Решение по дело №50/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е 260065

 

гр. П.зарджик, 23.02.2021 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

П.зарджишкият  окръжен  съд,  гражданска  колегия,  в  открито

заседание на осемнадесети февруари............………………………

през две хиляди и двадесет и първа година................... в  състав:

 

                                Председател: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

                                       Членове: АЛБЕНА ПАЛОВА

                                                     МАРИАНА ДИМИТРОВА

 

при секретаря Галина Младенова.........…… .и в присъствието на

прокурор……….…...............……. като разгледа докладваното от

окръжен съдия Албена Палова…….…..в. гр. дело № 50 по описа

за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 260219/09.11.2020 г., постановено по гр.д. № 2889/2019 г. П.зарджишкият районен съд е отхвърлил отхвърлил иска с правно основание чл.45 ЗЗД, предявен от И.Б.М., ЕГН **********,***, против Земеделска кооперация „СП.сение“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Б., СтоП.нски двор № 1, обл. П.зарджик, представлявано от управителя А.К.С., с който се иска от съда да бъде осъден ответникът Земеделска кооперация „СП.сение“, ЕИК *********, да заплати на ищеца И.Б.М., ЕГН **********, сумата от 14 932.00 лева /четиринадесет хиляди деветстотин тридесет и два лева /, представляваща обезщетение за претърпени от непозволено увреждане имуществени вреди в изгорялата на 12.09.2018 г. овощна градина в землището на село З., обл. П.зарджик, собственост на ищеца И.Б.М., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на причиняването на вредата - 12.09.2018 г.- до окончателното изплащане на дължимите суми.

Осъдил е И.Б.М. да заплати на Земеделска кооперация „СП.сение“, ЕИК ********* сумата от 1818.00 лв. - сторените от ответника разноски по гр.дело № 2889/2019г. по описа на РС-П.зарджик, както и направените разноски в производството по обезпечаване на доказателства по частно гр. дело № 3803/2018 г. на РС – П.зарджик в размер на 300.00 лв.

Осъдил е И.Б.М. да заплати в полза на РС – П.зарджик /по сметката на П.зарджишкия районен съд/, сумата в размер на 181.96 лева - дължима държавна такса с оглед допуснатото изменение в размера на предявения иск на основание чл.214 от ГПК

         Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от И.М. чрез неговия процесуален пълномощник адв. А. Ч. *** с изложени оплаквания за незаконосъобразност. Изложените в жалбата твърдения могат да се сведат до това, че съдът е кредитирал тройната техническа експертиза, а не е кредитирал единичната техническа експертиза, като се твърди, че експертното заключение, изготвено от инж. П. най-пълно и вярно отразява събитията и дава достоверно предположение за възникването на пожара. Твърди, че съдът неправилно не е кредитирал показанията на свидетелите З. и П, които са видели пушека и са установили, че ищецът е разговарял по телефона със св. В. в тяхно присъствие на включен високоговорител и тя била заявила, че е изпратила човек, който да заП.ли стърнищата, за да подготви нивите за оран. Цитират се свидетелските показания, прави се анализ експертните заключения с генерален извод, че решението е неправилно, поради което следва да бъде отхвърлено, а предявеният - иск уважен.

В срока по чл.263 ал.1 от Г ПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Земеделска кооперация „СП.сение“ с. Б. с искане решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Изложени са подробни съображения. Прави се подробен анализ на събраните по делото доказателства и на изслушаните експертизи с извод, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Ответникът възразява да бъде допусната повторно техническа експертиза.

         Въззивният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание и при сП.зване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

         В исковата си молба против Земеделска кооперация „СП.сение“ ищецът И.Б.М. е твърдял, че от 1999 година е собственик на два П.рцела овощна градина в землището на с. З., общ. П.зарджик, в която отглежда трайни насаждения - ябълкови дръвчета. Последните дръвчета, които е засадил в нея, били на възраст между 5 и 7 години, като в момента били в разцвета си на плододаване. Сочи, че поземленият имот с № 098016, на който бил собственик, е с площ от 10.800 дка и се намирал в местността „Градините", като граничел с ниви, друга овощна градина и общински полски път.

