№ 319
гр. Дупница, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20251510200879 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-0245-000417/10.01.2025 г.,
издадено от началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Бобов дол, с което, на основание
чл. 53 от ЗАНН, на Р. Д. С., с адрес: гр. Д., ул. "Х. К." № **, с ЕГН ********** са наложени
две административни наказания, както следва:
1. За нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП - „глоба”, в
размер на 50,00 лева;
2. За нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП -
„глоба”, в размер на 50,00 лева;
НП е обжалвано в срок от санкционирания водач. В жалбата се излагат съображения
за неговата незаконосъобразност и необоснованост. Твърди се, че същото е постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения, както и че нарушенията не са били
извършени от водача. Иска се отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично.
Представлява се и от редовно упълномощен процесуален представител - адв. С.. Същият
пледира за отмяна на НП като поддържа жалбата и развива пред съда своите допълнителни
съображения за това.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител
в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
1
гласни доказателства намира за установено следното:
на 29.12.2024 г., около 13:33 часа, в с. Долистово, общ. Бобов дол, по улица без име в
посока от ТЕЦ „Бобов дол“ към с. Новоселяне жалбоподателят е управлявал собствения си
лек автомобил, марка и модел "Ф. П." , с рег.№ ********, без поставен обезопасителен колан
с какъвто МПС е оборудвано и след като същото МПС не е било представено в срок от
собственика му - жалбоподателя на задължителен годишен технически преглед, като
последният извършен такъв е изтекъл на дата 13.12.2024 г.
Водачът бил забелязан от автопатрул на РУ-Бобов дол, съставен от свидетелите М. и
К., като св. Б. М. след като спрял водача със стоп палка по образец и след извършена
справка с РСОД, с оглед установените две нарушения съставил и връчил АУАН на водача,
който е подписан на място от него, от свидетеля К. и от нарушителя без възражения.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено процесното НП № 24-0245-
000417/10.01.2025 г., издадено от началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Бобов дол, с
което, на основание чл. 53 от ЗАНН, на Р. Д. С., с адрес: гр. Д., ул. "Х. К." № **, с ЕГН
********** са наложени две административни наказания, както следва:
1. За нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП - „глоба”, в
размер на 50,00 лева;
2. За нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП -
„глоба”, в размер на 50,00 лева;
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по
акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите М. и К.. Съдът базира
изводите си за фактите и върху приложените множество писмени доказателства, вкл.
служебно изисканите такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
Съдът кредитира изцяло приложените писмени доказателства, тъй като те не съдържат
противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото. Не е
оборено с каквито и да е доказателства и по предвидения в ЗАНН ред съдържанието на
съставения при проверката от свидетелите АУАН. Като официален свидетелстващ документ,
същият има презумптивна доказателствена стойност, доколкото констатациите в него се
поддържат изцяло от свидетелите при разпита им и не се опровергават насрещно с други
годни доказателства и доказателствени средства.
Съдът приема с доверие казаното от полицейските служители доколкото същите
споделят добросъвестно и сравнително еднопосочно, логично и последователно известните
им факти и обстоятелства установени при проверката. След предявяване на АУАН и двамата
поддържат категорично констатациите в същия и не възразяват срещу тях. Липсват
възражения срещу констатациите в акта и от страна на жалбоподателя, който го е подписал
лично и е получил препис от него. Не са налице данни или дори твърдения за някакви
2
предходни влошени отношения на полицейските служители спрямо жалбоподателя, като
според съда констатираната липса на спомен за някой обстоятелства се дължи изцяло на
изтеклия продължителен период от време, около 1 година, както и на ежедневната
еднотипна заетост на полицейските служители с аналогични нарушения по ЗДвП, вкл. и в
този пътен участък. Съдът не констатира опити на същите да изопачават факти и
обстоятелства, а напротив и двамата добросъвестно споделят, че не са сигурни или че не си
спомнят определени факти от случая, вместо да ги представят по изгоден за тях начин.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд, като въззивна съдебна
инстанция е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва
да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно
констатира, че АУАН е бил издаден изцяло в съответствие с изискванията на чл. 42 ЗАНН,
както и НП е съобразено изцяло с разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, издадено е от
компетентния за това административен орган, при спазване на процесуалните правила и
срокове за това. АУАН и НП съдържат пълно и точно описание на извършените нарушения,
както и доказателствата, на базата на които АНО е приел тези изводи.
По нарушението на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП:
Според разпоредбата на чл. 147, ал.1 от ЗДвП, ред. ДВ, бр. 105 от 18.12.2018 г.:
„Регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните
превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на
пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни
средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за
проверка на техническата им изправност…“.
