Определение по дело №1821/2019 на Районен съд - Стара Загора

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

     Номер   2206              Година   14.06.2019         Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четиринадесети юни                                                                                              Година 2019 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 1821 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          След като се запозна с подадения в срок отговор, съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявеният с нея отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК допустим.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните писмени документи.

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, а на ищците следва да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него. Страните следва да бъдат приканени към постигане на спогодба по спорния предмет, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, освен което при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.                   

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, на които ищците са основали предявения иск, са посочени в исковата им молба и по същество се изразяват в това, че като наследници на С.Г. Ч., били потребители на ел.енергия доставяна от ответника. С писмо с изх. № 6379195-1/13.02.2019 г., ответникът ги уведомил, че на 16.01.2017 г., при извършена проверка на меренето на ел.енергия на обект с ИТН - в -, на клиент с № **********, било констатирано, че електромерът бил манипулиран и не отчитал цялото количество ел. енергия- отчитал с грешка -56.60 % Поради това ответникът приемал, че ползваната от ищците ел.енергия била неизмерена, съответно неплатена. И на основание чл. 48 и чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ сметката за ел.енергия за времето от 14.11.2016 г. до 16.01.2017 г. била коригирана, като допълнително била начислена ел.енергия на стойност 238.46 лева, за плащането на която ответникът издал фактура № **********/13.02.2019 г. Допълнителната ел.енергия, била начислена на наследодателя им С.Г. Ч., неправомерно, в нарушение на ЗЕ и ОУ на -и Е.С.., и ПИКЕЕ. Не ледотеля я  на която ответникът издал             рху главницата от 12.12.2018 г. до изплащането й, с иентите си. при котео и били уведомени за проверката. Не били присъствали на нея. Липсвал и констативен протокол от същата. Били налице остри противоречия в представените от ответника документи. В писмото било посочено, че била извършена проверка на 16.01.2017 г., а в същото време бил приложен констативен протокол № 402792 от 16.02.2018 г. Нямало как електромерът да бил демонтиран една година след проверката. В протокола, който бил посочен в писмото с № 1320/24.10.2018 г. на Б., било посочено, че електромерът отчитал с грешка -71.60 %, а в самото писмо било посочено, че грешката била -56.60 %. Член 54 от ОУ задължавал ответника, в случай че метрологична експертиза установяла несъответствие на метрологичните и технически характеристики, да бъдел съставен констативен протокол и клиентът да бъдел уведомен в 7-дневен срок за преизчислените количества ел.енергия. В случая тези срокове не само, че не били спазени, но и такъв протокол не бил пращан на самия клиент. Ответникът нарушил гореизброените си задължения и правата на клиента като в нарушение на ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на Е.Ю., напълно неправомерно начислил допълнителна ел. енергия на стойност 238.46 лева. За ищците не ставало ясно как ответникът изчислил и периода, за който била коригирана сметката им - 14.11.2016 г. до 16.01.2017 г. Липсвали данни за виновно поведение на ищеца/потребителя С.Г. Ч.. Такива действия не били извършвани от ищеца. Още повече, че електромерът се намирал извън имота и никой освен служители на Е.Ю. нямал физически достъп до него. Дори да били налице неточности при отчитането и измерването й от електромера, те не били причинени от ищеца. Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ в изправност от електроразпределителното дружество, не следвало да влече ощетяване на потребителя С.Г. Ч. с извършване на корекция на сметката му за минал период. Тъй като СТИ били собственост на ответника, задължението за поддържането им в техническа изправност било негово. Не им била предоставена информация кога била извършена последната проверка на СТИ, което можело да повлияе на периода на извършената корекция. Констатациите за неизправност в отчитането на електромера били недоказани и претенцията за заплащане на допълнително начислената ел. енергия била неоснователна и ел. енергия на стойност 238.46 лева не била ползвана/потребена от ищеца. Липсвало и основание за извършената корекция. ПИКЕЕ били издадени на основание на законовата делегация в чл. 83 ЗЕ. В случаите на делегиране на нормативна компетентност, органът, комуто била възложена, можел да я упражнява само в границите на закона. Иначе щял да излезе от рамките му и това щяло да доведе до незаконосъобразност на издадения нормативен акт, което следвало от посочените в исковата молба законни разпоредби. По своята същност нормите, които се отнасяли до преизчисляване на неизмерена/неправилно измерена енергия, въвеждали форма на обективна отговорност за вреди/пропусната полза. Те обаче не засягали неизпълнение на задължения на потребителя, докато не бъде установено, че неизмерването било резултат от негово виновно поведение. С оглед чл. 120, ал. 1 ЗЕ, несвоевременното извършване на контрол относно годността на електромера представлявало неизпълнение на задължения на доставчика. Случаите на обективна отговорност представлявали отклонение от принципа, че без вина нямало отговорност и се регламентирали от нормативен акт със силата на закон, тъй като предполагали първична и трайна уредба на обществени отношения в областта на облигационното и търговското право. За уреждане на други отношения от същата материя, съгласно чл. 3, ал. 2 ЗНА, можел да се издава подзаконов нормативен акт. Трябвало да се има предвид обаче, че дори когато последния създавал първична уредба, тя следвало да бъде в съответствие с нормите от по-висока йерархия, включително с тези, от които се извеждали правни принципи, каквито били чл. 81, ал. 1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД. Този извод се налагал от чл. 15, ал. 1 и 3 ЗНА. От изложеното следвало, че отговорността на потребителя и субективното право на доставчика на ел. енергия да получи компенсиращо стойността на неизмерена енергия плащане, следвало да бъдат установени със специален закон, какъвто бил ЗЕ, а не ПИКЕЕ. Отделен оставал въпросът, че в конкретния случай липсвала каквато и да било констатация за процент на грешка в отчитането. ПИКЕЕ били отменени от ВАС с посочените в исковата молба решения. При недоказана нерегламентирана намеса на потребителя, какъвто бил случая и при обективно неточно отчитане поради неизправност на СТИ, щом не бил посочен точния период, не можело да се отчете реално консумираната енергия и едностранното коригиране на сметките за минал период било неприемливо, тъй като допускало доставчикът да получел цена за недоставена енергия. Посоченият във фактурата "отчетен период" бил произволно определен. В този смисъл чл. 48, чл. 50 и чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ били неравноправни клаузи, които противоречали на чл. 82 ЗЗД и залегналите в Директива 2012/27/ЕС принципи. Поради това ответникът не можел да коригира post factum потребителската сметка, щом не бил определен точен период и не била отчетена реално консумираната електрическа енергия, и не било доказано неточното й отчитане и измерване да се дължало на виновно неизпълнение на произтичащите от договора задължения на ищеца. За ищците, в качеството им на наследници, възникнал правен интерес да предявят против ответника отрицателен установителен иск, че не дължали на ответника исковата сума от 238.46 лева по фактура № **********/13.02.2019 г. Извън изложеното, в случая при проверката не била констатирана грешка в отчитането.

