РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Монтана, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20211600500275 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260276/25.06.2021година постановено по гр.д.
№537/2021година по описа на Районен съд Монтана е осъден В. В. от с.*,
обл.*да заплати на Я.С. от гр.*сумата от 10 954,38 лв.-представляваща
дължимо и неполучено адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие от 05.01.2015 г. в размер на 20% от 54 771,88 лв.-
изплатеното обезщетение от ЗПАД ,,Е.‘‘ на В.Л. от които /42 000,00 лв.
главница и 12 771,88 лв. лихва, начислена за периода от 03.01.2015 г. до
12.01.2018 г.-датата на плащане/, ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в
съда/26.02.2021 г./ до окончателното изплащане, като в останалата част над
уважения до предявения размер от 10 960,00 лв. искът е отхвърлен
като неоснователен .
Това решение е обжалвано от В. В. от с.*, обл.*с оплаквания за
неправилност, необоснованост и нарушение на материалния и процесуални
закон.В жалбата са изложени подробни доводи и съображения в тази
насока.Твърди, че атакуваното решение е недопустимо, тъй като е нередовно
призован за първото съдебно заседание и незаконосъобразно, тъй като
1
първоинстанционния съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.164,ал.4
от ГПК и не е допуснал събиране на гласни доказателства в процеса. Моли
съда да отмени атакуваното решение като неправилно и отхвърли исковата
претенция изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят не се е явява и не взима
допълнително становище по жалбата.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемия Я.С. с подробно изложени доводи за нейната неоснователност.
В заседанието по същество се представляват от адв. К.П. който
моли съда да остави жалбата без уважение и потвърди атакуваното решение
като правилно и законосъобразно.Направено е искане за присъждане на
разноски.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови писмени
доказателства .
Окръжният съд, като провери атакувания по реда на въззивното
обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и становищата на
страните, предвид събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от
надлежна страна в процеса-ответник в първоинстанционното производство и
е процесуално допустима.Разгледана по същество е
неоснователна.Съображенията на МОС за това са следните:
При осъществяване от въззивния състав контрол за
законосъобразност и правилност върху атакувания акт, настоящата инстанция
след преценка на събраните доказателства пред районния съд, намира за
установено от фактическа страна следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск за сумата 10 960,00
лв.-представляваща дължимо и неполучено адвокатско възнаграждение по
договор за правна помощ и съдействие от 05.01.2015 г. в размер на 20% от 54
800,00 лв.-изплатеното обезщетение от ЗПАД ,,Е.‘‘ на отв. В./ 42 000,00 лв.
главница и 12 800,00 лв. лихва, начислена за периода от 03.01.2015 г. до
01.01.2018 г.-датата на плащане/, ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано о датата на завеждане на исковата молба в
2
съда/26.02.2021 г./ до окончателното изплащане на сумата; и при условията
евентуалност, в случай, че бъде отхвърлен главния иск: да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата от 10 960,00 лв.-представляваща
дължим адвокатски хонорар по /20% от 54 800,00 лв. по прекратения от
ответника договор за правна защита и съдействие след оттегляне на
адвокатското пълномощно и узнаването за това на 15.05.2020 г. от
ищеца,ведно със законната лихва, от датата на завеждане на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на сумата; както и в в случай, че бъдат
отхвърлени горните искове: ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 10 960,00 лв. на осн. чл. 59 от ЗЗД, явяваща се стойността на
неплатеното адвокатско възнаграждение, довело до неоснователно
увеличаване стойността на общото имущество на ответника и намалило със
същата стойност имуществото на ищеца, ведно със законната лихва.
Първоинстанционният съд след обстоен анализ на
доказателствата по делото е приел за основателен главния иск и е уважил
същия до посочения по-горе развер, като с оглед изхода на делото не е
разгледал предявените евентуални искове и е присъдил направените в
процеса разноски.Направените изводи на съда напълно се споделят и от
настоящата инстанция по следните съображения:
Установено е, че на 05.01.2015 г., в качеството си на адвокат,
ищецът е сключил с отвветника договор за правна защита и съдействие. В
изпълнение на сключения договор ищецът е следвало да представлява и
защитава интересите на ответника по гр.д.№ 4449/2015 г. по описа на СГС, и
да извършва всички необходими фактически и правни действия във връзка с
претърпяното от клиента ПТП на 03.01.2015 г. в гр.*с цел получаване на
обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди от
същото.Договорът е със срок от 3 години от датата на сключването му.
Страните са уговорили възнаграждение по процесния договор за правна
защита и съдействие за адвоката ,,резултативен хонорар‘‘ в размер на 20 % от
изплатеното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Съгласно
договора клиентът се задължава да заплати на адвоката в брой или по банков
път резултативното възнаграждение – в тридневен срок от получаване на
сумите по обезщетението.
