О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………/……….……..2020
год.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА мл. с. ФИЛИП РАДИНОВ
като разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов
въззивно търговско дело № 240 по описа на съда за 2020
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 93217/13.12.2019 г. (рег. Районен
съд - Варна) от “КРЕДИТ ИНС” ООД, чрез адв. Р. Д.,
срещу Решение № 4695/04.11.2019 г., по гражданско дело № 1395/2019 г. на Районен
съд – Варна, с което са отхвърлени
предявените от въззивника срещу С.Т.С. искове по реда
на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79 ал. 1 предл.
1 ЗЗД вр. чл. 6 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ за установяване съществуването на вземане в размер на 450 лв.,
представляващо неизплатена главница по Договор за потребителски кредит “Екстра”
№ 75943/21.03.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 10.08.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 81 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от
21.03.2018 г. до 08.08.2018 г. и сумата от 7,62 лв., представляваща обезщетение за забава,
съизмеримо със законната лихва за времето от 22.04.2018 г. до 08.08.2018 г., за които суми е издадена Заповед №
6100/15.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение в производството по
ч.гр.д. № 12192/2018 г. по описа на Районен съд – Варна.
Изразено е становище, че
обжалваното решение е неправилно, като се твърди, че в него необосновано е
прието, че не съществува твърдяната договорна връзка между ищеца и ответника,
че последният не е приел общите условия, че не му е предоставена преддоговорна информация и не е усвоил предоставената от
ищеца сума. Позовавайки се на чл. 13 ал. 1 от ЗЕДЕП/ЗЕДЕУУ, се поддържа, че процесният договор за потребителки кредит е валидно сключен,
тъй като ответникът въвеждайки лични данни в системата на ищеца е дал своето
съгласие за сключването на договора и е приел общите условия. Твърди се, че
ответникът е усвоил предоставените по договора средства като ги е получил в
офис на „Изипей“ АД, във връзка с което
собственоръчно се е подписал и е изписал имената си върху разписка.
Направено е искане за
отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.
Претендират се
съдебно-деловодни разноски.
На 30.01.2020 г. е
постъпил отговор от С.Т.С., чрез особен представител адв.
Мартин Желев, в които е изразено становище за правилност на обжалваното
решение. Твърди се, че по делото не са ангажирани доказателства за установяване
на твърдяната от ищеца облигационна връзка, поради което счита претендираните суми за недължими.
Направено е искане за
потвърждаване на обжалваното решение.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Представени са доказателства за
внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на
останалите изисквания на чл. 260 т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
С въззивната
жалба е направено доказателствено
искане, основано на чл. 266 ал. 3 от ГПК – да бъде задължено „Изипей“ АД да представи оригинал на разписка за получаване,
от ответника, на сумата по процесния договор за
потребителски кредит или да бъде издадено съдебно удостоверение за снабдяване с
тази разписка, чрез което ще бъде доказан фактът, че ответникът реално е
получил средствата по кредита.
Доказателственото искане направено с въззивната жалба следва да бъде уважено, предвид
обстоятелството, че с Определение № 10702/2019 г. по гражданско дело №
1395/2019 г. на Районен съд – Варна на ищеца, въззивник
в настоящото дело, е указано, че не сочи доказателства за предаване на сумата
от 450 лева на потребителя, а направеното с Молба № 67089/17.09.2019 г.(рег. на
Районен съд – Варна) доказателствено искане за
установяване на това обстоятелство е отхвърлено с протоколно определение от
29.10.2019 г.
Въззиваемият се представлява пред настоящата
инстанция от особен представител, в полза на който следва да бъде определено
възнаграждение в размер от 180 лева, вносим от въззивника, в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение по сметка на Окръжен съд - Варна. Въззивникът
следва да бъде предупреден, че при
неизпълнение на посоченото задължение в срок производството ще бъде прекратено.
Воден от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА
за разглеждане, въззивна жалба с вх. №
93217/13.12.2019 г. (рег. Районен съд - Варна) от „Кредит Инс“
ООД, чрез адв. Р. Д., срещу Решение № 4695/04.11.2019
г. по гражданско дело № 1395/2019 г. на Районен съд – Варна;
ЗАДЪЛЖАВА „Кредит Инс“
ООД в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представи
доказателства за внесен, по сметка на Окръжен съд – Варна, депозит в размер от
180 лева, представляващ възнаграждение на особен представител на въззиваемия.
ПРЕДУПРЕЖДАВА „Кредит Инс“ ООД, че при неизпълнение в срок на задължението за
внасяне на депозит, производството ще бъде прекратено.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на „Кредит Инс“ ООД, в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение да представи по делото молба по чл. 192 от ГПК, в два екземпляра
адресирани до трето лице - „Изипей“ АД, ЕИК
*********, в която подробно да опише документа, който следва да бъде изискан от
„Изипей“ АД;
НАСРОЧВА ДЕЛОТО за разглеждане в
открито съдебно заседание на 29.04.2020
год. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване
на препис от настоящото определение.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1
.
2
.