№ 113
гр. Велико Търново , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело
№ 20204001000367 по описа за 2020 година
намери за установено следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260008 от 14.08.2020 г. по гр.д. № 159/2020 г. Русенският окръжен съд
е отхвърлил като неоснователни исковете на Г. М. Д., В. Х. А., М. Х. А., Ф. М. Д., С. Х. А. и
В. Х. А. против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД – гр. София за заплащане на обезщетение
в размер на 100000 лв. за всеки от ищците за претърпените неимуществени вреди от смъртта
на брат им А. Х. А., починал вследствие на ПТП, настъпило на 7.05.2017 г., ведно със
законната лихва от 9.05.2017 г. до окончателното изплащане. Осъдил Г. М. Д., В. Х. А., М.
Х. А., Ф. М. Д., С. Х. А. и В. Х. А. да заплатят на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД сумата
от 720 лв. с ДДС – разноски за адвокатско възнаграждение. С определение № 260100 от
30.09.2020г., постановено по същото дело Русенският окръжен съд отхвърля молбата на
ищците за изменение на решението в частта за разноските относно присъдената в полза на
ответника сума за адвокатско възнаграждение за разликата над 600 лв.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от Г. М. Д., В. Х. А., М. Х. А., Ф.
М. Д., С. Х. А. и В. Х. А., чрез адвокат Д.Н., с оплакване за неправилност на същото.
Жалбоподателите възприемат като неправилен извода на първостепенния съд, че по делото
не е доказано наличието на изключително близка, трайна и дълбока връзка между тях и
починалия А. А.. Считат, че попадат в кръга от лица, които имат право на обезщетение за
неимуществени вреди, съгласно предпоставките, посочени в тълкувателно решение №
1/2016 г., постановено по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Излагат се подробни
съображения в тази насока, като се твърди, че по делото били събрани категорични
доказателства относно изключително близката връзка между жалбоподателите-ищци и
починалия А. А.. Посочва се, че първоинстанционният съд не е извършил задълбочена
1
оценка и анализ на фактите по делото, като не е обсъдил изцяло и доказателствата, касаещи
отношенията на ищците с починалото лице. Твърди се, че дължимото на ищците
обезщетение следва да бъде определено по справедливост по правилата на чл. 52 от ЗЗД, без
да се съобразява предвидения в § 96, ал. 1 от ЗИД на КЗ максимален размер, доколкото
последната разпоредба противоречи на Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета на ЕС, за което са изложени подробни съображения. Направено е искане
обжалваното решение да бъде отменено, като предявените искове бъдат уважени в пълен
размер. Претендира се и присъждането на разноски за двете съдебни инстанции.
Насрещната по жалбата страна „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, чрез юрисконсулт
Виктория Германова, е депозирала писмен отговор, в който заема становище за
неоснователност на жалбата. Излага се, че с оглед събраните по делото доказателства,
първостепенният съд правилно е приел, че съдържанието на съществувалите между ищците
и починалият им брат житейски отношения съответстват на обичайните такива, установени
в традиционните български семейства и не е налице изключителна, трайна и дълбока
емоционална връзка между ищците и починалия, нито са събрани доказателства за понесени
от тях сериозни и трайни морални болки и страдания. Направено е искане
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Великотърновският апелативен съд, като прецени направените във въззивната жалба
оплаквания и данните по делото, приема следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Пред Русенския окръжен съд са предявени субективно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ от Г. М. Д., В. Х. А., М. Х. А., Ф. М. Д., С. Х. А. и В. Х. А.
против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД – гр. София за заплащане на всеки от ищците на
сума в размер на 100000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, пряка последица от
смъртта на техния брат А. Х. А., настъпила на 9.05.2017 г. в резултат на ПТП от 7.05.2017 г.
Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД оспорва исковете.
От фактическа страна по делото е установено следното:
По делото безспорно е установено обстоятелството, че на 9.05.2017 г. е настъпила
смъртта на А. Х. А., вследствие на травмите, получени при ПТП на 7.05.2017 г.
Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца И. К.
Б. са установени с влязла в сила на 3.01.2020 г. присъда № 41 от 18.12.2019 г. по НОХД №
513/2019 г. по описа на Русенския окръжен съд.
Между страните не е спорно и са представени писмени доказателства, че по
отношение на И. К. Б. към датата на процесното ПТП е бил налице валидно сключен с
ответното застрахователно дружество договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, обективиран в застрахователна полица серия G0, № 53452387/24.01.2017
г.
