№ 246
гр. Ловеч, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20254300500574 по описа за 2025 година
и за да се произнесе съобрази:
Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 377/03.08.2025 г., постановено по гр.д.№ 1618/2024 г. по
описа на PC - Ловеч, съдът е приел за установено в отношенията между Н. М.
М., ЕГН **********, с адрес: гр. **** чрез адвокат Н. М. М. от АК -гр. ****,
със съдебен адрес: гр.****, ул. ****-партер и „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. "Димитър
Хаджикоцев", представлявано от пълномощника Н. Г.С., по предявения иск от
Н. М. М., ЕГН ********** против „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, с ЕИК *********,
че сключеният между тях Договор за потребителски кредит №
**********/19.04.2023 г. е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл.22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. С решението „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, с ЕИК
*********, е осъдено да заплати на Н. М. М., ЕГН **********, направените
разноски в производство в размер на сумата 2040.00 лева, а Н. М. М., ЕГН
**********, да доплати по сметка на РС-Ловеч сумата 520.18 лв.,
представляваща остатъка от дължимата първоначална държавна такса за
образуване на делото.
Срещу Решение № 377/03.08.2025 г. на РС - Ловеч е постъпила
въззивна жалба вх.№ 9950/28.08.2025 г. от „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, с ЕИК
*********, чрез юрисконсулт К. З.. В нея изразява становище, че решението
на ЛРС е неправилно и моли същото да бъде отменено изцяло и вместо него
1
постановено друго, с което съдът да отхвърли като неоснователен предявения
иск.
Оспорва извода на първоинстанционния съд, че процесният договор е
недействителен на основание 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита,
че при сключване на договора са били спазени изискванията, заложени в
цитираните разпоредби и посочени допусканията при изчисляване на ГПР.
Изтъква, че съдът не е обсъдил изложените от Банката в отговора аргументи за
характера на застрахователната премия съгласно чл. 10 от Общите условия
към застраховката, която се връщала по сметка на кредитополучателя и
Банката не можела да погаси със сумата автоматично главницата по договора
за кредит. Във въззивната жалба се твърди, че застрахователната премия не е
част от общите разходи по кредита и съгласно договора при отказ от
застраховката, застрахователната премия ще бъде възстановена на
потребителя ищец, доколкото Банката е финансирала застрахователната
премия и я е платила от негово име и за негова сметка. Анализирайки клаузите
на сключения между страните договор за кредит прави извод, че застраховката
не е била условие за сключването на основния договор, същата е доброволно и
изрично заявена от кредитополучателя. Изтъква факта, че същата е могла да
бъде прекратена от ищеца без никакви последствия по процесния договор за
кредит и затова счита, че застраховката не е следвало да се приема като част
от общите разходи по кредита, съответно да бъде включена при изчисляване
на ГПР. Поради тези доводи твърди, че неправилно районният съд е приел, че
реалният размер на ГПР не отговаря на посочения в договор.
В заключение моли съда да отмени изцяло обжалваното решение на
Районен съд -Ловеч и постанови друго, с което да отхвърли изцяло
предявените от ищеца искове, като му присъди разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360.00 лв. и държавна такса за разглеждане на
въззивната жалба.
Прави възражение за прекомерност на основание член 78, ал. 5 от ГПК,
в случай, че насрещната страна претендира разноски за адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от Н.
М. М., чрез адв. Н. М. от АК - ****, с който оспорва подадената въззивна
жалба. Счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Твърди, че от представените по делото доказателства се оборва доброволния
характер на застраховката, тъй като съгласието на ищеца е дадено преди
сключване на договора за кредит и с конкретно посочен застраховател. Това
води до извод, че сключването на застрахователния договор е необходимо
условие за предоставяне на потребителския кредит.
Моли съда да потвърди решение № 377/03.08.2025 г., постановено по
гр.д.№ 1618/2024 г. по описа на PC - Ловеч, като му присъди направените
разноски за настоящето производство и прави възражение за прекомерност на
претендираните от въззивника съдебни разноски.
2
В съдебно заседание въззивникът редовно призован не изпраща
представител.
Въззиваемият редовно призован за съдебното заседание не се явява. В
постъпилата по делото писмено становище упълномощеният процесуален
представител адв.Н. М. посочва, че обжалваното решение е валидно,
допустимо и правилно. Счита, че е постановено при изяснена фактическа
обстановка, при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с
материалния закон. Излага подробни аргументи относно характера на
сключените застраховки.
Моли съда да потвърди Решение №3 77/03.08.2025г., постановено по
гр.д.№1618/2024 г. по описа на РС – Ловеч. Претендира присъждане на
сторените в настоящото производство разноски съгласно представения списък
и прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.
Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, прецени събраните по делото
доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми
на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.
д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/.
Постановеното решение на ЛРС е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми. Първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си
върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон уважил предявения установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.26, ал.1, предл.1от ЗЗД,
вр.чл.22 и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК ГПК. Направените от районния съд правни
изводи се споделят изцяло от настоящата инстанция.