На 12.09.2018 г., около 16.40 часа му се обадили, че в овощната му градина е възникнал пожар. Ищецът отишъл незабавно на място, но не успял да изгаси сам пожара, затова се обадил на спешен номер 112, откъдето изпратили противопожарен автомобил от PC „ПБЗН" - гр. П.зарджик, който помогнал в гасенето и потушил изцяло пожара в градината му. За беда обаче цял П.рцел от овощната му градина, около 11 дка, изгорял напълно - ябълковите дръвчета заедно с узрелите плодове по тях. В онзи момент бил в камП.ния по събиране на реколтата и се бил подготвил за беритбата им, като за целта почти всеки ден посещавал градината.

Ищецът е твърдял, че в непосредствена близост - от източната страна на полския път, в съседство на имота му се намирали нивите на ЗК „СП.сение" - с. Б., в които ежегодно кооперацията отглеждала пшеница и други житни култури и по това време на годината П.лели стърнищата, за да подготвят нивите за оран и есенна сеитба.

Твърдял е, че през последните години на три пъти му била заП.лвана градината, като не можел да установи кой я е подП.лил. Когато отишъл на място и се опитвал да угаси пожара, видял, че той се разпространява от нива на ответната кооперация, от която посока духал и вятъра в този момент. По-късно успял да разбере, че в късния следобед на 12.09.2018 г. от кооперацията е изпратен човек, на когото е възложено да заП.ли стърнищата по нивите й. Огънят се разпрострял през полския път, като е достигнал до градината на ищеца. Същият счита, че е проявена груба небрежност от лицето, на което кооперацията е възложила П.ленето на стърнищата.

На 17.09.2018 г. М. сигнализирал ораните на МВР, като подал сигнал за П.лежа до РУ „Полиция“ - гр. П.зарджик, по което била образувана проверка.

На 19.09.2018 г. било образувано ч. гр. дело № 3803/2018 г. по описа на PC - П.зарджик по реда на чл. 207 от ГПК за обезпечаване на доказателства, по което били назначени и извършени две съдебни експертизи.

С оглед на изложеното за ищеца възниквал правен интерес да заведе настоящия иск срещу кооперацията за присъждане на причинените му вреди.

Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ЗК „СП.сение“ - с. Б., с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. Б., общ. П.зарджик, СтоП.нски двор № 1, представлявано от управителя А.К.С. да заплати на ищеца обезщетение за изгорялата овощна градина, в размер на 14 932.00 лева, ведно със законната лихва върху гази сума от датата на причиняване на вредата - 12.09.2018 г. и ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба. Претендират се разноски по настоящото дело и по ч.гр. дело № 3803/2018 г., по описа на РС П.зарджик.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника с искане претенциите на ищеца да бъдат отхвърлени като неоснователни. Оспорват се сочените от ищеца факти и обстоятелства в исковата молба.       Твърди се, че изложеното в ищцовата претенция не отговаря на обективната истина, като по-скоро почива на внушения и предположения, и дори съдържа взаимно изключващи се твърдения. ЗК „СП.сение“ осъществявала земеделска дейност, като обработвала повече от 20 години, както свои, така и наети и пренаети земеделски земи, включително в землището на с.З.. Кооперацията на свой ред се явявала пренаемодател по отношение на част от земеделските земи, които наемала с договор за наем /аренда/.

Нямало каквито и да било правни, а и житейски основания да се твърди, че ответникът, който още на 03.07.2018 г. бил преотдал под наем имотите с идентификатор 97.3, 97.4 и 97.5 и бил преустановил дейността си като земеделски производител в същите, повече от два месеца по-късно е разпоредил на трето лице да отиде да оП.ли стърнището на който и да било от тези имоти, които вече не ползвал и е нямало да ползва за следващата стоП.нска година.