С писмено заявление вх. № 0-92-2074/13.02.2020 г. ищците са предявили
извънсъдебно претенцията си за заплащане на обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди от смъртта на брат им, настъпила във връзка с процесното ПТП. По
заявлението при ответното застрахователно дружество е образувана застрахователна
преписка /щета/ № 43072951700122.
С писмо изх. № 0-92-2777/27.02.2020 г. ищците са уведомени, че застрахователят
2
отказва да изплати обезщетение по заведената от тях претенция, поради невъзможността по
категоричен и безсъмнен начин да се установят факти и обстоятелства, обосноваващи
включването на ищците в кръга лица, имащи право на обезщетение от смъртта на А. Х. А..
Не е спорно и от представеното по делото удостоверение за съпруг/а и родствени
връзки изх. № ГРАО-14-170(1)/14.03.2019 г., издадено от Община Левски, се установява, че
ищцата Г. М. Д. е сестра на починалия А. Х. А., а ищците В. Х. А., М. Х. А., Ф. М. Д., С. Х.
А. и В. Х. А. са негови братя.
За установяване на отношенията, които ищците са създали приживе с починалия си
брат, като свидетели по делото са разпитани А. И. Д. (фактически съжител на ищеца В. Х.
А.), М. Д. В. (братовчед на ищците) и В. П. М. (фактически съжител на ищеца С. Х. А.).
От показанията на свидетелката А. Д. се установява, че А. А. живеел в с. Варана (на 3
км от гр. Левски), а преди 10 – 12 години си купил къща и се преместил да живее в гр.
Левски. Всички роднини се събирали заедно по празниците. А. бил най-големият брат. След
като баща им починал, А. се грижил за всичките си братя и за сестра си. Той организирал и
сватбата на свидетелката с ищеца В.А.. Ищците преживели много тежко загубата на своя
брат и към настоящия момент продължават да страдат. Всички се събрали за погребението
му. Братята събрали парични средства и направили гробница на починалия.
Свидетелят М. В. излага в показанията си, че от 1980 г. живее в гр. Горна Оряховица.
С починалия А. А. били втори братовчеди и се познавали от деца. Били катунари и
семействата им се местели заедно. С А. били ковачи, във връзка с което много си помагали.
В периода 1990 – 1991 г. А. живеел в гр. Горна Оряховица, след което се преместил в с.
Кулата. Впоследствие си купил къща в гр. Левски и заживял там. След като баща му
починал, А. поел грижата за цялото семейство – за майка си, братята си и сестра си. А. имал
три деца – момиче на име M. и две момчета на име В. и М.. Семейството му много тежко
понесло загубата. По думите на свидетеля, той (М. В.) е направил гробницата на починалия
А. А.. Братята и сестра му също били на погребението. Свидетелят В. установява, че
братята С. и А. живеели в гр.Левски, Ф., В., В. и Г. живеят в гр.Горна Оряховица. М. живеел
с жена си в гр.Павликени.
От показанията на свидетелката В.ка М.ова се установява, че от 28 години тя живее
на съпружески начала с ищеца С.А.. Познава братята и сестра им Г., познавала и починалия
брат А.. Според свидетелката отношенията му с неговите братя и сестра му били
изключително близки. А. бил като баща за тях. Виждали се през 2-3 дни, много се обичали и
уважавали. А. бил ковач, изработвал брадви и мотики и ги продавал навсякъде, включително
и в Румъния. Когато баща им починал, Г. била едва на 1 година. А. поел грижите за нея като
баща, тъй като майка им била безработна към онзи момент. Братята помагали на А. да
изработва изделията, които продавал. От него се научили на занаят. Той самият помагал на
някои от тях. Когато пътувал, за да продава изработените от него изделия, А. понякога
минавал през гр. Горна Оряховица, за да посети роднините си там. По празниците всички се
събирали в дома на А.. За катастрофата разбрали от сина на А., около два часа след
инцидента. Ищците С.А. и М.А., заедно с най-големия син на А. А. и свидетелката В.ка
М.ов отпътували за гр. Русе. Успели да видят А., който бил в тежко състояние и трудно
разговарял с тях. Прекарали около час при него, след което си тръгнали. На следващия ден
им съобщили по телефона, че А. е починал. Ищците изключително трудно преживели
смъртта му. По думите на свидетелката ищецът С.А. започнал да страда от високо кръвно
налягане. На всеки празник, на който се събирали, споменавали брат си А..
След съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства
въззивният съд намира всеки един от предявените искове за заплащане на застрахователно
3
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за неоснователен и недоказан, по
следните съображения:
Извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца са станалото
на 7.05.2017г. ПТП, при което е починал А. Х. А. са установени с влязлата в сила присъда
на Окръжен съд-Русе по нохд №513/2019г., която е задължителна за гражданския съд.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд в настоящия си състав
споделя извода на първоинстанционния съд, че в конкретния случай ищците не са доказали,
че съществуващата между всеки един от тях и починалия емоционална връзка е дълбока и
трайна, изключителна и извън обичайната за този вид родствени отношения, както и че
настъпилите в резултат на неговата смърт болки и страдания са сериозни и изключителни по
интензитет и продължителност.
С тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълкувателно дело
№ 1/2016 г. е разширен кръгът на лицата, които имат право да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на техни близки, като е прието, че освен лицата, посочени
в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г., в този кръг, по
изключение, се включва и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В тези случаи обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от
съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото.
Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се
направи несъмнен извод, че лицата, които претендират обезщетение, са провели пълно и
главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност)
морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани
очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното
отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване
съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
В разглеждания случай не е доказано наличието на особено близка връзка на всеки
един от ищците с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. От
показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че отношенията между
всеки един от ищците и загиналият им брат били много близки; всички много се обичали и
уважавали. От години живеят в различни населени места, но въпреки това поддържали
връзка и се виждали. По празниците винаги се събирали, за да празнуват заедно. След
смъртта на баща им, А. А. поел грижата за останалите си братя и сестра си, като най-голям
брат. Всички много тежко приели загубата му, тъй като го приемали като свой баща. Всички
присъствали на погребението, като построили и гробница на покойния си брат.
Изградените отношения между братята и тяхната сестра на привързаност, подкрепа и
емоционална близост и съответно – отражението на загубата на един от тях върху
останалите, следва да се докажат от лицата, които претендират обезщетение, съгласно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. В конкретния случай настоящият състав приема, че между
починалия А. А. и неговите братя и сестра/ищците по настоящото дело/ е съществувала
обичайна връзка между родственици, която не се характеризира с изключителна близост. В
показанията на разпитаните по делото свидетели липсва конкретика за връзката между
ищците и починалия им брат. Изложените от тях общи впечатления не могат да
удовлетворят изискванията за пълно и главно доказване на състоянието на трайна и дълбока
4
привързаност и емоционална близост между всеки един от тях и починалия. Не са изложени
конкретни впечатления от ежедневието на лицата, за да може съдът да направи цялостен и
обоснован извод относно дълбоката емоционална връзка, заради съдържанието на която
ищците търпят болки и страдания от смъртта на своя брат А. А., които да обуславят
присъждането на обезщетения в претендираните размери. Помощта, която починалият е
оказвал на ищците приживе е негов морален дълг и е в рамките на обичайната помощ,
която се следва на членове от семейството. Ищците и починалия техен брат А. А. от години
не живеят в едно домакинство, а освен това повечето от ищците живеят в друго населено
място. Освен това с оглед възрастта на всеки един от ищците към момента на смъртта на
техния брат, се налага извода, че всеки от тях към този момент вече е поел житейския си
път.
Не се доказаха търпени продължителни във времето и засилени негативни
субективни изживявания, болки и страдания от смъртта на А. А. извън обичайните. Няма
данни загубата на брат им да се е отразила съществено и на ежедневното битие на ищците.
Относно честотата на срещите между починалия и ищците съдът кредитира показанията на
свидетелите Д. и В., които установяват, че братята и сестрите са се събирали само по
празници. С оглед на тези показания и поради заинтересованост от изхода на делото, съдът
не дава вяра на показанията на свидетелката М.ова, съжителка на ищеца С.А. относно това,
че ищците и починалия са се виждали през два-три дни.
В разглеждания случай за получаване на обезщетение не е достатъчна формалната
родствена връзка и установеното по делото, че ищците тежко са приели новината за смъртта
на своя брат. Не е установена по делото визираната в тълкувателното решение
изключителност на създадените емоционални и трайни връзки, които да обуславят правото
на обезщетяване по смисъла на задължителната съдебна практика. Не е доказано по делото,
че ищците търпят морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за родствената връзка между братя и сестра.
Същият извод за неоснователност на предявените искове е направил и
първостепенният съд, поради което решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане в тази насока,
в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски в размер на 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260008 от 14.08.2020 г. на Окръжен съд - Русе,
постановено по гр.д. № 159/2020 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Г. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Горна Оряховица, ул. „Орлово
гнездо“ № 5, В. Х. А., ЕГН **********, с адрес: **********, М. Х. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. Павликени, ***********, Ф. М. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Морава,
о**********, С. Х. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Левски, ******** и В. Х. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. Горна Оряховица, ************, да заплатят на „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Витоша” № 89Б, сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение за производството
5
пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6