№ 88
гр. Провадия, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20223130100040 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 530 и сл. от ГПК във вр. с чл. 19, ал. 1 от Закона за
гражданската регистрация.
Образува се по молба на Р.М. Х., с която иска от съда да допусне промяна на трите й
имена, съответно на – З.М.Х..
Молителката твърди, че от турски произход се ражда в Република България на
30.01.1982 г., като в удостоверението за раждане се вписва с турски имена – З.М.Х..
Посочва, че в края на 80-те години се налага да смени трите си имена с български такива -
Р.М. Х.. Но въпреки това за всички нейни близки и в общественото е известна като З., а
българските й имена са само по документи. Посочва още, че мъжът, с когото живее на
семейни начала и децата им са също с турски имена.
Предвид горното, моли съдът да допусне промяна на трите имена от Р.М. Х.,
съответно на – З.М.Х..
В открито съдебно заседание молителят, чрез процесуалния му представител,
поддържа депозираната молба. Моли за уважаването й.
Заинтересованите страни Община Смядово не се представлява. Не изразява
становище. Представител на Районна прокуратура изразява становище за недопустимост на
производството, а при условията на евентуалност – че молбата основателна, ако съдът
приеме производството за допустимо.
По фактите и доказателствата:
1
Видно от представеното удостоверение за раждане молителката се ражда на
03.02.1982 г. и се вписва с имената З.М.Х.. Впоследствие нейните имена се променят на Р.М.
Х., които носи и до днес. От разпита на свидетелите М. и М. по делото се установяват
редица релевантни по делото факти. Установява се, че молителката живее на семейни начала
със свидетеля Ш.А. М., като от съвместното си съжителство има две деца – Али и Ш.. Като
мъжът й, така й децата й се обръщат към молитеката с името З..
Съдът възприема горната фактическа обстановка след анализ, както по отделно, така
и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства – акт за раждане, справка в
НБД „Наслеение“ и гласни доказателства – от свидетелките показания на свидетелите М. и
М. – последният преценен при условията на чл. 172 от ГПК.. Съдът кредитира изцяло
събраните в хода на разпита на свидетеля гласни доказателства, като счита, че същите
отговарят на истината.
По правото:
Съдът намира настоящото производство за допустимо. Молителката твърди
наличието на важни причини по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГрР, като основание за промяна
на трите й имена, което се установява само по съдебен ред. Поради тази причина, според
настоящия съдебен състав, е без значение какви са причините, обусловили промяна на
първоначалните имена на молителката.
Според нормата, обективирана в чл. 19, ал. 1 от ЗГрР, промяната на собствено,
бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на
заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и
в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.
В разглеждания случай молителят се позовава на последната хипотеза от цитираната
разпоредба, а именно на наличието на „важни обстоятелства”, налагащи промяната във
фамилното й име.
В закона липсва легална дефиниция на посоченото понятие, като според съдебната
практика (напр. решение № 507 от 22.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 227/2010 г., ІІІ ГО,
решение № 342 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр.д. № 80/2009 г., IV ГО), важни по смисъла на
чл. 19, ал. 1 от ЗГрР са тези обстоятелства, които правят лично или обществено
необоснована, неподходяща или неприемлива индивидуализацията с актуалните имена, като
например несъответствието на името на лицето с етническите му традиции или произход,
или известността му с определена фамилия в упражняваната професия, свързана с
обществени изяви и др.
От гореустановената фактическа обстановка съдът счита, че са налице важни
обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГрР за промяна на имената на молителката от
Р.М. Х. на З.М.Х.. По делото се установява, че всички в семейството, както и в цялото
селото, се обръщат към молитеката с малкото име З.. Мъжът, с когото молителката живее от
20 г., както и техните две деца са с турски имена, като единствено молителката е с български
такива. От тези факти следва да се приеме, че молителката е известна сред общественото в
2
България с турските си имена, а не с българските си такива. Ето защо, съдът счита, че
установената фактическа обстановка изпълва хипотезата, предвидена в закона за наличието
на важни обстоятелства, налагащи промяна на имената на молитеката, поради което съдът
намира, че няма пречки това лично желание да бъде уважено. В случая българските имена
на молителката са само формални, по документи. В Република България българските
граждани имат три имена – собствено, бащино и фамилно. Собственото име следва да бъде
З., фамилното – Х., бащиното – М..
По изложените съображения и при липсата на възражения от заинтересованите лица,
съдът намира, че следва да бъде допусната исканата промяна в трите имена на молителката
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА промяна в собственото, бащиното и фимилното имена на лицето Р.М. Х.,
ЕГН:********** като ПОСТАНОВЯВА в актовете за гражданско състояние и регистъра на
населението вместо собственото име „Р.“ да бъде вписано името „З.“, вместо бащиното име
„М.“ да бъде вписано името „М.“, вместо фамилното име „Х.“ да бъде вписано името „Х.“,
на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР;
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 537, ал.1 ГПК;
ПРЕПИС от решението да се изпрати на длъжностните лица по гражданско
състояние от съответната Община за отразяване на промяната в регистрите на населението.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
3