№ 4038
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В.А ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от В.А ИВ. НЯГОЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110203635 по описа за 2022 година
С Наказателно постановление изх. № РД-05-0216 от 14.12.2021 г., издадено от
директора на СРЗИ, на Д. М. П., с ЕГН ********** е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 209а, ал. 4 вр. ал. 1 от Закон за
здравето /ЗЗ/, за извършено нарушение на Раздел I, т. 4 от Заповед № РД-01-373/27.05.2021г.
на министъра на здравеопазването вр. чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗ.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата се излагат
оплаквания за нередовно връчване на наказателното постановление, което според
жалбоподателя е ограничало възможността му да обжалва, издадените от контролните
органи актове. Сочи се, че АНО не е посочил конкретна законова разпоредба, която е
нарушена от жалбоподателя, както и се излагат доводи за неясно и неточно описание на
нарушението и обстоятелства, при които е осъществено. Моли наказателно постановление
да бъде отменено.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат В. Т., който моли за отмяна на
наказателното постановление по изложените в жалбата съображения. Допълва, че са налице
процесуални нарушения, които са самостоятелно основание за отмяна на оспореното
наказателно постановление, като алтернативно се посочват аргументи, достатъчни за
определяне на процесния случай като „маловажен“, поради липсата на обществена опасност
на деянието. Претендира присъждане на разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание въззиваемата страна, директор на СРЗИ, редовно уведомена, се
представлява от адвокат Г.. Пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. В аргумент на възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателя, адвокат Г. сочи, че с оглед смисловото съдържание на подадено от
жалбоподателя възражение срещу АУАН, може да се направи обосновано предложение, че е
разбрал коя законова разпоредба е нарушил с поведението си.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
1
Жалбоподателят Д. М. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес *****
На 18.06.2021г., свидетелите С. Г. и Л. Б., екип на СРЗИ, на длъжност „здравни
инспектори“, извършили проверка по спазване на противоепидемичните мерки във фитнес
зала „Титаниум“, находяща се в гр. София, ж.к. „Слатина“, ул. „Даскал Никита“ № 2Б. На
място във фитнес залата, жалбоподателят изпълнявал служебните си задължения като
„фитнес инструктор“. При посещението на контролните органи в обекта, жалбоподателят
обслужвал рецепцията, където се посрещали клиентите, извършвала се проверка на картите
им, и се предлагала продажба на различни стоки. При това предпазната му маска, не била
поставена правилно, така че да покрива носа и устата му.
В тази връзка свидетелят Г., съставил против жалбоподателя АУАН №
001500/21.06.2021г., изх. № АА-01-0216/22.06.2021 г., за извършено административно
нарушение на т. 4 от Заповед РД-01-373/27.05.2021 г. вр. чл. 63 от ЗЗ.
Актът бил връчен на жалбоподателя, който го приел с възражения и подал
допълнително писмени такива, в срока по чл. 44 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН, било издадено и оспореното наказателно
постановление изх. № РД-05-0216/14.12.2021г., с което директорът на СРЗИ наложил на
жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева на
основание чл. 209а, ал. 1 вр. ал. 4 от ЗЗ за извършено нарушение на Раздел I, т. 4 от Заповед
№ РД-01-373/27.05.2021 г. на министъра на здравеопазването вр. чл. 63, ал. 4 и ал. 1 от ЗЗ.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите С. Г., Л. Б., П.Л., както и приобщените по реда на чл. 283 от
НПК писмени доказателства – Заповед № РД-16-468/23.03.2020 г., длъжностна
характеристика, Протокол за извършена инспекция в обект с обществено предназначение от
18.06.2021 г.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Г. и Б., доколкото същите са логични и
последователни, като от тях се извеждат факти свързани с осъществена проверка на място
във фитнеса, в който е полагал труд жалбоподателят, както и обстоятелството, че към
момента на проверката лицето е било зад рецепция и без правилно поставена маска. Фактите
относно извършената в обекта проверка се потвърждават от приложения по делото
Протокол за извършена инспекция. От друга страна са налице показанията на свидетеля Л.
който към момента на проверката е бил клиент на фитнес залата, които съдът кредитира.