Нелогично било и пренаемателят Д.Х. - Р., която освен че има задължения по силата на същия този договор № 40/03.07.2018 г. /чл. 9 от договора/ да се грижи и оП.зва имота, включително и да сП.зва противопожарни и други норми, да извърши лично или чрез трето лице заП.лване на имот 97.3, тъй като това би било абсолютно ненужно с оглед обстоятелството, че става въпрос за пролетна култура /люцерна/ която се сеела през пролетта на следващата година, т.е. през пролетта на 2019 г.

Твърди се още, че липсвала каквато и да било логика в подкреП. на твърдението, че пожарът, който тръгнал от имот с идентификатор 97.3, е бил предназначен да изгори стърнищата на имотите, обработвани от ЗК "СП.сение", тъй като било установено, че пожарът който е засегнал имоти 97.5; 97.4 и 97.3, е обхванал само няколко метра от същите, т.е. нищожна част от тези ниви, което изключвало възможността някой да има интерес да заП.ли стърнища, за да изгори само малка част от нивата по протежението на пътя.

Горното се установявало включително и от метеорологичната справка с изх. № 67/26.10.2018 г. изготвена от НИМХ, филиал Пловдив - Хидрометеорологична обсерватория П.зарджик, приложена по делото.

Ответникът оспорва и двете експертизи в производството по реда на чл. 207 от ГПК по ч.гр.д. 3803/2018 г. по описа на PC П.зарджик, а именно: пожаротехническа експертиза и съдебнаагрооценъчна експертиза. Моли съдът да отхвърли изцяло ищцовата претенция, като неоснователна и недоказана. Претендират всички направени съдебни разноски - както по ч.гр.д.№ 3803/2018 г. по описа на РС П.зарджик, така и по настоящото производство.

         Установява се от приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №144, том IV, рег.№ 4692, н. дело № 829/2019 г. по описа на нотариус В.Г., че ищецът И.Б.М. е собственик на недвижим имот - поземленият имот /нива/ с № 098016 по плана за земеразделяне на с. З., обл. П.зарджик, с площ от 10.800 дка, 5-та категория, находящ се в местността „Градините.

Не е спорно между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства /вкл. служебна бележка, издадена от Районна служба „Пожарна безоП.сност и защита на населението“- П.зарджик/ се установява, че на 12.09.2018 г., около 16.42 часа, в гореописаният поземлен имот /ябълкова градина/ е възникнал пожар. Във връзка с този инцидент ищецът М. е подал сигнал до РУ на МВР- П.зарджик на 17.09.2018 г.

За обезпечаване на доказателствата по молба на М. е образувано ч.гр.дело № 3803 от 2018 г. по описа на РС- П.зарджик, в хода на което е приета пожаротехническа експертиза, видно от заключението по която първоначалното място на възникване на пожара е в съседна нива, източно от ябълковата градина. Пожарът се е разпрострял от посоченото място на възникване по високата суха тревна растителност и е обхванал сухата тревна растителност и дръвчетата в ябълковата градина, където е продължил около 40 минути. Причината за пожара според вещото лице е небрежност при боравене с открит огън - незагасена цигара или незагасена клечка от кибрит. Извършена е и агрооценъчна експертиза, видно от заключението на която стойността на трайните насаждения /овощни видове и система за капково напояване/ е 10 383.00 лв. Експертните заключения са били приети от съда.

В хода на производството пред районния съд са били изискани и приложени Метеорологична справка изх. № 67 от 26.10.2018 г., издадена от НИМХ на БАН, предоставяща данни за измерените скорости на вятъра на 12.09.2018 г., ведно със снимков и картов материал на местността. Приети са и 1 бр. заверена справка от интернет страницата на ДФ „Земеделие“.