Устатановено по несъмнен начин от приложеното в заверен
3
препис решение от 18.04.2017 г. по гр.д.№ 4449 по описа на Софийския
градски съд за 2015г . е че ,,Застрахователно дружество Е.‘ АД е осъдено да
заплати на В.Л. сумата от 42 000,00 лв.-обезщетение по застраховка
,,Гражданска отговорност‘‘ на водача на лек автомобил ,, *‘‘
с регистрационен № * за причинени неимуществени вреди, поради смъртта
на К.Т. при ПТП на 03.01.2015 г., заедно със законната лихва върху
присъденото обезщетение, считано от деня на настъпване на вредоносния
резултат 03.01.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, като е
отхвърлил иска в останалата част.
Решението по горепосоченото дело е обжалвано от ответното дружество
ЗПАД,,Е.‘‘ пред САС, и е образувано в.гр.д.№ 3572/2017 г., 2 състав, което
оставя в сила решението на СГС, като по въззивното производство
жалбоподателя отново е представляван от въззиваемия.След приключване на
въззивното производство Я.В. изготвя и касационна жалба, но в хода на
касационното производство е заменен от друг адвокат.
Установено от изготвена съдебно-икономическа експертиза по
делото , вещото лице по която е изслушано в първоинстанционното
производство , че на дата 10.01.2018 г. ЗПАД,,Е.‘‘превежда по банковата
сметка на жалбоподателя обезщетението от 42 000,00 лв. главница и лихва в
размер на 12771,88лева.
Вещото лице също така е констатирало от надлежно направено
извлечение от сметката на жалбоподателя по която са постъпили горните
суми, че на дата 13.02.2018 г В.В. е изтеглил в брой на каса на пет пъти от
клонове на различни банки, находящи се в гр.*суми от по 2 000,00 лв. След
това, за периода от 14.02.2018 г. до 06.08.2018 г. е изтеглил от своята сметка
в брой още общо 20 100,00 лв. Изтеглената от жалбоподателя сума в размер
на 10.000лева за един ден настоящата инстанция също не приема с оглед
възражението на жалбоподателя, че е послужила за погасяване на
задължението към ищеца по сключения договор.Касае се за парично
задължение, установено с писмен акт и плащането по него също следва да
бъде установено с писмен документ.
В тази връзка МОС намира възраженията в жалбата за
незаконоъобразност на постановеното решение поради недопуснато събиране
на гласни доказателства с оглед разпоредбата на чл.164,ал.1,т.4 от ГПК в
4
първоинстанционното производство за неоснователно.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя свързано с
нередовното му призоваване за първото съдебно заседание проведено от
Районния съд.Видно от първоинстанционното производство същия е получил
лично съобщение с препис от исковата молба-л.42, изготвил е писмен отговор
лично подписан, а за първото съдебно заседание е призован чрез своята
съпруга Р. В.а, която срещу подпис се е задължилила да му предаде
призовката.За изготвеното решение на РС Монтана също е узнал чрез
съпругата си.Призоваването му за въззивната инстанция също е осъществено
чрез Р.В.а.Ето защо изложените доводи за нередовно призоваване са напълно
несъстоятелни и неоснователни , поради което и не водият до твърдяните
пороци на съдебното решение.
По делото не бяха представени писмени доказателства относно
погасяването на сумите от страна на жалбоподателя за задълженията му към
въззиваемия.
По делото не са ангажирани доказателства и за последващото
оттегляне на адвокатското пълномощно от страна на жалбоподателя.
Водим от горното съдът намира, че безспорно между страните е било
налице валидно облигационно правоотношение, по което ищецът е престирал
дължимият от него резултат-да даде на ответника договорената правна защита
и съдействие. Сбъднало се е и условието за заплащане на резултативен
хонорар, тъй като възложителят е получил съответното обезщетение.
Жалбоподателят обаче се е оказал неизправната страна по това
правоотношение, като не е изпълнил задължението си изцяло и в договорения
срок/в тридневен срок от получаване на сумите по обезщетението/ да заплати
на ищеца 20 % от изплатеното обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, поради което задължението е изискуемо.
Жалбоподателят не е ангажирал доказателства да е изплатил уговореното
възнаграждение.Възраженията му, че е изтеглил обща сума от 10 000,00 лв.
на 13.02.2018 г. от пет различни клони на банки в гр.*, по никакъв начин не
води до извода, че с тях е погасено задължението към въззиваемия.В случай
че действително е погасявал това задължение, жалбоподателят е следвало да
състави писмен документ, за да го установи, такак както се установява и
задължението му за това.
5
При този анализ на доказателствата по делото МОС също приема,
исковата претенция по главния иск изцяло за основателно и правилно и
законосъобразно уважена от първоинстанционния съд.
Налице е съвпадения в изводите на двете инстанции и атакуваното
решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и при условията на чл.78,ал.1 от ГПК
жалбоподателят следва да възстанови на въззиваемия направените разноски
за ангажиране на адвокат в производството в размер на 800.00лева по
приложен списък.
Водим от гореизложеното, МОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение№260276/25.06.2021година постановено
по гр.д.№537/2021година по описа на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА В. В. от с.*, обл.*с ЕГН ********** да заплати на Я.С. от
гр.*, ж.к.*, бл.*,вх*, ет.*сумата от 800.00лева направени разноски за
настоящето производство-възнаграждение за адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6