Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 256 /31.05. Година
2019 Град
П.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд III – ти
наказателен състав
На 10 април
Година 2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател:
Богдан Велев
Секретар: Даниела Благоева
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията АН дело № 02283
по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление № 14-0000587
от 14.11.2018г.издадено от Директор Д
“ИТ” - П., на *********, гр. П., ЕИК *********, в качеството му на работодател,
е наложена имуществена санкция, в размер 1600 /хиляда и шестстотин/ лв., на
основание чл.416, ал.5, във вр. чл. 414, ал.1 и чл.415, ал.1 от КТ.
Срещу издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба
от “*********“ - гр. П., представлявано
от Д.С., чрез пълномощника адв. А.М., с която се иска
отмяна на постановлението като незаконосъобразно, издадено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон.
Сочат се допуснати нарушения на процедурата
по образуване на административнонаказателното производство и по издаване на
наказателното постановление, включително неспазване на давностните
срокове в чл.34 от ЗАНН, за неправилно
отразяване датата на извършване на нарушението, за липса на императивни реквизити
от съдържанието на двата акта, за нарушаване на принципа в чл.17 от ЗАНН, които
самостоятелно и в съвкупност били довели до нарушаване правото на защита на
привлечения към отговорност субект.
Тези доводи се поддържат и допълват от
пълномощника на жалбоподателя и в съдебното производство.
Изтъква се, че протокола, с който е дадено
задължителното предписание и протокола, с който е констатирано неизпълнение на
същото, страдат от съществени пороци допуснати при издаването им, не са връчени
по предвидения ред, поради което вмененото на ЮЛ нарушение е лишено от фактическо
основание.
Оспорва
се доказателствената годност и относимост към предмета
на спора на част от писмените доказателства по делото. Въз основа на това пълномощникът пледира за отмяна на
обжалваното постановление ,претендира и за заплащане на разноски.
Въззиваемата
страна, чрез процесуалния си представител – А.М., изразява становище за неоснователност на
жалбата и пледира наказателното постановление да бъде потвърдено.
Счита, че
процесуалните изисквания са спазени, че нарушението е доказано по несъмнен
начин, и че отговорността на ЮЛ е ангажирана законосъобразно.
Пернишкият районен съд, в настоящия съдебен състав, след
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, както
и доводите на страните, намира за установено следното:
Въз основа на постъпил сигнал в Д „ИТ” – П. от С.Д. за нередовно изплащане
на трудовите възнаграждения в “*********” – П., намиращ се в гр. П., ул. „Св.
Св. Кирил и Методий“ №23 периода от 21.12.2017г. до 24.01.2018г. инспектори в Д
“ИТ” – гр. П. извършили проверка в *********. При преглед на представените им
ведомости за изплатени заплати констатирали, че действително на лицето С.Д. -
главен асистент в ***не е изплатено уговореното месечно трудово възнаграждение
за периода от м. 07.2015г. до м.01.2016г., включително, тъй като във ведомостта
липсвали подписи, удостоверяващи изплащането на възнагражденията.
Съгласно утвърдените от
работодателя Вътрешни правила за работна заплата на ***, срокът за изплащане на
трудовите възнаграждения бил до края на месеца, следващ месеца, за който се
начислява работната заплата.
Констатациите си от проверката
инспекторите обективирали в протокол за извършена проверка №ПР
1744766/24.01.2018г., връчен на 24.01.2018г. на пълномощник на жалбоподателя - Б.Б..
За преустановяването на
констатираните нарушения на трудовото законодателство контролните органи на
Инспекцията по труда приложили
принудителна административна мярка по чл.404, ал.1, т.1 от КТ – дали
съответен брой задължителни предписания работодателят да изплати уговореното
трудово възнаграждение за извършена работа на С.М.Д. за всеки от месеците в
посочения период, включително за м. ноември 2015г., като определили срок за изпълнение, който за предписанието по т.5
бил 20.03.2018г.
Протоколът бил предявен за
запознаване и подписване, а впоследствие и връчен на Б.Б.,
в качеството й на пълномощник, упълномощена с пълномощно, рег. №5637 от
23.05.2017 год., с участието на която протекла проверката.
