№ 1484
гр. Русе, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Милена Г. Трифонова
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело №
20244520104468 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове от П. Н. Б. от гр. Русе против
Х. А. А. от гр. Русе за заплащане на сумата от 1600 лв., дадена в заем на
ответника на 16.07.2020 г. и на сумата от 2000 лв., дадена в заем на ответника
на 17.08.2020 г., за които се твърди, че не са му върнати, ведно със законната
лихва от предявяване на исковата молба до окончателното плащане. В срока за
отговор по чл.131 ГПК ответникът е представил такъв, с който оспорва
исковете по основание и размер. Признава, че е взел назаем от ищеца
единствено сумата от 1500 лева, но твърди, че му я е върнал.
След като съобрази становищата на страните, събраните по делото
доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
В настоящото производство съобразно разпределението на
доказателствената тежест, ищецът следва да докаже при условията на главно и
пълно доказване, че претендираните суми са предадени на ответника, а
ответникът – своите правоизключващи и правопогасяващи възражения - че е
погасил задълженията си, произтичащи от договорите за заем.
От писмените доказателства по делото – разписки за получени суми от
16.07.2020 г. /л.5/ и от 17.08.2020 г. /л.6/ и покана от 26.06.2024 г. /л.7/,
1
представени от ищеца в заверен препис и в оригинал, е видно, че ищецът П. Б.
на два пъти е предоставил в заем на ответника Х. А. парични суми в общ
размер на 3600 лева. За получаването на сумите страните са съставили
разписки, подписани от заемодателя и заемателя. Заемателят е поел
задължение да върне взетите назаем суми, за което не е бил определен падеж.
С покана, връчена чрез ЧСИ В. Н. с рег.№914 с район на действие ОС – Русе,
ищецът е предоставил едномесечен срок на ответника за връщане на заетите
суми. Поканата е връчена на Х. А. на 27.06.2024 г., което обстоятелство е
удостоверено с полагане на подпис от негова страна върху документа. По
делото не са ангажирани доказателства относно връщане на заетата парична
сума.
Въз основа на установените фактически положения, съдът достига
до следните правни изводи:
Правното основание на предявените обективно съединени искове е
чл.240 и чл.86 ЗЗД.
С договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на
заемателя определена парична сума срещу задължението на заемателя да я
върне. Договорът за заем е реален договор и се счита за сключен от момента
на предаване на съответната парична сума от заемодателя на заемателя, а не от
момента на постигане на съгласие на страните за това, независимо дали
договорът е сключен в писмена или устна форма. Писмената форма не е
условие за действителност на договора за заем. Доколкото страните не са
уговорили падеж, на осн. чл.240, ал.4 ЗЗД се счита, че заемателят е длъжен да
върне заетата парична сума в едномесечен срок от поканата. От писмените
доказателства по делото се установява, че ищецът П. Б. е предоставил в заем
на ответника Х. А. сумата от общо 3600 лв., на два пъти - на 16.07.2020 г. е
предоставена в заем сума в размер на 1600 лв. и на 17.08.2020 г. е
предоставена в заем сума в размер на 2000 лв. Предаването на сумите е
удостоверено с изходящи от длъжника частни документи – разписки,
подписани от него, чието авторство не е било оспорено по делото. Предвид
липсата на уговорен срок за връщане на заетата сума, ищецът е поканил
ответника да изпълни задължението си за нейното връщане в едномесечен
срок, считано от 27.06.2024 г., но по делото не са ангажирани доказателства,
удостоверяващи, че ответникът е погасил своя дълг.
2
С оглед на изложеното, исковата претенция се явява основателна и
доказана. Предвид основателността на главния иск, основателна е и
акцесорната претенция за заплащане на законната лихва от предявяване на
иска до окончателното плащане.
На осн. чл.78 ГПК, съобразно изхода на спора, в полза на ищеца следва
да се присъдят сторените от него деловодни разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение, за чието извършване са представени
доказателства и списък на разноските.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. А. А. с ЕГН **********, с адрес гр. Русе, жк „Д........ да
заплати на П. Н. Б. с ЕГН ********** с адрес гр. Русе, ул. „М...... сумата от
3600 /три хиляди и шестстотин/ лева, представляваща получен на два пъти
паричен заем, както следва – на 16.07.2020 г. – получен заем в размер на 1600
лв. и на 17.08.2020 г. – получен заем в размер на 2000 лв., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 02.08.2024
г. до окончателното плащане, както и 544 /петстотин четиридесет и четири/
лева деловодни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3