Решение по дело №1217/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Делото е образувано по искова молба вх. № 10092/10.06.2024г. на И. Б. Б. против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000лв., изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора Пловдив, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ в килията, в която е бил настанен, без санитарен възел на определените и задължителни места, лоша хигиена в килиите, в които е бил настанен - наличие на дървеници, хлебарки и гризачи (мишки и плъхове), липса на адекватно лечение, липса на подходяща храна. Вредите настъпили в периодите 10.04.2019 г. – 05.02.2020 г. и от 22.05.2023г. до момента на предявяване на исковата молба 10.06.2024г. Претендира се и законна лихва, считано от 10.06.2024г. до окончателното изплащане. Представят се писмени и гласни доказателствени средства. Претендират се разноски и адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата.

Предявените искове са с правно основание чл. 284, ал.1 вр. с чл.3, ал.2 от ЗИНЗС и чл.86 от ЗЗД.

Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител, оспорва така предявената искова молба и счита същата за неоснователна и недоказана, поради което моли да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище за неоснователност на исковите претенции.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, намира за установено следното:

Според представената на лист 111 от делото справка, ищецът не е пребивавал в затвора за времето от 10.04.2019 г. до 05.02.2020г. Следователно, каквито и неимуществени вреди да е претърпял през този период, те не са причинени от действия или бездействия на затворническата администрация. Ето защо в тази част за този период претенцията е неоснователна и ще се отхвърли изцяло.

По отношение на другия период от 22.05.2023г. до предявяването на исковата молба, установява се от същата справка, че ищецът е постъпил в затвора на 22.05.2023г. и е освободен на 14.10.2024г. Следователно, за втория исков период се е намирал в затвора Пловдив. За този период от справките на лист 112, лист 115 и лист 117 се установява, че ищецът е бил настаняван последователно в стая „ОП-3“ на приемно отделение, помещение № 59 на пост V и помещения № 6 и № 3 на пост VI.

Стаята в приемното отделение е с площ от 11,63 кв.м., със санитарен възел 3 кв.м. и прозорец с размери 1,19 м. на 0,99 м. За периода на пребиваване в нея ищецът е бил сам.

Помещение № 59 е с площ 26,65 кв.м., с два отваряеми прозореца с размери 0,98 м. на 1,15 м. и 0,45 м. на 1,15 м. и санитарен възел 2,56 кв.м. с отваряем прозорец. В това помещение за времето на пребиваване на ищеца са били настанени 5 лишени от свобода.

Помещение № 6 е с площ 28,28 кв.м., разполага с два отваряеми прозореца 0,45м. на 1,10м. и 0,50м. на 1,10м., санитарен възел 2,48 км.м. с отваряем прозорец. В това помещение, за времето на пребиваване на ищеца, са били настанени 6, 7 и 8 лишени от свобода.

Помещение № 3 е с площ 15,81 кв.м., разполага с дневна светлина от прозорец с размери 1,00 м. на 1,00 м., преходно е към помещение № 4, където има санитарен възел с размери 2,99 кв.м. и отваряем прозорец. За времето на пребиваване на ищеца в това помещение са били настанени 2 лишени от свобода.

Видно е, че с оглед площта на помещенията, в които е настаняван затворникът, само за помещение № 6 се установява, че за периода, през който същото е обитавано от 8 затворника, а именно от 04.08.2023г. до 10.08.2023г. – 7 дни, минималната жилищна площ е била под 4 кв.м., а именно 3,53 кв.м.

От посочените справки се установява, че помещенията, в които е бил настаняван затворникът разполагат с осветителни тела и достатъчно дневна светлина, отопляват се с „централно“ парно отопление, а санитарните възли разполагат с течаща студена вода, самостоятелно осветление и отваряеми прозорци за вентилация.

Част от помещенията били ремонтирани, с подменена подова настилка, боя и дограма. Стаите били оборудвани с нови легла, маси, столове и шкафчета. Част от инвентара бил повреден от самите затворници.

