О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е № 3
Гр. Сливен, 11.10.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в открито
съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на
прокурора Красимир Маринов и
при секретаря Николинка
Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАД № 304/2022 г.
година по описа на съда, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано
по частна жалба от Д.В.Т., и. н. „л. от с.“ в З. С. против Определение №
129/10.05.2022 г., постановено по адм.д. № 128/2022
г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е оставена без разглеждане
жалбата на Т. срещу Приложение към индивидуална програма за въздействие относно
преглед на правен статус – м. март 2022 г., изготвен от ИСДВР Р. К.– с. на З.С.,
като недопустима и производството по делото е прекратено поради липса на
предмет. В жалбата се твърди, че атакуваното определение е незаконосъобразно,
доколкото с оспореното приложение се засягали з. п. и и. на жалбоподателя Т., пораждали
се за нея з. и като издадено от орган на власт – З. С. било индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Моли се съда да отмени
определението и върне делото на Административен съд – Сливен за разглеждане по
същество.
В с.з. частният
жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
В с.з. ответникът
по частната жалба Р. К., в качеството му на ИСДВР при З. С., редовно и
своевременно призован, се явява лично. Оспорва частната жалба и моли съда да я
отхвърли. Представя писмо, удостоверяващо, че л. от с. е и.н. си, поради което
производството по частната жалба следва да бъде прекратено.
В с.з. представителят
на Окръжна прокуратура – Сливен застъпва становище за неоснователност на
частната жалба и законосъобразност на обжалвания съдебен акт.
При преценка на
събраните по делото писмени доказателства настоящата касационна съдебна
инстанция намира частната жалба за неоснователна, а постановеното определение –
за законосъобразно, при следните съображения от фактическо и правно естество:
Към датата на подаване
на жалбата, по която е образувано съдебното производство по адм.д.
№ 128/2022 г. по описа на Административен съд – Сливен частният жалбоподател Д.Т.
по влязла в з. с. о. п. по НОХД № 3043/2020 г. на Специализиран наказателен съд
– София е и. н. „л. от с.“ за срок от 2 г. и 10 месеца в З. С. На 22.03.2022 г.
И. социална дейност и възпитателна работа при З. С. Р. К.в рамките на своите
служебни правомощия съставил оспореното пред първоинстанционния съдебен състав Приложение
към индивидуална програма за въздействие относно преглед на правен статус – м.
март 2022 г. Според съдържанието на същото, съставителят ИСДВР дал мнение л. от
с. да не бъде предложена за у. п. о., с анализ на препоръки от предходен период
и степен на изпълнение, конкретни постижения и н. прояви през разглеждания
период, установена промяна в стойности на риска или профила на нуждите. В
Приложението компетентното длъжностно лице формирало извод, че от страна на Т.
със статут на „л. от с.“ е показано и. отношение към полагането на т. дейност,
участие основно в к. дейности, които имат предварително з. п., а не и. от нея,
сочещо на н. с. на о. за промяна в м. и п.. При такива изводи ИСДВР дал мнение
на този етап л.св. Д.Т. да не бъде предложена за у.п.о..
Според приложената
по делото длъжностна характеристика на длъжността „И. *** степен/С. дейност и в.
работа“, нейна основна цел е осъществяване на дейности по обезпечаване на п. и
с. статус и р. на л. от с. и з. по реда на НПК лица в з., с оглед приобщаването
им към ценностите на обществото и законосъобразния начин на живот, като преките
задължения на ИСДВР включват индивидуално оценяване и планиране на п.,
планиране и реализация на социалната дейност и възпитателна работа, както и
обезпечаване п.и с. статус на л. от с. и з. по реда на НПК лица.
За да остави без
разглеждане подадената от Т. жалба, първоинстанционния съдебен състав е приел,
че жалбата е процесуално недопустима в хипотезата на чл. 159 т. 1 от АПК, тъй
като атакуваното приложение не съставлява индивидуален административен акт.
Определението е
валидно, допустимо и правилно, а при неговото постановяване не са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касационната инстанция
напълно споделя изводите на съдебния състав, разгледал жалбата като първа
инстанция, като не е необходимо да ги преповтаря, по арг.
от разпоредбата на 221 ал. 2 предл. второ от АПК. За пълнота следва да се отбележи
следното:
Съгласно нормата на
чл. 21 ал. 1 от АПК, индивидуален административен акт е изричното волеизявление
или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен
орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата,
осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени
услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат
права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както
и отказът да се издаде такъв акт. За да се приеме, че е налице засягане на
права, свободи или законни интереси на субект от кръга на посочените, следва
същите да са в пряка е непосредствена взаимовръзка с волеизявлението на
административен орган. Настоящият случай не е такъв. Според приложената от
ответника разпоредба на чл. 131 от ППЗИНЗС, аргументираните предложения пред
комисията по изпълнение на н. за или против едно или повече правни основания по
чл. 74, ал. 1 ЗИНЗС се изготвят от и. по с. дейности и в. работа, отговарящи за
конкретни з. групи. Видно от съдържанието на атакуваното приложение, със същото
е формулирано мнение на компетентния служител, осъществяващ с. дейност и в.
работа с л. от с., но не и окончателно решение за у.п.о. на лицето. Извършено е
от ИСДВР в изпълнение на неговите преки служебни задължения, произтичащи от
раздел V т. 3 от коментираната по – горе във
фактическата част от изложението длъжностна характеристика, а именно – „Прави
предложения за промяна на плавния статус на л. от с.“. Оспореното приложение е
с аналитичен и информативен характер, като въз основа на извършения
професионален анализ неговият съставител формира мнение, базирано на вменените
на служителя наблюдения и дейности. Естеството на това мнение е служебна
преценка на длъжностното лице, която сама по себе си не е акт на отказ за п. у.
о. на л. от с., доколкото последното не е част от властническите правомощия на
служителя ИСДВР. Ето защо, както правилно е приел и първоинстанционния съдебен
състав, компетентни да отправят предложения за п. у. о. са окръжният, съответно
– военният прокурор и началникът на затвора (чл. 437 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК),
такава молба може да подаде и заинтересованото лице (чл. 437 ал. 2 от НПК).
Правомощията за у.п.о. законодателят е вменил на местно компетентния окръжен
съд, съобразно разпореденото в чл. 70 и чл. 71 от
с.к. Следователно, не може да се приеме тезата на частния жалбоподател, че с
изразеното мнение от длъжностното лице ИСДВР са пряко засегнати з.и., както не
може да се приеме, че служителят има качеството на административен орган по
смисъла на закона.
При горните
съображения, атакуваното Определение № 129/10.05.2022 г., постановено по адм.д. № 128/2022 г. по описа на Административен съд –
Сливен е законосъобразно и като такова, следва да бъде оставено в сила.
Предвид изложеното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение
№ 129/10.05.2022 г., постановено по адм.д. № 128/2022
г. по описа на Административен съд – Сливен.
Настоящото
определение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
2.