С писмо на Д”ИТ”, гр. П., страната-жалбоподател
била поканена да се яви на 20.06.2018 г. в дирекцията за съставяне на АУАН,
като било указано, че при неявяването му това ще стане при условията на чл. 40
ал.2 от ЗАНН./л.31 от делото/
Поканата била връчена на 15.06.2018г. на
пълномощника Б.Б. срещу разписка.
На 20.06.2018г. гл.инспектор при
Дирекция“Инспекция по труда“-гр.П. е съставила акт за установяване на
административно нарушение,в който са отразени следните обстоятелства:
При извършена проверка по спазване
на трудовото законодателство на 15.05.2018г. в „*********" , ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. П., „Св. св,
Кирил и Методий" № 23, управлявано от Д.С. ****, при проверка по документи
в сградата на дирекция "Инспекция по труда" гр. П. пл. „Кракра"
№ 1, синдикален дом, ет. 6 на 15.06.2018г.е било установено, че:
„*********", ЕИК *********, в
качеството му на работодател, по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби от Кодекса на труда, не е изпълнил задължително за изпълнение
предписание на Д „ИТ' П. дадено с протокол № ПР1744766 от 24.01.2018г., а
именно предписание № 5 „Работодателят да изплати уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа на С.М.Д.-главен асистент в ***за м. ноември
2015“ със срок на изпълнение 20.03.2018г.
Нарушението е извършено на
21.03.2018г.
Като виновно нарушена законова
разпоредба се сочи чл.415 ал.1 от кодекса на труда.
В
процедурата по предявяване и връчване на съставения АУАН с писмо изх. №
18069845/20.06.2018г. била изискана информация от ГДНП, Дирекция „Миграция“ за
това намира ли се Д.С. на територията на страната.
С писмо изх. №18069849 от 20.06.2018г. било
потърсено съдействие от управителя на Италианска търговска камара в България за
уведомяване на представляващия висшето училище
Д.С. /без известен адрес на територията на страната/ за явяване на 09.07.2018г. в Д“ИТ“ – П. за предявяване и връчване на актове за установяване
на административни нарушения, като било указано и осигуряване на преводач, ако
лицето не владее български език. Писмата били получени съответно на 21.06.2018
и 22.06.2018г.
На
указаната дата управителят на ***– П. не се явил, не се явил и негов
пълномощник, което било удостоверено с констативен
протокол от същата дата.
На
16.07.2018г. инспектори в Д „ИТ“ – П.
посетили адреса на ***с цел лично връчване на АУАН на законния представител на
ЮЛ, но по сведение на лицето, участвало в проверката /Б.Б./,
нито президента, нито вицепрезидента на университета – Н.К., упълномощен да
получава актове за нарушения и наказателни постановления, се намирали там.
На
19.07.2018г. К./л.48 от делото/ бил уведомен по телефон за съставения
срещу висшето училище АУАН и поканен да
се яви на 24.07. за връчването му. На тази дата лицето не се явило в Д“ИТ“.
Посочените
действия на инспекторите в Д „ИТ“ били удостоверени с констативни
протоколи от 16.07.2018г., 19.07.2018г.
и 24.07.2018г.
Предвид невъзможността за лично връчване на
акта, на основание чл.416, ал.3 от КТ същият бил изпратен по пощата с препоръчано
писмо с обратна разписка на адреса на седалището на ***. Видно от приетото
известие за доставяне, на 12.10.2018г. актът бил връчен срещу подпис на
съответно длъжностно лице - Е.В., „ВО“ /л.27
от делото/.
Паралелно
с изпращането по пощата, на 30.10.2018г. било поставено съобщение за
съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления в Д „ИТ“ и в
интернет страницата на ИА „ГИТ“ – София
В
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу съставения
акт.
На
14.11.2018г., след проверка по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН, административнонаказващият
орган приел, че са налице основанията по чл.53, вр. с чл.83, ал.1 от ЗАНН и
издал обжалваното НП, с което ангажирал отговорност на ********* за нарушение
на чл. 415 ал.1, вр. чл.404, ал.1, т.1 от КТ, налагайки имуществена санкция в
размер на 1600 лева.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът приема за установена по несъмнен начин, след анализ в
съвкупност и взаимна връзка на следните доказателствени
средства и доказателства:показанията на
свидетелката Т.Б. Т.- актосъставител,показанията на С.М.Д.,показанията на Д.Б.С.,свидетел по АУАН
и относно опитите за връчване на АУАН, както и приетите писмени доказателства:
съставеният АУАН, протоколи за извършени проверки: №№ ПР1744766/24.01.2018г. и
ПР1817280 от 15.06.2018г., констативни протоколи, покана по чл.40, ал.2 ЗАНН, известия за доставяне, пълномощни,
писма, изх. № 18069845 и № 18069849 от 20.06.2018г., протокол за публикуване на съобщение на
интернет страницата на ИА“ГИТ“, съобщение
по чл.416, ал.3 КТ, сигнал, вх.
№1730567/07.12.2017г, протокол от 28.03.2018г. от заседание на ОС на ИТКБ и декларация,
заповеди № 30035/29.01.2014 г. и №1260/18.12.2017г. на Изпълнителен директор на
ИА “ГИТ”. Горните доказателствени източници са допустими и относими към
предмета на спора.
Съобразно установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от
лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.
При
извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът счита,че
съставеният вследствие извършената проверка от инспекторите към Д “ИТ” П. акт
за установяване на административно нарушение от 20.06.2018 г., и издаденото въз
основа на него наказателно постановление, отговарят на изискванията на чл.42 и
чл.57, ал.1 от ЗАНН, спазени са процесуалните правила в административнонаказателното производство,
поради което и делото следва да се разгледа по същество.
Възраженията
за процесуално-правна незаконосъобразност направени от страна на жалбоподателя
в жалбата, не се приемат за основателни.
Твърди се, че
липсва пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено
и не са посочени доказателствата, които го потвърждават.. Възражението е
неоснователно, тъй като е видно, че фактическия състав на сочената като
нарушена норма изчерпателно и точно е описан в обстоятелствената част на акта и
постановлението. Изложените факти са достатъчни от гледна точка пълно описание
на елементите на административнонаказателния състав,
както и за извод, че нарушението е квалифицирано прецизно. Изпълнено е и
изискването за посочване в наказателното постановление на доказателствата, които потвърждават нарушението.
Не е нарушено
и изискването за означаване датата на
извършване на нарушението. Същата ясно е записана и в акта и в наказателното
постановление 21.03.2018г.
Не
са допуснати и твърдените нарушения на
процедурата по образуване на административнонаказателното производство от
гледна точка правилата разписани в чл.40, ал.1 и 2 от ЗАНН.
В случая ,АУАН е съставен в отсъствие на
нарушителя, но това е станало при изпълнение
на условието в чл.40, ал.2, пр.2 от ЗАНН - когато след покана нарушителят не
се яви за съставяне на акта.
Писмените доказателства, приети по делото,
установяват, че до законния представител на ********* е изпратена нарочна покана да се яви на
визираната дата за съставяне на акт, като е посочено, че същата се
изпраща на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН и са указани последиците от неявяване.
Поканата
е била връчена пет дни преди определената дата за явяване на пълномощника
на ЮЛ – Б.Б.,
която е заемала длъжността счетоводител в ***и е участвала в хода на проверката
като пълномощник на висшето училище.
Приложената по делото разписка е оформена по
предвидения ред, поради което съдебният състав приема, че поканата е редовно
връчена на означената в разписката дата.
При това положение и при неявяването на
нарушителя законосъобразно контролният орган е съставил АУАН в негово отсъствие.
Законосъобразно са извършени и следващите от
това действия по довеждане на съставения акт до знанието на нарушителя.
Удостоверените факти в обсъдените
по-горе писма, и констативни протоколи
от 09.07., 16.07., 19.07. и 24.07.2018г. дават основание да се приеме, че инспекторите в Д „ИТ“ са положили достатъчно
усилия да връчат лично съставения акт на
Д.С., респ. на вицепрезидента на университета Н.К., който е бил изрично упълномощен
да приема такива действия, съгласно приложеното пълномощно /л.41 от делото/.
Нещо повече, от съдържанието на констативен
протокол от 19.07.2018г. се установява, че Н.К. в телефонен разговор лично е
бил уведомен за съставения акт, за необходимостта да бъде връчен на законния
представител на ***, респ. на самия него, предвид изричното овластяване за приемане на такива
действия, както и за насрочената дата за извършване на действието, като същият
е поел ангажимент да уведоми управителя.
На определената дата – 24.07.2018г. отново не
се е явил нито представляващия университета, нито негов представител, като това
не се е случило и по-късно до 30.10.2019г., когато контролните органи са предприели
връчване чрез алтернативните способи предвидени в чл.416, ал.3 КТ – чрез
изпращане акта по пощата с писмо с обратна разписка, а паралелно с това и чрез
поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото
за обявления на Д“ИТ“ – П. и в интернет страницата на ИА „ГИТ“.
От
приложеното известие за доставяне се установява, че връчването по пощата е
редовно извършено на 12.10.2018г. /чл.84 ЗАНН, вр. чл.180, ал.5 от НПК/, а
предвид датата на поставянето на
съобщението - 30.10.2018/, то съгласно
чл.416, ал.4 от КТ, актът се счита връчен на 07.11.2018г.
До издаването на наказателното постановление /14.11.2018г./
срокът за възражения по чл.44, ал.1 от ЗАНН, преценен спрямо по-благоприятната
/по-късната/ дата на връчване, е изтекъл без да е упражнено правото на възражения. В този аспект съдът
приема, че контролните органи са направили всичко необходимо да обезпечат
упражняване правата на жалбоподателя в производството.
Същностният
извод е,че съставеният в отсъствие на нарушителя акт е доведен до знанието на
ЮЛ – нарушител, доколкото съобразно правилата за връчване на съобщения и книжа
на ЮЛ, актът е получен на адреса на седалището
на висшето училище от длъжностно
лице, натоварено да приема книжа,
срещу подпис.
Самото му издаване е съобщено на
упълномощения да получава и подписва актове за нарушения и наказателни
постановления, както и на упълномощеното от него лице – Б.Б.,
която е участвала като представител на ***от самото начало на проверката и с
която впоследствие инспекторите от Д“ИТ“ - П. са водили комуникация относно
връчването на съставения акт.
Оспорването на пълномощията на същото лице е неоснователно.
Съгласно
пълномощно /л.39 от делото/с нотариална заверка, рег. №5637/23.05.2017г. същата
е упълномощена от Н.Д.К. - вицепрезидент на ********* – П. да представлява висшето училище пред всички държавни органи,
съдилища и институции /включително пред Инспекция по труда/ с право да получава, подписва и подава всякакви документи.
Извършеното
упълномощаване е изцяло в обема на представителната власт дадена на Н.К. от Д.С.,
в качеството му на управляващ и представляващ висшето училище, доколкото, видно от пълномощното подписано от
последния, на К. са делегирани
аналогични права, както и правото да преупълномощава трети лица с всички или с част от правата по даденото му
пълномощно.
Следователно, участието на лицето Б.Б.
в хода на проверката като представител на ***, подписването и приемането на
протоколите за извършени проверки, е
изцяло в рамките на предоставената й представителна власт.
Неоснователни
са възраженията за недопустимост на образуваното административнонаказателно производство
поради изтичане на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН.
Следва да се отбележи, че процесното нарушение
се изразява в неизпълнение в срок до 20.03.2018г. на задължително предписание
на Д „ИТ“ - П., дадено с протокол №ПР1744766 от 24.01.2018г. /т.5/, а именно
работодателят да изплати уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа на С.Д. – главен асистент в
***за месецноември
2015 г.
В този смисъл, едногодишния
давностен срок
за образуване на производство
тече от датата на извършване на нарушението, която правилно е посочена в акта и
постановлението -21.03.2018г., не от момента, в който работодателят е дължал
плащане на възнаграждението за същия месец, съгласно Вътрешните правила за работна заплата на ***- до края на месеца, следващ
месеца, за който се начислява работната заплата.
В същото време, по-краткия
тримесечен срок по чл.34, ал.1 ЗАНН започва от откриване на нарушителя, а това
е станало на 15.06.2018г. при
осъществения последващ контрол за изпълнение
на даденото предписание, удостоверено със съставен протокол за проверка от същата дата. Съставянето на АУАН на 20.06.2018 год. безспорно попада в
тримесечния срок.
Съгласно
чл.36, ал.1 от ЗАНН административнонаказателното производство се образува със
съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение.
Единственото
изключение от това правило е установено в ал.2 на същата разпоредба, която предвижда, че без
приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в
случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или
прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на
наказващия орган. Протоколът за проверка само обективира
извършена такава, резултатите и констатациите от нея и служи за доказване
на нарушението вменено на нарушителя със
съставения акт.
Възраженията
на пълномощника относно формата и реквизитите на протокола за проверка, с който на основание
чл.404, ал.1, т.1 от КТ са дадени задължителни предписания не се обсъждат, тъй като административният акт в тази му част
подлежи на оспорване по друг ред, указания за което са дадени в съдържанието
му.
Неоснователно
е и възражението за това, че за едно и също
нарушение - неизпълнение на
дадено задължително предписание, Д“ИТ“ незаконосъобразно е санкционирала
многократно ***– П. с шест отделни наказателни постановления, цитирани в
жалбата.
Изводимо
от констатациите при проверката, висшето училище е санкционирано за неизпълнение на други
предписания, дадени с протокол №ПР 1744766/24.01.2018г., касаещи
изплащане на уговорено трудово
възнаграждение на С.Д. за други месеци, както и за изплащане на
дължими обезщетения. Т.е., касае се за ангажиране отговорността на ***като
работодател за различни нарушения от процесното.
След съвкупен
анализ на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема,
че формирания извод за осъществено нарушение по чл.415, ал.1 от КТ е
законосъобразен и обоснован, тъй като съответства на установеното в казуса
фактическо положение.
От
съставените писмени документи в хода на проверката и от показанията на
разпитания в хода на съдебното следствие свидетел - Т.Б. Т., се установява, че
процесното нарушение е констатирано при извършена в периода 15.05-15.06.2018 г. проверка спрямо *********,
гр. П. по повод последващ контрол за изпълнение на
дадени по-рано задължителни предписания във връзка със спазване на трудовото
законодателство.
Именно при
тази проверка е констатирано неизпълнение на предписанието,/констатацията е под т.4/ т.4-предписание №6 в първия темпорално даден протокол /
обвързано със срок на изпълнение 20.03.2018 г.
Констатацията
си за това, че към тази дата, а и към датата на приключване на процесната проверка /15.06.2018г./ предписанието не е
изпълнено, контролните органи отразили ясно в съставения протокол, който
връчили на пълномощника на ЮЛ, овластен да го
представлява пред органите на Инспекцията по труда.
В процесния случай даденото предписание е
следвало да бъде изпълнено най - късно на датата, определена от контролните
органи - 20.03.2018 г., поради което с изтичането му, в деня, следващ тази
дата, деянието се явява довършено. В
този смисъл, констатацията относно датата на извършване на нарушението, обективирана в акта и постановлението /21.03.2018г./, е
правилна.
Събраните
доказателства по делото еднозначно сочат, че даденото задължително предписание
не е изпълнено не само в определения срок, но и до извършване на контролната
проверка, което е достатъчно за формиране на извод за наличие на нарушение по
чл.415, ал.1 от КТ.
Доказателства
за изпълнение на процесното предписание
не са представени, както към момента на образуване на
административнонаказателното производство срещу жалбоподателя пред съответния
контролен орган, така и пред наказващия орган - до произнасянето му по преписката
с издаване на наказателното
постановление, а същевременно и пред съда - до приключването на делото пред
настоящата съдебна инстанция. В показанията си като свидетел Д. заявява, че
дължимото му възнаграждение за м.ноември
2015г. все още не е изплатено.
Доколкото
тези факти се субсумират в състава на нарушението по
чл.415, ал.1, вр. чл.404, ал.1, т.1 от КТ, а събраните писмени и гласни
доказателства убедително ги подкрепят, съдът приема, че нарушението е
действително извършено и административнонаказателното производство срещу
жалбоподателя е образувано законосъобразно и обосновано.
Безспорно е, че ***, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, е субект
на нарушението по чл.415, ал.1 от КТ, тъй като видно от протокола за проверка,
връчен на 24.01.2018 г./л.38 от делото-обратната страна/, ЮЛ е адресат на
приложената принудителна административна мярка по чл.404, ал.1, т.1 от КТ, а
именно даденото от контролен орган задължително предписание, насочено към
отстраняване на установеното към тази дата нарушение на трудовото
законодателство по чл.128, т.2 КТ.
При тези
обстоятелства съдът приема вмененото нарушение за безспорно доказано.
По делото не
са ангажирани доказателства ПАМ да е обжалвана по предвидения ред, още по-малко
да е отменена, липсват и наведени доводи в тази насока, поради което същата е
подлежала на безусловно изпълнение /аргумент от чл.405 от КТ/. При това
положение, в процесния спор е достатъчно да се констатира неизпълнение, за да
възникне основание за ангажиране административнонаказателната отговорност
на работодателя на посоченото правно
основание.
Въз основа на
изложеното съдът приема, че формираните от актосъставителя и наказващия орган
изводи от фактическа и правна страна са обосновани и правилни, поради което и
законосъобразно жалбоподателят, в качеството му на работодател, е привлечен към
административнонаказателна отговорност за нарушение на чл.415, ал.1, вр.
чл.404, ал.1, т.1 от КТ,посочени разпоредби в обстоятелствената част на
обжалваното наказателно постановление.
Материалният закон е приложен правилно и при административното наказване.
В случая привилегированият състав на
чл.415в от КТ е неприложим, тъй като първото от кумулативно установените в
нормата условия за това –нарушението да е отстранено веднага след
установяването му по реда предвиден в кодекса, категорично отсъства. В хода на
производството не само, че не са представени доказателства за отстраняване на
нарушението до произнасянето на АНО по преписката, но и въобще не се навежда твърдение
в тази насока.
Санкционната
разпоредба на чл.415, ал.1 от КТ предвижда, че който не изпълни задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.
В конкретния случай на ***, гр. П. е наложена
имуществена санкция незначително надвишаваща минималния размер, а именно 1600
лв., която при конкретните обстоятелства на случая АНО е намерил за съответна
на характера и тежестта на нарушението и достатъчна за успешно реализиране
целите на наказването.
Съдебният
състав счита преценката му за правилна предвид факта,че административнонаказателни
производства са били образувани и за останалите неизпълнени предписания/само
пред настоящия състав са образувани три броя от съответния вид/.
В същото време, с оглед естеството на нарушението,
свързано с неизпълнение на предписание за изплащане на работна заплата за
отдалечен във времето период, съдът не намира основания да редуцира размера на
имуществената санкция до предвидения в закона минимум. Определената от АНО
санкция е съответна на характера и тежестта на нарушението и в този си размер би допринесла за
дисциплиниране на нарушителя по отношение задълженията му като работодател,
както и за реализиране на целите на административното наказване.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
14-0000587 от 14.11.2018г. на Директор Д “ИТ” - П., с което на “********* ”,
гр. П., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ №23,
представляван от Д.С., ****, личен паспорт ******, в
качеството му на работодател, на основание чл.416, ал.5, във вр. чл. 414, ал.1
и чл.415, ал.1 от КТ е наложена
имуществена санкция, в размер 1600 /хиляда и шестстотин/ лв. за нарушение на чл.415, ал.1, вр. чл.404, ал.1,
т.1 от Кодекса на труда, извършено на
21.03.2018г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. П. на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