Макар и противоречиви по между си, еднозначно се доказва, че жалбоподателят е бил на
рецепция, като е имал поставена на лицето маска, но същата не е закривала носа и устата му.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се
опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници,
събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Еднопосочността на доказателствения материал и липсата на спор по фактите, не налагат
обсъждане на всеки един от доказателствените източници поотделно, по аргумент за
обратното от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК.
Въз основа на възприетата за несъмнена фактическа обстановка и след като, предвид
разпоредбата на чл. 334 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, извърши цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице - адресат на
административнонаказателната санкция, в рамките на преклузивния срок, с оглед на което
се явява се допустима, а разгледана по същество налага отмяна на наказателното
постановление, макар и не по изложените в нея съображения.
Тук е мястото да бъде посочено, че въпреки, че няма данни за надлежното връчване
на наказателното постановление на жалбоподателя, съдът приема жалбата за допустима, с
оглед гарантиране правото му на защита. Видно от данните в наказателното постановление,
АНО е приел, че постановлението е връчено на 19.01.2022 г., в хипотезата на чл. 58, ал. 2 от
ЗАНН. Съдът обаче намира, че не са налице доказателства, от което да се изведе, че
нарушителят не е намерен на неговия адрес, както и няма данни новият му адрес да е
неизвестен. Приложено е единствено копие на известие за доставяне на пощенска пратка,
2
съдържаща наказателното постановление, която е върната като непотърсена, но същото не
може да се приеме, като удостоверяващо надлежен опит за връчване, доколкото
универсалната пощенска услуга не е регламентирана като ред за връчване на книжа нито в
чл.178 НПК, приложим на основание изричното препращане на чл.84 ЗАНН, нито пък в
специалния закон е налице такава хипотеза. Предвид на това, доколкото нито е налице
връчване на НП, нито пък са надлежно възникнали предпоставките на чл.58, ал.2 ЗАНН, то и
жалбата следва да се приеме като депозирана в рамките на преклузивния срок, респективно
подлежи на разглеждане по същество. Най-сетне във връзка с възраженията в същата следва
изрично да се посочи, че липсата на надлежно връчване сама по себе си не се отразява на
валидността на наказателното постановление.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН бл. № 001500, изх.
№ АА-01-0216/22.06.2021 година, който е съставен от компетентен орган, в рамките на
материалната и териториална компетентност на последния. Съгласно чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ
актовете за нарушения по този текст, се съставят от държавни здравни инспектори, какъвто
се явява и свидетелят С. Г., съгласно чл. 12, ал. 2 ЗЗ и представената заповед за
назначаването му като инспектор в СРЗИ. Наказателното постановление също е издадено от
териториално и материално компетентен орган, а именно от директор на СРЗИ - изрично
оправомощен по силата на чл. 209а, ал. 4 ЗЗ.
Административнонаказателното производство е проведено законосъобразно, при
съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са сроковете за издаване на АУАН,
визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, а НП е издадено в 6 - месечния срок по чл.
34, ал. 3 ЗАНН. Не са налице и нарушения на правилата по изготвяне и връчване на акта,
уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН.
В хода на административнонаказателното производство, обаче е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН, което е
ограничило правото на защита на жалбоподателя. Видно от съдържанието на АУАН в същия
е посочена Заповедта на министъра на здравеопазването, с която е била въведена
противоепидемичната мярка, която не е била изпълнена от жалбоподателя, като е посочена и
конкретна разпоредба от същата, а именно т. 4, от Заповед № РД-01-373/27.05.2021 г., но не
и нарушената законова разпоредба, както изисква ЗАНН.
Съгласно изричната норма на чл. 63, ал. 14 (предишна ал. 11) от ЗЗ и установената
съдебна практика по обжалването им, заповедите по чл. 63, ал. 4 ЗЗ (каквато се явява и
цитираната) са общи административни актове, които се издават по реда на чл. 73 АПК, т. е.
същите сами по себе си не представляват нормативен акт, за чието нарушаване може да се
търси административно-наказателна отговорност. Отговорността за неизпълнението на
противоепидемичните мерки, въведени с тях произтича от чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, респективно
нарушението е на чл. 63, ал. 4, вр. ал. 1 ЗЗ. В процесния АУАН обаче е посочена общо
разпоредбата на чл.63 ЗЗ, която към датата на деянието и съставяне на акта за извършено
административно нарушение е съдържала 11 алинеи. Непосочването на нарушената правна
норма от страна на актосъставителя, представлява грубо нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 5
ЗАНН, което директно рефлектира върху правото на защита на санкционирания субект и
безусловно се явява съществено, т. к. въобще липсва правната квалификация на
нарушението.