Искането е да признае за установено по отношение на ответника, че ищците, в качеството на наследници на С.Г. Ч., не дължат на ответника сумата от 238.46 лева по фактура № **********/13.02.2019 г. Претендират разноски.

Правна квалификация на предявения отрицателен установителен иск - чл.124, ал. 1 ГПК.

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че искът бил допустим, но неоснователен и моли да бъде отхвърлен изцяло. Описаната в исковата молба фактическа обстановка, скрепена с приложени документи, не отговаряла на обек­тивната истина. Голяма част от приложените документи не касаели конкретната проверка. На процесния обект на потребление били правени многократни проверки и съставяни множество документи. На 16.01.2017 г. двама служители на Е.Ю. (Е.Ю.) извършили проверка на електромер с № *********, който демонтирали без да извършвали замерването му с еталонен уред, тъй като такава задача им била поставена, и го поставили в безшевна торба с пломба за еднократна употреба с номер 476873, за да бъдел изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория, като на мястото му бил монтиран нов електромер, за който отново след извършено контролно замерване с етало­нен уред било установено, че измервал електрическата енергия с грешка, която била в рамките на допустимата. За тези действия съставили констативен протокол № 337379/16.01.2017 г. Процесният електромер бил предаден на Б., като заключението било, че бил осъществен достъп до вътрешността му, където от задната страна на електронната му платка, между изводите на куплунг Х2, бил присъединен допълнително едножилен проводник, по който начин били изменени техническите и метрологични характеристики на електромера и преминава­щата през него електрическа енергия се измерва с отклонение, извън границите на допустимото, посоче­но в точки т.4.4. и т.4.6...” и било обективирано в изготвения от Б. констативен протокол № 1493/19.09.2018 г. Били налице предпоставките на чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ и операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисление на количеството електричес­ка енергия, при спазване на чл. 48, ал. 1, т. 1 ПИКЕЕ, като начислил допълни­телно количество електрическа енергия на клиента в размер на 1649 kWh, за което се дължали 238.46 лева с ДДС. Периодът на корекцията бил 63 дни. Първата й дата 14.11.2016 г. била на регулярен отчет на показанията на електромера, а последната - на извършената техническа проверка. Е.Ю. предоставило тази информация на ответника, който издал процесната фактура № **********/13.02.2019 г. за допълнително начислената сума, вследствие на устано­веното непълно измерване на ел.енергия. Ищците, като наследници на Стоян Ч., не били изпълнили задълженията по чл. 11, ал. 3 от ОУ на ответника и не го уведомили за смъртта му. Този факт ставал известен на ответника от получената исковата молба, по­ради което всички документи за процесната проверка, били изпратени на наследодателя им с писмо с изх. № 6379195-1/13.02.2019 г. на адреса за кореспонденция (уведомление) за извършеното допълнително начисление. От приложената към отговора обратна разпис­ка било видно, че писмото не било получено, а се било върнало в ответното дружество като непотърсено. КЕВР имала правомощието да приеме ПИКЕЕ (чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). На това основание КЕВР приела ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 98/2013 г.). Раздел IX от тях бил посветен на случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството ел.енергия от операторите на съответните мрежи. В случая се прилагал чл. 51, ал. 1, във вр с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, тъй като ставало дума за битов клиент и от извършената от Б. метрологична експертиза бил установен точния про­цент на грешка. Формулата, която се прилагала при изчисляването на количеството за корекцията, се съдържала в чл. 48, ал. 1, б. "а" ПИКЕЕ. Стойността на дължимата сума била изчислена при стриктно спазване на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. Описаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били и законовото основание за преизчисление на сметка на клиента. Нямал задължение да доказва виновното му поведение. Неоснователни били доводите му, че имало съществено значение, кой точно бил извършил това въздейс­твие, което не можело да му се вмени във вина. Установяването му и вината на това лице били от компетентността на разследващите органи и проку­ратурата, доколкото имало данни за осъществяване на състава на чл. 234в НК. В случая било ирелевантно кой бил конкретния му извършител, защото в посочените норми не се съдържали изисквания и условия за това. Точно обратното. Единственото условие за упражняване правото на енергийния доставчик да извършел едностран­на корекция било да се установяло по съответния ред, че бил налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточ­но измерена ел.