ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 131
гр. Бургас, 22.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и втори
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Кремена Ил. Лазарова
Даниела Д. Михова
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
частно гражданско дело № 20232000500102 по описа за 2023 година
за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частната жалба на Я. В. Щ.
от гр.С., чрез адв. Г. Н., против протоколно определение от 21.02.2023г. по
гр.д. № 605/2022г. на Окръжен съд-Бургас, с което на основание чл.229, ал.1,
т.4 ГПК производството по делото е спряно до приключване на гр.дело №
251/2023г. на БОС.
Изложени са възражения против извода на първата инстанция за
преюдициалност на спора по горепосоченото дело, по което със сила на
присъдено нещо ще се признаят или отрекат права или факти, които са
релевантни за субективното право по спряното производство. Наведени са
доводи, че настоящото дело е заведено по предявен установителен иск по
чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗС, за собственост по давност на сутеренен
/подземен/ етаж, партерен етаж и първи етаж от четириетажна сграда,
построена в поземлен имот с идентификатор 58356.50.6.284 по КККР на гр.П.,
по който предмет на доказване е безпрепятственото и непрекъснато владение
на имота, като ищцата не черпи права от договора за замяна по нотариалния
акт № 37 от 11.06.2001г. на нотариус А. Д., рег. № 285 на НК, чиято
нищожност е предявена с исковата претенция по чл.26, ал.1, предл.3, вр. ал.2,
предл.5, вр. чл.34 ЗЗД по гр.д. № 251/2023г. на БОС. Заявено е, че
жалбоподателят, ответник в спряното производство, не провежда доказване
на своя собственост върху процесния имот, а отрича владението на ищцовата
страна, поради което също не черпи права от атакувания договор за замяна.
Направен е изводът, че решението по по-късно заведеното гр.д. № 251/2023г.
на БОС не би допринесло за правилното решаване на настоящия спор, тъй
като независимо от признаване или не нищожността на договора за замяна, по
разглежданото дело съдът следва да се произнесе дали е било налице
1
непрекъснато и необезпокоявано владение върху процесните имоти след
извършената замяна. Направено е искане за отмяна на обжалваното
определение като незаконосъобразно и връщане на делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Подаден е отговор от ищцата Б. Ф. Д., като непълнолетна /род. на
14.09.2006г./ действаща със съгласието на своята майка Д. Д. К., двете от
гр.Б., чрез адв. К. М., с който оспорва частната жалба като недопустима и
неоснователна. Сочи се просрочие на обжалването. По същество е заявено, че
в разглеждания спор ответникът се позовава на собственост по силата на
договора за замяна и всички негови права произтичат тази сделка, като тя е
предмет на коментар от двете страни и очевидно спорът е съсредоточен във
всички обстоятелства, свързани със замяната. Заявено е, че при уважително
решение по гр.д. № 251/2023г., правата на ответника по договора за замяна
ще бъдат отречени със сила на присъдено нещо и придобитата по наследство
част от имота ще се върне в патримониума на ищцата, а ако искът за
нищожност бъде отхвърлен, то тогава съдът ще следва да се произнесе по
предявената в настоящия спор придобивна давност. Претендира се
обжалваният съдебен акт да бъде потвърден.
Бургаският апелативен съд, предвид изложеното в жалбата,
доказателствата по делото и приложимия закон, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок от надлежни страни, против акт,
подлежащ на инстанционен контрол, допустима е и следва да бъде разгледана
по същество.
Възражението за недопустимост на обжалването поради просрочие е
неоснователно. Обжалваното определение е постановено в съдебно заседание
в присъствието на процесуалните представители на страните на 21.02.2023г.,
от която дата тече едноседмичният срок за обжалване по чл.274, ал.1 ГПК,
изтичащ съгласно чл.60, ал.4 ГПК в съответния ден на последната седмица, в
случая – 28.02.2023г., когато и разглежданата частна жалба е входирана в
деловодството на БОС.
Производството по делото пред окръжния съд е образувано по искова
молба на Б. Ф. Д., като непълнолетна действаща със съгласието на своята
майка Д. Д. К., против Я. В. Щ., с предявен иск по чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.79
ЗС за установяване по отношение на ответника, че ищцата е собственик по
наследство и давност на процесния поземлен имот и сутеренния, партерния и
първия жилищен етаж от построената в имота сграда, евентуално на 1 114,80
кв.м. ид. части или 59,85% от разгърнатата застроена площ на сградата, ако
посочените обекти не са самостоятелно обособени части от сградата.