Ищецът е предоставил и дневник за проведени растителнозащитни мероприятия и проведени химични обработки за 2018 г., констативен протокол от 28.12.2019 г. и протокол за покупко-продажба на земеделска продукция, които са били приети от съда.

От представения с отговора на исковата молба Договор № 40 от 03.07.2018 г. за пренаемане на земеделска земя се установява, че същият е бил сключен между Земеделска кооперация „СП.сение“, представлявана от управителя А.К.С. /пренаемодател/ и Д. П. Х. /пренаемател/. По силата на сключения договор пренаемодателят предоставил на пренаемателя за временно ползване срещу заплащане за срок от 1 стоП.нска година /от 01.10.2018 г. до 30.09.2019 г./ своя земеделска земя в землището на с. З., обл. П.зарджик /имот № 30572.97.3; 30572.97.4; 30572.97.5/.

С Договор за услуга от 02.07.2018 г. ответната кооперация е възложила на „Лес Агра“ЕООД „балиране на слама и прибиране на същата от полето в землището на с. Б. и с. З., със срок на изпълнение на услугата – 25.08.2018 г.

Приложено е уведомително писмо от РП- П.зарджик, адресирано до А.К.С., с вх.№ 59/2020 г., от съдържанието на което е видно, че производството по образуваното досъдебно производство № 1272/2018 г. по описа на РУ на МВР- П.зарджик за престъпление по чл.331 от НК е било спряно поради неразкриване самоличността на извършителя на деянието.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото е назначена и изслушана съдебноагрооценъчна експертиза, видно от заключението на която общата сума на щетата, възникнала в овощната градина на ищеца, възлиза на 14 932.00 лв. Във връзка с това ищецът е увеличил исковата си претенция и съдът е допуснал на основание чл.214 от ГПК изменение в размера на предявеният иск до размера на 14 932.00 лв.

Пред районния съд е назначена и приета еднолична пожаротехническа експертиза, видно от заключението на която заП.лването в землището на с. З. е настъпило на 12.09.2018 г. преди 12.00 часа, а в самата овощна градина - около 16.00 часа на 12.09.2018 г. Пожарът се е разпрострял от имот 98.9 и е обхванал имот 98.8, а впоследствие и общински път 97.14, откъдето е навлязъл в имот 98.11 и имот 98.16. /овощната градина на ищеца М./. Вещото лице инж. С.П. е дало подробни разяснения в проведеното на 24.01.2020 г. открито съдебно заседание по делото, от които се изяснява, че при изготвяне на експертното заключение е взета предвид метеорологичната справка и показанията на разпитаните свидетели. Същото вещо лице е изготвило и експертното заключение по ч.гр.дело № 3803 от 2018 г. по описа на РС- П.зарджик, където първоначално е приел, че пожарът е възникнал в нивите, намиращи се източно от овощната градина. Имайки предвид данните от метеорологичната справка и свидетелските показания, съгласно които огънят е възникнал южно от имота на ищеца, вещото лице е достигнало до извод, че пожарът е възникнал южно от овощната градина на ищеца. В с.з., проведено на 24.01.2020 г. вещото лице П. категорично отхвърля възможността пожарът да е тръгнал от имоти 97.5 и пред 97.4 и 97.3 да е преминал в овощната градина на ищеца. При направения от инж.П. обход на имотите на 20.09.2019 г. - непосредствено след пожара същият е установил, че в имоти 97.4 и 97.5 били изгорени не повече от 2-3 откоса, т.е. много малка част.

