№ 17
гр. Сливница, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Св. В.
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. В. Гражданско дело №
20201890100431 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на АН. Н. Д. и М. Н. К., с
която срещу СВ. В. В. са предявени обективно и субективно съединени
осъдителни искове – искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 8, ал. 1 от Закон за
арендата в земеделието за заплащане на сумата от 504, 90 лева на всяка от
ищците, представляваща дължимо арендно плащане по договор за аренда от
12.02.2014 г. за периода 2014 - 2018 г.; искове по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 740,95 лева на всяка от ищците – обезщетение за
ползване без основание на 10 броя земеделски имоти, собственост на ищците;
иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 126 лева на всяка от ищците –
мораторна лихва за всяко отделно арендно плащане за периода 31.12.2015 г.
до 15.06.2020 г.
Ищците заявяват в исковата молба, че са наследници на Б. Х. К., която е
починала на 24.04.2018 г. и им е оставила в наследство десет броя земеделски
имоти, с обща площ 74 095 дка, находящи се в землището на с. Делян,
община Божурище – 1. имот № 033002, в местността „Некосеница“ с площ
3.899 дка, шеста категория с идентификатор № 20626.33.2 по КК; 2. имот №
035031 в местността „ Воденичище“ с площ 1,2 дка, шеста категория с
идентификатор № 20626.35.31 по КК; 3. имот № 042005, в местността
„Кьолница“ с площ 5,997 дка, осма категория, с идентификатор № 20626.42.5
по КК; 4. имот № 044001 в местонстта „ Черемидарница“ с площ № 4,499 дка,
осма категория, с идентификатор № 20626.44.1 по КК; 5. имот № 045002 в
местността „Мачуганица“ с площ 3,00 дка, осма категория, с идентификатор
№ 20626.45.2 по КК; 6. имот № 031013 в местонстта „Равнище“ с площ 11,998
дка, шеста категория, имот с идентификатор № 20626.31.13 по КК; 7. имот №
047010 в местността „Топузаница“ с площ 4,00 дка, осма катетория, с
1
идентификатор № 20626.47.10 по КК; 8. имот № 048014 в местността
„Касата“ с площ 18,001 дка, десета категория, с идентификатор №
20626.48.14 по КК; 9. имот № 049001 в местността „Циганка“ с площ 14,00
дка, осма категория, с идентификатор № 20626.49.1 по КК; 10. имот № 052011
в местността „Тополите“ с площ 7,501 дка, осма категория, с идентификатор
№ 20626.52.11 по КК. Твърдят, че тяхната наследодателка е била сключила с
ответника договор за аренда на посочените земеделски земи като ответникът
не е заплатил част от дължимото арендно плащане в общ размер на 1009,80
лева за периода 2014 г. – 2018 г. Твърдят, че договорът за аренда е бил
прекратен, но въпреки това ответникът е обработвал земите през 2019 г.
поради което им дължи съответно обезщетение.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Ответникът твърди, че не е изпадал в забава при
изпълнението на своите задължения. Посочва, че части от имотите попадат
извън обявени от Министерство на земеделието и храните площи и затова
арендаторът не е обработвал цялата площ. Твърди, че за стопанската
2018/2019 г. е заплатил на Р. А.П. 1279,94 лева. Изразява готовност да заплати
на ищците разликата за арендното плащане за необработваемите части от
съсобствените им земеделски земи.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа
на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 8, ал. 1 от
ЗАЗ
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗАЗ с договора за аренда арендодателят се
задължава да предостави на арендатора за временно ползване обекта на
договора, а арендаторът - да извърши определено арендно плащане.
Арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид и
срокове (чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ). Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата. За основателността на иска
по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ следва да се установи – 1.
наличие на валиден договор за аренда, по който наследодателят на ищците е
арендодател, а ответникът арендатор; 2. арендодателят е предоставил на
арендатора ползването на вещите, предмет на договора; 3. размерът на
уговореното арендно плащане.