Исковата претенция е обоснована с твърдение за установено от бащата на Б.
Д. – Ф. Я. Д., владение върху процесните имоти, считано от 12.06.2000г.,
датата на сключен договор за доброволна делба между съделителите Д. Н. Д.
/починала на 19.05.2003г./ и двамата и сина Н. Я. Д. и Ф. Я. Д., което владение
е продължено от ищцата след смъртта на нейния наследодател на 07.05.2021г.
2
Тъй като на 11.06.2001г. е изповядан нотариален акт за замяна на недвижим
имот № 37, том III, рег. 2878, дело № 387 на нотариус А. Д., по силата на
който Я. В. Щ. е станал собственик на процесния поземления имот и
построената в него сграда, за ищцата е възникнал правен интерес от
предявяването на установителен иск за собственост на основание давностно
владение. Заявено е, че договорът за замяна е сключен без страните да са
желали неговите последици, само формално за защита имуществото на Д., Н.
и Ф. Д. от кредитори, като ответникът не е владял обектите по никакъв начин.
Твърди се нищожност на договора, поради неговата привидност – абсолютна
персонална симулация.
В отговор на исковата молба, Я. Щ. оспорва иска като неоснователен.
Твърди, че с договора за замяна е придобил правото на собственост върху
процесния поземлен имот и построената в него сграда, представляваща къща
за гости „Метропол“, срещу прехвърлено право на собственост върху негов
недвижим имот – дворно място в с. К., Община К., с площ от 1 150 кв.м. и
доплащане на сумата от 101 379,50 лв. Владението на придобития имот му е
предадено и той, за да го експлоатира чрез отдаване под наем на туристи, е
упълномощил единствено Н. Д., като доплащането на горната сума е
договорено да стане в следващите години чрез получаване на приходите от
наем на имота. След постоянното заселване на ответника в САЩ, през 2006г.
той упълномощил и двамата братя заедно да го представляват при
управлението и отдаването под наем на обекта, което изключва
осъществявано от наследодателя, а след това и от ищцата владение, без да е
демонстрирана промяна в намерението от държане за другиго в своене на
имота. При условията на евентуалност е направил възражение за изтекла в
негова полза придобивна давност.
В хода на делото, с молба от 16.02.2021г., ищцовата страна е поискала
спиране на производството на основание чл.229, т.4 ГПК, тъй като е
образувано гр.д. № 251/2023г. на БОС по предявен от Б. Д. против Я. Щ. и Н.
Д. иск за обявяване за нищожен на договора за замяна от 11.06.2001г.,
решението по което е от значение за правилното решаване на процесния
спор.
С обжалваното протоколно определение от 21.02.2023г.,
първоинстанционният съд е уважил искането и е спрял делото, като е приел,
че е налице преюдициялен спор по гр.д. №251/2023г. на БОС, тъй като с
решението по него, със сила на присъдено нещо ще се признаят или отрекат
права или факти, които са релевантни за субективното право по спряното
производство.
Така постановеното определение е валидно и допустимо, в каквато
насока липсват оплаквания в частната жалба.
По правилността:
Безспорно е между страните, че пред БОС е висящо гр.д №251/2023г. по
иск за нищожност на договора за замяна по нотариален акт №37 от
11.06.2001г. на нотариус А. Д., рег. №285 на НК, предявен от Б. Д. против Я.
3
Щ. и Н. Д.. Решението по това дело е от значение за правилното решаване на
разглеждания в настоящото производство спор. Това е така, тъй като със
съдебния акт по иска за нищожност, със сила на присъдено нещо ще се
признае или отрече правото на собственост на ответника Щ., което обуславя и
се явява релевантно за претендираната от ищцата по настоящото дело
собственост върху процесния имот. В случай, че бъде прогласена нищожност
на прехвърлителната сделка в полза на ответника, то настоящият иск по
отношение на същия би бил лишен от правен интерес за ищцата, която ще
възстанови собствеността по наследство от баща си. Ерго, налице са
основанията на чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по
разглеждания спор до приключване с влязло в сила решение по гр.д. №
251/2023г. на БОС.
Като е стигнал до същия извод и е уважил искането за спиране на
делото, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което
е обосновано от доказателствата и съобразено с приложимия закон. Частната
жалба на Я. Щ. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Я. В. Щ. от гр.С.,
подадена чрез адв. Г. Н., против протоколно определение от 21.02.2023г.,
постановено по гр.д. №605/2022г. на Бургаския окръжен съд.
Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4