РЕШЕНИЕ
№ 514
гр. Търговище, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА
при участието на секретаря Светослава Ст. Петкова
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА Гражданско дело №
20253530100576 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени искове по чл.108 от ЗС и чл.537,
ал.2 от ГПК.
Постъпила е искова молба от Т. Д. Н., Т. Н. Т. и М. Н. С., тримата със
съдебен адрес гр.Търговище, ул.***********, чрез адв.Т. Д. АК-Търговище,
против В. П. К. от с.Б., общ.Търговище, ул.*******, с предявен иск по чл.108
от ГПК, за признаване на собственост и предаване на владение върху ½ ид.ч.
от следните недвижими имоти в с.Буховци УПИ V–156 в кв.8 с площ от 1000
кв.м. по плана н ас.Буховци и УПИ VI -156 в кв.8, с площ от 1000кв.м., по
плана на с.Буховци, при граници за двата парцела: улица УПИ IV-155 на В. Й.
К. и УПИ VII-157 на В. Н. Т..
Ищците твърдят, че са наследници на Т. Н. Т. поч. **.**.1995 година и
Д. А. Т. поч. на **.**.2013г.
Общият наследодател Т. Н. Т. бил собственик на следните недвижими
имоти: УПИ V-156 в кв. 8 с площ от 1000 кв.м по плана на село Буховци и
УПИ VI-156 в кв.8 с площ от 1000 кв.м. при граници на двата парцела: улица ,
УПИ IV-155 на В. Й. К. и УПИ VII-157 на В. Н. Т., за което има нотариален акт
за собственост № 139 том II дело № 592/ 1984 година на Търговищки районен
1
съд.
След смъртта на общият наследодател Т. Н. Т. остават неговите
наследници : съпругата му Д. А. Т.а и двете деца Н. Т. Н. и Ю. Т.а К.а. До
смъртта на Д. А. Т.а поч. 12.11.2013 година имотите се владяли и стопанисвали
от наследниците. След смъртта на Д. Т.а имотите били отдадени под аренда.
През 2014 година имотите се декларирали с декларация по чл. 14 от
ЗМДТ №№********* /25.02.2014г и **********/25.02.2014г. като са вписани
като собственици всички наследници.
През 2023 година ответника обединява двете партиди на имотите в една
и се снабдява с нот. акт за собственост на основание давностно владение.
Данъците на имотите се заплащали редовно до 2024 година когато при
посещението ни в Общината за заплащане на данъка установили, че ответника
си е извадил нот. акт за собственост и е записан само на негово име.
Отказано им било да се издаде удостоверение за данъчна оценка на
процесиите имоти защото същите са били записани на името на ответника.
Твърдят, че с ответника не са в добри отношения и явно той се е
възползвал от обстоятелството, че през 2023 година първата ищца била по
болници по здравословни причини и тогава ответника се е снабдил с нот. акт
само на негово име.
Предвид изложеното молят съда да постанови решение с което да
признае за установено по отношение на ответника В. П. К. че ищците Т. Д.
Н., Т. Н. Т. и М. Н. С. от гр.Търговище, ул. ********** са СОБСТВЕНИЦИ
НА 1/2 ИД. ЧАСТ ОТ следните недвижими имоти: УПИ V-156 в кв. 8 с площ
от 1000 кв.м по плана на село Буховци и УПИ VI- 156 в кв.8 с площ от 1000
кв.м. при граници на двата парцела: улица, УПИ IV-155 на В. Й. К. и УПИ
VII-157 на В. Н. Т.
Молят на основание чл. 108 ЗС, съдът да ОСЪДИ ответника В. П. К. да
им предаде ВЛАДЕНИЕТО НА 1/2 ид.част от процесиите недвижими имоти ,
а именно: УПИ V-156 в кв. 8 с площ от 1000 кв.м по плана на село Буховци и
УПИ VI-156 в кв.8 с площ от 1000 кв.м. при граници на двата парцела: улица,
УПИ IV-155 на В. Й. К. и УПИ VII-157 на В. Н. Т..