На следващо място е налице несъответствие между словесното описание на
нарушението и съдържанието на т. 4 от посочената за нарушена Заповед № РД-01-
373/27.05.2021 г. Така посочената точка гласи: „При непосредствено обслужване на
клиенти, изискващо разстояние по-малко от 1,5 метра е задължително използването на
защитна маска за лице. По изключение се допуска обслужване на клиенти без защитна
маска за лице, когато са осигурени механични прегради от стъкло или друг прозрачен
материал, позволяващ влажно почистване или дезинфекция.“
В АУАН и НП жалбоподателят се санкционира за непоставянето на предпазна маска,
докато противоепидемичната мярка т. 4 от Заповед № РД-01-373/27.05.2021 г. на министъра
на здравеопазването е относима към правилата за обслужване на граждани, при
невъзможност за спазване на отстояние от 1,5 метра. АНО не е обезпечил доказателства,
както и не е възпроизвел фактическа обстановка, от която безпротиворечиво да се изведе, че
3
на първо място жалбоподателят е обслужвал клиенти, които са били на разстояние по –
малко от 1,5 м., както и че не е била налице механична преграда между обслужващия
персонал и клиентите на фитнес залата.
Следва да бъде допълнено, че на 15.06.2021 г., е издадена нова заповед на министъра
на здравеопазването, с която се допълва Заповед № РД-01-373/27.05.2021 г., в която в т. IIA
се въвежда следната възможност относно обектите, които предоставят услуги на
гражданите, в която изрично се допуска изключение за изискването за носене на защитни
маски за лице, когато работните колективи са до 7 човека и при условие, че всички лица са
ваксинирани или преболедували COVID-19. В протокол за извършената инспекция в обекта,
не е описано дали са били налице повече от 7 души персонал, както и няма събрани данни
жалбоподателят дали е бил ваксиниран или преболедувал COVID-19 и какъв е здравният
статус на останалите служители в проверявания обект.
Воден от горното съдът намира, че освен, че са допуснати съществени процесуални
нарушения, контролните органи не са съобразили измененията и съдържанието на
издадените заповеди, поради което и не може еднозначно да се заключи, че към 18.06.2021
г., жалбоподателят е имал задължение да носи предпазна маска на лицето, докато изпълнява
служебните си задължения свързано с предоставянето на услуги на гражданите. Наред с
това следва да се изтъкне, че мярката относно носенето на предпазна маска въведена с т. I, т.
4 от заповедта е алтернативна на друга противоепидемична мерки - наличието на механична
преграда, която да подлежи на влажно почистване или дезинфекция, за чието наличие или
липса в наказателното постановление отсъстват каквито и да е твърдения.
Предвид на това съдът намира, че при описанието на нарушението и обстоятелствата
по извършването му, от страна на наказващия орган са допуснати несъответствия и
пропуски, които нарушават чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и съставляват процесуално нарушение от
категорията на съществените, както и, че е налице непълно установена фактическа
обстановка, която е компрометирала извода за извършено нарушение.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
От страна на жалбоподателя се претендират разноски за адвокатско възнаграждение,
като предвид изхода на производството и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1
АПК, същите следва да бъдат възложени в тежест на въззиваемата страна - СРЗИ. Съгласно
приложените Договор за правна защита от 17.03.2022 г., жалбоподателят е платил 300 лв. в
брой на мл. адвокат Т. което е равно на минималното възнаграждение определено по реда
на чл. 18, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвид, на което не се нуждае от допълнително обсъждане и следва да
бъде присъдено в тежест на наказващата администрация.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление изх. № РД-05-0216 от 14.12.2021г., издадено от
директора на СРЗИ, с което на Д. М. П., с ЕГН ********** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 209а, ал. 4 вр. ал. 1 от
Закон за здравето /ЗЗ/, за извършено нарушение на Раздел I, т. 4 от Заповед № РД-01-
373/27.05.2021г. на министъра на здравеопазването вр. чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗ.
ОСЪЖДА СРЗИ да заплати на Д. М. П., с ЕГН ********** сумата от 300 лева,
съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр. София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5