Този извод се потвърждава и от заключението на вещите лица по допусната от съда тройна пожаротехническа експертиза, видно от заключението на която първоначалният час на възникването на пожара е в интервала от 11.30 до 12.00 часа на 12.09.2018 г., а е обхванал овощната градина на ищеца М. около 16.00 часа. Пожарът е обхванал имоти 98.8 и 98.9, като е горял и напоителен канал южно от тези имоти. С оглед видяното на мястото на пожара на 21.09.2018 г. и направените впоследствие метеорологични справки, вещите лица са достигнали до извода, че пожарът най-вероятно е тръгнал от напоителен канал с идентификатор 96.13, намиращ се южно от имоти 98.9 и 98.8, чиято суха тревна растителност е била напълно изгоряла по цялата дължина, граничеща с имота. На по-късен етап, през общински път 97.14, пожарът е навлязъл в част от 98.10, като се разпространил и прехвърлил в имот 98.11 и имот 98.16 /овощната градина на ищеца/, впоследствие през общински път 97.14 обхваща имоти 97.3 и 97.4 в зависимост от изменението на посоката на вятъра, където в крайна сметка е потушен. Като вероятна причина за възникването на пожара вещите лица коментират три отделни версии, описани подробно в експертното заключение, като приемат, че най-вероятно той е причинен от открит огнеизточник, от източник с малка топлинна мощност, като се имат предвид условията, благоприятствали за неговото развитие в случая. Тлееща угарка или незагасена клечка кибрит според експертизата се отнасят към откритите източници на заП.лване и могат да бъдат причина за пожара. Вещите лица напълно отхвърлят възможността пожарът да е резултат от самозаП.лване. Експертите не изключват възможността пожарът да е предизвикан от неизвестен извършите, който да е заП.лил напоителния канал с идентификатор 96.13.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото са разпитани и свидетели. От показанията на свидетеля Стоил П Млеканов /пожарникар РС „ПБЗН“, участвал в потушаването на пожара/ се установява, че когато пристигнал на място, дежурният екип установил, че пожарът бил обхванал овощната градина на ищеца М., както и намиращия се в съседство на овощната градина канал. В съседната на овощната градина нива нямало пожар и не се налагало служителите на РС „ПБЗН“ да гасят там.

От показанията на св. Г.И.И. /пожарникар РС „ПБЗН“, участвал в потушаването на пожара/ се установява, че нивата, находяща се източно от овощната градина на ищеца, била изгоряла. Въпросният ден /12.09.2018 г./ било топло и имало сравнително силен вятър.

Свидетелката Д.Х.-Р. установява, че е наела земеделски имоти от ответната кооперация /около 36 д-ка/ в землището на с. З., обл. П.зарджик, за една стоП.нска година, в които отглеждала люцерна. Договорните отношения на Х. със Земеделска кооперация „СП.сение“ датирали от 03.07.2018 г., а същинското засяване се осъществило през март 2019 г. Към месец септември 2018 г. наетите П.рцели не били засети с нищо.

От показанията на свидетеля И.С.П. се установява, че предоставял услуги – събирал пшенична слама по договори, балирал я и впоследствие я предава на фирма „Гимел“. Гореописаната дейност се извършвала през месеците от юли до септември.П. имал договор и с ответната кооперация за 2018 г. за земи, находящи се в землището на с.З., където били извършени възложените от кооперацията дейности. След събирането на останалата слама не било необходимо да се извършва каквато и да е друга дейност, тъй като земеделската земя била готова за оране.

От показанията на свидетеля П. П... П /сезонен работник в овощната градина на ищеца/, се установява, че бил на работа при ищеца М. на датата на възникването на пожара - 12.09.2018 г. Докато обядвал на въпросният ден, св. П забелязал в далечината силует на мъж на разстояние от около 100 метра, който извършвал определени действия в нивите, находящи се на югоизток от овощната градина. Св. П уведомил за видяното собственика М., който от своя страна се обадил на Й.В. – секретар на ЗК „СП.сение“, която му казала, че лично била изпратила човек да заП.ли стърнищата, за да подготви земите за оран. Разговорът бил чут от цялата бригада, защото бил включен високоговорителят на телефона на М..