По делото не се спори, а и това се установява от представения по делото
договор за аренда, че на 12.02.2014 г. между ответника С.В. в качеството му
на арендатор и Б. Х. К. в качеството й на арендодател е сключен договор за
аренда на процесните земеделски земи. Съгласно чл. 1 договорът бил
сключен за срок от 5 години, а според чл. 2 арендното плащане било
уговорено на 20 лева на декар или 50 кг. земеделска продукция на декар.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници от
05.06.2018 г., ищците са наследници на арендодателя Б. Х. К., която е
починала на 24.04.2018 г.
2
Основният довод на ответника е, че процесният договор за аренда е
нищожен, тъй като не е бил сключен за пет стопански години. Действително в
договора не е уточнено, че се сключва за пет стопански години, а
същевременно е посочено, че арендното плащане се дължи за текущата
календарна година. Според чл. 4, ал. 1 от ЗАЗ минималният срок на
договора за аренда е пет стопански години, а съгласно пар. 2, т. 3 от ДР на
ЗАЗ "стопанска година" е времето от 1 октомври на текущата година до 1
октомври на следващата година. Съдът намира, че в случая приложение
следва да намери чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, според която разпоредба нищожността
на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по
право от повелителни правила на закона. Въпреки, че в чл. 1 от договора
страните не са посочили изрично, че договорът се сключва за пет стопански
години по смисъла на ЗАЗ, то тази разпоредба на договора следва да бъде
заместена от повелителната норма на чл. 4, ал. 1 от ЗАЗ и посочените в
договора пет години да се считат именно за стопански години, чието начало е
от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година.
Такова твърдение се съдържа и в отговора на исковата молба на ответника.
Поради това съдът намира, че процесният договор за аренда на земеделски
земи е валиден и е породил своето действие като за страните по него са
възникнали уговорените права и задължения.
По делото не се спори, че ответникът е ползвал процесните имоти с
обща площ от 74,085 дка. Следователно за него е възникнало насрещното
задължение да заплаща цената за ползването на земите. Както стана ясно
съгласно чл. 2, ал. 1 от договора дължимото арендно плащане е в размер на
1481,70 лева /20 лева на декар/. Арендното плащане се дължи за всяка
календарна година и се плаща до края на календарната година, за която се
дължи /арг. чл. 2, ал. 2 от договора/. От заключението на вещото лице по
допусната от съда съдебно-счетоводна експертиза и от представените
платежни нареждания и вносни бележки се установява, че ответникът СВ. В.
В. е извършвал плащания, както следва: през 2014 г. за стопанска година
2013/2014 г. –1279,94 лева; през 2015 г. за стопанска година 2014/2015 г. –
1279, 94 лева; през 2016 г. за стопанска година 2015/2016 г. – 1279,94 лева;
през 2017 г. за стопанска година 2016/2017 г. – 1279,94 лева; през 2018 г. за
стопанска година 2017/2018 г. – 1279,94 лева; през 2019 г. за стопанска година
2018/2019 г. – 1279,94 лева. Обстоятелството, че за част от плащанията като
основание е посочено стопанска година 2013/2014 г. не променя извода на
съда, че тези плащания са именно във връзка с процесния договор доколкото
същите са отбелязани като авансови, т.е предварителни преди действието на
договора. Отделно от това в исковата молба не се съдържат твърдения, че
ответникът е ползвал имотите през 2013 г.
Доколкото съдът прие, че договорът за аренда е бил сключен за пет
стопански години, които обхващат периода от 01.10.2014 г. до 01.10.2019 г.,
то ответникът дължи за целият период на действие на договора сумата от
7408,70 лева /5 г. х 1481,70 лева/. Ответникът е извършил общо седем
плащания на общата стойност 7 679,64 лева. Ето защо същият е заплатил
дължимите арендни плащания по договора за аренда. Ищците не са оспорили
3
получаването на тези плащания. По тези съображения предявеният иск се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Следователно за основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва
да се установи: 1. наличието на главен дълг и 2. изпадането на длъжника в
забава за неговото изплащане. С оглед неоснователността на главния иск, то
неоснователен се явява и акцесорният иск за мораторна лихва поради липсата
на главен дълг. Ето защо предявеният иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД
Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание
за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до
размера на обедняването. Поради субсидиарния си характер това право
възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити (чл.