По отношение на санитарната обработка против дървеници, хлебарки, гризачи и др. са представени 6 броя протоколи/лист 25 – 31 от делото/ от които е видно, че за времето от 17.05.2023г. до 17.06.2024г., т.е. за целия период на пребиваване на ищеца в затвора, е извършвана редовно от външна лицензирана фирма необходимата дезинфекция на помещенията. В протоколите са описани размера на третираната площ, препаратът, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената и/или подпис на лицето извършило описаните в протокола дейности и имената и/или подпис на лицето приемащо извършената работа.

Установява се още, че при постъпването в затвора на всички лишени от свобода са предоставяни за ползване дюшек, възглавница и спално бельо, като се осигурява възможност на затворниците да ползват и лично спално бельо. С постъпването си в затвора на всеки лишен от свобода се осигурява комплект спално бельо и завивки. При желание от страна на лишения от свобода домакинът осигурява колкото комплекта са му необходими. Лишените от свобода имат право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични такива в ротация със служебни. Прането става по усмотрение на самия лишен от свобода - в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. Сушенето на дрехите на лишените от свобода се осъществява чрез сушилната машина в пералното помещение и чрез пригодените за целта простори в общото помещение на поста или отвън на карето. В тази връзка е представен график на служебната пералня в Затвора – Пловдив.

Хигиената в спалните помещения (вкл. на спалното бельо) е задължение на самите лишени от свобода. Има осигурени достатъчно хигиенни и почистващи материали, които се предоставят при поискване.

Според представените справки и графици, във всяко спално помещение има течаща студена вода и отделен санитарен възел, като лишените от свобода имат неограничен достъп до тях. Санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях. Тоалетните са обособени помещения с отделен вход. Подът на банята е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи. На всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода (график баня) съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група. Банята е обща за лишените от свобода, подът на която е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи. Лишените от свобода имат право да притежават и нагреватели, с които могат да си топлят вода. Водата в затвор Пловдив е от обичайната водоснабдителна мрежа за града с качество от което се ползват всички граждани в условията на свободен живот.

Според представените справки не се установява при престоя на ищеца в затвора същият да е подавал жалби и оплаквания.

От представения здравен картон с приложени амбулаторни листове, епикризи и медицинска документация е видно, че същият е бил преглеждан от лекар в периода на престой в затвора шест пъти, два пъти са му правени лабораторни изследвания, ЕКГ и предписвана терапия с оглед на заболяванията му, предписвана е диета, като е отказал диспанзеризиране на 29.11.2023г. Няма данни да е търсил медицинска помощ, която да не му е била предоставена.

Установява се още, че за престоя си ищецът е бил устроен на пожелана от него работа „Хотелиер към комунално-битова дейност на Затвора –Пловдив“ с отработени 390 работни дни.

Включван бил в различни активности „Арт работилница“, турнир по тенис на маса, турнир по „Не се сърди човече“.

В хода на съдебното производство е разпитан като свидетел Й. К. В.. Според показанията му от месец април 2024г. до около октомври 2024г. били в една килия с ищеца, в която били настанени девет човека, килията била малка и, за да отидеш до тоалетна се блъскали в шкафовете. Тези показания не кореспондират със справката, според която за същия период в обитаваната от ищеца килия са настанени 6- 7 човека, а не девет, като се каса е за помещение от 28,28 кв.м., при което полагащата се площ на всеки затворник е минимум 4,04 кв.м., което е над допустимия минимум.

След това в показанията си свидетелят говори за времето през 2021г., което е извън исковия период. Не става ясно кога твърди на ищецът да му е било зле и да не е получил медицински грижи- през 2021г. или през 2024г. Според свидетеля банята била за 50-60 човека и трябвало да минават голи, за да стигнат до душовете. Прането перели на ръка и го простирали в помещенията, нямало обособено място за сушене. Пушело се навсякъде. Имало котки.

От така установеното от фактическа страна съдът намира, че претенцията за обезщетение е неоснователна.

Същата е насочена срещу надлежен ответник, доколкото според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Това от своя страна определя като пасивно, материално и процесуално легитимиран именно ответника.

В разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е установена презумпция за настъпване на неимуществени вреди до установяване на противното, но за да се приеме настъпването на вреди е необходимо да са налице нарушения на забраните по чл. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧ.

Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Установяването на кой да е от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, би обосновало извод, че е налице нарушение, което е основание за настъпване на твърдените неимуществени вреди.

От събраните доказателства не се установи да е налице нарушение от вида на посочените.

В чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС е предвидено, че всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т. н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

Помещенията, които е обитавал Б. при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, били са обзаведени с отделни легла и шкафчета за лични вещи, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване чрез отваряеми прозорци, а отоплението се е осъществявало посредством централно парно. Съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от конкретния пост, в който ищецът бил настанен, ищецът е имал достъп до баня два пъти седмично, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

По отношение на хигиената в Затвора - Пловдив, от приетите по делото справки и становища се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях. Що се касае до влагата, както и наличието на мухъл в килиите, според ищеца, се дължи на ползването на спалните помещения за място за сушене на изпраните дрехи на лишените от свобода, макар в затвора да е налично обособено перално помещение и места за простиране на дрехи. Освен това, установява се, че лишените от свобода имат по всяко време възможност за проветряване на помещенията с оглед незадържането на влага в тях чрез отваряне на прозорците. Това, че самите затворници не проветряват и простират не на определеното за това място, не може да е основание за ангажиране отговорността на ответника за лоши хигиенни условия.

Каза се, че за целия исков период ищецът е обитавал помещение с размери под изискуемия минимум само за 7 дни, като площта вместо минималните 4 кв.м. е била 3,53 кв.м. Това обстоятелство не се възприема от съда като изтезание по смисъла на закона, още повече, че видно от докладната справка, това не е правило при настаняване на задържаните лица, защото има периоди от време, в които ищецът е бил сам, а и защото тези 3,53 кв.м. следва да се съобразят не само със заложения минимум от закона, но и с практиката на ЕСПЧ.

Според ЕСПЧ при оценката на това дали е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на липсата на лично пространство, трябва да се вземат предвид следните фактори: а/ всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане; б/ всяко задържано лице трябва да има най-малко три квадратни метра жилищна площ; и в/ размерът на килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между мебелите. Предвид факта, че спалното помещение, в което е настанен ищецът е предоставяло площ от 4,04 кв.м. и повече, съдът намира, че на същия е осигурена площ на спалното помещение над предвидената в закона. Обитаването на площ от 3,53 кв.м. само за седем дни от общо продължилия повече от една година престой не обосновава твърдяното от ищеца нарушение на чл. 3 ЗИНЗС. Същият не е поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ. Килията, в която изтърпява наказанието си и която обитава отговаря на изискванията и осигурява на лищения от свобода достатъчна жилищна площ с оглед квадратурата си.

Относно твърдението на ищеца за здравословни проблеми, от събраните по делото доказателства, не се установява да му е отказана медицинска помощ.

В хода на настоящото производство не се твърди и не се установява, ищецът да е поискал и да му е отказано използването на пералнята в затвора.

Липсата на баня и тоалетна „на коридора“ в Затвора Пловдив, не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото изграждането на баня и тоалетна „на коридора“ в Затвора Пловдив, не е нормативно установено задължение на ответника.

Непротиворечива в горния смисъл е изисканата от органите по изпълнение на наказанията информация обективирана в цитираните по-горе становища. Доказателства, които да подложат на съмнение обсъжданата информация не се ангажираха от страна на ищеца.

Не се установи бездействие и по отношение на извършването на дължима дезинфекция. От затворническата администрация са представени протоколи за извършена ДДД обработка на спалните помещения за целия исков период. Услуги са извършени, като от страна на ответника не се дължи да се постигне липса на инсекти, каквито несъмнено е имало, видно и от показанията на разпитания свидетел. Налице са множество фактори, които способстват за наличието на дървеници, хлебарки и други в затворническите помещения така, щото наличието им не е в пряка причинно следствена връзка с бездействие на затворническата администрация. Ответникът е положил усилия, предприел е действия с цел осигуряване на лишените от свобода на добри условия в спалните помещения. С оглед на това и като се съобрази и нормата на чл. 21, ал. 2 ППЗИНЗС, съгласно която разпоредба задължението за полагане на грижи и поддържане на хигиена в спалните помещения е възложено на самите лишени от свобода, съдът приема, че не е налице бездействие на ответника да осигури условия за изтърпяване на наказанието, т. е. основание за ангажиране на отговорност за вреди по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС.