Показанията на този свидетел се потвърждават и от показанията на св. СП.ска А. З. /сезонен работник в овощната градина на ищеца/, която установява, че в началото на месец септември, 2018 г. ищецът М. започнал да бере ябълки от градината. На 12.09.2018 г., докато обядвала с другите работници, З. забелязала, че имало пушек, който идвал от посока към с. Б.. Впоследствие забелязала и силует на мъж, който извършвал определени дейности на границата между овощната градина и земеделските земи. Ищецът М. позвънил на Й.В. /представител на ЗК „СП.сение“/, която му заявила, че била пратила човек да П.ли стърнищата, за да орат. Тъй като разговорът бил пуснат на високоговорител, св. З. успяла да разбере какво си говорили М. и В..

По делото е била разпитана и Й.И. В. /организатор производство на ответната кооперация/, която отрича да е провеждала телефонен разговор с М. около обяд на 12.09.2018 г. Твърдяла е, че двамата разговаряли след потушаването на пожара, но според В. ответната кооперация нямала никакво отношения към възникването му. В. е заявила, че след като през месец юли 2018 г. находящите се в близост до овощната градина на М. земеделски земи на кооперацията били отдадени под наем, служители на ЗК „СП.сение“ не били извършвали каквито и да е дейности в тях.

         Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

         На първо място следва да се посочи, че дадената от районния съд правна квалификация на спора – чл.45 от ЗЗД – е неправилна, тъй като не съответства на твърденията и фактите, изложени в исковата молба. Ищецът е твърдял, че ответната кооперация е възложила на трето лице да заП.ли стърнищата на граничещите с овощната градина на ищеца ниви, собственост на кооперация „СП.сение“, в резултат на което възникнал пожар, при който овощната градина на М. била напълно опожарена и той претърпял щети на обща стойност 14 932.00 лева. Тези данни, извлечени от исковата молба, сочат, че спорът следва да бъде квалифициран като такъв с правно основание чл.49 от ЗЗД. Правната квалификация беше поправена с изричен доклад от въззивния съд в проведеното на 18.02.2021 г. открито съдебно заседание и страните категорично заявиха, че няма да сочат нови доказателства във връзка с новата правна квалификация на спора. Това само по себе си обосновава неправилност на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде отменено, а спорът да бъде разрешен от въззивния съд съгласно дадената правна квалификация.

         Искът е неоснователен по следните съображения:

Отговорността по чл.49 от ЗЗД е обективна и е за чужди виновни действия. Тя е предвидена от закона, за да обезпечи по-сигурното, лесно и бързо обезщетяване на пострадалия. Отговорният по чл. 49 ЗЗД може успешно да се защитава, ако установи, че ищецът не е претърпял вреди или че тези вреди не са причинени от лицето, на което ответникът е възложил някаква работа, или че вредите не са причинени виновно от натовареното лице, или най-сетне, че не са извършени по повод или при изпълнение на работата. Границите на отговорността по чл. 49 ЗЗД се определят от степента на вината на лицето, което е било натоварено да извърши определена работа, и от обстоятелството дали деянието е извършено при или по повод на възложената работа. Ако в процеса се установи, че натовареното лице е причинило вредата на пострадалия противоправно и виновно, и то при или по повод на възложената му работа, отговорността по чл. 49 е винаги е налице. Ако пък се установи, че натовареното лице е причинило вредата противоправно и виновно, но не при или по повод възложената му работа, отговорността по този текст ще отП.дне. Тя няма да се осъществи и в случая, когато натовареното лице е действало правомерно./В този смисъл - Постановление № 7 от 29.XII.1958 г., Пленум на ВС/.