Молят на основание чл. 537 ал.2 от ГПК съдът да обезсили констативен
нот. акт за собственост на недвижим имот № 140 том XI вх. per. № 4358/
2
10.10.2023 година на Службата по вписванията гр.Търговище, до размер на 1/2
ид.част от: УПИ V-156 в кв. 8 с площ от 1000 кв.м по плана на село Буховци и
УПИ VI-156 в кв.8 с площ от 1000 кв.м. при граници на двата парцела: улица,
УПИ IV-155 на В. Й. К. и УПИ VII-157 на В. Н. Т.. Претендират разноски. В
съдебно заседание процесуалният представител поддържа исковете.
С отговора по чл.131 от ГПК ответника оспорва иска. Счита същият за
неоснователен и недоказан, като излага следните съображения: Т. Н. и Д. А. са
били собственици в с.Буховци, общ.Търговище на две къщи с имоти от
земеделски земи. Едната къща е на 120 години -керпичена с 2 дка ясак, а
другата е на 60 години-тухлена с 3.5 дка ясяк.
Бащата на съпругата на ищеца -Т. Н. докато е бил жив събира Ю. и Н. и
се разпорежда: Старата къща с ясяка от 2 дка да бъде на Ю., а новата къща на
Н. с 3.5 дка ясяк. Така се е разпоредил.
Съпругата на ответника Ю. почива през 2000 година, а брат и Н. през
2003 г.
Твърди, че през 2004г. е започнал да обработва мястото от 2.000 дка -
оране и сеитба до 2010г., като след това и до ден днешен го е дал на
арендатор.
През 2015г. В. П. си е взел наследствените ниви и ги е дал на
арендатора Б. М., като ясака от 2дка го е оставил при Р. Р..
Счита, че с лъжа ищцата Т. от 2015г. е представила една скица на
процесното място от 2 дка, което е било на два парцела и е започнала да го
отдава под аренда като половината е давала на ответника. Твръди че е бил
заблуден и попитал адвоката си и разбрал, че скицата не представлява
нотариален акт и тогава насетне си е извадил нотариален акт за ясака, тъй като
е оставен на жена му от баща й и го е владял повече от 10 години от 2004г. до
2015г.
През 2004г. Т. е ходила при В. и му е казала „Батко ти като беше жив
искаше половината ясак.“ Ищцата от 2004г. до 20015г. не е търсила нищо от
процесния имот. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Претендира разноски.
Съдът след преценка на представените и събрани по делото
писмени и гласни доказателства, прие за установено следното от
3
фактическа страна:
От представените с исковата молба писмени доказателства (
удостоверения за наследници) се установява, че ищците са наследници на Н. Т.
Н., поч. **.**.2003г., съответно преживяла съпруга и две деца, който е син на
Т. Н. Т. поч. **.**.1995 година и Д. А.Т.а поч. **.**.2013г.
Ответникът В. П. К. е съпруг на Ю. Т.а К.а, поч. на **.**.2000г. –
дъщеря на Т. Н. Т. и Д. Т.а.
Съгласно приложен нотариален акт за собственост № 139 том II дело №
592/ 1984 година на Търговищки районен съд общият наследодател Т. Н. Т. е
бил собственик на следният недвижими имоти: УПИ V-156 в кв. 8 с площ от
1000 кв.м по плана на село Буховци и УПИ VI-156 в кв.8 с площ от 1000 кв.м.
при граници на двата парцела: улица , УПИ IV-155 на В. Й. К. и УПИ VII-157
на В. Н. Т.. След смъртта на общият наследодател Т. Н. като негови
наследници остават: съпругата му Д. А. Т.а и двете деца Н. Т. Н. и Ю. Т.а К.а.
Д. А. Т.а почива на **.**.2013 година, като след това имотите са отдадени под
аренда.
През 2014 година имотите се декларирали с декларация по чл. 14 от
ЗМДТ №№********* /25.02.2014г и **********/25.02.2014г. като са вписани
като собственици всички наследници.
През 2023 година ответникът е признат за собственик по давност на
двата имота съгласно констативен нот. акт за собственост на недвижим имот
№ 156 том V рег.№ 7878, дело № 639 от 2023г. на нотариус П. А. с район на
действие Районен съд Търговище, вписан с вх. per. № 4358/ 10.10.2023 година
на Службата по вписванията гр.Търговище с Акт № 140 том XI вх. per. №
4358/ 10.10.2023 година.