Относно медицинските грижи следва да се отбележи, че правото на гражданите, включително и на лишените от свобода, на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон, е регламентирано в чл. 52, ал. 1 от Конституцията на РБ. Според чл. 128, ал. 2 от ЗИНЗС за всички лишени от свобода се внасят здравноосигурителни вноски от момента на задържането им и придобиват статус на здравноосигурени лица с непрекъснати здравноосигурителни права, като вноските са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието. Според чл. 81, ал. 1 от Закона за здравето всеки български гражданин (в т. ч. и всеки лишен от свобода) има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1.) своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2.) равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3.) сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4.) зачитане правата на пациента (чл. 81, ал. 2 от ЗЗ).

Медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода е уредено в глава десета на ЗИНЗС и в глава трета от ППЗИНЗС, както и в Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Според чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние. Медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС).

При тази законова уредба, за да е налице незаконосъобразно действие или бездействие, свързано с осигуряването на достъпна медицинска помощ, трябва да се докаже 1.) или отказ от страна на ответника да бъде осигурен достъп до медицинска помощ на съответния лишен от свобода, 2.) или отказ да бъде предоставена медицинска помощ (чрез медицинските центрове и специализираните болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода), 3.) или предоставената такава да е осъществена в нарушение на принципите, възведени в чл. 81, ал. 2 от ЗЗ.

От събраните по делото доказателства – които съдът кредитира като достоверни и последователни, се установява, че медицинското обслужване през процесния период е било налице, като не се установява ищецът да е имал оплаквания, които да са останали без съответна медицинска грижа.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че за посочения исков период по отношение на ищеца не е приложено действие или бездействие, което да е довело до поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода така, щото да се надхвърля неизбежния елемент на страдание или унижение, който е свързан с тази форма на наказание.

По изложените съображения и при липса на един от елементите на отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, а именно незаконосъобразно поведение по чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, което да е в нарушение на абсолютната забрана по чл. 3 от ЕКПЧ и чл. 3 от ЗИНЗС, съдът намира исковата претенция за неоснователна.

По отношение на разноските, с оглед на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение, такова не следва да се присъжда. В ЗИНЗС има изрична уредба, която не предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска. Затова и не намира приложение чл. 78, ал. 3 или чл. 78, ал. 8 ГПК. Законодателят е разграничил възнаграждението за един адвокат от разноските в производството в чл. 143, ал. 1 АПК, както и по чл. 78, ал. 1 ГПК. Стриктното тълкуване на разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС води до извода, че законодателят прави разлика между разноски за производството и заплатено възнаграждение за един адвокат, респективно юрисконсултско възнаграждение. Последните, макар и да са разходи по делото, не са разноски по производството. В ЗИНЗС не е предвидено изрично възстановяването на разхода за ползваната от ответника адвокатска услуга по делото или за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в негова полза, което означава, че при отхвърляне на иск по ЗИНЗС, в тежест на ищеца остава заплатената от него държавна такса, като той дължи и заплащане на направените от съда разноски по производството във връзка с предприетите процесуални действия, но ищецът не дължи възстановяване на разходи на ответника за адвокатско възнаграждение, ако е бил защитаван от адвокат или за заплащане на юрисконсултско възнаграждение при осъществено процесуално представителство от юрисконсулт.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Б. Б. против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000лв., изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора Пловдив, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ в килията, в която е бил настанен, без санитарен възел на определените и задължителни места, лоша хигиена в килиите, в които е бил настанен - наличие на дървеници, хлебарки и гризачи (мишки и плъхове), липса на адекватно лечение, липса на подходяща храна, настъпили в периодите от 10.04.2019 г. до 05.02.2020 г. и от 22.05.2023г. до 10.06.2024г., ведно със законна лихва, считано от 10.06.2024г. до окончателното изплащане.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд - Пловдив.