Поради изложеното въззивният състав следва да разгледа доводите на
жалбоподателя във връзка с неговата правилност.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството по гр.д. № 1618/2024 г. по описа на РС - Ловеч е
образувано по постъпила искова молба от Н. М. М., чрез адв. Н. М. против
„ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, с която са предявен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1, във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 и вр. чл. 11, ал. 1,
3
т. 10 от ЗПК – за обявяване за нищожен на договор за потребителски кредит №
********** от 19.04.2023 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Н. М. М..
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, в който оспорва предявения иск и моли
съда да постанови решение, с което ги отхвърли.
Между страните по делото не се оспорва сключването на Договор за
потребителски кредит № ********** от 19.04.2023 г. със срок до 25.04.2028 г.
В чл. 7.1 от Договора е посочен размера на предоставения кредит – 10 000.00
лв., общия размер на застрахователаната премия - 4979.38 лв., от които за
BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА – 599.42 лв. и за BANK ПАКЕТ 3
СМЕТКА – 4379.96 лв. или общ размер на кредита – 14 979.38 лв.
Съгласно чл.7.2 от договора средствата по кредита се превеждат от
кредитора по банковата сметка на ищеца в срок до 3 работни дни от
сключването му и кредита се счита усвоен от потребителя в деня, в който
средствата постъпят в посочената банкова сметка. Съгласно чл.10 от
процесния договор за потребителски кредит общо дължимата от потребителя
сума по договора възлиза общо на 23 004.61 лв. при ГПР в размер на 19.80%.
Тази сума е следвало да бъде погасена на 60 погасителни месечни вноски,
като 59 от вноските са в размер на 383.41 лв., а последна изравнителна вноска
в размер на 383.42 лв. В чл.9 от договора страните са уговорили лихвен
процент в размер на 18.37 %, а при просрочие потребителят дължи и лихва в
размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочие.
Видно от справката за извършени плащания, представена с отговора
на исковата молба, Н. М. М. е платил сумата в общ размер на 3471.66 лева по
договора за кредит, с която „Ти Би Ай Банк“ЕАД е погасило 1474.78 лева
главница, 1987.84 лева договорна лихва и 26.37 лева наказателна лихва.
Видно от приложените по делото заявление - декларация от 19.04.2023
г. от Н. М. М. за установяване на договорни отношения, информация по
чл.324-327 от КЗ, сертификат № 170534365412023 и Общи условия за
застрахователни програми „Защита на кредита“ и “Защита на сметките“ на
кредитополучателите на потребителски кредити и Общи условия за ползване
на допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, ищецът в
качеството си на кредитополучател по Договор за потребителски кредит №
**********, предоставен от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, е дал изрично писмено
съгласие за присъединяването като застраховано лице към застрахователни
програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, както и като ползващо
лице по допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“ на
„Кардиф Живото-застраховане, клон България“ КЧТ и „Кардиф Общо
Застраховане, клон България“ КЧТ. Изрично е посочено, че ответникът „ТИ
БИ АЙ Банк” ЕАД е застрахователен посредник.
От приетото и неоспорено от страните заключение на ССЕ се
установява, че ГПР в размер на 19.80 % в процесния договор е изчислен при
включена главница от 10 000 лв. и договорна лихва с годишен лихвен процент
4
от 18.37%. При включване на разсрочено плащане по погасителен план на
застрахователната премия от 4979.38 лв., ГПР при същите допускания ще бъде
в размер на 75.33%. Вещото лице Румяна Христова потвърждава, че с
внесената от ищеца сума е погасена главницата в размер на 1474.78 лв.,
договорна лихва 1987.84 лева и наказателна лихва в размер на 26.37 лева.
При тези данни и в съответствие с твърденията в исковата молба и
формулирания петитум, РС - Ловеч е приел, че е сезиран с иск за прогласяване
недействителността на процесния договор за потребителски кредит на
основание чл.26, ал.1, вр. чл. 22 и вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
За да уважи предявения иск, първоинстанционният съд е направил
извод, че договорът за кредит е недействителен, като неотговарящ на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – посоченият в договора за кредит ГПР
е различен от действителния, който надвишава максимално допустимия
размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК с повече и в него не е посочено как е формиран.
Изложените в обжалваното решение мотиви от първоинстанционния съд са
подробни и аргументирани, като се споделят от настоящия състав на съда.
Безспорно ищецът има качеството на "потребител" и за процесния
договор за потребителски кредит са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
Ответникът не отрича, че в размера на главницата са включени и
застрахователните премии и същите не са взети предвид при формиране на
ГПР по договора, тъй като не представляват разход по кредита. Този извод се
подкрепя от приетото заключение на ССЕ.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, неспазването на
императивните изисквания на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и
чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, водят до недействителност на договора за потребителски
кредит. Според нормата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи по кредита.