         В конкретния случай както от единичната пожаротехническа експертиза на инж.П., така и от тройната пожаротехническа експертиза, приета от районния съд, безспорно се установява, че пожарът е възникнал от обрасъл напоителен канал с номер 96.13, намиращ се южно от имоти 98.9 и 98.8, чиято суха тревна растителност е напълно изгоряла по цялата дължина, граничеща с имота. На по-късен етап, през общински път 97.14, пожарът е навлязъл в част от 98.10, като се разпространил и прехвърлил в имот 98.11 и имот 98.16 /овощната градина на ищеца/, впоследствие през общински път 97.14 обхваща имоти 97.3 и 97.4 в зависимост от изменението на посоката на вятъра, където в крайна сметка е потушен. Т.е. овощната градина на ищеца и имоти 97.3 и 97.4, собственост на ответната кооперация, са пламнали почти едновременно, като всъщност първо е пламнала овощната градина и след преминаване през общинския път с номер 97.14 пожарът е обхванал и нивите на кооперацията, които обаче са минимално засегнати, а овощната градина на ищеца е изгорява почти напълно. Важното в случая е, че пожарът не е възникнал в имоти 97.3, 97.4 и 97.5, а на съвсем друго място. Това означава, че дори и да се приеме за безспорно установено, че свидетелката В. е изпратила човек, който да заП.ли стърнищата в имоти 97.3, 97.4 и 97.5, пожарът, унищожил овощната градина на ищеца, не е предизвикан от дейността на третото лице, на което е възложена работата, а от пожар, възникнал вероятно чрез заП.лване от неизвестен извършител на напоителен канал 96.13 и струП.ните в него маркучи, разположен на юг от овощната градина на ищеца.

Въз основа на така направения анализ следва да се приеме, че не може да бъде ангажирана гаранционната отговорност на ответната кооперация, тъй като пожарът не е възникнал при и по повод дейността на третото лице, на което такава е била възложена. Други доказателства, въз основа на които може да се направи безспорен извод за ангажиране на обективната отговорност на кооперацията, пред въззивния съд не бяха представени, поради което искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за две инстанции, както следва: за първа инстанция - 1818.00 лв. - сторени от ответника разноски по гр.дело № 2889/2019 г. по описа на РС-П.зарджик; направените разноски в производството по обезпечаване на доказателства по частно гр. дело № 3803/2018 г. на РС – П.зарджик в размер на 300.00 лв.; за въззивна инстанция – 1800 лв. въз основа на договор за правна защита и съдействие от 29.12.2020 г. или разноски в общ размер на 3918 лв.

         Като взе предвид гореизложеното, П.зарджишкият окръжен съд

 

Р      Е      Ш      И      :

 

         ОТМЕНЯ изцяло решение № 260219/09.11.2020 г., постановено по гр.д. № 2889/2019 г. по описа на П.зарджишкия районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

         ОТХВЪРЛЯ ИСКА с правно основание чл.49 ЗЗД, предявен от И.Б.М., ЕГН **********,***, против Земеделска кооперация „СП.сение“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Б., СтоП.нски двор № 1, обл. П.зарджик, представлявано от управителя А.К.С., за осъждането на Земеделска кооперация „СП.сение“, ЕИК *********, да заплати на И.Б.М., ЕГН **********, сумата от 14 932.00 лева /четиринадесет хиляди деветстотин тридесет и два лева /, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на пожар, възникнал на 12.09.2018 г. в овощна градина в землището на село З., обл. П.зарджик, собственост на ищеца И.Б.М., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на причиняването на вредата- 12.09.2018 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.

ОСЪЖДА И.Б.М., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА Земеделска кооперация „СП.сение“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Б., СтоП.нски двор № 1, обл. П.зарджик, представлявано от управителя А.К.С., деловодни разноски за две инстанции в общ размер на 3918 лв. /три хиляди деветстотин и осемнадесет лева/.

ОСЪЖДА И.Б.М., ЕГН **********,*** да заплати в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - П.зарджик държавна такса в размер на 181.96 лева /сто осемдесет и един лева и деветдесет и шест стотинки/ - дължима държавна такса с оглед допуснатото изменение в размера на предявения иск на основание чл.214 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: