Определение по гр. дело №11245/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 35537
Дата: 27 август 2025 г. (в сила от 27 август 2025 г.)
Съдия: Десислава Иванова Тодорова
Дело: 20251110111245
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35537
гр. София, 27.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110111245 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба вх. № 121896/07.04.2025 г., на
М. С. А. срещу „Т“ ЕАД, „С“ АД и Столична община, с която са предявени осъдителни
искове с правно основание чл. 56, ал. 1 ЗЗД, като: 1) от отв. „Т“ ЕАД се претендира
сумата общо 28 756,33 лв. – заплатени от ищеца поради грешка суми за погасяване на
задължения на В П Г по изп. дела № 1236/2021 г. -8496,97 лв., № 1286/2018 г.-7293,39
лв., № 2530/2023 г.-7083,80 лв., всички по описа на ЧСИ Х Д и за погасяване на
задължения В П Г за периода 31.07.2022 г. – 31.07.2023 г.; 2) от отв. „С“ АД се
претендира сумата от 604,59 лв. – заплатена от ищеца поради грешка сума за
погасяване на задължения на В П Г по споразумителен протокол № СВ2378/30.04.2024
г. и 3) от отв. Столична община се претендира сумата от 1225,55 лв. – заплатена от
ищеца към МДТ „И“ поради грешка за погасяване на задължения на В П Г.
Ищецът твърди, че Столична община – район И издала удостоверение за
наследници на В П Г, съгласно което той бил наследник по закон на починалата и въз
основа на което с нотариален акт № 74, том I, рег. № 1896, дело № 65/2024 г. на
нотариус Л С, рег. № 400 в регистъра на НК, той бил признат за собственик по
наследство на жилище, представляващо самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.802.2196.1.18. Твърди, че освен посоченото жилище, в
наследството били включени и множество задължения, които започнал да погасява
непосредствено след приемане на наследството, и по-конкретно заплатил следните
задължения с титуляр В П Г: на „С“ АД сумата от 604,59 г. по споразумителен
протокол № СВ2378/30.04.2024 г.; на Столична община – район И сумата от 1 225,55
лв. и на „Т“ ЕАД, чрез ЧСИ, сумата в общ размер на 28 756,33 лв., от които 8496,97 лв.
по изп. дело № 1236/2021 г., 7293,39 лв. по изп. дело № 1286/2018 г. и 7083,80 лв. по
изп. дело № 2530/2023 г. с взискател „Т“ ЕАД; 5882,17 лв. за погасяване на задължения
за периода 31.07.2022 г. – 31.07.2023 г. Твърди, ч с писмо от СО-район И бил уведомен,
че в издаденото удостоверение за наследници е допусната техническа грешка и той не
попада сред кръга на наследниците по закон, а издаденото удостоврение било
1
анулирано. Твърди, че доверявайки се на издадения му официален документ, се
легитимирал като наследник и като такъв погасил задълженията на наследодателя си.
Поддържа, че за него не е имало съмнение, че е наследник по закон и не е предполагал,
че в издаденото му удостоверение може да е допусната подобна техническа грешка.
След анулирането на удостоверението за наследници, ищецът загубил качеството си на
наследник, респ. и правата върху наследеното жилище, въпреки погасяването на
задълженията на починалата В П Г. Твърди, че заплатил задълженията на последната,
мислейки, че е неин наследник по закон. Платените задължения смятал за свои като
универсален правоприемник на починалата, но след анулиране на удостоверението за
наследници разбрал, че никога не е бил бил такъв и е погасил чужд дълг. Смята, че
плащането е извършено поради грешка и ответниците се обогатили неоснователно за
негова сметка. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от отв. „Т“ ЕАД, който оспорва
предвения иск като недопустим с довод, че пасивно легитимирани да отговарят по
него са наследниците на В П Г, тъй като ищецът встъпвал в правата на удовлетоврения
кредитор и имал право на регрес срещу наследниците. Излага доводи, че всяко трето
лице може да изпълни парично задължение и ако изпълни чуждо задължение има
правен интерес да встъпи в правата на удовлеторения кредитор. Оспорва твърдението,
че се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, като твърди, че е получил
изпълнение по същестуващо задължение. Твърди, че няма данни ищецът, в качеството
на наследник на длъжника, да е бил конституиран като страна по изпълнителните дела,
поради което нямало започнало принудително изпълнение срещу него, а последният
доброволно заплатил съответните суми и предвид основанието, на което били
извършени плащанията, било налице хипотезата на чл. 74 от ЗЗД. Твърди, че поради
пълното погасяване на задълженяита по изпълнителните дела, наложените
обезпечителни мерки, вкл. възбрана върху недвижимия имот, находящ се в гр. София,
************, били вдигнати. В тази връзка излага доводи, че дори да се приеме, че е
налице грешка, то ищецът се е суброгирал в правата на кредитора. Отделно от това,
част от платените от ищеца суми по изпълнителните дела били отнесени за погасяване
на дължими към ЧСИ такси. Оспорва платените от ищеца суми на каса да са били
извършени поради грешка. Отделно от това нямало доказателства за издадено ново
удостоверение за наследници, което да е влязло в сила. Искането към съда е да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от отв. „С“ АД, чрез юрк. Т Ч, с
който оспорва предявения иск. Признава, че ищецът е заплатил сумата от 604,56 лв. по
посочения споразумителен протокол, но поддържа, че ответникът не дължи връщане
на посочената сума, тъй като при сключването му ищецът се е легитимирал като
наследник на титуляра на партидата – В П Г, а приложеното към исковата молба писмо
от СО-район И съдържало изявление за евентуално анулиране в бъдеще на издаденото
удостоверение за наследници и не било ясно дали това е извършено. Освен това към
09.05.2025 г. ищецът бил вписан в Имотния регистър като собственик на имота, поради
което за третите лица имотът бил негов и като такъв, съгласно Общите условия на
ответника, именно ищецът бил задължен да заплаща цената на предоставените в имота
2
ВиК услуги. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от отв. Столична община – район И,
чС разпореждане № 79253/19.05.2025 г. съдът е указал на отв. Столична община, в
едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи по делото
пълномощно в полза на адвоката, подал отговора на исковата молба с вх. №
162416/09.05.2025 г. от кмета на район И, вкл. пълномощно от кмета на Столична
община за извършване на процесуалните действия, като се увери, че прилага
фактически, или в този срок потвърди подаването на отговора на исковата молба или
го приподпише, като е указал неблагоприятните последици при неизпълнение на
указанията в цялост и в срок, а именно, че отговорът на исковата молба ще се счита за
неподаден. В изпълнение на указанията на съда е постъпила молба с вх. №
183297/27.05.2025 г., към която е приложено пълномощно от кмета на Столична
община – район И. Съдът приема, че надлежна процесуална легитимация в искови
граждански производства има единствено Столична община, който е ответник по
делото, но отговорът на исковата молба не е подаден от Столична обшина, чрез кмета
В Т, а чрез кмета на района, който е подписал и пълномощното в полза на адв. Ю Г.
Съгласно чл.136, ал. 3 от Конституцията и чл.14 от ЗМСМА, като субект на
гражданското право е Столична община, която е юридическо лице и има право на
собственост и самостоятелен общински бюджет. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.2
от ЗМСМА, районите са съставни административно-териториални единици в
общините, но те не са обявени изрично, като юридически лица, нито с този закон, нито
със Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове.
Юридически лица, съгласно разпоредбата на чл.14 от ЗМСМА са общините, но не и
създадените в тях райони, поради което последните нямат самостоятелна
правосубектност /кметовете на райони действат от тяхно име, но само при
осъществяване на административната дейност на района, като административно-
териториална единица/. По аргумент от противното и при липсата на изрична
разпоредба в закона, следва да се приеме, че макар да е административно-
териториална единица в общината, районът (в случая район И на Столична обшна) не
е юридическо лице. Така сложилите се процесуални действия обаче съдът счита, че се
дължат на посоченото от ищеца в искова молба, а именно – индивидуализирал е
ответника с верен Булстат, но при условията на район и адрес на района, което е само
по себе си е противоречие за това кой е ответник по иска. Ето защо съдът следва да
изясни последно този въпрос за обезпечаване редовността на процесуалните действия
и предвидимост защитата на страните в производството. С оглед процесуална
икономия делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Съдът, на основание чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, обявява за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че ищецът е заплатил на отв. „Т“ ЕАД на каса сумата
5882,17 лв., а на отв. „С“ АД сумата 604,56 лв. по споразумителен протокол №
СВ2378/30.04.2024 г.
Доказателствената тежест в производството се разпределя, както следва:
ищецът трябва да установи, че е заплатил на всеки от ответниците суми в твърдения
размер за погасяване на чужд дълг; че е бил в грешка при плащането, съобразно
3
изложените в искова молба твърдения, в т.ч. поради невярна представа, че
задълженията са негови – като наследник по закон на В П, предизвикана от издадени
от СО удостоверения за наследници, които впоследствие били анулирани, за което се
указва, че не сочи доказателства. При установяване на тези обстоятелства всеки
ответник следва да докаже, че е заплатил претендираните парични вземания, за което
му се указва, че не сочи доказателства, а отв. „Т“ ЕАД и възражението си, че
добросъвестно се е лишил от обезпечението на задължението, в т. ч. предвид
изършеното от ищеца пълно погасяване на дълга по изпълнителните дела, наложените
запори, възбрани и др. са били вдигнати, за което не сочи доказателства.
Приложените към искова молба (с изключение на платежно нареждане на л. 8 и
л. 9 от делото поради нечетливост), отговора на отв. „Т“ ЕАД и отговора на отв. „С“
АД документи като допустими, относими и необходими, следва да се допуснат за
приемане.
Искането на отв. „Т“ ЕАД по чл. 186 ГПК за служебно изискване от ЧСИ У Д
на изп.д. № 20218580401236 и изп.д. № 20188580401286, както и от ЧСИ С Х на изп.д.
№ 20238630402530, следва да се остави без уважение – ответникът е страна по тези
дела, има достъп до тях и може да се снабди с необходимите книжа от тях, относими за
твърденията и възраженията му.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от връчване на настоящото
определение, ясно и точно посочи кой е ответник по делото – Столична община или
район „И“ при Столична община, като индивидуализира пълно и точно, в т.ч. с
представляващ и адрес. При неизпълнение на указанията в цялост и в срок, съдът
приема, в контекста на изложеното в искова молба, че ответникът е района и
прекратява производството по отношение на него.
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на
определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и
проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания,
те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от ищеца,с изключение на платежно
нареждане на л. 8 и л. 9 от делото поради нечетливост), на отв. „Т“ ЕАД и на отв.
„С“АД документи като писмени доказателства. УКАЗВА на ищеца, че може да
представи четливо заверено копие на приложените към исковата молба платежни
нареждания на л. 8 и л. 9 от делото най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание.
ОСТАВЯ без уважение искане на отв. „Т“ ЕАД по чл. 186 от ГПК за служебно
изискване на посочените в отговор на искова молба изп. дела.
4
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието,
както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът
не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да
е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение
срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото
решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им
УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з.
съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-
горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.
Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и
подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния
регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски
районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и
е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма
„Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис
ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а
ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.10.2025
година от 09,30 часа, за когато да се призоват ищецът, отв. „Т“ ЕАД и отв. „С“ АД.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на ищеца, отв. „Т“ ЕАД и отв. „С“ АД,
като на ищеца и преписи от отговорите на искова молба, ведно с приложения, на отв.
„Т“ ЕАД и отв. „С“ АД; като на ищеца се връчат книжата И чрез профил в ССЕВ и ел.
адрес на пълномощника, посочени в молба на л.76 от делото.
ДЕЛОТО да се докладва незабавно при изпълнение или след изтичане на срока
за изпълнение на указанията до ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5