В настоящия казус в договора за потребителски кредит № **********
от 19.04.2023 г. общият размер на кредита е формиран като сбор от
получената от ответника сума в размер на 10 000.00 лв. и застрахователните
премии в общ размер на 4979.38 лв. В чл.10 от договора страните са
уговорили, че ГПР е 19.80 %, с което формално е изпълнено изискването на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗЗП, а общо дължимата от потребителя сума е 23004.61 лв.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК "Годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит". Той се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се
вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни
допускания /ал.2/. В § 1, т. 1 от ДР на същия закон е дадена легална дефиниция
на понятието "общи разходи по кредита". Следователно в ГПР е необходимо
5
да бъдат включени всички разходи, които трябва да заплати длъжника, в това
число и разходите за допълнителните услуги, каквато е застрахователната
премия, както и по какъв начин е формиран.
Застрахователната премия съгласно чл.7.2.3. от процесния договор за
потребителски кредит в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи
някоя от застраховките, е платима от кредитора директно по банкова сметка на
съответния застраховател, респ. по банковата сметка на съответния
Застрахователен посредник, като е включена в общата сума, дължима от
потребителя. В представените договорна информация за застрахователна
програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за
кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ТИ БИ АЙ
Банк“ ЕАД и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“,
както и подписаната от ищеца декларация за присъединяване към тях, се
съдържат клаузи относно процесния договор за кредит, поради което те са
елементи от договора за кредит и следва да отговарят на изискванията по чл.
10, ал. 1 ЗПК.
Включвайки вземането за застрахователната премия в размера на
главницата, ответникът е нарушил разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
касаеща ограничение в размера на ГПР. Разходите за нейното заплащане са
част от общите разходи по кредита и също следва да се отчитат при
изчисляването на ГПР. С това действителният процент на разходите, който
според заключението на ССЕ е 75.33%, надвишава максимално допустимия
процент по чл. 19, ал. 4 ЗПК и се различава съществено от посочения в
процесния договор за потребителски кредит ГПР от 19.8%., което води до
недействителност на договора за потребителски кредит (чл. 22 ЗПК). В този
смисъл изводът на районния съд за нищожност на Договор за потребителски
кредит № ********** от 19.04.2023 г. е направен в съответствие с цитираните
разпоредби на закона и решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22. По
изложените съображения съдът приема за неоснователни оплакванията във
въззивната жалба, че неправилно районният съд е приел, че договорът за
потребителски кредит е нищожен и че естеството на застрахователната
премия налагало включването в общите разходи по кредита, които следва да
се отчетат при формирането на ГПР. Както беше посочено вече,
застрахователната премия е включена в договора за потребителски кредит
като част от главницата и същата се явява част от месечните погасителни
вноски. При наличието на неразривна връзка между кредитното и
застрахователното правоотношение, в резултат на която ползването на
допълнителната услуга (застраховка) е обусловило сключването на процесния
договор за потребителски кредит, се налага извода, че дължимите
застрахователни премии в случая представляват разход, пряко свързан с
договора за кредит и същите следва да намерят отражение при изчисление на
ГПР по кредита. Ето защо посоченият в процесния договор ГПР от 19.8% не
съответства на императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което
препятства потребителя да прецени обхвата на поетите от него задължения.
6
На следващо място следва да се отбележи, че е недопустимо под формата на
„застраховки" кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми,
различни от лихвата. Предвидените застрахователни премии водят до
значително оскъпяване на ползвания заем, като завишават размера на
главницата и влияят върху размера на възнаградителната лихва.
Въззивният състав приема, че клаузата за заплащане на застраховка е
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на
потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази
по сключения договор за застраховка.
Нарушенията на изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са основание
за недействителност на договора за потребителски кредит по чл. 22 ЗПК,
поради което потребителят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита / чл.23 ЗПК/.
Поради съвпадане крайните изводи на двете съдебни инстанции,
решението на РС - Ловеч следва да бъде потвърдено като правилно.
При този изход на спора на въззивника не следва да се присъждат
разноски за въззивното прозиводство.
От въззиваемия Н. М. се претендират разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 1300 лв., а от страна на
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД е направено възражение за прекомерност на
претендираното такова. Отчитайки извършените от страна на адв. Н. М.
процесуални действия в рамките на въззивното производство, изразяващи се в
подаване отговор на въззивна жалба и писмено становище, както и решение на
СЕС по дело С-438/22, съдебният състав счита, че претендираният от него
размер на адвокатско възнаграждение е прекомерен. В рамките на
производството пред ОС Ловеч е проведено едно открито съдебно заседание,
в което процесуалните представители на страните не са се явили и не са
събирани нови доказателства, а предмет на въззивния контрол е само предявен
иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В този
смисъл делото не се отличава с фактическа и правна сложност, която да
обоснове размера на претендираното адвокатско възнаграждение от 1300 лв.,
а по идентични казуси вече е налице многобройна съдебна практика. Поради
изложеното въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на сумата 480.00 лв. с вкл.ДДС.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, Ловешкият
окръжен съд
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА като правилно Решение № 377/03.08.2025 г.,
постановено по гр.д.№ 1618/2024 г. по описа на PC –Ловеч.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с ЕИК *********, да заплати на
основание чл.78, ал.1 ГПК на Н. М. М., ЕГН **********, направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в
размер на сумата 480.00 лева с ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8