С исковата молба са представени декларации по чл.14 от ЗМДТ №
*********/25.02.2014г. и № **********/25.02.2014г., от които се установява,
че имотите са били декларирани на всички наследници, с притежаваните от
всеки идеални части от имотите. Представени са договори за отдаване под
аренда на имотите на Земеделски производител Р. В. Р. за стопанските
2015/2016г.; 2018/2019г., 2020/2021г. и 2021/2022г., сключени от Т. Н. Т..
В съдебно заседание е прието нотариално заверено Пълномощно от
наследодателката Д. А. Т.а с което на 03.10.2013г. е упълномощила Т. Д. Н. са
4
се разпореди, както намери за добре, като прехвърли по начин какъвто
прецени/продава, дарява, заменя и др./ наследствените идеални части от
двата процесни имота в с.Буховци.
По делото са ангажирани и гласни доказателства.
От показанията на св.С. И. се установи, че познава страните, защото е
роден и живее в с.Б., общ.Търговище. За мястото знае, че е на съпругата му
получено по наследство от родителите . ответника В. го е обработвал сам от
2004г. до 2015г., след което го е отдал под аренда.
Съдът кредитира показанията му като счита, че е незаинтересован от
изхода на спора. Имал е преки и непосредствени впечатления от имота във
времето, свързани с осъщественото владение върху тях.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи: Успешното провеждане на предявения
ревандикационен иск е обусловено от установяване по пътя на пълното и
главно доказване на елементите от фактическия състав на приложимата
разпоредба на чл. 108 от ЗС, а именно: право на собственост на
наследодателите на ищците, придобито на твърдяното основание (давност),
упражнявана фактическа власт от ответника върху спорните имоти с
намерение за своене, както и липса на правно основание за това.
Ответника от друга страна носи тежестта да установи при същите
условия наличието на правно основание да владее или държи имотите.
Същият твърди, че владее имота на основание осъществявано
необезспокоявано давностно владение върху същите в периода от 2004г. до
2015г.
Съгласно чл.124 ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено или да установи съществуването
или несъществуването на едно право, когато има интерес от това. В случая
ищците имат правен интерес от предявяването на иска, тъй като отричат
правата на ответника върху ½ ид.ч. от имотите, които са съсобствени между
страните по делото и са били притежавани от наследодателите им Т. Н. Т. и Д.
А. Т.а.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса на основание чл. 154, ал.1 от ГПК, в тежест на ищците е да установят
5
притежаваните от тях права в процесните имоти, а ответника следва да докаже
– възраженията, поради които отрича правото на собственост на ищците
върху процесните имоти. В случая твърдението на ответника В. К. е, че след
смъртта на съпругата си Ю. Т.а К.а през 2003г. е придобил процесните имоти
по силата на давностно владение, продължило от 2015г.
С оглед на така разпределената доказателствена тежест и събраните по
делото доказателства се установява, че е недоказано твърдението на
ответника, че е придобил процесните имоти в с.Буховци по давност, по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ЗС правото на собственост по
давност се придобива върху недвижим имот с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Като елемент от придобивната давност владението
трябва да бъде явно и несъмнено, да се манифестира такова поведение, което
да не оставя никакво съмнение, че ответника упражнява фактическата власт за
себе си. В случая от представените по делото писмени доказателства се
установява, че процесните имоти са били на наследодателите на ищците Т. и
Д. Т.. От горното следва, че страните по делото са съсобственици на
процесните имоти по силата на наследяване. Позовавайки се на придобиване
на имотите по давност, ответника следва да докажат в процеса, че са
демонстрирал пред ищците превръщането на държането на техните части във
владение за себе си и е отблъснал претенциите им за владение. Посоченото не
се установява от показанията на разпитаният свидетел, доколкото същият
потвърди, че тези имоти са наследствени на съпругата на В.. От неговите
показания показания не се установява че ответникът необезпокоявано е
упражнявал фактическа власт върху процесния имот по отношение на ищците
и че е отблъснал техните владелчески действия в определения от закона срок.
Доказа се че собственичката на имотите – Д. Т.а до смъртта си през 2013г. е
имала ясното съзнание, че тези имоти са съсобствени, както и че тя притежава
само идеални части от тях, поради което е изготвила пълномощно на ищцата
Т. Д. Н., да се разпореди както намери за добре с нейната част, която е била 4/6
ид.ч.