Наред с това в чл. 147, ал.3 от ЗДвП е пояснено и постановено от законодателя, че:
„Пътните превозни средства подлежат на периодичен преглед за проверка на
техническата им изправност, както следва:
т. 1. превозните средства от категория N1 и превозните средства от категория
М1 /каквото, видно от справката на ИА „АА“ е процесното/, с изключение на леките
таксиметрови автомобили, къмпинг-автомобилите и линейките - преди изтичане на
третата и петата година от датата на първоначалната им регистрация като нови, след
което всяка година;“
В случая от обективна страна е безспорно установено по делото от събраните
доказателства и изисканите служебно справки от ИА „АА“, че процесното МПС, категория,
М-1 е било последно представено на периодичен /годишен/ преглед за проверка на
техническата му изправност от собственика Р. С., на 13.12.2023 г., който преглед е бил с
3
валидност до дата 13.12.2024 г. или 16 дни преди датата на нарушението – 29.12.2024 г. Като
не е представил в срок до тази дата МПС на задължителен годишен технически преглед за
проверка на техническата му изправност и е управлявал същото без преминат такъв,
жалбоподателят не е изпълнил задълженията си по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
В същото време чл. 181, т. 1 от ЗДвП /ред. ДВ бр. 2 от 03.01.2018 г./ предвижда
следното: „Наказва се с глоба 50 лв.:
т. 1. собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не
представи в определения срок превозно средство за технически преглед;.
Без съмнение от приложените 2 броя Удостоверения за техническа изправност на
МПС – л. 21, 22 от делото, е видно, че собственик на това МПС е именно жалбоподателят
Р. С., който е бил и безспорно установен като водач на същото.
Нарушението е извършено умишлено от субективна страна, доколкото
жалбоподателят като собственик и правоспособен водач на МПС е бил наясно със
задължението си и изискването на закона да управлява единствено и само такова МПС,
което е преминало в срок задължителния годишен преглед за техническа изправност, но
въпреки това е предприел управлението му противоправно.
Поради това правилно и законосъобразно същият е бил санкциониран по-реда на по-
благоприятната за него стара, предходна редакция на чл. 181, т. 1 от ЗДвП /ред. ДВ бр. 2 от
03.01.2018 г./, с глоба в посочения в НП фиксиран от закона размер от 50,00 лева, която глоба
не може да бъде редуцирана или изменена от съда.
Не са налице предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението
е с типична за вида си степен на обществена опасност.
По нарушението на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, пункт 1-ви от НП:
Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, „Водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.”.
Неспазването на тази норма влече след себе си определени санкционни последици,
предвидени в чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП / изм. и доп. ДВ, бр. 51 от 2007 г./, който текст гласи:
„Наказва се с глоба 50 лв. водач, който: т.7. не изпълнява задължението за използване на
предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява
задължението за използване на предпазен колан или носене на каска“
С поведението си на пътя описано идентично в АУАН и НП, като управление на
МПС без поставен обезопасителен колан, с какъвто същото безспорно е било оборудвано и
при липса на доказателства, че водачът попада в изключенията по чл. 137а, ал. 2, т. 1-5 от
ЗДвП жалбоподателят Р. С., като водач е извършил съставомерно от обективна и субективна
страна нарушение именно на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, за което правилно е бил санкциониран с
предвидената глоба, в абсолютен размер от 50,00 лева, съгласно по благоприятната и
приложима към датата на нарушението редакция на чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП – изм. с ДВ
бр. 64 от 2025 г., в сила от 06.09.2025 г., доколкото новата редакция на санкционната норма
4
предвижда по-високо наказание – глоба в размер на 100,00 лева.
Нарушението е реализирано от субективна страна с пряк умисъл, доколкото водачът е
бил наясно със задължението си да управлява процесното МПС с поставен обезопасителен
колан, но по свое желание не го е сторил.
В подкрепа на изложеното относно нарушението по чл. 137а, ал.1 ЗДвП, виж и
Решение № 56 от 25.03.2022 г. по к. адм. н. д. № 61 / 2022 г. на Административен съд –
Кюстендил. Безспорно според съда и съгласно показанията на свидетелите М. и К. и
отразеното в потвърдения изцяло като съдържание от тях АУАН се установява, че явно това
според съда е била и причината за проверката на водача, като в последствие при проверка на
документите предоставени от него е било установено допълнително и другото нарушение
посочено в АУАН и НП, по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
За административното нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП не е приложим чл. 28 от
ЗАНН, доколкото в случая деянието не разкрива степен на обществена опасност, която да е
значително по-ниска от типичната за нарушения от съответния вид. Нещо повече
противоправното поведение на водача се е изразило не само в непоставянето на
обезопасителен колан, но и в още едно административно нарушение по чл. 147, ал. 1 ЗДвП.
Поради изложеното обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло, като
правилно и законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0245-000417/10.01.2025 г.,
издадено от началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Бобов дол, с което, на основание
чл. 53 от ЗАНН, на Р. Д. С., с адрес: гр. Д., ул. "Х. К." № **, с ЕГН ********** са наложени
две административни наказания, както следва:
1. За нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП - „глоба”, в
размер на 50,00 лева;
2. За нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП -
„глоба”, в размер на 50,00 лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5