028 от 20.11.2020 г.,
постановено по гр.д. № 3139/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА „М.М.-и.” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК ***, с адрес на
управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Й.М.Й., ЕГН **********,***, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 400 лв. (четиристотин лева),
представляваща направените от него разноски за един адвокат пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: