Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 16.01.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24-ти състав, в закрито заседание на
шестнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
като разгледа ч.гр.д.№ 13 465 по описа за 2019 година, докладвано от съдия Любка Голакова и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал. 2 от ГПК.
Подадена е жалба
с вх. №126156/16.10.2019г. от длъжника „Б.М.Г.“ ЕАД срещу постановление от
30.05.2019г. на държавен съдебен
изпълнител, постановено по изпълнителното дело №20121110430272, с което е
отказано на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК да бъде прекратено
производството.
Жалбоподателят -
„Б.М.Г.“ ЕАД поддържа, че изпълнителното дело е образувано през
2012г., а покана за доброволно изпълнение на длъжника е връчена на длъжника на
22.11.2018г. Със следващата молба на взискателя от 01.10.2014г. е направено
искане да бъде направен нов опис за връчване на поканата за доброволно
изпълнение, но не са направени искания за предприемане на изпълнителни
действия. Запор върху банковите сметки на длъжника е наложен едва на 09.12.2014г.
Моли съдът да отмени обжалваното разпореждане.
Взискателят – ОД на МВР, редовно уведомен на 21.08.2019г. /страница
281/ в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, не изразява
становище.
В мотивите си по
чл. 436, ал. 3 ГПК държавният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност
на частната жалба.
Софийски градски съд, след като
разгледа обжалваният акт, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводите и се
запозна с материалите по делото, приема следното:
Изпълнително
дело №30272/2012г. по описа на държавен съдебен изпълнител при СРС, отд. 4, уч.
22, е образувано по молба от 01.11.2012г. на Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – София и въз
основа на изпълнителен лист от 24.09.2012г., издаден по гр.дело №41286/2012
год. по описа на СРС, 35 състав, съгласно който „Б.м.Г.“ ЕАД е осъдено да
заплати на ОД на МВР София сумата от
359, 22 лева, главница по договор за охрана, заедно със законната лихва за
периода от 03.09.2012г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на
46, 72 лева за периода от 16.08.2011г. до 24.08.2012г., както и 25 лева
разноски по делото.
До длъжника по изпълнението е изпратена
покана за доброволно изпълнение, връчена на Кирил Балабанов - управител на 22.11.2012г.
/стр. 10 от изпълнителното дело/.
На 29.09.2014г. /стр.
13/ взискателят - ОД на МВР София е
поискал от съдебния изпълнител да бъде направена справка за банковите сметки на
длъжника и при наличие на такива да бъде наложен запор, както и справка от
Столична община за декларираните недвижими имоти и при наличие на такива да се
наложи възбрана.
Със запорно
съобщение от 24.11.2014г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника
открити в „УниКредит Булбанк“ АД.
С молба вх. №
10702 от 10.09.2016г. Областна дирекция на МВР отново е поискала държавния
съдебен изпълнител да извърши опис на движимите вещи, собственост на длъжника,
находящи се на адреса му на управление.
С молба вх. №
1566 от 13.02.2017г. взискателят отново е поискал от съдебния изпълнител да извърши
опис на движимите вещи, собственост на длъжника, находящи се на адреса му на
управление.
С разпореждане
от 29.03.2017г., съдебният изпълнител е насрочен опис и оценка на движими вещи
на длъжника на 10.05.2017г. от 11.00 часа.
Със запорно
съобщение от 05.04.2017г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника в
„Банка Пиреос България“ АД на 18.04.2017г. /страница 171 от изп. дело/.
С протокол от
10.05.2017г. държавния съдебен изпълнител е отменен насрочения за същия ден
опис, поради това, че длъжникът не е редовно уведомен, като е насрочен нов опис
на 28.06.2017г.
С протокол от 09.06.2017г. е пренасрочен опис и оценка
на движими вещи на длъжника за 24.07.2017г.
С молба от
10.01.2019г. взискателят отново е поискал съдебният изпълнител да извърши опис
на движимите вещи, собственост на длъжника, находящи се на адреса на управление.
С разпореждане
от 01.03.2019г. държавният съдебен изпълнител е насрочил описа и оценка за
17.05.2019г. от 11.00 часа.
С
молба вх. № 6476 от 29.05.2019г. „Б.м.Г.“ ЕАД е поискало на основание чл. 433,
ал.1, т. 8 ГПК изпълнителното производство да бъде прекратено.
С разпореждане
от 30.05.2019г. /стр. 250/ държавният съдебен изпълнител е отказал да прекрати
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
На 26.06.2019г.
е връчено съобщение за постановения отказ от държавния съдебен изпълнител на
длъжника.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира
следните правни изводи:
Подадената жалба
е процесуално допустима, тъй като е
подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано
лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Настоящият
съдебен състав приема, че частната жалба е подадена в срок.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
Съгласно Тълкувателно Решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело №2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всяко действие в рамките на определен изпълнителен способ.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В мотивите към
т. 10 от цитираното Тълкувателно решение, са изброени примерно
действията, прекъсващи течението на давностния срок - насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Също там е вписано, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение.
В конкретния случай, видно от данните,
съдържащи се в изпратеното на СГС по компетентност копие от изпълнително дело взискателят
след образуване на изпълнителното дело и връчване на поканата за доброволно
изпълнение на длъжника на 22.11.2012г. е подавал своевременно /за период по –
малък от две години между молбите/ искания за извършване на изпълнителни
действия от съдебния изпълнител /на 29.09.2014г. – в молбата се съдържа искане
за налагане на запор и възбрана, на 10.09.2016г., на 13.02.2017г. и на
10.01.2019г. и в трите описани молби е направено искане за извършване на опис
на движимите вещи, собственост на длъжника, които се намират на адреса на
управление, като това изпълнително действие не е извършено и съответно е
многократно отлагано поради нередовно призоваване на длъжника/.
При тези данни категорично се
установява, че към датата на депозиране на молбата с искане за прекратяване на
изпълнителното дело на 29.05.2019г. от длъжника не е налице посоченото от него
основание за това чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като през целия период от
време на производството няма две годишен период, в който кредиторът да е
бездействал и съответно не е искал извършване на изпълнителни действия.
Предвид изложените мотиви настоящият
съдебен състав приема, че обжалваният акт е правилен и законосъобразен, поради
което подадената жалба следва да бъде оставена без уважение.
С тези мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.
№126156/16.10.2019г. подадена от длъжника „Б.М.Г.“ ЕАД срещу постановление от
30.05.2019г. на държавен съдебен
изпълнител постановено по изпълнителното
дело №20121110430272, с което е отказано на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
да бъде прекратено производството.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.