59, ал. 2 от ЗЗД). Следователно за основателността на иска следва да се
установят следните предпоставки: 1. ищците са собственици на процесните
вещи; 2. ответникът е осъществявал без основание фактическа власт върху
тези вещи през периода януари 2019 г. – декември 2019 г.; 3. размерът на
средния пазарен наем за ползване на вещите за процесния период. По делото
се установи, че ответникът е ползвал процесните вещи на основание
сключения договор за аренда и същевременно е заплатил всички дължими
арендни плащания. По изложените съображения съдът намира, че
предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на
ответника сторените от него разноски. Ответникът е бил представляван от
адвокат на когото е заплатил сумата от 900 лева за адвокатско
възнаграждение. Ищците са направили възражение за прекомерност на
възнаграждението, което съдът намира за основателно. На основание чл. 7, ал.
2, т 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения съдът намалява възнаграждението на 430 лева,
която сума ищците следва да заплатят на ответника.
При този изход на делото ищците нямат право на разноски.
Мотивиран от посоченото, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от АН. Н. Д., ЕГН: **********, адрес: гр.
София, ул. „З..“ №131 и М. Н. К., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ул.
„Г.П.“ №56, бл. 14 срещу СВ. В. В., ЕГН: **********, адрес: с. В.., община
Трън, обл. Перник, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 8,
ал. 1 ЗАЗ, за плащане на всяка от ищците сумата от по 504,90 лева - дължимо
4
арендно плащане по договор за аренда от 12.02.2014 г. за периода 2014 – 2018
г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от АН. Н. Д., ЕГН: **********, адрес: гр.
София, ул. „З..“ №131 и М. Н. К., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ул.
„Г.П.“ №56, бл. 14, двете със съдебен адрес гр. Сливница, пл. “Съединение”
№ 2 срещу СВ. В. В., ЕГН: **********, адрес: с. В.., община Трън, обл.
Перник, искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на всяка
от ищците на сумата от 740,95 лева -обезщетение за ползване без основание
на 10 броя на земеделски имоти - 1. имот № 033002, в местността
„Некосеница“ с площ 3.899 дка, шеста категория с идентификатор №
20626.33.2 по КК; 2. имот № 035031 в местността „Воденичище“ с площ 1,2
дка, шеста категория с идентификатор № 20626.35.31 по КК; 3. имот №
042005, в местността „Кьолница“ с площ 5,997 дка, осма категория, с
идентификатор № 20626.42.5 по КК; 4. имот № 044001 в местонстта
„Черемидарница“ с площ № 4,499 дка, осма категория, с идентификатор №
20626.44.1 по КК; 5. имот № 045002 в местността „Мачуганица“ с площ 3,00
дка, осма категория, с идентификатор № 20626.45.2 по КК; 6. имот № 031013
в местонстта „Равнище“ с площ 11,998 дка, шеста категория, имот с
идентификатор № 20626.31.13 по КК; 7. имот № 047010 в местността
„Топузаница“ с площ 4,00 дка, осма катетория, с идентификатор №
20626.47.10 по КК; 8. имот № 048014 в местността „Касата“ с площ 18,001
дка, десета категория, с идентификатор № 20626.48.14 по КК; 9. имот №
049001 в местността „Циганка“ с площ 14,00 дка, осма категория, с
идентификатор № 20626.49.1 по КК; 10. имот № 052011 в местността
„Тополите“ с площ 7,501 дка, осма категория, с идентификатор №
20626.52.11 по КК, собственост на ищците в периода януари-декември 2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от АН. Н. Д., ЕГН: **********, адрес: гр.
София, ул. „З..“ №131 и М. Н. К., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ул.
„Г.П.“ №56, бл. 14, двете със съдебен адрес гр. Сливница, пл. “Съединение”
№ 2 срещу СВ. В. В., ЕГН: **********, адрес: с. В.., община Трън, обл.
Перник, искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на всяка
от ищците на сумата от мораторна лихва за всяко отделно арендно плащане
за периода 31.12.2015 г. до 15.06.2020 г.
ОСЪЖДА АН. Н. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ул. „З..“ №131
и М. Н. К., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ул. „Г.П.“ №56, бл. 14, двете
със съдебен адрес гр. Сливница, пл. “Съединение” № 2 на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК да заплати сумата в размер на 430 лева, представляваща
разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5