Няма как ответникът В. П. К. да е упражнявал необезспокоявано
владение върху имотите в периода 2004-2013г., след като притежателката с
най-голям дял в съсобствеността – Д. Т.а, не е имала знание за това, т.е. съдът
6
приема, че ответникът не доказа да е отблъснал претенциите за собственост на
ищците.
Не се оспорва от страните, че със съгласието на наследодателите
приживе Ю. Т.а К.а и В. П. К. са ползвали и стопанисвали процесните
имотите, но не се установи да са имали намерение да им прехвърлят
собствеността върху тях. Ако това е било така то наследодателката Д. А. Т.а
също е щяла да го направи до смъртта си на 12.11.2013г.
Непротиворечива е съдебната практика, че ако сънаследник упражнява
фактическа власт върху съсобствен имот, съсобствеността върху който
произтича от наследяване, то той владее своята идеална част на имота, а по
отношение на идеалните части на останалите сънаследници упражнява
фактическа власт в качеството на държател. Константна е съдебната практика
и че за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите
идеални части, то съсобственикът- сънаследник следва да превърне с
едностранни, явни и недвусмислени действия, отричащи владението на
останалите съсобственици държането си във владение. Своителните действия
на съсобственика следва да са доведени до знанието на останалите
съсобственици, което ще рече, че той е манифестирал явно пред тях
своителните си действия. В тежест на сънаследника, упражняващ фактическа
власт върху съсобствен- сънаследствен имот е да докаже, че е упражнявал
тази фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано, непрекъснато
повече от десет години и че е довел до знанието на останалите сънаследници
намерението си да свои имота.
Предвид гореизложеното предявения иск по чл. 108 ЗС следва да се
уважи като ищците бъдат признати за собственици на 1/2 ид.част от правото
на собственост, а ответника бъде осъден да предаде владението на
тези ид.части тъй като по делото се установи, че фактическата власт върху
имота се осъществява без наличието на правно основание затова;
На основание чл. 537, ал.2 ГПК с оглед уважаването на иска по чл. 108
ЗС, съдът следва да се отмени до размера на 1/2 ид.част от правото на
собственост констативен Нотариален акт за собственост на недвижим имот №
156, том V рег.№ 7878, дело № 639 от 2023г. на нотариус П. А. с район на
действие Районен съд Търговище, вписан с вх. per. № 4358/ 10.10.2023 година
на Службата по вписванията гр.Търговище с Акт № 140 том XI вх. per. №
7
4358/ 10.10.2023 година.
При тези изводи на съда и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищците направените по делото разноски в общ
размер на 1050лв., включващи 50лв., внесена държавна такса и 1000лв.,
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. П. К. с ЕГН-
********** от с.Б., общ.Търговище, ул.********, че Т. Д. Н. с ЕГН-
**********, Т. Н. Т. с ЕГН-********** и М. Н. С. с ЕГН-**********, тримата
със съдебен адрес гр.Търговище, ул.*******, чрез адв.Т. Д. АК-Търговище, са
собственици по наследство от Т. Н. Т. и Д. А. Т.а, на 1/2 ид.ч. от следните
недвижими имоти находящи се в с.Буховци : УПИ V–156 в кв.8 с площ от 1000
кв.м. по плана н ас.Буховци и УПИ VI -156 в кв.8, с площ от 1000кв.м., по
плана на с.Буховци, при граници за двата парцела: улица УПИ IV-155 на В. Й.
К. и УПИ VII-157 на В. Н. Т., като ОСЪЖДА В. П. К. с ЕГН-********** от
с.Б., общ.Търговище, ул.****** да предаде владението върху 1/2 ид.ч. от
имотите на Т. Д. Н. с ЕГН-**********, Т. Н. Т. с ЕГН-********** и М. Н. С. с
ЕГН-**********, тримата със съдебен адрес гр.Търговище, ул********, чрез
адв.Т. Д. АК-Търговище, на основание чл.108 ЗС.
ОСЪЖДА В. П. К. с ЕГН-********** от с.Б., общ.Търговище,
ул.******, да заплати на Т. Д. Н. с ЕГН-**********, Т. Н. Т. с ЕГН-**********
и М. Н. С. с ЕГН-**********, тримата със съдебен адрес гр.Търговище,
ул.*********, чрез адв.Т. Д. АК-Търговище, сумата от 1050лв., на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Търговищки окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните, на
основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
8
9