енергия, за да се пристъпело към такава корекция. В тези случаи правото на доставчика да извършел едностранна корекция, не било обусловено от доказването на виновно поведение на потребителя. Този въпрос бил разглеждан многократно от ВКС след приемане на ПИКЕЕ и съставите били единодушни, че не следвало да се доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 ЗЗД бил непри­ложим. В ОУ на ответника бил предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите му при извършена корекция. В качеството си на краен снабдител, съгласно чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, продавал ел.енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите такива за процесния период били общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, които били одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г. (ОУ на Е.С..). Те били договор при общи условия, на базата на който се уреждали отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и доставката на ел.енергия. В чл. 28, ал. 2 от ОУ на ответника изрично бил уреден реда, по който крайния снабдител уведомявал клиента за дължи­мите от него суми при извършена корекция на сметката му, като разпоредбата имала посоченото в отговора съдържание. Не можел да сподели разбирането на този съд, че спазването на изискването в ОУ да имало ред за уве­домяване (чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), можело да се обоснове, само ако ОУ били изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012 г. Това било изцяло погрешно и нелогично, защото законът действително поставял изискване за наличие на ред за уведомяване, но не вменявал в задължение на крайните снабдители да променели общите си усло­вия (в ПЗР на ЗИДЗЕ, Обн. ДВ, бр. 54/2012 г.). Още повече, че такъв ред бил предвиден. Това тълкуване се споделяло и от ВКС, който приемал, че в чл. 24 от общите условия на договорите за продаж­ба на електрическа енергия на посочения в отговора друг доставчик, бил предвиден ред за уведомяване на потребителя, което било прието в посоченото в отговора решение. ОУ на този друг доставчик били одобрени с посоченото в отговора решение, преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ 2012 г., а дословно чл. 24 от същите имал посоченото в отговора съдържание. При сравнението им ясно се виждало, че били напълно еднакви и нямало особена логика при идентична фактическа обстановка ВКС да приемал, че изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ било изпълнено, а този съд да възприемал диаметралнопротивоположна теза, че за целта крайните снабдители следвало да изменят общите си условия. Тъй като били налице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията, искът бил неоснователен и следвало да се отхвърли. Претендира разноски.

Тежестта за доказването на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя между тях по делото, както следва: ищците носят тежестта да докажат по делото всички обстоятелства, твърдени в исковата им молба, тъй като на тях са основали възраженията си за недължимост на отричаното с иска им вземане, а ответникът носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като пък на тях той е основал това претендирано от него вземане, респективно - основанието за възникването и съществуването му, и неговия размер.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ответника, че не е представил като писмени доказателства по делото цитираните в отговора му общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.Е. и общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на Е.Р., както и доказателства за влизането им в сила, а те не представляват печатни материали по смисъла на чл. 187 ГПК.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: фактура № **********/13.02.2019 г.; справка за коригиране на сметка за електроенергия; констативен протокол № 1320/24.10.2018 г.; писмо до наследодателя на ищците; констативен протокол № 402792/16.02.2018 г.; препис-извлечение от акт за смърт № 0971/27.05.2018 г.; удостоверение за наследници изх. № 2879/11.06.2018 г.; справка от ТР; констативен протокол № 1493/19.09.2018 г.; констативен протокол № 337379/16.01.2017 г. и обратна разписка.

 

          ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 02.10.2019 г. от 14.15 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищците да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него.

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: