№ 44557
гр. София, 27.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110177043 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. И. И.
срещу „Топлофикация София“ ЕАД.
Исковата молба е допустима, като в тази връзка съдът намира
възражението на ответника за недопустимост на част от предявените срещу
него искове (поради факт, че част от сумите са погасени) за неоснователно,
тъй като процесуалната легитимация на ответника се определя от твърденията
на ищеца за принадлежност и размер на спорното материално право, обект на
процесната претенция, а материалната легитимация се установява в
зависимост от събраните по делото доказателства и може да е основание за
уважаване или отхвърляне на предявения иск. Съдът констатира, че е
изпълнена процедурата за размяна на книжа, поради което делото следва да
бъде насрочено за открито съдебно заседание и на основание чл. 140, ал. 3 вр.
чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права
и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че към настоящия момент срещу него е образувано и се води
1
изп. дело № ************** на ЧСИ У. Д., като длъжник по изпълнителен
лист от 19.07.2023 г., издаден въз основа на решение по гр.д. 23058/2017 г.,
СРС, 74 с-в, за следните суми: 156 лв. – с основание „в заповедното
производство“ и 347,24 лв. – за държавна такса и възнаграждение за
юрисконсулт, като поддържа, че сумата от 156 лв. е погасена по давност, а
сумата от 347,24 лв. – поради извършено плащане, извършено на 16.03.2019 г.
Твърди, че ответникът е инициирал заповедно производство по чл. 410 ГПК,
по което е било образувано ч.гр. д. № 3826/2017 г. по описа на СРС, за
следните суми: 2 602,47 лв. главница за доставена топлинна енергия за
периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със законна лихва от 20.01.2017 г.
до изплащане на главницата; 197,64 лв. – лихва за периода 15.09.2015 г. –
12.01.2017 г.; 56 лв. – държавна такса и 328 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Ищецът е подал възражение срещу издадената заповед,
поради което е образувано гр. д. № 23058/2017 г. на СРС, 74 с-в. В хода на
съдебното производство, на 20.07.2017 г., ищецът заплатил сумата от 2 602,47
лв. по сметка на ответника, като поради извършеното плащане в хода на
процеса с решение от 19.12.2017 г. съдът отхвърлил иска на ответника.
Ответникът обжалвал решението на първата инстанция пред СГС, въз основа
на което било образувано в.гр.д. № 8009/2018 г., СГС, с което било признато за
установено, че ищецът дължи само сумата от 130,86 лв., представляваща
законна лихва за периода 20.01.2017 г. – 19.07.2017 г. В изпълнение на това
решение, на 23.01.2019 г. бил издаден изпълнителен лист №1 за посочената
лихва от 130,86 лв., както и за сумата от 347,24 лв. – за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на посоченият изпълнителен
лист било образувано изп. дело № ******* г. при ЧСИ М. Б., като ищецът
поддържа, че по образуваното изпълнително дело на 05.03.2019 г. внесъл общо
384,56 лв., включващи: 130,86 лв. – мораторна лихва за периода 20.01.2017 г. –
19.07.2017 г., 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 126 лв. –
изпълнителни такси и 27,70 лв. – такса към ЧСИ, поради което
изпълнителното дело било прекратено на 06.03.2019 г. с разпореждане на
ЧСИ. Освен това, твърди се, че на 16.03.2019 г. ищецът платил доброволно
още 347,24 лв. по сметка на ответника за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Поради тези плащания, с решение № 93587 от 13.04.2019 г.
съдът отменил разпореждането за издаване на изпълнителен лист за същата
сума.
2
Въпреки това, по молба на ответника бил издаден нов изпълнителен
лист на 19.07.2023 г., за следните суми: 156 лв. – с основание „в заповедното
производство“ и 347,24 лв. – за държавна такса и възнаграждение за
юрисконсулт. Поддържа се, че въз основа на този изпълнителен лист било
образувано изпълнително дело № ************** при ЧСИ У. Д., по което
ответникът претендирал общо 311 лв., включващи „остатък за съдебни
разноски“ и нови разноски по изпълнителното производство в размер на 150
лв. Твърди се, че ЧСИ начислил и нова такса от 239,72 лв., с което общото
задължение на ищеца е нараснало до 550,72 лв. По това дело незабавно били
наложени запори върху банковите сметки на ищеца и са събрани общо 83,51
лв., от които: 23,51 лв. – от „Б*******“ и 60 лв. – от „Т******“.
Ищецът твърди, че е погасил всички суми по заповедта за изпълнение по
ч.гр.д. 3826/2017 г., СРС, 74 с-в, като сумата от 347,24 лв. била изплатена на
16.03.2019 г. по сметка на ответника, а сумата от 156 лв. с посочено основание
„в заповедното производство“ била претендирана без основание, тъй като в
заповедното производство ответникът не е претендирал такава сума, в
условията на евентуалност поддържа, че е изтекла давност за събиране на
посочената сума. Въз основа на посоченото моли съдът да признае, че не
съществува право на принудително изпълнение за следните суми по
изпълнителен лист от 19.07.2023 г. по гр.д. 23058/2017 г., СРС, 74 с-в: за
сумата от 347,24 лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение –
поради доброволно плащане от 16.03.2019 г. и за сумата от 156 лв. – поради
изтекла погасителна давност. Претендира разноски за водене на делото.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете като недопустими, евентуално – като неоснователни.
Излага неотносими по настоящото дело съображения за недопустимост на
иска за сумата от 130,86 лв. – мораторна лихва, присъдена с изпълнителен
лист от 23.01.2019 г. (доколкото след уточняване на петитума на иска с
уточнителна молба вх.№ 12219/14.01.2025 г. предмет на делото са единствено
сумите по ИЛ от 19.07.2023 г.). Твърди, че предмет на изп. дело №
************** по описа на ЧСИ У. Д. е само принудителното събиране на
неплатения остатък по изпълнителния лист от 19.07.2023 г. в размер на 161 лв.
и поддържа, че исковете по чл. 439 ГПК за горницата над посочената сума са
недопустими. Оспорва твърденията, че изпълнителния лист за сумата от 156
3
лв. е издаден при липса на основание, тъй като посочената сума е потвърдена
със съдебно решение №297973 от 19.12.2017 г. по гр.д. 23058/2017 г., СРС, 74
с-в и посочва, че всеки последващ иск за оспорване на дължимостта на
посочената сума е недопустим. Твърди, че изпълнителния лист от 19.07.2023 г.
е издаден за сумите от 156 лв. – разноски в заповедното производство и сумата
от 347,24 лв. – държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт, като ищецът
е заплатил на 16.03.2019 г. сумата от 347,24 лв. за погасяване на присъдени
държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт по гражданското
производство, поради което дължи сумата от 161 лв. (156 лв. разноски в
заповедното производство и 5 лв. държавна такса за изпълнителния лист), за
която сума на 13.09.2023 г. с молба вх.№ 39328 е образувано изп. дело
1218/2023 г. по описа на ЧСИ У. Д. въз основа на изпълнителен лист от
19.07.2023 г. Посочва, че по изпълнителното дело редовно е подавал молби и
са извършвани изпълнителни действия, с които давността е прекъсвана: на
18.09.2023 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в
„Б*******“ АД и „Т******“ АД, на 18.12.2024 г. е подадена молба вх.№ 45794
за предприемане на изпълнителни действия с прилагане на конкретни
изпълнителни способи; на 29.09.2023 г. и на 25.09.2023 г. в резултат на
проведено принудително изпълнение е постъпила сума в размер на 85,51 лв.
Позовава се и на спиране на давността за периода от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. поради обявеното в страната извънредно положение. Моли съдът
да присъди разноски на ответника на основание чл.78, ал.8 ГПК.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК за установяване несъществуване на право на принудително изпълнение
по отношение на следните вземания за сумите по изпълнителен, издаден на
19.07.2023 г. по гр.д. 23058/2017 г., СРС, 74 с-в, за следните суми: 347,24 лв. –
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по исковото производство
– поради доброволно плащане от страна на длъжника на 16.03.2019 г. и 156 лв.
– разноски по заповедното производство – поради изтекла погасителна
давност.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите
на доказване факти:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на
4
производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили
факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен
срок по отношение на сумата от 156 лв. и чрез доброволно плащане на сумата
от 347,24 лв.), които водят до погасяване на вземането на ответника.
Ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
IV. Обстоятелства, които се признават:
Между страните не се спори, че 1/ на 19.07.2023 г. в полза на
„Топлофикация София“ ЕАД е издаден изпълнителен лист срещу длъжника Р.
И. И. по гр.д. 23058/2017 г., СРС, 74 с-в, за следните суми: 347,24 лв. –
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по исковото производство
и 156 лв. – разноски по заповедното производство, както и 2/ че на 16.03.2019
г. ищцата е заплатила на ответника сумата от 347,24 лв., както и 3/ че въз
основа на изпълнителния лист от 19.07.2023 г. е образувано ново
изпълнително дело №************** при ЧСИ У. Д..
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
документи като писмени доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗИСКА от ЧСИ У. Д., рег. № *** на КЧСИ копие от изп. дело
************** г. ИЛИ оригинал на същото – за послужване, по избор на
съдебния изпълнител, като в случай на представяне на оригинал на делото,
след приключване на настоящия съдебен процес материалите по
представеното в оригинал изп. дело ще бъдат върнати на съдебния
изпълнител.
Да се изготви придружително писмо от деловодителя на състава и да
се изпрати.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба
като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като
направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото,
заедно с копие от молбата по чл. 192, ал.2 ГПК, а на ищеца освен настоящото
5
определение да се връчи и препис от отговора на ответника.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад
по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия
указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
01.12.2025 г., от 14,00 ч., за която дата и час да се призоват страните с
посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6